Лесна работа: Лятно кафене

Ако си цвят, какъв ще бъдеш: кобалтов или тюркоазен, ако си цвете: маргарита или кокиче? Признайте, че подобни въпроси привличат вниманието с това как разпределяме отговорите в таблици, създаваме статистики. Влагаме в избора дълбоки общовселенски значения от типа на: вие сте открит, сърдечен и отзивчив човек, който уважава другите, не понася лъжата и често страда в личния си живот. Или напротив: травма от миналото не ви позволява лесно да се доверите на хората, но направите ли го, това е завинаги.

Значенията може да са сходни, ако носите дълъг шлифер, кърпичка в десния джоб и сутрин тръгвате с ляв крак вместо с десен. Всеки детайл може да разкрие неподозирани дълбини и ярки сигнали, пренасяни поколения наред.

Шегувам се... Но днес, докато вървях по главната улица, се запитах: "Добре де, в стила на всичко изброено по-горе, ако само за миг си представя, че съм кафене, какво точно бих искала да бъда?". Обичам приятелите си и кафенетата затова веднага направих микс и запитах някои от първите какви предпочитат да са, в случай че са второто.

В единия отговор имаше малко, сгушено в планината кафе. През френските му прозорци се виждат фантастични гледки на върхове и гъсти борови гори, а в залата ухае на билков чай и мед от борови връхчета.

Друг ми описа кафе на брега на морето. Вълните весело закачат посетителите, замерват ги с мидички и рапанчета, а после бързо се отдръпват, сякаш да се полюбуват на резултата от непринудената си игра. Чайки прелитат над масите като съвестни охранители, които бдят нито бисквитка и нито трохичка от мъфин да не се пропилее напразно и да не остане неизядена. Рано сутрин ухае на свежи очаквания, силно еспресо и вечно море - спокойно, тревожно, замислено, шумно, решително, романтично; море в различни настроения и нюанси, но винаги тук. Море, което определя гледката, снимката, ситуацията, преживяването, спомена, деня, а много често определя живота.

Научих за кафене, в което огънят красиво танцува в камината, в кафето за аромат и за сгряване е добавена глътка коняк, а отвън зимна виелица рисува по стъклата невероятни бели картини, като художник, който бърза да излее страстта и вдъхновението си преди музата да е отлетяла.

Имаше различни кафенета – всяко според характера на човека, който си го представя и го описва.

А моето кафене?

То е на централната улица. Столчетата са разположени с лице към пешеходната зона. В мързеливите летни следобеди изглежда сякаш спокойно се е излегнало под сянката на светлите чадъри, от които висят саксии, преливащи от пъстри петунии. Цветовете им – розови, цикламени, бели и сини като водопади от радост валят над главите на минувачите и се сливат с веселите цветове на дрехите, с усмивките по лицата на хората, с ехото от оживените им разговори.

Моето кафене наблюдава този пъстър, красив, вълнуващ, незабравим и неустоим живот и едновременно участва в него с цялото си сърце. Сливат се ароматите на кафе, ванилия и летен град, на радост и оживена централна улица.

Не е кафене, а обяснение в любов на града, на хората, на света и на живота.

Но каквото и да ви кажат гурутата на съвременните подтекстове, не търсете таен смисъл в това!

Просто животът е прекрасен, лятото - невероятно, хората сега са шумни и слънчеви, а оживлението на главната улица - неустоимо.

И всичко това си струва да бъде преживявано и оценено. Отново и отново. Ах, как си струва!