Pedro Faria (GODIVA): Искаме хората да мислят

Интервю с Pedro Faria и André Matos (GODIVA)

На 21 март чешката банда HONORIS CAUSA, британците VOODOO и португалците GODIVA ще направят концерт във Варна по покана на „Bombheart Booking”. Вече представихме HONORIS CAUSA. Сега е ред да надникнем в света на GODIVA от Португалия. За това ще ни помогнат вокалистът Pedro Faria и китаристът André Matos, които дадоха специално интервю за „От другата страна”.

Интервюто с Pedro Faria и André Matos (GODIVA) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 4.03.2024 година.

От другата страна - Здравейте, съвсем скоро GODIVA идват за концерт във Варна. В началото бихте ли представили групата?

Pedro Faria – GODIVA е група с история, но тя трябва да бъде разделена на два основни периода. При тях съставът е съвсем различен. През 2007 година спряхме с бандата. Както и при повечето групи, хората се разделят по всякакви причини. Спряхме за период от четири години. Нашият китарист André Matos е организатор на един фестивал в Португалия. По това време групата не беше активна. Той ни направи предложение да се съберем за един концерт по повод 20-годишнината на GODIVA. Само за едно излизане на сцена. По това време André все още не беше част от бандата. Знаете, че животът си върви. Не успяхме да съберем всички от старите членове на GODIVA. Тези от тях, които поискаха, се включиха. Успяхме да намерим и нови хора. И онова, което трябваше да бъде събиране само за един концерт, се превърна в нов живот за една мъртва група. От този момент GODIVA се превърна в напълно нова банда с различна музика. Звукът е различен. Идеите са различни, имиджът ни е друг, всичко е различно. Един вид предизвикателство. В някакъв момент имаш група, която не е активна. Тогава се появи André, който познаваше GODIVA. И ни отправи предизвикателство. Нещата се получиха. Към момента той е пълноправен участник в бандата. Китарист е, но прави и оркестрациите. Много е трудно да ни поставиш в някакви рамки. Всички в GODIVA сме много различни като хора. Не искаме да ни поставят някакви ограничения. Дори и заради онова, което сме направили в миналото. Преди имахме клавирист, сега – оркестрации. Едно от предизвикателствата, които си поставихме, беше да направим концерт с оркестър от 60 музиканти на сцената. Нещо, което не беше правено в Португалия. Приехме го и го направихме. За това е и трудно да ни дефинираш.

André Matos – Нещата изглеждат така – аз съм мениджър на групата, а в същото време и организатор на концерти. Поканих ги за участието на фестивала, който правя, за едно реюниън шоу. Не всички от старите членове се отзоваха. Тогава те ме поканиха и започнахме да създаваме музика. Така GODIVA се прероди. Беше забавно. Решихме да направим втори концерт. По това време бях част от португалската група HEAVENWOOD, която е симфонична банда. Колегите ми приеха идеята много добре. Така с GODIVA започнахме да свирим навсякъде. Постоянно ни отправят оферти. Мисля, че се получи естествено. Не беше предварително заложено като план. Предстоят ни концерти в няколко страни. Планираме да посетим и Азия в края на годината. Докато хората ни искат, ще вървим напред.

От другата страна - Какъв албум всъщност е „Hubris” ?

Pedro Faria – Започнахме работа по него още с концепцията. Тя дойде от миналия ни опит. Първоначално имахме колекция от песни, след което се опитахме да ги съберем заедно, както повечето групи правят. Имахме много малко време, за да се подготвим. Трябваше да го направим много бързо, но удари пандемията и ни натиснаха да отложим издаването на албума. Иначе първо се появи концепцията. Тя се прие от всички. Концепцията на „Hubris” е съвкупност от психологически и социални теми, както и критика към модерният живот. Изправихме се пред няколко предизвикателства. Аз бях критичен към социалните медии. Нещо като историята за отхапване на ръката, която ни храни и начинът, по който се промени светът. По това време бях много навлязъл в митологията и американските култове. От там ми хрумна идеята да противопоставя старата и новата религия. Какво са ценили хората в миналото и какво ценят днес, идиокрацията в социалните медии, как те се използват, как хората се превръщат в продукт. Така цялата концепция се разпростря върху оркестрациите и музиката, която бяхме създали.

От другата страна - Музиката на GODIVA е основно за забавление или и за замисляне?

Pedro Faria – Всъщност концепцията почива на историите на Нийл Геймън и американските богове. Намерението ни беше да провокираме хората да се замислят. Да стигнем по-далеч. За това и не се вписваме в никакви рамки. Идеята ни беше да издадем албум със социална критика. Да принудим слушателите да се замислят какво правят, какви са им ценностите, без да напътстваме и нараняваме. Критикуваме днешния динамичен свят, изкуствената реалност в социалните медии, която не отговаря на действителността, но хората я копират. Има една песен, с която задаваме въпроса за смисъла на живота. Надяваме се, че ще накараме слушателите да се замислят. В същото време музиката е директна. Наблегнали сме на символиката. Текстовете не са сложни, но посланието е.

André Matos – В музикално отношение се опитахме да създадем един много разнообразен албум. Не искахме да се асоциираме само с екстремната музика. Намерението ни беше да включим всичко и всичко да е свързано. Така имаме индъстриъл, дет метъл, рок. Всеки има собствено мнение за стила ни. Начинът, по който звучи музиката и комбинацията й с оркестрациите, обединява всичко в едно. Звучи завършено. Текстовете са свързани с медиите, които днес са новите богове. За това и музиката ни е тежка, и в същото време достъпна. А самите оркестрации придават една кошмарна атмосфера. Отне ни време, за да постигнем хомогенност. Дори останаха композиции, които въобще не влязоха в албума, защото не се вписваха в общата концепция. За това и „Hubris” се получи такъв, какъвто е. От там, където свършихме с него, ще продължим за следващия.

От другата страна - Хората обаче не обичат да им навират проблемите в очите.

Pedro Faria – Тази тема не е много лесна за обсъждане. Хората не обичат истината, но могат да се припознаят в нея. Зависи от начина, по който им я предоставяш и как им звучи и изглежда самата тя. В началото могат да я приемат с насмешка, в следващия момент да осъзнаят, че й принадлежат. За това и текстовете ни не са толкова усложнени, но са пълни със символика. Създали сме ги така, че да са достъпни за тези, които се откриват в тях. Когато слушателите са духовно възприемчиви, те успяват да прозрат и да се свържат с посланията. Ще ти дам един пример – независимо че по-голямата част от албума е мрачна, има и изключения. Божията благодат, която музикално е различна и носи удоволствие. В тези случаи и посланията са коренно различни и не са негативни. С божията помощ развиваш своите дарби. Прегърни собствената си любознателност, приеми, че си различен, приеми, че си смъртен, прегърни всичко, което си, без ограничения. Албумът е празник за индивидуалността. Опитахме се да създадем нещо, достатъчно разбираемо, за да могат хората да се свържат с него. И мисля, че успяхме да го постигнем, съдейки по отзивите от излизането на „Hubris”.

От другата страна - Защо избрахте да разпространявате идеите си с екстремна музика?

Pedro Faria – Що се отнася до мен, но мога да говоря и от името на всички, ние обичаме ъндърграунда. Което означава, че нямаме много общо с мейнстрийма. Това сме ние. Вече споменах, че дори самите ние не можем да поставим етикет на стила ни. Много хора също не успяват да ни причислят към някакви рамки. Не сме твърде блек метъл, не сме симфоничен метъл, не е и готик. Ние сме това, което сме, каквото и да е то. Има си причина. Всички сме различни. Начинът, по който композирахме албума, André  оркестрациите, Ricardo Ribeiro китарите, онова, с което аз допринесох, не е с крайна цел да достигнем до всички. Ние искаме да изградим своя собствена публика. Да прокараме собствен път. За това и нямаме звукозаписен договор. Не казвам, че и в бъдеще ще процедираме така, но трябва да има смисъл. „Hubris” е творческо произведение. Направихме го за нас самите. Основно за нас. Ако хората го харесват, чудесно, ако не е така, нали ние го харесваме. Не искаме да бъдем ограничавани от никакви лейбъли. За това и прегърнахме риска. Много по-трудно е да сме сами. Но за това сме такива, каквито сме. Имаме нашите идеи, нашите концепции, нашата креативност. За нас албумът е наше произведение на изкуството. Не искаме да бъдем ограничавани. Надявам се, че много хора харесват и ще харесат албума, но не желая да се подвизавам в поп музиката и мейнстрийма, защото те не ни интересуват.

От другата страна - Кой е основният въпрос, на който търсите отговор с музиката и текстовете?

Pedro Faria – Аз задавам много въпроси. В текстовете ни има много от тях, но там също така се крият и отговорите. И всеки може да ги открие. Също така всеки има своите отговори, защото зададените въпроси са много лични и на много първично ниво. Говоря за депресията в „Black Mirrors”, за начина, по който хората се показват в собствения си свят, за смисъла на живота, за ролята ни въобще. Искам да накарам слушателите да се замислят. Но това трябва да стане по собствена им воля.

André Matos – За темите, които обсъждаме, всеки има собствената представа. Смисълът на живота за мен със сигурност е различен от този на Pedro и или твоя. Идеята на тази музика е да те провокира да мислиш. Да се замислиш за възможностите, с които можеш да подобриш живота си, как да го промениш, как да се справиш с предизвикателствата, които се изправят пред теб, но претеглени през собствената ти представа за тях. Не Ви казваме как да реагирате, а да се замислите и да откриете собствения си път през живота.

От другата страна - Не се опитвате да поучавате, но какво се опитвате да научите за себе си?

André Matos – Учим се всеки ден. Всеки натрупан опит, ни провокира да се замисляме над живота, над реакциите на хората, над техния начин на мислене. За начина по който се чувстват, когато дойдат на наш концерт, сигналите, които ни отправят. За мен е супер, когато нашите послания са достигнали до тях и получа положителна обратна връзка. Ние правим нещо, хората му се радват и за една група, това е най-голямата награда. Всеки от нас е вложил себе си в този албум. Всички сме щастливи с него. Учим се как работят социалните медии, защото трябва да го промотираме там. Говорим срещу тях, но ги използваме, за да покажем на всички какво правим и с какво се занимаваме. Учим се от тях. „Медийният господ” всъщност е истински. Показваме какво правим, говорим с всички, значи е истински. Не подминаваме темите за депресията и безпокойството. Те също са истински и съществуват. Аз не страдам от тях, но има хора, които страдат. Слушат музиката ни и я възприемат по различен начин. Може би ние им даваме възможност за свежа глътка въздух, може би им помагаме да говорят за проблемите си, може би им даваме различен фокус за собствения им живот. Ето и отговор на въпроса ти какво научаваме за себе си от собствения ни албум. Ние го преживяваме. Ние сме група от приятели, които се събират заедно в репетиционната и създават музика със смисъл.

Pedro Faria – Всяко произведение на изкуството, без значение дали е добро или лошо, а това зависи от личното възприятие, е създадено да провокира емоции и да провокира мисъл. Дали обаче слушателите го възприемат или обръщат внимание, е техен проблем. Най-трудната част от творческия процес е да проумееш какво биха харесали хората и втората е да знаеш къде да спреш. Много сме доволни, че албумът ни и цялото оформление се възприема много добре. И това, което виждаш и чуваш сме ние GODIVA. 100 процента!

От другата страна - Какво да очакват феновете от вас?

André Matos – Очаквайте неочакваното.

Pedro Faria – Правим всичко със сърцата си. Звучи като клише, но е истина. Правим всичко от сърце, правим го сами. Всеки концерт е различен. Надяваме се, че в България преживяването ще бъде страхотно. Ще дадем всичко от себе си. Надявам се, че феновете с отворени за нови групи и ще бъдат пред сцената, за да ни видят. Нямаме търпение да дойдем в България.