Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Йордан Славейков: Пиша, за да дам надежда на хората, че любовта винаги надделява

| обновено на 06.02.24 в 11:46
4
Снимка: личен архив

Йордан Славейков е театрален режисьор по образование, завършил режисура в НАТФИЗ в класа на професор Крикор Азарян. Занимава се със сценарно писане, като има две издадени книги /романът "Последна стъпка" и сборникът с разкази "Празнично семейство"/, както и няколко написани пиеси, една от които „Виктория“. Той е преподавател по творческо и драматургично писане и по актьорско майсторство на любители.

С две номинации за „Икар“ в категория „Съвременен драматургичен текст“ и „Аскеер“ за моноспектакъл, пиесата „Виктория“ е независим театрален спектакъл, направен с подкрепата на Министерството на културата.

С Йордан Славейков разговаря Светлана Вълкова:

За какво разказва „Виктория“?

Това е пиеса за любовта, липсата на такава и сблъсъците, до които води тя. За мен това е спектакъл за различните хора, за тези, които не се вписват. Виктория е една от тях. Тя е моето обяснение в любов към различните жени.

Актриси от девет различни държави на девет различни езика записаха монолози от „Виктория“, като те бяха обединени в един общ филм по време на ковид кризата. В момента пиесата се играе в София и Република Северна Македония.

Ако говорим за театър, каква е ролята на Крикор Азарян във Вашето изграждане?

Мога само да се усмихна и да кажа, че той ми е дал всичко, както на мен, така и на всичките си студенти. Всички толкова много го обичаме, че всяка година, независимо къде сме, се събираме, за да празнуваме рождения му ден. Този ден винаги е изпълнен с много лека светла тъга, много спомени и истории. Крикор ми помогна да разбера колко е голям Радичков и че Чехов е вселена.

В момента режисирате ли?

В момента не. Миналата година направих драматургична композиция по диалози от пиеси на Тенеси Уилямс и два документални спектакъла. Колебая се към коя пиеса да посегна. Текстове пиша, когато имам необходимост. Започнах да пиша пиеси, когато си дадох сметка, че не харесвам нищо, което гледам на сцена. Тогава с мой колега и приятел написахме нашата първа обща пиеса „Паякът“, която се игра десетина години на сцената на театър „Сфумато“. Тази пиеса се оказа първият и единствен български спектакъл, за който са писали New York Times и Village Voice. В момента работя върху направата на първа чернова за пълнометражен филм от сценария на монодрамата „Виктория“.

По парадокс, въпреки целия фурор около пиесата „Паякът“, през следващите пет години не получих нито едно предложение за работа. За мен да творя е потребност и ако не успея да я преобърна в нещо друго, тя се превръща в нещо зло и аз самият ставам зъл. Затова тогава започнах да пиша първия си роман „Последна стъпка“, който имаше терапевтичен ефект върху мен.

Казвате, че пишете за неща, които не Ви дават мира, не ви дават да дишате, да се храните. Така ли е?

Да, така е. Но според мен писателят пише „поради“ и „за“, които са две различни неща. Аз пиша на първо място поради себе си и за хората. В мен се борят романтик и циник, но аз вярвам през сърцето си, че няма по-голяма сила от любовта и от всички неведоми пътища на сърцето, през които ние стигаме до нея. Също така пиша, защото вярвам, че понякога смъртта надделява, но любовта винаги побеждава. Пиша, за да дам надежда на хората, че има още един свят и нищо не свършва току-така.

Как изградихте стила си и от кого се учите?

Когато бях на пет, по-голямата ми сестра ме научи да чета. Минал съм през всякакви автори и от най-ранна детска възраст обичам да чета. Може би ако пишех криминални романи, щеше да ме вдъхновява Стивън Кинг. За мен той е великолепен автор, който ми е повлиял много на начина на мислене.

Кой от съвременните български автори харесвате да четете?

Много харесвам Георги Господинов и се радвам, че имаме добри съвременни български поети, защото за мен поезията е музиката на думите. В момента чета Александър Арнаудов, Стефан Гончаров, Камелия Панайотова. Най-добрият български роман за мен е „Балада за Георг Хених“ на Виктор Пасков. А романът, който в последно време ми е направил най-дълбоко впечатление и за дълго време ще е така, е „Кървав меридиан“ на покойния Кормак Маккарти.

Смятате ли, че фактът, че „Времеубежище“ влезе в челната тройка на класацията „Думи на годината“, е пробив?

Няма нищо случайно в това. Аз не осъждам хората, които никога не са чели и изведнъж започват да четат Георги Господинов. Разбира се има и много „хейт“, включително и от стойностни писатели, но стойностен писател не означава стойностен човек. Според мен социалните медии са нож с две остриета.

Имате ли нещо общо със Славейковия род?

Не, баща ми се казва така. Фамилията ми е Тодоров, но когато завърших, се чудих как да подпиша дипломния си спектакъл и реших да бъде с бащиното ми име.


Цялото интервю на Светлана Вълкова с Йордан Славейков чуйте в прикачения звуков файл:






По публикацията работи: стажант-редактор Мария Колева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Семейство за пример и с кауза - не една: Влади, Тони и децата им Кристиян и Александър

Какво е да бъдеш баща, доброволец и да възпитаваш доброта в децата си? - това ще научите в следващите редове от разговора ни със семейството на Владислав Николов и Антония Антонова и техните момчета - Кристиян ( 5г. ) и Александър ( 3г. ). Владислав Николов и съпругата му Антония Антонова разказват за баланса между семейния живот,..

публикувано на 26.12.24 в 15:40
Варненски и Великопреславски митрополит Йоан

Митрополит Йоан: Рождеството на Спасителя е призив към нашата душа да се роди в Бога

Обични в Господа отци, представители на монашеството, братя и сестри,  чеда на Варненската и Великопреславска епархия, „ Словото стана плът “: в това се заключава висшата радост на християнската вяра. В това е пълнотата на Откровението. Същият въплътил се Господ е съвършен Бог и съвършен човек. Истинското значение и основната цел на човешкото..

публикувано на 25.12.24 в 01:00

Един училищен директор като Човек на годината

Димитринка Георгиева е директор на училище "Любен Каравелов" във варненския кв. Аспарухово. Позната е на мнозина, като жена, която направи училището по-добро място за децата от ромски произход, украинските деца и деца със СОП (специални образователни потребности). Тя бе отличена в конкурса "Човек на годината" на Българския хелзингски комитет..

публикувано на 24.12.24 в 09:22

АГ-специалистът д-р Анжел: Добре е до 29 години да знаем своя репродуктивен статус

По статистическ и данни двойките с фертилни затруднения в България са между 15 – 20 % от населението. Резултатите показват, че младите хора не са достатъчно информирани относно репродуктивното си здраве и семейното планиране. В навечерието на Рождество Христово по темата разговаряме с акушер-гинеколога д-р Симона Анжел от Медицински център..

публикувано на 23.12.24 в 08:10
Благомир Коцев

Благомир Коцев: Проблемът със синята зона е атака срещу Община Варна

"Проблемът със синята зона е атака срещу община Варна и е породена от грешки, пропуски и умишлени действия от предходната администрация. Тя не е провела навреме обществена поръчка. Договорът с фирмата, която поддържа зоната изтичаше 16 дни след като започна мандата на новата кметска администрация. Това беше една заложна мина, с цел, когато..

публикувано на 21.12.24 в 14:24

Белослава: По-добре да се харесваме, животът ни ще е по-лек

“Харесвам те” е заглавието на новата песен в репертоара на Белослава. Записва я в дует с Бобо, с който си партнират и в песента “Нямаме време”. Тя е включена в албума “Слушай ме” на изпълнителката от 2005г. 18 години по-късно двамата се събират отново. На 21 декември "Харесвам те" ще прозвучи на живо за първи път. На 21 декември във Военния клуб в..

публикувано на 20.12.24 в 23:52