Kip Winger (WINGER): Единствената роля на слушателя е да бъде отворен за изкуството

Интервю с Kip Winger (WINGER)

Американската рок банда WINGER се събира през 1987 година. Първите й два албума „Winger“ и „In the Heart of the Young“ стават платинени. След удара на гръндж вълната, WINGER се разделят, за да се съберат отново и пак да се разделят, докато не идва 2006 година, когато групата се стабилизира и до днес издава четири албума. Последният „Seven“ е от тази година и повод за интервюто, което Kip Winger даде с помощта на българските представители на бандата „Riva Sound” за „От другата страна”.

Интервюто с Kip Winger (WINGER) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 4.12.2023 година.

От другата страна - Привет, Мистър Winger. Преди време беше в България и представи класическо произведение. Къде се крие предизвикателството в неговото създаване?

Kip Winger - Трябва да си наясно как да пишеш музика за обой, кларинет, валдхорна, фагот,  тромбон. Има преходи, начин на свирене с устата... Трудно е, сложно е и отнема повече време, за да създадеш симфонично произведение, отколкото да напишеш рок парче. Въпреки че някои рок парчета отнемат също време. Обикновено ми трябва година, за да напиша симфонично произведение.

От другата страна - Кой начин на композиране е по-лесен за теб?

Kip Winger - Имам повече опит в създването на песни. Правя го от повече време. Имам още много да уча за симфоничния свят. По отношение на симфоничната музика ми отнема повече време, защото трябва да знам дали оркестърът свири нещата така, както аз ги чувам. Дали онова, което съм създал, звучи точно така, както е в главата ми. Това е най-трудната част. В рок музиката знам точно какво правя, защото се занимавам с този стил от много време. Разлика, обаче, няма в едно - това че и в рока, и в класическата музика ти трябва вдъхновение за добра идея. То трябва да те изпълни. А вдъхновението за добра идея е еднакво трудно и за двете. Много е трудно да откриеш добри идеи.

От другата страна - Има ли разлика във вдъхновението за рок музика и класическа музика и можеш ли да комбинираш двата стила?

Kip Winger - Аз съм оркестрален пуритан и никога не бих направил рок симфония или нещо подобно. Не мисля, обаче, че има разлика във вдъхновението за двата стила. При мен музикалните идеи се раждат от едно и също място. И тогава нещата потръгват. Едните отиват в една посока, другите в друга, определени получват трета. Но всички се раждат на едно и също място. Това е риф за китара, това е за фагот, а тази мелодия е за виолончело. Ако чуеш моята симфония, осъзнах, че интрото е много близо до това на "Blind Revolution Mad" от албума на WINGER „Pull”. Започва бавно, след което достига до това силно кресчендо и после удря част за виолончело, която би могла да бъде и китарен риф. Нещата при мен се пресичат.

От другата страна - Мислил ли си да смесиш симфонична с рок музика?

Kip Winger - Не, защото не ми звучи добре. Единственият, който съм чувал да го прави добре, е Steve Vai. Той има способностите да накара рок групата си, да направи такива неща в своята рок музика, която да звучи добре и за симфоничен оркестър. Тя много добре се вписва в класическите инструменти. Двете части зедно звучат наистина завършено. Самият аз нямам никакъв интерес в тази посока.

От другата страна - Новият албум на WINGER се казва „Seven” - има ли някакво библейско значение в това заглавие?

Kip Winger - Интересно, много интересно… Не, но има метфизично знчение - седем чакри и много мистицизъм в числото седем. А и това е седмият ни албум. Числото седем се вписа много добре в ситуацията. Направихме пълен кръг от началото на групата. „Seven” е най-истинският албум на WINGER, защото само в него, във всяка песен свири всеки един от оригиналните членове на групата. И това е първото наше издание, в което става това.

От другата страна - Близо 40 години след дебютния албум издавате този. Как виждаш развитието Ви като композитори?

Kip Winger - Единствената разлика е, че имам по-добри музикални умения, които ми позволят да съхраня идеите с аранжиментите Много по-добре знам как да работя стях. Днес за мен това е много по-лесен процес. Подходът ми към музиката, разбира се, е същият. При WINGER това са Reb Beach и Kip Winger, след което се нареждат Rod Morgenstein, Paul Taylor и John Roth. Рецептата за звука на групата идва от мен и Reb Beach, защото ние двамата го създаваме. Начинът, по който работим,подходът ни е същия от ден първи - ритъм на дръм машина, създаваме рифовете, измисляме аранжиментите, оформяме мелодиите и пишем текстовете. Всичко е същото. Имаме и по-прогресив албуми като в „IV”, после се отдалечихме от този похват в „Karma” и „Better Days Comin”. В новия ни албум, това, което се опитах да направя, не беше да повтарям развитието на стила ни, а съдържанието му да бъде изпълнено с много вдъхновени идеи, вписващи се в рамките на звука на групата. Много е сложно да създаваш нова музика със стара група, защото трябва да пазиш стария звук, а в същото време да звучиш свежо. Това е трудната част. Не да пиша технически сложни пасажи. И това мога, но не от значение за мен, защото те не са нашият звук. Трябва да запазиш звука на групата, но той трябва да е свеж и вдъхновяващ.

От другата страна - Имаш ли формула за писане на музика? Или развиваш композиторските си възможности с времето?

Kip Winger - Определено развивам композиторските си възможности. Мога да създам бързо една песен. Днес съм много по-бърз при композирането, защото вече знам какво да правя и бързо разбирам коя идея ще проработи и коя не. Понякога в миналото съм имал идеи, които се опитвах да развия, но така и не успявах да намеря пътя, за да проработят. Сега веднага разбирам кое работи и кое не. Най-очарователната част за мен с музикалната композиция е класическия свят. Той предлага много повече възможности, защото ти позволява да хвърлиш поглед отвъд хоризонта.

От другата страна - Има ли дълъг път между младежкия наивитет и зрелостта? И къде си между двете?

Kip Winger - Изумителен въпрос. Аз съм живият пример за този въпрос. Като млад пишех музика от чисто вдъхновение, защото тя преливаше от мен. Вдъхновен само от факта, че музиката е чудо. С годините вече съм по-зрял и мога да се изразя по-добре в нея. Да представя идеите си по-добре. Все едно речникът ми е по-добър. Но във времето никога не е ставало въпрос за достигане на крайна цел. Никога не пристигаш, защото винаги преследваш някакво чудо, което не може да бъде просто така постигнато, не може да бъде достигнато, това е безкрайно пътешествие. То продължава непрекъснато, виждаш нови неща. Можеш да си на едно конкретно място във Вселената, където да имаш конкретна идея и ако продължиш да я развиваш на следващия ден, Вселената е вече различна. Подходът е различен. Това е чудото, винаги се захласваш по този процес. Всичко винаги се променя.

От другата страна - Песните в „Seven” в най-добрата си форма ли са записани?

Kip Winger - Вярвам, че е така. Имах възможността да имам конкретно тези идеи и ги направих най-добрите, които могат да бъдат. Някои хора може би смятат, че те не са най-добрите, които съм измислил, други ги харесват и смятат обратното. Ако четеш коментарите на хората под видеоклиповете, някои слушатели казват – „Това е великолепно”, други – „Това е пълен боклук”. Не бих могъл да съдя дали идеите ми са добри за слушателите или не са,но това, което мога да кажа е, че каквото направих с тези идеи в албума на WINGER „Seven”, е най-доброто за самите тях.

От другата страна – Работата на музиканта е да грабне вниманието на публиката с музиката си. Каква е ролята на слушателя в процеса на музикална комуникация?

Kip Winger - Това са най-добрите въпроси, които някога са ми задавали в интервю. На първо място не вярвам, че ролята на музиката е да грабва слушателя с музиката си. По скоро работата на артиста е да има идея и да я направи, колкото е възможно най-ясна. Вярвам, че музиката сама говори за себе си на слушателя. Не вярвам, че трябва да насилваш някого, да чуе онова, което си създал. Вярвам, че трябва да оставиш музиката си и тя сама ще намери пътя до слушателя. Ролята на слушателя, според мен, е една единствен - да е отворен за музиката и да я разбере независимо дали му харесва или не. Единствената роля на слушателя е да бъде отворен за музиката. Това се отнася за всяка форма на изкуство. Отнася се за изобразителното изкуство. Слушателят, зрителят трябва да бъде свидетел на случващото се.

От другата страна - В такъв случай ти задаваш въпроси с изкуството си или даваш отговори?

Kip Winger - И двете. С всичко, което създавам, аз задавам въпроси и давам отговори, но за всеки слушател е различно. Когато хората гледат една и съща картина, всеки я възприема различно. Обаче, картината е едновременно въпрос и отговор.

От другата страна - Търсиш ли отговори за себе си в своето изкуство?

Kip Winger - До някаква степен - да. Всеки артист изживява изкуството си като катарзис. Изкуството е начинът, по който артистите тренират своята психологическа природа. Това е изкуството, за което говорим. Но говорим за изкуство,не за масово забавление, не за песни, създадени да бъдат хитове, които носят пари. Не става въпрос за това. Самият аз се опитвам да излекувам себе си с изкуството си.

От другата страна - Каква роля има човекът на изкуството в обществото днес?

Kip Winger - Според мен не става въпрос за работа, а за функционалност. Хората на изкуството държат огледало. Останалите се оглеждат в това огледало и отнасят със себе си това, което виждат в него.

От другата страна - Какво виждаш в твоето огледало?

Kip Winger - Ще е твърде дълго за обяснение. Накратко виждам вътрешното развитие на огромната вселена на душата ми, пътуваща през времето.

От другата страна - Страхуваш ли се, че някой може да използва това срещу?

Kip Winger - Много хора са го правили срещу мен, бил съм цел на много атаки. И не съм единствен. Хората, особено сега, скрити зад компютъра, могат да ти напишат как не ставаш за нищо. Но това говори повече за тях отколкото за мен. Наистина са го използвали срещу мен и то много. Трябва да разбереш, от философска гледна точка, че като човек на изкуството правиш изкуството така, както го чувстваш. То е такова, какво е и всичко е субективно, изкуството не може да бъде оценявано. Хората обичат да са съдници, но в крайна сметка изкуството няма как да бъде осъждано. Нещата са такива, каквито са. На някои им харесва, на други - не.

От другата страна - Ако имаш шанс да срещнеш 20 годишния Kip Winger, какво би го посъветвал?

Kip Winger - Не продавай апартамента си в Манхатън. В момента струва милиони. И бих му казал, колкото е възможно по-скоро да започне, да учи повече.