Освен прекрасна традиция, датираща от преди векове, мартеницата маркира духовното пространство на българската нация и свидетелства за културното влияние на страната ни в миналото.
Всяка година в първия ден на месец на март българите се окичват с мартеници, като обичаят се свързва с триумфа на настъпващата пролет над отиващата си зима.
Наред с леденото хоро и нестинарството, мартеницата е типично български обичай, с който страната ни е известна по света. В класическия си вид мартеницата представлява усукани бял и червен конец, като червеното символизира живота, а бялото – чистотата и щастието.
Като за всяка друга традиция, така и за произхода на мартеницата съществуват десетки легенди. Може би най-известната е свързана с основателя на нашата държава хан Аспарух. Тя гласи, че когато ханът прекосил Дунав, решил да изпрати вест на сестра си Хуба, която била пленница в друго царство, че е намерил нова земя за народа ни. Когато ханската сестра получила радостна вест, тя успяла да избяга от плен и се отправила към Дунав. За да намери брод през величествената река, Хуба пуснала сокол, който да потърси верния път. Девойката вързала бял конец за крака на птицата, а другия държала в ръката си. Соколът литнал високо в небето, но тъкмо, когато открил брода, той бил пронизан от вражеска стрела. Гордата птица паднала мъртва, а кръвта ѝ обагрила белия конец. Хуба обаче проследила нишката и успяла да премине Дунав и да види брат си.
Освен в България, мартеници се носят и в няколко други държави на Балканския полуостров.
В Северна Македония мартеницата се казва „мартинка“ и честването на традицията напълно се припокрива с това в югозападните части на България.
В Румъния мартениците са наричани „мърцишор“ и се връзват около китките само на жени и деца, а ако се подари на мъж, той трябва да я носи в джоба си, за да не се вижда. Северните ни съседи свързват обичая с началото на земеделската година.
Молдова е друга страна, в която традицията е широко разпространена. Подобно на румънските си съседи, молдовците наричат бяло-червения конец „мърцишор“. Според обичая момичетата подаряват мартеници на момчетата, които се носят до края на месеца и после се окачват на плодово дръвче. Ежегодният фестивал „Мърцишор“ се е превърнал в един от най-големите празници в Молдова. Обичаят прелива в общността на бесарабските българи и в Украйна, където традицията продължава.
Гръцкото наименование за мартеница е „мартис“ и е разпространена предимно в северната част на страната. Носи се до края на месеца, а след това, според традицията, се оставя върху рози. Мартеницата може да се свали и при появата на първата лястовица.
В Албания мартеницата се нарича „моняк“, като обичаите около нея наподобяват българските, тъй като предимно хората с български корени следват обичая. Същото важи и за Сърбия, където обичая се практикува от хората с български етнически произход.
Популярността на мартениците извън пределите на съвременна България доказва само едно: днешните мартеници свързват духовно българите, независимо къде живеят, така както окървавеният бял конец е свързал хан Аспарух с обичаната му сестра. Нещо повече, разпространението на мартеници извън земите, населени с етнически българи, свидетелства за мощното културно влияние на България в региона, през изминалите векове.
Независимо от политическите реалности на 21. век, мартеницата позволява на българите да живеят духовно свързани един с друг, където и да се намират./ БГНЕС
Още малко ноември. Още малко кротки следобеди, погалени от есенен вятър. Още малко време между слънцето и снега. Още малко до онези завладяващи моменти, когато ще пишем желания, ще се радваме на коледните светлинки, ще планираме празнични вечери и сърцата ни ще тръпнат в очакване на следващото преживяване, следващия житейски епизод, следващото..
Центърът за настаняване от семеен тип "Владиславово А" е социална услуга от резидентен тип, част от Комплекса за социални услуги за деца и младежи, лишени от родителска грижа. Центърът работи от 2015 година и е дом на 11 деца и младежи със специални потребности на възраст от 3 до 25 години. Скоро очакват и нов член на семейството си. Всички те са..
Традиционно през месец ноември Радио Варна кани всички малки творци да се включат в конкурса за рисунка. Тази година темата е „Моята Коледа”. Това е деветата поредна година, в която медията приканва всички деца на възраст от 6 до 16 години да проявят своя талант в артистичния конкурс. По традиция една от избраните рисунки ще бъде..
На 25 ноември отбелязваме Международният ден за елиминиране на насилието срещу жени. Въпреки напредъка, дикриминацията и насилието над жени продължава да е един от основните проблеми на обществото. Едва през април тази година (2024 г.) Европейският парламент одобри първите в историята на ЕС правила за борба с насилието над жени и домашното насилие...
Свети Климент Охридски е средновековен български учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език. Основател е на Охридската книжовна школа. Православната ни църква го тачи като един от светите Седмочисленици. Първият съвременен университет в България – Софийският университет „Свети Климент Охридски“ , е наречен на негово име при..
Войната в Сирия продължава вече 13 години. Милиони сирийци се превърнаха в бежанци. Един от тях е Рустом Абдулкадер. Той е на 42 години. Избира живота на бежанец. Едната причина е, че не иска той или синовете му да се бият за някоя от воюващите страните и да избиват сънародници. Втората и по-важната – има болно дете. Засега семейството е в България, в..
Едно от най-старите читалища в област Добрич – това в село Гурково, е заплашено от затваряне заради лошото състояние на сградата. То е построено в периода от началото до средата на миналия век с доброволния труд на местни хора. Заради дългогодишно неглижиране и липса на достатъчно финансиране се стига до момента, в който от Регионалната здравна..