Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Joe Lynn Turner (екс-RAINBOW, екс-DEEP PURPLE): Винаги бъдете себе си

Снимка: https://www.mascotlabelgroup.com

Интервю с Joe Lynn Turner (екс-RAINBOW, екс-DEEP PURPLE)

Joe Lynn Turner винаги е бил любимец на българските рок фенове. Самият вокалист е пял с кого ли не и с кого ли да. Бил е част от RAINBOW, DEEP PURPLE, групата на Yngwie Malmsteen, FANDANGO, BRAZEN ABBOT на Николо Коцев, SUNSTORM, Michael Schenker. И през цялото това време не престава да гостува тук и там – два примера – Cher и Michael Bolton, както и да издава солови албуми. На сметката му има 11. Последният е „Belly of the Beast” от 2022 година. Най-тежкият албум, който Joe Lynn Turner някога е записвал. И то заедно с гурото на екстремния звук Peter Tägtgren.

През септември миналата година АХАТ и Joe Lynn Turner направиха съвместно турне в България. Бяха и във Варна. Там концертът беше по-специален, защото Звезди, вокалистът на АХАТ имаше гласови проблеми и варненската публика видя цял сет, изпълнен от Joe Lynn Turner.

Срещнах се с него в гримьорните на Летния театър във Варна. Почаках, докато подредят новия сет лист. Joe Lynn Turner беше без перука, с променен имидж и директно интервюто се завъртя за последния му албум „Belly of the Beast”, който е най-тежкото нещо, издавано от певеца.

Интервюто с Joe Lynn Turner (екс-RAINBOW, екс-DEEP PURPLE) е излъчено в „От другата страна“ на 29.04.2024 година, както и в предаването „Евробокс“ на програма „Хоризонт“ на БНР.


От другата страна - Привет, Joe, първо искам да поговорим за последния ти албум „Belly of the Beast”. Как беше работата с Peter Tägtgren и защо реши да се завърнеш с толкова различен албум, който е страхотен?

Joe Lynn Turner - На първо място благодаря за оценката. Наистина вярвам, че този албум е абсолютно фантастичен. Първо ще отговоря на следния въпрос. Сигурно се питаш защо направих подобен диск? Бях загърбил соловите албуми. Когато напуснах SUNSTORM, издадох някои неща с „Cleopatra Records“, записах песен тук, друга там, участвах в албум на Michael Schenker, но от години не бях записвал солов албум. Защото вече имах няколко. В същото време исках нещо по-артистично, нещо по-тежко. Албум,който означава нещо. С възрастта все по-ясно осъзнавах, че трябва да издам диск, който да осмисли целия ми живот. Казах си, че няма какво повече да доказвам. Направил съм толкова много, бил съм къде ли не, но за себе си и за човечеството, трябваше да направя посланията си достъпни и видими – политически, лични, социални. И това трябваше да стане в рамките на правилния стил музика.Един ден Peter ме покани на частно парти по повод рождения ден на брат му. Tommy е мой голям фен, за това Peter ме нае да пея на партито. Изкарахме купона, на него бяха момчетата от SABATON и кой ли още не. Докато си пиехме питиетата, Peter подхвърли, че има желание да направим нещо заедно. Съгласих се. На връщане с влака към Стокхолм, Peter ми даде една песен. Не си спомням дали беше на касета или диск. В Албума „Belly of the Beast”това е „Don't Fear The Dark“. Прибрах се, написах вокалите, изпях ги и ги върнах на Peter. Реакцията му беше повече от положителна. Хареса нещата и каза, че са страхотни. И тогава бях вече сто процента сигурен, че трябва да направим нещо заедно. Обаче, той имаше турнета с PAIN и HYPOCRISY, аз имах концерти. Отне ни време преди да започнем работа. После удари пандемията.Започнахме да работим виртуално. Използвахме възможностите на дигиталните платформи. Той ми пращаше музиката, защото той я създаваше. Аз му я връщах с мелодии и текстове, защото аз ги измислях. „Да, харесва ми, не, не ми харесва“. Аз не харесвам нещо, Peter го променя, разговори, разговори, разговори. И накрая след 11 песни, знаехме, че имаме онова, към което сме се стремили. Т.е. албум, който е едновременно тежък, но и мелодичен. И в същото време е метъл. Имахме нужда от мелодичен метъл албум. И всеки път, когато музиката ставаше по-тежка, се спирахме, когато не беше достатъчно мелодична, си казвахме – не, и продължавахме в друга посока. Винаги се завръщахме към ядрото, към основната ни представа за албума. Peter уважава миналото ми с DEEP PURPLE, RAINBOW, соловите ми неща, А аз уважавах, това, което е създал със собствените си групи и с Till Lindemann от RAMMSTEIN. Опитахме се всичко това да го съберем в едно цяло. И мисля, че успешно постигнахме онова, което си бяхме поставили за цел. Накрая предложихме 11 песни. Посланията са наистина брутални. Много силни. Някои хора ги разбират и ги приемат, други – не могат да изтърпят истината и отвръщат глава. А сега е шансът да последваш онези, които казват истината. В това отношение албумът е доста рисков. Но съм убеден, че след време, когато всичко стане ясно, когато пропагандата бъде разобличена и истината излезе наяве, хората ще си спомнят за „Belly of the Beast” и ще осъзнаят, че Joe Lynn Turner е говорил за зверската система на правителството, образованието, здравеопазването, за всички корумпирани институции, които се опитват да контролират човека. За това става въпрос в „Belly of the Beast”. Това е Звярът. В Библията Пророчеството е описано по този начин. Звярът ще дойде и ще надигне глава. Но Звярът е вече тук. Ако човечеството не се пробуди и не се надигне, както пея в „Rise Up”, ако не се събудим и не се противопоставим, сме загубени. Ще сме роби и в някакъв момент ще загинем. И това няма да се случи за първи път в историята. Но преди човечеството сякаш не беше толкова програмирано, не беше толкова облъчено от пропагандата, телевизията и институциите. А днес времената са ужасни. Така че искахме да направим нещо в тази посока. Знам, че е дълъг отговор, но е нещо много важно за мен. За това исках да направя този албум. Исках да направя нещо много важно и носещо смисъл.

От другата страна - Защо днес, а не преди 20 години?

Joe Lynn Turner - Защото тогава нещата бяха различни. Това се случва днес. Преди 20 години все още пеех рокендрол, увличах се по момичета, имаше признания в любов. Като всички, но по моя специален начин. Преди 20 години сегашния социален проблем го нямаше. Тези процеси още не бяха задвижени. С възрастта и помъдряването погледът ми към света се промени. Поне така си мисля, че би трябвало да бъде. Наблюдавам други артисти, на които няма да споменавам имената, но те все още пишат за 19-годишни тийнейджъри. Чакай малко – вие сте на 70, не можете да продължавате да пишете, че искате да вкарате някоя мацка в леглото. Шегувате ли се? Не можете да го правите вече. Изправете се срещу проблемите и ги захапете за гърлото. Дайте ми нещо, което е от значение за всички. Твърде стари сте за мацки и всякакви такива глупости. Спрете се, големи сте, трябва да служите за пример и да се отърсите от младежките полюции. Но това не означава да спрете да разбивате. Да предлагате смисъл. Слушаш албума „Belly of the Beast” и той те разбива. Страхотен е. И в него е всичко. Лични моменти като „Dark Night Of The Soul“. В нея става въпрос за мен и за инфаркта, от който смятах, че ще умра. Тогава се замислих какво всъщност е важното в живота на един човек. Дали е направил нещо хубаво? Или просто трупа пари. Да не би да е проститутка? Дали прави нещата заради любовта или заради парите. Дали не е глупак, който се продава и може да бъде купен? Кой съм аз? Всички тези въпроси, в някакъв момент ме връхлетяха, когато животът ми беше буквално достигнал края си. Хората се събуждат всеки ден без да осъзнават, че може и да няма утре. Довиждане, скъпа. По-добре се замислят върху истинските неща веднага, в момента. И да го правят всеки ден. Всеки ден, когато се събудя, съм благодарен, че съм жив и се опитвам всеки ден да ми е осмислен. Защото може да е последният, който имам. А хората въобще не осъзнават този факт. Те си прецакват живота с наркотици и простотии, чудят се какво става, не знаят как да реагират. Хей, човече, моля те, фокусирай се върху важните неща. Това е животът ти! Това е най-важното.

От другата страна - Много хора смятат, че промяната в музикалния ти стил се дължи на промяната в имиджа ти?

Joe Lynn Turner - Не, не е така. Беше точно обратното. Стана по следния начин. Все още носех коса, както се казва. Съпругата ми, която обичам и е страхотна, красива, умна, лоялна, и ми е мениджър, веднъж ми каза – „Разкарай тази коса!“ Замислих се. Тя наистина беше права. Попит ме защо й отдавам толкова голямо значение. Отговорих, че не го правя. Не се опитвам да заблудя никого, но когато започвах в този бизнес, имиджът ми нямаше да се приеме. Тогава трябваше да имаш дълга коса, абе да си в униформа. Както бизнесмените носят костюми, така и в рокендрола трябваше да си с дълга коса, да носиш определени дрехи и да изглеждаш по определен начин. Така че изглеждах точно така, както трябваше. С годините обаче забелязах, че много метъл музиканти си бръснат главите и подобен имидж става все по-приемлив. Тогава си казах, че е без значение дали ще ме приемат или не. Важното е аз как се приемам. И след като в албума „Belly of the Beast” говоря истината, трябваше да бъда истински и със себе си. Тогава излязох пред всички и заявих, че ето, това съм аз. Не се страхувам. И навсякъде по света, моите фенове ме приеха с отворени обятия. Една вечер буквално се разплаках, защото за мен това беше невероятно. Тогава сестра ми, ме успокои с думите – „Виждаш ли Joe, те те обичат още повече. Хората те обичат повече, когато си себе си“. И е вярно. Стигнах до този извод. Хората те обичат, защото си честен със себе си. Днес трябва да избираме между нарцисизмът в социалните мрежи, където всеки изглежда перфектно и желанието да си нормален и естествен човек. Има хора, които не искат бляскавия, в кавички, живот на „Барби“. В TikTok всеки следи как изглежда и той, и останалите. Не, отказвам. Къде остават духът, душат, сърцето? Къде са те?  Защо са забравени. Материалното ни поглъща. Тогава си казах, добре, може би мога да бъда пример за хората, които имат проблеми и трудности в живота. Няма да те лъжа, моят проблем за мен самия беше емоционално и психическо бедствие. Като дете бях непрекъснато тормозен. Постоянно подвикваха след мен, че съм изрод. Тогава реших, че ще бъда изрод. Ще бъда велик, най-великия изрод. И ще ви покажа на вас. Това е също мотивация. Мотивация, с която си помогнах, за да стана успешен. И по този начин искам да помогна и на хората. Няма значение дали сте в инвалидна количка, дали сте загубили ръка или крак, въпреки всичко, вие можете да осъществите мечтите си. Можете да изживеете мечтите си. Това е още една част от моята мотивация. И днес тези две неща се събраха. Метълът и външният ми вид съвпаднаха идеално.

От другата страна - Това означава ли, че най-накрая си намерил себе си?

Joe Lynn Turner - Така смятам. Каквото и да е, това е процес, при който винаги се опитваме да открием себе си. Всеки ден откривам все повече от себе си. Колкото по-скоро се осъзная, разбера нещата и се приема, светът ще се отвори за мен. Днес се чувствам много комфортно. Чувствам се естествен. Поглеждайки назад, осъзнавам, че светът ме беше поставил в рамки. Трябваше да изглеждам по определен начин, да нося определени дрехи, да правя точно определени неща. И какво се оказва? Никога не е трябвало да правя каквото и да е от тези неща. Можеш да правиш, каквото си поискаш, да бъдеш себе си. И хората ще те обичат още повече. Това е посланието. Бъди себе си. Ти си индивид със собствен характер. Ти си специалния. Всеки е специален, всеки е звезда. Като снежинките. Никоя не си прилича с останалите. Това е от Господ. Това е много освобождаващо за мен. Чувствам се лек. Има журналисти, които пишат ревюта за албума ми. За тях е важно, че нося перука. Ами пеенето? Винаги става въпрос за перуката или за косата. Знаеш ли какво? Това говори повече за тях, отколкото за мен. Колко гаден трябва да е животът им, щом говорят по този начин? Трябва да са много самотни.

От другата страна - Заради посланията в „Belly Of The Beast”, каква е отговорността на един артист в толкова динамична информационна среда?

Joe Lynn Turner - В това се крие проблемът. Виж какво се случи с Erick Clapton, когато реши да се изкаже за Ковид и проблемът с ваксината, която си сложи. Виж, какво му се случи. Той беше поруган от всички. Той беше смачкан. А това е Clapton! Той просто реши да каже истината. Имаше ваксина и се появиха проблеми. Искаше да предупреди хората, че все пак тя не е толкова безопасна и ефективна. А те му отговориха да не казва истината. Господи! Така че отговорността е огромна. Когато покажеш истината, се стига да старата максима, че първо ще те намразят. После ще обмислят казаното, след което ще го приемат и ще те последват. Защото си прав. Сигурен съм, че един ден погледите отново ще се насочат към този албум и хората ще си кажат, че още тогава съм казал истината, но те не са ме чули. За това и отговорността е голяма. Защото приемаш шанса да говориш за нещо, за което другите въобще не се сещат. Те въобще не говорят за онова, което става около тях. Защо? Не става въпрос да се обясняваш в любов. Разбира се, че това е по-безопасно, но ние сме на прага на ядрена война. Осъзнайте се. Всички още утре можем да сме минало. Плашещи теми. Другото нещо, което ми се иска да засегна. Рокендролът винаги е бил бунт. Винаги сме били бунтари. Винаги сме се противопоставяли на статуквото. И днес повечето от тези рокендрол бунтари станаха корпоративни пешки. Вземат едни големи пари и с тях остават в бизнес играта. Цените на билетите се покачват. Това ли е рокендролът? Това ли е пънкът? Корпоративните пари ли са всичко? Рокендролът беше окастрен от бунта. Те вече не се бунтуват, те отстъпват и се съгласяват. А това не никак добре. По този начин губим рокендрола. Губим неговото сърце и душа. Пълен срам. Всеки говори за въздържане. Да не се говори за това, за онова. Някой трябва да се изправи и да им изкрещи в лицата да си затворят устата. Както го направиха SEX PISTOLS и останалите пънкари. Рокендролът е бунт, той е извън закона. Спомням си как в миналото не бяхме част от обществото, защото имахме наше собствено. А сега?

От другата страна - Сменям темата на разговора. Какво ти е мнението за Изкуствения интелект и той ще окаже ли влияние на музиката?

Joe Lynn Turner - Разбира се. Изкуственият интелект създава музика, рисува картини, което е ужасно. Но по-големият проблем е, че хората приемат всичко това за нормално. Това е най-големият проблем. По-голямата част от обществото приема Изкуствения интелект, както приема всеки, които се съгласява и се вписва в постановените граници. Всичко това се приема. Никой не иска да стане и да отхвърли Изкуствения интелект. Аз самият искам истинско изкуство. Искам картината да е нарисувана от човек, искам книгата да е написана от човек. От една страна Изкуственият интелект е нещо добро. От друга – много опасно. Много опасно за обществото, защото по този начин то губи идентичността си. Човекът ще се изгуби като личност. Какво искаш да кажеш? Че роботите ще правят всичко? Те ще мислят вместо теб, ще живеят вместо теб и от теб няма да има нужда повече. И накрая трябва да се сбогуваме с човечеството. С това олицетворявам Звяра. Тези неща са част от системата. Ние сме погълнати от Звяра и трябва да се измъкнем от лапите му. Направо ни поглъща живи. Бъдете внимателни.

От другата страна - Кой е твоят най-рокендрол момент?

Joe Lynn Turner - Ще ти кажа. Рокендролът е бунт. Така смятам. И в момента съм много по-непокорен откогато и да било. Мисля, че в момента изживявам своя рокендрол момент. Разбира се, започнах по друг начин. Бях погълнат от системата, правех пари, големи концерти, бях част от нея. Правех го и си признавам с високо вдигната ръка – виновен съм. Най-накрая обаче се осъзнах и си казах, че ще казвам истината. Казах си, че ще поддържам бунта. Ще опаковам тази непримиримост в страхотен албум със страхотна музика и невероятен рок, така че хората да не могат да направят нищо друго, освен да го приемат. И смятам, че може би днес се намирам в най-добрия си момент. И го постигнах на 72 години. Наистина го обожавам.

От другата страна – Последен въпрос - ако имаше шанса да срещнеш 20-годишния Joe Lynn Turner, какъв съвет би му дал?

Joe Lynn Turner - Ако срещна Joe Lynn Turner на 20 години, ще му кажа – „Момче, има да учиш много през живота си, през следващите 50 години. Едно от тези неща мога да ти го кажа веднага. И то е винаги да бъдеш себе си. В което винаги си вярвал, но не и сто процента. Защото, ако го направиш, нещата могат да се развият по различен начин. Но е възможно и да не се развият според плановете, защото всяко нещо се случва заради друго. Всичко е последователност в живота. За да стигнеш до едно, трябва да преживееш друго.” За това ще му кажа да е готов, защото всичко напълно ще се промени. И трябва да е подготвен за тази промяна. И когато тя настъпи, да я хване, да я разтърси и да не й позволи да си замине. Ще му, кажа да я прегърна, защото само така ще достигне до онова, което Господ му е дал от самото начало – душата му, индивидуалността му, неговата истина, искреността му, живота му.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Мариана Хил: Родният език е това, което те прави такъв какъвто си

Българският език има уникалната възможност да бъде много многопластов. Винаги може да предаде нещо, което е заимствано отвън. Това заяви в интервю за БГНЕС Мариана Хил. Мариана Хил е един от най-известните преводачи в България. От телевизионния екран често звучи гласа й – от традиционния..

публикувано на 24.05.24 в 16:25

Axel Julius (SCANNER): Има хора, които винаги ще чакат някой да им каже как да живеят

Интервю с Axel Julius (SCANNER) SCANNER издават дебюта си „Hypertrace” през 1988 година. За съжаление различни неизбежни проблеми се оказват препъни камък бандата да получи заслуженото признание. Единствено волята на Axel Julius успява да задържи групата на повърхността вече близо 40 години. На 6 юни SCANNER ще направят първи хедлайнърски концерт..

публикувано на 24.05.24 в 15:25

Guilhermino Martins (SERRABULHO): От едната страна е Роналдо, от другата сме ние

Интервю с Guilhermino Martins (SERRABULHO) 31 май и 1 юни са датите, на които София ще бъде домакин на екстремната танцова вечеринка „Grind Over Sofia 2024”. Мястото е клуб „При черепите”. Органзатори са  сат „Autumn Souls of Sofia”. Големият хедлайнър са SINNISTER, а една от другите основни банди са протугалците от SERRABULHO. Техният басист..

публикувано на 24.05.24 в 15:00

Млади учители от Хуманитарната гимназия във Варна: Работата с деца е предизвикателство и дар

121 блока ще се включат в празничното шествие за 24 май тази година във Варна. Сред тях са учениците от Средното училище за хуманитарни науки и изкуства "Константин Преславски".  1 288 деца учат в гимназията.  "Усещам този празник като най-светлия, най-българския празник", подчерта директорът Емил Груев.  Даниела Стойнова ни среща с младите учители..

публикувано на 23.05.24 в 15:10

Диригентът Валентина Георгиева: Много важно е да продължаваме да палим децата

Целият творчески сезон на смесен хор „Черноморски звуци“ при НЧ „Паисий Хилендарски 1870“ е посветен на 110-годишнината на състава, която се навършва през 2024-а. Кулминацията е 12-ото издание на международния хоров конкурс, носещ същото име, от 12 до 16 юни, с който се поставя начало на фестивалното лято в Балчик. 23 са..

публикувано на 23.05.24 в 08:05

Младият пианист Жельо Тодоров: Когато седна пред пианото, забравям за всичко

Ученикът от Националното училище по изкуства "Добри Христов" във Варна, Жельо Тодоров,  спечели първо място на международен конкурс по пиано в Орбетело, Италия.  Единайсетокласникът завоюва най-високия резултат както в своята категория, така и за целия конкурс - 99 от 100 точки.  В конкурса той се представи с произведения на Ференц Лист - Мефисто валс..

публикувано на 22.05.24 в 08:00

Нестинарка: Жаравата има невидима сила, която те води в танца

Нестинарство е един от най-старите български обичаи и за първи път е документиран писмено през 1862 г. от Петко Р. Славейков. На 3 юни по стар стил отбелязваме празника на св. св. Константин и Елена. Характерни за този празник са нестинарските танци, които са сложен комплекс от обредност и вяра. Днес е запазен само в няколко села в планината..

публикувано на 21.05.24 в 08:15