Ville Friman (INSOMNIUM): В компромисите има смисъл

Интервю с Ville Friman (INSOMNIUM)

INSOMNIUM се събират през 1997 година. В дискографията им освен девет пълнокръвни албума, стоят и четири миниалубма. Последния „Songs of the Dusk“ излезе през ноември 2023 година и беше добър повод за разговор с китариста на финландците Ville Friman, който даде специално интервю за „От другата страна“.

Интервюто с Ville Friman (INSOMNIUM) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 1.01.2024 година.

От другата страна - Привет, Ville. В началото на годината издадохте албума „Anno 1696”. В края – миниалбума „Songs of the Dusk”, с песни от сесиите за албума. Защо избрахте подобна стратегия?

Ville Friman - Когато работихме по албума, миксирането и подреждането на песните, се оказа, че имаме повече композиции, които сме репетирали и завършили. При прослушването на финалните варианти, трябваше да решим, дали в албума ще влязат всички или няколко ще отпаднат. Ако бяхме вкарали в диска всичко, албумът щеше да бъде много натоварващ за слушане заради продължителността му. В същото време, за да го издадем на плоча, трябваше да стане двоен. Което пак щеше да е леко отчайващо за слушане. Тогава се съгласихме, че можем да издадем някои от песните като миниалбум. Така се появи идеята за „Songs of the Dusk”. В същото време самият албум вече имаше ясни граници, точно начало и край. Така по-лесно избрахме точните песни за него. Извън „Anno 1696” останаха тези продължителни прогресив композиции, които търпяха да бъдат издадени отделно. По принцип в INSOMNIUM цари демокрация. Екипната работа е на лице. Взехме решение за песните. Всички в групата бяхме на почти едно и също мнение. Лесно отделихме трите композиции, които влязоха в миниалбума. Комбинират се чудесно и самото издание звучи завършено. В същото време и звукозаписната ни компания хареса идеята. Така се спряхме на тази стратегия.

От другата страна - Когато избирахте песните за албум – в него влязох тези, които с подходящи за концепцията на диска или най-добрите от тях?

Ville Friman - Добър въпрос. Специално при този албум, който бих отбелязал, че е концептуален и отново изградихме около една история, се озовахме пред лек конфликт. Не искахме историята да се усложнява. Което доведе и до отделянето на някои от песните. Композициите, които още от самото начало бяхме решили, че ще влязат в албума, бяха първата, която играе ролята на интро и финалната композиция, за която имахме няколко варианта. Бяхме напълно наясно как ще започва и как ще завършва диска. За средата имахме много съмнения. След което се спряхме на композициите, които се комбинират добре. Те бяха избрани според музикалните си качества, но в същото време трябваше да помислим и за историята. Тя да бъде завършена. И в същото време трябваше песните, които нямаше да влязат в албума, да работят добре в миниалбума, който издадохме по-късно.

От другата страна - Как изграждате песните на INSOMNIUM – първо е музиката, текста или концепцията?

Ville Friman - По-малко от всичко. Лично аз на първо място измислям мелодии. При мен музиката е първа. След което, ако пиша текстове за моите песни, историите следват музиката и се развиват по-късно. Понякога обаче имам име или работно заглавие. Т.е. има други фактори, които биха могли да вдъхновят една композиция. Това може да е някаква история. Или нещо съвсем различно, което да провокира създаването на мелодия. Т.е. посоките със сигурност с различни. Обикновено при мен музиката е първа и след това се замислям каква история бих могъл да облека с нея. Понякога имам нещо заделено на страна или интересна идея, която би се получила добре под формата на текст. В един момент използвам нея. В друг - просто събирам отделни вдъхновения, породени от музиката, която съм записал. Защото самата тя е провокирала въображението ми в посока изграждането на историята с помощта на текстовете. А те от своя страна вдъхват допълнителен живот на песента. Съживяват я допълнително и й придават контекст. Така че нещата зависят от начина, по който се ражда музиката и как ти говори.

От другата страна - Правиш ли компромиси със собствените ти идеи, когато и останалите то INSOMNIUM се включат в разработването им?

Ville Friman - В правенето на компромиси има смисъл. Със сигурност. Всеки, който пише музика, се допитва и търси мнението на останалите. Всеки от нас има идеи и всички заедно се опитваме да ги направим възможно най-добри. Наистина оценявам коментарите на останалите по моите идеи, особено когато се движат в моята посока. Понякога няма как да оцениш обективно дали нещата, които си създал биха проработили. Чуждото мнение и становище внасят допълнителен поглед върху идеите. При нас в повечето случаи песните стават по-добри. В същото време в групата имаме различни музикални вкусове. И в крайна сметка въпреки мненията на останалите, композиторът има последната дума. Опитваме се да се развиваме като творци и хора. Можете да обсъждате идеите, да сте критични и в крайна сметка да не се вслушвате в чуждото мнение. Но на края трябва да има консенсус как трябва да изглежда една завършена композиция, за да може всеки един от групата да е доволен от нея. Смятам, че винаги е добре да се вслушваш в мнението на другите. Но понякога е по-добре да оценяваш и да отстояваш артистичната си свобода на композитор.

От другата страна - Кой компромис никога няма да допуснете?

Ville Friman - За мен ще е много трудно да приема една пълна промяна на песента, когато посоката й е променена твърде много. Не намирам никакъв смисъл в това, защото в крайна сметка се оказва, че всъщност тя вече не е същата композиция. Самият аз се опитвам да съм много самокритичен, което ме спира да представя на останалите музикални идеи в ранен етап на тяхното създаване. На първо място се опитвам да предложа добре структурирани и разработени проекти. За да могат те да чуят и да получат ясна представа какво се опитвам да постигна с тях. Ако промените са твърде много, това е знак, че всъщност оригиналната идея не е била чак толкова добра или има нужда от преработване. Това означава, че изграждането на художествената цялост на една песен изисква време и усилия. А вложените от композитора време и усилия също трябва да се уважават.

От другата страна - Как опазваш артистичната си свобода?

Ville Friman - Не мисля, че е толкова трудно. Особено в метъла. В стила не съществуват ограниченията, както в популярните жанрове. Когато създадохме „Winter's Gate” – една песен, която е с продължителност 40 минути, не откривахме топлата вода, защото вече е правено и преди нас. Но от комерсиална гледна точка това не е най-умното нещо, което можеш да предложиш. Интересът към подобна продължителна композиция не е същия. Времето, което слушателят ще отдели, също. В метъла, обаче, феновете не се страхуват да си пуснат подобни експерименти и обичат да приемат подобни нетрадиционни предизвикателства. Същото се отнася и за албумите, последвани от миниалбуми. Приемам метъла като сфера, в която можеш да развихриш креативността си и да си свободен в артистичен план. Можеш да покажеш много повече, ако сравняваме стила с други музикални жанрове. Също така радио ротациите могат да бъдат пренебрегнати. Т.е. метълът ни дава възможност да задоволяваме на първо място собствените си търсения. След което и желанията на феновете, без да робуваме на комерсиалните цели.

От другата страна - До колко е важно всяка песен да звучи като INSOMNIUM?

Ville Friman - По този казус може да има вариации. Но самите песни звучат така, както ние сме се научили да пишем и да композираме музика. Те не се получават задължително под натиска на някакви предварителни намерения. Всичко произлиза от начина, по който ние знаем как да композираме. Това е нашата запазена марка. Разбира се, че създаваме и други видове музика, използваме различни подходи и експериментираме. Вземи един Markus Vanhala. Той се е разпрострял от блек метъла до хард рока. В композиционно отношение е мултифункционален. Понякога адаптира някой нов стил към звука на INSOMNIUM. Той може да създава музика по различни начини, което напълно изключва ограниченията в звука на бандата.

От другата страна - Важни ли са коментарите на феновете и по какъв начин те Ви стимулират? Дори и негативните.

Ville Friman - Самият аз не следя кой знае колко какво казват хората. Чета ревюта, но съм се дистанцирал от социалните медии. Този въпрос са ни го задавали и преди. Когато сте млади и сте издали първия си албум, т.е. точно сте поставили началото, отделяте повече внимание на това какво говорят хората за групата. Напълно приемам факта, че не всеки ще хареса онова, което издаваме. Невъзможно е да задоволиш всеки. Така че по-добрият подход е ти самият да си доволен от това, което правиш, да си искрен и честен към собствените си идеи и представи за музиката. И тогава повярвай, че повечето слушатели ще харесат подхода ти. За това не обръщай толкова голямо внимание на потенциалните отрицателни коментари. Хората имат право на мнение. Те могат да харесват или да не харесват бандата. За това и не обръщам толкова много внимание на коментарите.

От другата страна - Професор си по микробиология в университета в Хелзинки. Преподавал си екология в Англия. Това има ли някаква връзка с природните пейзажи в клиповете на INSOMNIUM?

Ville Friman - Не бих казал, че това е главната причина. Бих отбелязал, че има някои елементи, които се отразяват в текстовете ми и музикалните ми концепции. Но природните картини в клиповете на INSOMNIUM са съвсем естествен елемент. Те произлизат от природата ни като финландци. Използваме природни пейзажи от самото начало на групата. Разбира се през 90-те много групи експлоатираха този подход и концепцията не е твърде оригинална. Но финландските природни картини се вписват много добре в музиката ни независимо от научната ми работа. Тя и музиката имат допирни точки. В музиката не си сам, работиш с хора, предприемаш някакви стъпки. По същия начин е и в науката. Нает съм от университета да преподавам. Когато правя изследвания, ми се налага да открия пари, за да ги проведа, да намеря хора, които се интересуват от работата. Разработвам проекти за изследвания, кандидатствам за финансиране, правя планове, един вид продавам идеи на потенциални инвеститори, които биха се заинтересували да финансират подобни изследвания. И в музиката, и в науката трябва да проявяваш творчество. И в двете сфери трябва да работиш здраво, за да постигнеш успех. И музиката, и науката не са лесни професии. При мен и двете намират почва за развитие, и съм им еднакво отдаден. И двете са много близки на сърцето ми.

От другата страна - А, какво мислят колегите и студентите ти за това, че си метъл музикант?

Ville Friman - Реакциите са повече позитивни. Понякога в научните среди хората са изненадани. При срещите ми с нови колеги или при онлайн конферентни разговори, когато видят името ми, асоциациите са с INSOMNIUM и с музиката. Веднага изниква въпросът дали съм китариста на групата. Или просто има съвпадение в имената. В края на краищата се оказвам и този, и онзи. Случват се подобни забавни моменти. Понякога попадам на колеги, които са фенове на музиката и на бандата. Подкрепата е на лице. Когато разберат, че освен професор съм и музикант основният въпрос е как съчетавам двете професии. Наистина съм много зает, но през последните години не правя много турнета. Това е единственият начин да се отдам на науката и да продължавам да съм в INSOMNIUM. Създава музика, както и участвам в поддържането на бизнеса в някои аспекти. Но намалих турнетата, защото INSOMNIUM станаха много заета група, което означава повече обиколки и фестивални участия, повече пътуване. А по този начин за мен е невъзможно да бъда отдаден и на двете през цялото време на сто процента.

От другата страна - Твои студенти носят ли фланелки на INSOMNIUM?

Ville Friman - Надявам се. Виждал съм няколко в университета на Йорк, както и във Финландия. Но понякога не ме разпознават като китарист на бандата. Има и такива, които ме познават и ме заговарят, което е чудесно. Хората се отнасят с уважение.

От другата страна - Какво следва след „Songs of the Dusk”?

Ville Friman - Повече турнета. На прага сме на цикъла за нов албум. Концерти във Финландия, турне в Европа, фестивални участия. 2024 година ще бъде основно по пътя, за да представяме новия албум. И в някакъв момент ще почнем да се замисляме за следващите ни музикални стъпки. Ще започнем да правим планове за нов албум, но в момента фокусът ни е върху представянето на последния и турнетата. Това е планът.

От другата страна - Когато си на сцената мислиш ли научната си работа в университета?

Ville Friman - Не, по някакъв начин съм ги разделил. Когато съм с групата, се концентрирам изцяло върху постигането на нейните цели. Опитвам се да се потопя в музиката. Фокусирам се върху изпълнението и свиренето, върху публиката и ритъма на концерта. Не ми остава пространство да мисля за науката. Не се чудя какво ще вечерям след това или какво ще правя на сутринта, защото съм изцяло погълнат от изпълнението. Влязъл съм в момента. Концентрирал съм се върху него и толкова. А и всичко приключва толкова бързо. Час и половина отлитат като миг, в който остават само свиренето, концерта и песните. И нямам време за друго. Същото се отнася и за науката. Научната работа изисква пълна концентрация. Не трябва да се разсейваш. Интересното е, че докато правя своите научни изследвания, много често слушам музика. Но тя е като фон. Много е трудно да се фокусирам, когато композициите са с вокали. Певците провокират внимание, което нарушава концентрацията ми. Когато пиша, слушам много инструментална музика. Защото имам нужда от фон на работата ми. Ето още един начин, по който музиката, науката и научната работят вървят ръка за ръка при мен.