Tuomas Seppälä (AMBERIAN DAWN): "Добрата песен е добра песен, но никога не е достатъчна"

Интервю с Tuomas Seppälä (AMBERIAN DAWN)

Кой не знае ABBA, кой не е чувал за тях? Позволявам си тази интерпретация, защото в следващото интервю ще стане директно и индиректно въпрос за тях. Поводът е последният албум на финландската симфонична метъл група AMBERIAN DAWN. Той е посветен на най-големия музикален шведски експорт ABBA. Казва се „Take A Chance – A Metal Tribute to Abba“. И е съставен от кавъри на ABBA. Каква е причината? Отговорът от лидера на AMBERIAN DAWN Tuomas Seppälä, който даде специално интервю за „От другата страна“.

Интервюто с Tuomas Seppälä (AMBERIAN DAWN) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 7.08.2023 година, както и в предаването „Евробокс“ на програма „Хоризонт“ на БНР.

От другата страна - Привет, Tuomas, защо всъщност създадохте този трибют албум към ABBA?

Tuomas Seppälä - Мога да ти дам кратък и дълъг отговор. Краткият е, защото беше забавно. А ето и дългият. Както знаеш в нашия предишен стил вече имаше влияния от поп метъла. Това се забелязва най-много в албума ни „Looking For You“. По мое мнение в него музиката е точно такава, каквато и в албума, в който отдаваме почит на ABBA. Не смятам, че промяната е толкова голяма. Разбира се, ако погледнеш кариерата ни и историята на групата, ще видиш, че преди сме били повече пауър и симфоничен метъл. Но ако вземеш последните ни няколко албума, сравнени с последния, промяната не е толкова голяма. Процесът на създаването на цял ABBA албум беше естествено продължение. В един момент дори осъзнахме, че започват да определят музиката ни като „ABBA метъл“. Тогава вече бяхме наясно, че имаме нещо общо с ABBA. Което в момента ни прави, може би, „ABBA метъл“. Това обаче не означава, че ще се превърнем в кавър група. Правим го единствено в „Take A Chance – A Metal Tribute to Abba“. Издадохме този албум, след което се завръщаме към собствената ни музика. Също така по време на концертите не изпълняваме само песни на ABBA. По-голямата част от сетлиста ни е съставена от наши композиции, а едва няколко са кавъри на ABBA.

От другата страна - Преди години беше излязъл трибют към ABBA, в който различни метъл групи участваха с по един кавър. Във вашата трибют версия, какво е по-различното, освен че всички песни са изсвирени от AMBERIAN DAWN?

Tuomas Seppälä - Знам, че има много групи, които са правили техни кавъри. За да съм честен, обаче, не съм чувал кой знае колко много интерпретации. Не познавам вариантите на другите групи. Чувал съм едва няколко като на AVANTASIA с „Lay All Your Love On Me“ и на Yngwie Malmsteen с „Gimme! Gimme! Gimme! (A Man After Midnight)“. Т.е, бих казал, че тези две песни са всичко, което съм чувал като кавъри, изпълнени от други банди. Наистина не мога да сравнявам нашия начин, защото не съм чувал изпълненията на другите страни. В нашето издание сме се постарали да запазим вокалните линии възможно най-близо до оригиналите. Това беше и основният ни стремеж. Вокалите са най-важната част от музиката на ABBA и за това се опитахме да съхраним оригиналните вокални линии възможно най-близко до истинските варианти. Втората част са клавирите. Когато става въпрос за музиката на ABBA, в нея има два основни момента – вокали и клавири. Това са двата основни фактора при тях. За това исках и нашите клавирни изпълнения да покриват възможно най-много оригиналните партии. Което се оказа наистина трудна задача, защото песните на ABBA са записани преди толкова много години, когато са използвани стари модели синтезатори. Беше много трудно да постигнем същия звук, дори и със същото оборудване. Самият аз също притежавам много стари модели синтезатори, но все още е много трудно да постигнем същата емоция със звука. Всичко опира да усещанията. Опитахме се да пресъздадем същата магия, същия звук, което наистина е много трудно за постигане. Но мисля, че се доближихме много близо до оригиналите. Не сме го направили точно по същия начин, но се доближихме максимално. В същото време добавихме по-тежки ударни, китари и бас, които олицетворяват метъла. Метълът е в китарите, барабаните и баса. Поп метълът се предава с вокалите и клавирите. Наистина интересна комбинация, ако се замислиш. Метълът се създава от ударни и китари. Ако обаче се хванеш за вокалните линии, ще видиш, че при много от групите, те са поп ориентирани и са взаимствани от поп музиката. Така че вокалите идват от там, а метълът от барабаните и китарите.

От другата страна - Каква е ролята на ABBA при твоето музикално развитие?

Tuomas Seppälä - Фен съм на ABBA почти през целия ми живот. Открих ги, когато бях на 17 или 18 години - в края на тийнейджърството. Преди това слушах единствено хеви метъл. Групи като DIO, HELLOWEEN, IRON MAIDEN. Всички тези банди от 80-те. Като тийнеджър това беше моята музика. Когато обаче станах на 17 или 18 години, започнах да обръщам внимание и на диско музиката, която пускаха в нощните клубове. От този момент тя започна да присъства в каталога ми. Така открих групи като ABBA и MODERN TALKING. Дори днес от време на време си пускам техни записи. ABBA са били с мен през целия ми съзнателен живот.

От другата страна - Когато избирахте песни за албума „Take A Chance – A Metal Tribute to Abba”, как постигнахте баланса между хитовете и по-неизвестните песни на шведския квартет?

Tuomas Seppälä - На първо място ABBA са издали толкова много хитове. Което прави напълно невъзможно, когато правим албум с техни кавъри да не присъства някоя известна песен. Смятам, че повечето от техните композиции са хитове. Разбира се, че нямаше как да не включим пет или шест много известни като „Super Trouper“ или „S.O.S.“ Но в същото време реших да прибавя и някои от моите любими техни неща. За това в албума „Take A Chance – A Metal Tribute to Abba“ присъстват песни като „Head over Heels“ и „The Day Before You Came“. Харесвам страшно много тези композиции. В същото време исках да представя и по-малко познатата страна на ABBA, защото повечето от хората познават единствено хитовете на групата, които допринсят за щастливото настроение и повдигат духа. Винаги обаче е присъствала и другата страна. Тя е по-тежка и драматична. Дори смятам, че харесвам тези песни повече. „The Day Before You Came” например прилича повече на мюзикъл. Тя е много драматична и изпълнена с тъга. В нашия албум сме представили тези две лица на ABBA – комбинация от весели и забавни песни и в същото време мрачни и изпълнени с тъга композиции.

От другата страна - Каква беше основната цел при създаването на този албум?

Tuomas Seppälä - Смятам, че в нашия случай всички сме професионални музиканти и можем да изпълняване различни стилове музика. Така записвнето на този албум не ни затрудни по никакъв начин. Просто защото ние не сме се забили само в един стил. Не мисля, че с него сме търсили постигането на някаква специфична цел. Не мисля, че сме полагали усилия в тази посока, която да ни придвижи към нещо специално. Нещата опират до личния ми ентусиазъм по отношение на песните на ABBA, а и защото самият аз исках да направя кавъри на техни песни. Ставаше въпрос за забавление и единственото водещо беше желанието, което имах, за да запишем подобен албум. Не трябваше да напускаме изградената система и нищо не ни задължаваше да го правим. Приятно бях изненадан, че и останалите от групата прегърнаха идеята. Не ми се наложи да убеждавам никого. В същото време и лейбълът ни застана зад нас.Нямаше нужда да убеждавам никого, което ми развърза ръцете. В края на краищата всички прегърнаха проекта с ентусиазъм.

От другата страна - Би ли споменал някоя твоя лична история, свързана с ABBA?

Tuomas Seppälä - Спомням си нещо, което едновременно е забавно и пръст на съдбата. Това стана, когато преди пет години посетих студиото на Benny Andersson в Стокхолм. Пристигнах с автомобил, като използвах навигатор. И въпреки това се изгубих в Стокхолм. Знаех, че съм много близо до студиото, но идея си нямах къде точно се намирах. Спрях колата, слязох от нея. Насочих се към случайните минувачи, за да ги попитам за посоката и да разбера къде точно се намирам. И първият човек, на когото попаднах, беше господин Benny Andersson. Отидох при него и го попитах – „Извинете ме Господине, бихте ли ме упътили към Вашето студио?“. Това беше забавно. Не съм се срещал с останалите от ABBA. Само с Benny Andersson и то случайно. Разбира се, после в студиото, но беше много странно да го видя в средата на Стокхолм, в момент в който се бях изгубил.

От другата страна - В началото на интервюто спомена, че трибютът към ABBA ще остане единична забежка, а следващият албум ще бъде пълнокръвен AMBERIAN DAWN. Работите ли вече по нов материал?

Tuomas Seppälä - Все още не съм започнал наистина да работя по нови песни на AMBERIAN DAWN. Всъщност през цялото време създавам музика. Постоянно работя по нещо. Много често импровизирам, свирейки някакви мелодии с китара или клавир. Доста често просто мисля за музиката, която звучи в съзнанието ми. Повечето от идеите ми първо се зараждат в главата ми. По някакъв начин първо слушам себе си. Започвам да чувам мелодии и да изграждам песните първо в съзнанието ми. И правя това почти през цялото време. Имам много идеи, много мелодии, различна музика, но все още не съм започнал да ги разработвам. Обикновено правя демо на дадената песен в домашното ми студио. След което въвличам и останалите от групата. Все още обаче не съм започнал да създавам демо записи. Все още не чувствам, че е настъпил правилният момент за това. Вярвам, че за да стане, трябва да съм в правилното настроени и в същото време да се чувствам вдъхновен от процеса по създаването на нови песни. Все още не съм се почувствал по този начин. Не се чувствам готов. И друг път ми се е случвало. Изпадам в подобно безвремие. Понякога по половин година не съм посягал към нови идеи. Имало е периоди от няколко месеца, в които не съм създал нито една нова песен. Не съм мислил за причината, но не обичам постоянно да създавам музика. В момента съм точно в един такъв период. Мисля за музиката, но не съм започнал истинската работа по нея в студиото.

От другата страна - Как провокираш креативността си в подобни моменти?

Tuomas Seppälä - Не съществува само един определен начин, за да създадеш една песен. Има толкова много варианти, от които можеш да започнеш. Понякога в основата стои мелодия. Започваш работа по нея. Тя може да се окаже подходяща за припев или за прехода. След което около нея започваш да изграждаш песента. В други случаи можеш да започнеш да реализираш идеите си върху ритъм, който си записал в даден момент. И този варианти ми се е случвал. Идеята може да е измислена на барабани, китари или синтезатори. Така ритъмът се превръща в отправната точка за нова композиция. В единия случай имаш прогресия от акорди или просто няколко изсвирени акорда, подредени в определен ред. Така тази прогресия е началният момент за нова песен. Т.е. всичко започва от една идея, около която изграждам композицията, като използвам идеята като нейна основа. Вариациите са различни, но никога не е едно и също.

От другата страна - Защо музиката от 70-те отново става популярна?

Tuomas Seppälä - На първо място бих искал да кажа, че не е задължително музиката през 70-те и 80-те да е по-добра от днешната. Заради субективния ни поглед, смятаме, че е била по-добра. И причината е, че ние, 40-сет, 50-сет годишните, тогава сме били млади и обичаме да слушаме групите, които са озвучавали нашата младост. Теорията ми е, че дали една музика е добра или лоша, не зависи от времето, в което е била създадена. А от значение е личната гледна точка към нея. Кога си бил млад, какви са били времената тогава. Ако си бил млад през 70-те, тогава вероятно харесваш музиката, която е била издадена тогава. Ако младежките ти години са били през 80-те, най-вероятно до края на живота си ще продължиш да харесваш музиката, създадена по това време. Теорията ми е такава.

От другата страна - Връщаме се на новия новия албум на AMBERIAN DAWN. Как ще го представяте?

Tuomas Seppälä - За всички банди имаше голямо концертно прекъсване заради пандемията. Едва сега нещата започнаха да се нормализират. Обаче, по време на пандемията излязоха толкова много албуми, а в момент има толкова много групи, които имат желание да правят турнета, че сме изправени пред ситуация, в която повечето места за концерти са напълно резервирани. Което прави организирането на турне много трудно в момент. Защото всички групи са започнали да правят концертни обиколки по едно и също време. Положението никога не е било толкова тежко. От една страна е добре, че има толкова много концерти и турнета. Но от друга – това са толкова много банди, които по едно и също време са на път. Създава се едно съревнование между музикантите – кои ще успеят да си уредят концерти и кои няма да успеят. Ние работим за турне за есента на тази година. Ще видим какво ще се получи. Със сигурност обаче шоуто няма да е специално. Ще изпълняваме традиционните сетове на AMBERIAN DAWN с наши песни, към които ще прибавим максимум три или четири кавъра на ABBA. Причината е, че не искаме да се превръщаме в кавър група. Искаме да продължаваме да представяме нашата музика, към която включваме и няколко интерпретации на шведския квартет.

От другата страна - Според теб какво би било мнението на ABBA, ако чуят Вашите версии?

Tuomas Seppälä - Надявам се, че ще ги харесат, разбира се. Трудно е да предположа каква би била реакцията им, защото, както отбеляза по-рано, има изсвирени толкова много кавър версии на техни песни. Дори не бих могъл да кажа колко – стотици, дори хиляди. Убеден съм, че до момента с чували толкова много от тях, което ме кара да мисля, че едва ли искат да чуят дори и една песен повече. Може би вече им се повдига от всички тези кавъри. От друга страна е възможно все още да им харесва, да слушат версии по техни песни. Не знам. Би трябвало тях да питаш, но се надявам, че ще харесат нашия прочит.

От другата страна - Добрата песен зависи ли от жанра, в който е създадена?

Tuomas Seppälä - Добрата песен е добра песен. Това е най-важното. Теорията ми обаче е малко по-различна. Според мен добрата песен не е достатъчна. Тя трябва да има определен аранжимент. Трябва да звучи по правилния начин. Но дори и тези елементи да са перфектно създадени, има вариант композицията да не бъде успешна. Винаги съществува мистерия, защо някои песни и групи са успешни. Понякога в този процес не може да бъде открита никаква логика. Понякога всичко опира до късмета. Трябва да си в правилното време на точното място, където да предложиш подходящата музика. И така един ден може би ще имаш шанса да успееш. По някакъв начин този процес е като лотарията. Разбира се, винаги е от полза да имаш добри песни. Но те са само началото. След това трябва да обединиш още повече фактори, за да постигнеш успех.