Древно общество е оцеляло в пустинята Сахара с помощта на подподчвените води

Древно общество, което някога е наричало пустинята Сахара свой дом, е оцеляло почти хилядолетие без вода от редовни мусонни дъждове или течащи реки.

Забравената цивилизация е била известна на римляните като Гараманти и е първото урбанизирано общество, за което е известно, че се е установило в пустиня.

Въпреки местоположението хората не само оцеляват, но и процъфтяват, изстисквайки всяка капка живот, която могат, съобщава "Science alert".

Използвайки роби от Африка на юг от Сахара за изграждане на тунели и събиране на подпочвена вода, обитатели на „Кралството на пясъците“ са постигнали стандарт на живот, който според експерти е несравним за региона.

Изследователи от държавния университет в Охайо и държавния университет Боулинг Грийн в САЩ заявиха, че за изграждането на въпросната цивилизация са били необходими невероятни усилия.

Неотдавнашното изследване се основава на стари археологически проучвания и хидроложки анализи, констатациите са представени на конференцията „Connects“ на Геоложкото дружество на Америка този октомври.

През очите на древните историци гарамантите са били народ, съставен предимно от пустинни варвари. Когато археолозите за първи път откриват гарамантската столица Гарама през 60-те години на миналия век, цивилизацията все още е смятана за малка и слабо развита. Сахара е определяна за твърде суха и непримирима, за да поддържа развито общество.

С годините обаче започнаха да се появяват доказателства, които предполагаха, че това древно общество е било много по-напреднало и успешно, отколкото смятат експертите. Цивилизацията е обхващала повече от 180 000 квадратни километра със столица, населена от около 4000 души.

Ключът към успеха е огромен подземен воден източник. Той успява да поддържа градове и големи селища в сухия регион, осигурявайки дом на фермери, търговци и роби.

За да достигнат скъпоценната течност под земята, гарамантите прекарват векове наред, принуждавайки робите да копаят 750 километра вертикални шахти и подземни тунели, наречени "foggaras".

Техниката е придобита от цивилизации в Персия.

Техният водоносен хоризонт (подземно водохранилище) има система за поток, която премества водата от дълбоките подземия до основата на хълм, където са построени повече от 500 foggaras, някои с дължина до 4,5 километра.

Подобно на накланяне на чаша, за да изтече вода през сламка, това позволява на цивилизацията Гармантес да напоява култури в продължение на почти век, тъй като дори кратки валежи са могли да помогнат за презареждането на системата.

Неизбежно, обаче, нивото на водата във водоносния хоризонт е спаднало под тунeлите и шахтите. С последвалия недостиг на храна и вода, търговията с роби или придобиването им чрез война е станало много по-трудно.

Съдбата на гарамантите преди толкова много години е предупреждение за нас днес. В много части на света нивото на водните маси бавно намалява, тъй като човешкото търсене се увеличава и изменението на климата се отразява на водните ресурси.

„Обществата се издигат и падат, така че има специални характеристики, които позволяват на човечеството да расте“, казва земният учен Франк Шварц от държавния университет в Охайо.