Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Калин Славов: Бизнесът трябва да докаже, че управлява прозрачно публични средства

Калин Славов

Калин Славов е юрист, изпълнителен директор на Асоциация "Прозрачност без граници", която е част от от инициативата за интегритет Integrity Initiative, Тhird Funding Round 2018 под егидата на EBRD.

-  В контекста на предизборната обстановка, в която се намираме,  коментираме купения, корпоративния, зависимия вот, а той е пряко свързан с корупционните практики у нас – тема, с която Асоциация „Прозрачност без граници“ се занимава от години. Кажете как стоят нещата в общините?

-  В Националната антикорупционна стратегия през 2021 г. беше посочено, че местните антикорупционни комисии трябва да са със засилена роля. В Индекса за местната система за почтеност, по който Асоциация "Прозрачност без граници" работи от години, изследването показа, че  повечето от тези комисии не са имали нито едно заседание. Като част от мерките на местно ниво са предвидени и конкретни действия – въвеждане на система за защита на лицата, които подават сигнали за нередности. Има нов закон, който от началото на тази година беше приет в изпълнение на европейска директива.

-  Законът за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, който сякаш беше доста побългарен…

-  Да, този, който беше приет между Коледа и Нова година без практическо никакво обсъждане с адресатите в тази норма, включително и с общините, които, най-вече малките общини,  разбраха, че са в действието на този закон от държавен вестник. Приложението на този закон, който е доста интересен, доста сложен и предполага създаването на различни правила и процедури за реакция по тези сигнали, връзка с лицето, което е подало сигнала, годишни анализи… на практика беше сведено до един телефонен номер, на който могат да се подава сигнал. След което лицето трябва да отиде и да го подпише лично, при все че има изискване неговата самоличност да бъде пазена в тайна. И отговорът на въпроса Ви дали побългаряваме европейските директиви: да, побългаряваме ги до степен да ги обезсмисляме.

-  Законът за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения като че ли трябваше да касае и работата на журналистите…

-  Да, самата директива изрично казва и включва в обхвата си защитата на тези лица, които дават сигнали за нередности на журналисти. Така нареченото публично разкриване на информация. В нашия закон обаче това е маркирано с едно изречение и на практика този механизъм пак остава декларативен. И не е ясно как практически журналистическите източници могат да получат своята защита. При това защита от неприятни последици като уволнение, прекратяване на търговски договори, като изключване от списъци за повишение или бонуси. Тук ни трябва ясен работещ механизъм.

-  Често ли у нас се опитват да се поставят граници на прозрачността?

-  Категорично - да! Аз искам да дам пример, свързан с една от целите, които българската държава си е поставила: членството в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Едно от изискванията е публичните предприятия да имат системи за добро управление, за бизнес интегритет и най-вече да управляват корупционните рискове. Тази организация има своите наръчници, които конкретизират как това да се случи. В рамките на Световната организация за стандартизация има разработен ISO стандарт, който е точно за управление на корупционния риск. Този стандарт е превърнат и в Български държавен стандарт. Да, освен БДС за храните ние имаме и БДС за управление на корупционния риск. Нашето правителство в стремежа си да станем членове на ОИСР издаде едно постановление, в което каза: публичните предприятия трябва в бизнес плановете си да включат и механизми за контрол на този корупционен риск. Това се случи преди година и сега ние се опитахме да разберем как се е развил този процес. И каква беше нашата изненада, когато от МС , по ЗДОИ, ние отговориха – ние този процес не го следим, ние нямаме събрана информация дали публичните дружества са приели такива правила в своите планове за управление. Къде е в такъв случай е обратната връзка? Къде е контролът върху изпълнението и доколко е искрена тогава волята за тази промяна и за въвеждането за контрола на корупционния риск? И има ли кой в държавата всъщност да следи тези процеси?

-  Да поговорим за инициатива на АПГ, свързана с интегритета на бизнеса. Нещо, което вие вече провеждате и би било много полезно за бизнес средата у нас.

-  Да, така е. Това е една инициатива, която цели най-напред създаването на нагласа и разбиране на темата. И в тази посока ни е много полезно, че успяхме да обединим около себе си в рамките на Бизнес интегрити клуб една група от съмишленици, които са Българска търговско-промишлена палата, чуждестранните търговски представителства, Асоциацията на индустриалния капитал… Също така много интересни партньори са Асоциацията на мениджърите за връзки с инвеститори. Все партньори, които ни дават възможност да достигаме до широк кръг от бизнес, и ни помагат да добием по-пълна представа за разбирането на българския бизнес за настоящето развитие.

-  За какво става въпрос?

-  За система от правила за стратегическото управление на бизнеса и управлението на група рискове, свързани с начина за взимане на решения и с взаимодействието на бизнеса навън. Такъв риск отново е корупционният риск. Ако фигуративно си представим, че в корупционната сделка има две страни, то бизнесът може да бъде онзи сатир, който съблазнява. Това са правила, които вътре, в рамките на самата фирма, казват: не, ние се ограничаваме в раздаването на подаръци, в спонсорството, в даване на пари на политически парти…

-  Но, ако нимфите са много настойчиви в желанието си да се подадат на изкушението?

-  Най-често са настойчиви! Именно затова трябва да има стандарт, в изпълнението на който бизнесът сам да се контролира помежду си. Наличието на бизнес интегрити правила означава, че вие искате от вашите партньори, не просто искате – изисквате, на договорно ниво – вашият партньор да има същите правила и процедури. Защото рисковете, които се движат по партньорската верига вредят и на двата бизнеса – и на този, който се е поддал, и на този, който купува от него, който му е бизнес партньор. Имаме такива примери: една телекомуникационна компания, която беше и на българския пазар, но вече не е. Наложи се тя да продаде бизнеса си в една азиатска държава, защото се доказа, че техен бизнес партньор използва детски труд, имаше и загинало дете, а инвеститорите в северните страни имат такава култура, че за тях това е неприемливо и предизвикаха много сериозен спад в акциите на фирмата. Дотолкова, че се наложи да продадат цял бизнес в една държава, за да подобрят имиджа си. Тоест това не са имагинерни понятия.

Освен това наличието на подобни антикорупционни правила е предмет на оценка от страна на финансовите институции. Те оценяват риска определен бизнес да изпадне в ситуация, в която да се налага той да плаща големи глоби, когато загуби репутация или висшият му мениджмънт да бъде подложен на съдебно преследване… Всичко това се оценява от финансовите институции и е възможно, ако нямате система за управление на корупционните рискове, да ви бъде отказано финансиране, като особено ненадеждни, или, ако имате система, но тя не работи добре, да получите оценка, която ще ви наложи големи лихвени проценти по вашите кредити. А това ви прави по-неконкурентоспособни, намалява ви печалбата… Тоест има чисто финансови измерения.

-  Възможно ли е такива правила за интегритет да бъдат наложени в отношенията между бизнес и общини, бизнес и държава?

-  Не само е възможно, но е и императивно. В Плана за възстановяване и устойчивост имаме мерки в подобен план. И във финансовото споразумение с ЕК – също. И за да имаме достъп до финансиране, ще се окажем в ситуация, в която бизнесът ще трябва да доказва, че може да управлява обществените ресурси по достатъчно прозрачен и отчетен начин и с минимум корупционен риск. 





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Експерт: Над 5 млрд. лева годишно харчи българинът за цигари, в домакинствата с ниски доходи разходите стигат 10-15%

Над 5 млрд. лева харчи българинът на година за цигари. Огромна част от този разход отива в бюджета, тъй като акцизът и Данъкът върху добавената стойност взимат 80% от цената на цигарите. Ако акцизите за тютюневи изделия се вдигнат по-сериозно, в бюджета на България ще постъпват с 1,5 млрд. лева повече. Заради по-високите цени на цигарите около 150 000..

публикувано на 19.11.24 в 08:15

Dwid Hellion (INTEGRITY): Не се опитвам да променя света

Интервю с Dwid Hellion (INTEGRITY) INTEGRITY са една от първите екстремни банди, които смесват метъл с хардкор. Оригинално групата е създадена през 1988 година в Кливланд, Охайо, но е базирана в Белгия от 2003 година. На 24 ноември INTEGRITY се завръщат в България по покана на „141“. Концертът е в „Grindhouse Skateboard Club“ с подкрепата..

публикувано на 19.11.24 в 07:25

Актрисата Юлияна Чернева: Трябва да обичаш всяка роля, защото иначе тя ти отмъщава и никога не се получава добре

Винаги трябва да обичаш ролята, защото ако не я обичаш, тя ти отмъщава и никога няма да се получи добре. Това коментира за предаването "Гравитация нула" по Радио Варна Юлияна Чернева, актриса от Варненския драматичен театър "Стоян Бъчваров". Тя отбеляза своята 70-годишнина с пърформанс за приятели в галерия "Арт Маркони" и направи своя театрален прочит..

публикувано на 18.11.24 в 08:20

Инвеститорът на небостъргача за проваленото заседание на ЕСУТ: Няма да участвам на политически митинги

Инвеститорът на високата сграда до Окръжна болница няма да присъства на следващото заседание на Експертния съвет по устройство на територията, на който трябва да бъде разгледано предложението за изменение на подробния устройствен план за изграждането й, тъй като по думите му последната среща се е превърнала в политически фарс и митинг. Това заяви..

публикувано на 17.11.24 в 10:35
Стела Николова - ДБ

Стела Никoлова, ПП/ДБ: Иван Портних 10 години не извърши промени по ОУП, а сега ГЕРБ са първи критици

От войната между общински съветници и кмета на Варна, морската столица няма полза, а губещи са гражданите. Коментарът е на варненския депутат от ПП/ДБ Стела Николова, според която групите на ГЕРБ и „Възраждане“ се налагат над останалите общински съветници които не са ориентирани в административните процедури и хватки. Тя е съгласна и с..

публикувано на 16.11.24 в 15:36
Борислав Гуцанов

Борислав Гуцанов: Промените в Конституцията доведоха до разпад на държавата

За да бъде развързана политическата безизходица, трябва да бъдат върнати конституционните правомощия на президента да назначава служебен кабинет. Това каза в предаването „Позиция“ варненският депутат и съпредседател на ПГ на левицата Борислав Гуцанов. По думите му промените в основния закон са допринесли за конституционната криза и разпад на..

публикувано на 16.11.24 в 14:57

Инж. Христо Димитров: Гарантирам, че ОУП на Варна ще бъде преразгледан и редактиран спрямо днешните изисквания на града

В началото на мандата на общинския съвет, е имало   желание и намерение, да бъде създадена комисия която да направи анализ на ОУП Варна, вземайки предвид обществените нагласи и забележките на инвеститорите. Това каза в обзорното предаване „Позиция“ на Радио Варна председателя на Общински съвет Варна инж. Христо Димитров. По думите му, това..

публикувано на 16.11.24 в 14:17