Изследване на "Галъп": Промяна на датата на националния празник не среща почти никаква подкрепа

Принципна подкрепа за правни реформи, но без особена запознатост, нежелание за намаляване на правомощията на президентите, почти никаква подкрепа за смяна на националния празник или за толериране на двойно гражданство във властта . Това сочи най-новото изследване на "Галъп интернешънъл болкан", предаде БНР.

Първата по-цялостна публикувана проверка на общественото мнение по отношение на предложения за промени в конституцията очаквано показва ниска запознатост с немалка част от обсъжданите идеи, посочват социолозите от "Галъп" в резюме на изводите от изследването.

Отличават се обаче няколко обществени инстинкта, отбелязват от "Галъп": попътен вятър за съдебните промени, противопоставяне на идеите за намаляване на президентските прерогативи, както и липса на разбиране по отношение на промяната на националния празник или по отношение на идеи като утвърждаване на възможността за двойно гражданство в пасивното избирателно право.

На този етап данните носят по-скоро характера на хипотези, защото видимо липсва детайлна дискусия и запознатост, а и се намираме в летния период, който не предполага високи нива на интерес към политиката, отбелязват от "Галъп".

Какво сочи изследването

Впечатление прави по-високото ниво на убеденост, когато става дума за промени, свързани с овластяване на гражданите или с реформи в съдебната система, и по-високи нива на колебание и на отричане, когато става дума за намаляване на президентските правомощия.

Вероятно текущата популярност на президента оказва влияние, а следва да се има предвид също, че темите, свързани със съдебната реформа, са налагани от години на фона и на бездруго ниски нива на доверие към съдебната система.

Сериозна съпротива среща добилата популярност теза за промяна на националния празник. Идеите за повече толериране на двойното гражданство в политическите институции явно също се натъкват на инстинктивна боязън, посочват от "Галъп" и дават примери:

Например 61,3% се съгласяват, а 12,2% не се съгласяват, че е добре всеки да има право да подава индивидуална конституционна жалба, т.е. всеки български гражданин да може да се обръща към Конституционния съд. 

Цели 49,7% не показват никакъв инстинкт за това дали е добре Висшият съдебен съвет да се раздели на две – съдийски съвет и прокурорски съвет. 35,5% са на този етап "за", 14,8% са към момента "против".

Идеята хора с двойно гражданство да имат право да бъдат министри и депутати в България среща ясна интуитивна критика: 65% не се съгласяват с такава перспектива, а 17,5% се съгласяват. Останалите не могат да отговорят.

29% са "за" да се намалят правомощията на президентите у нас при съставянето на служебни правителства, но 44,3% са "против". Останалите не могат да формират мнение.

Този обществен инстинкт се потвърждава и в отговора на въпроса за правомощията на президентите по отношение на съдебната власт: 38,5% са отрицателно настроени към идеята за тяхното намаляване, срещу 34,4% положително настроени, а останалите не могат да формират ясно мнение.

По този показател ясни обществени позиции на практика липсват – личи объркване и по-скоро неохота. Явен е инстинктът обаче по отношение на главните прокурори у нас: 56,2% приемат най-общо намаляване на правомощията им, а 17,4% са против това. Останалите се колебаят.

Въпросът за националния празник също беше експериментално проверен. Добре би било по темата да се чуят различните мотиви и други изследователски институти да покажат своите трактовки по темата, включително извън летния сезон. Но на първо четене не се вижда сериозна степен на противоречие в масовото съзнание между 3 март и двадесет и 24 май, а самата промяна на националния празник не среща почти никаква подкрепа, отбелязват от "Галъп".

Въвеждащият, възможно най-общ, абстрактен и в същото време личен, въпрос кой от двата празника се харесва повече показва следната картина: 33% назовават трети март, а 10,7% назовават двадесет и четвърти май. 48% са в "средната" опция от типа харесвам ги еднакво, но има и 2,4%, които не харесват нито един от двата празника.

Останалите не могат да отговорят. Както може да се очаква, сред големите електорати известни вариации има сред тези на ДПС и "Демократична България", но в общи линии структурата на мненията не показва драматични разлики по електорати.

Последното се доказва и в директното питане от типа "оставяме или променяме датата и с коя друга". 69,3% приемат оставането на 3 март, а общо 14% се разпределят в различни други опции измежду официалните празници, свързани с националната история: 9,6% искат смяна с 24 май, 3% – с 6 септември, а 1,4% – с 22 септември. Останалите не могат да отговорят.

Данните са част от ежемесечната независима изследователска програма на "Галъп интернешънъл болкан". Изследването е проведено между 3 и 11 август 2023 г. сред 807 души по метода "лице в лице" с таблети.

Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50-процентните дялове.

1% от цялата извадка е равен на около 54 хиляди души.