Учените се боят от темпа на топене на леда в Антарктида

Нивата на леда в Антарктида са исторически ниски за три поредни години, което предвещава сериозни последици за живота на Земята, какъвто го познаваме.

Поглеждайки към най-южния континент, ученият Мигел Анхел де Пабло казва, че човечеството сякаш не обръща внимание на предупрежденията.

"Ние учените сме много разтревожени, защото не виждаме как можем сами да решим проблема", заяви испанският планетарен геолог пред АФП на остров Ливингстън в антарктическия архипелаг Южен Шетланд.

"Колкото повече предупреждения изпращаме, за да запознаем обществото със случващото се, изглежда, че не ни слушат и ни възприемат като алармисти въпреки доказателствата, каза той.

Националният център за данни за снега и леда на САЩ (NSIDC) съобщи тази седмица, че минималната площ на морския лед в Антарктика е под два милиона квадратни километра за трети пореден февруари - в разгара на сезона на размразяване на южното лято.

Минималната площ на морския лед и през трите години е най-ниската от началото на регистриране на данните преди 46 години.

Топенето на морския лед не оказва непосредствено въздействие върху нивото на океаните, тъй като той се образува чрез замразяване на солена вода, която вече се намира в океана.

Но белият лед отразява повече слънчеви лъчи от по-тъмната океанска вода и загубата му засилва глобалното затопляне, като същевременно разкрива сладководната ледена покривка на сушата, която може да предизвика катастрофално покачване на морското равнище, ако се разтопи.

"Въпреки че сме далеч от всички обитаеми части на планетата, в действителност това, което се случва в Антарктида, влияе на всичко по света", предупре Де Пабло.

Проучване от миналата година установи, че почти половината от ледените шелфове на Антарктида - плаващи плочи, прикрепени към сушата - също са намалили обема си през последните 25 години, изпускайки трилиони тонове топяща се вода в океаните.

Това се отразява не само на морското равнище, но и на солеността и температурата на океаните.

Някои учени твърдят, че доказателствата за влиянието на изменението на климата върху топенето на морския лед в Антарктида - известна със значителните годишни колебания в летните размразявания и зимните замръзвания - са по-малко ясни, отколкото на северния полюс на Арктика.

Това, което не подлежи на съмнение, е, че продължаващото глобално затопляне, причинено от човешките емисии на парникови газове, ще повлияе на тези модели в бъдеще.

Де Пабло, който е посветил 16 години от живота си на изучаването на антарктическия лед, подчерта, че може би вече е твърде късно тенденцията да бъде спряна.

"Проблемът е, че това влошаване на състоянието не може лесно да бъде отменено", каза той.

Дори ако днес променим ритъма на живот, който имаме в западните общества, утре ледниците няма да престанат да намаляват, с всичко, което произтича от това.

Учените смятат, че глобалните температури вече са с 1,2°C по-високи в сравнение с прединдустриалните нива. Парижкото споразумение от 2015 г. си постави за цел да ограничи затоплянето до 1,5 °C чрез ограничаване на емисиите, които затоплят планетата.

"Трябва да се запитаме дали начинът, по който живеем, наистина си заслужава, защото в крайна сметка ще загубим планетата си", отбеляза Де Пабло.