Guilhermino Martins (SERRABULHO): От едната страна е Роналдо, от другата сме ние

Интервю с Guilhermino Martins (SERRABULHO)

31 май и 1 юни са датите, на които София ще бъде домакин на екстремната танцова вечеринка „Grind Over Sofia 2024”. Мястото е клуб „При черепите”. Органзатори са  сат „Autumn Souls of Sofia”. Големият хедлайнър са SINNISTER, а една от другите основни банди са протугалците от SERRABULHO. Техният басист Guilhermino Martins даде специално интервю за „От другата страна”.

Интервюто с Guilhermino Martins (SERRABULHO) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 20.05.2024 година.

От другата страна - Здрасти, Guilhermino, би ли представил с няколко думи португалската екстремна банда SERRABULHO?

Guilhermino Martins - За първи път ще свирим в България на фестивала „Grind Over Sofia”. Съставът е от четирима души, родом от Португалия. Свирим изящна комбинация от грайндкор и дет метъл с етнически аспекти. Използваме много северно португалски инструменти, защото сме от северната част на страната. Мотото на групата е „Купон”. Ако си пуснеш групата в Spotify или дойдеш на наш концерт, едно е сигурно – ще се забавляваш.  В Португалия си организираме парти с пяна. На сцената вадим оръдие, което изстрелва пяна по време на концертите. Правим бой с възглавници, имаме мажоретки, провокираме най-големия мош пит, където и да свирим. Вокалистът ни Carlos Guerra потиква всеки един от публиката да се включи в най-големия мош пит. Направихме го на „Obscene Extreme”, направихме го на испанския „Resurrection Fest”. Обичаме да сме екстремни. Винаги се опитваме да постигнем едно брутално, но забавно преживяване. Т.е. дори и хората да не харесват грайндкор купоните, дори и да не слушат дет метъл, понякога дори и да не харесват въобще метъл, те просто се събират на наш концерт, за да се забавляват. Това, разбира се, става, когато са широкоскроени. SERRABULHO е интересна банда, която не оставя никого начумерен по време на концерт. Това сме ние.

От другата страна - Имате ли наистина фенове, които не слушат метъл, но слушат SERRABULHO?

Guilhermino Martins - Абсолютно. Имаме такива. Ще ти дам един обикновен пример. Преди няколко седмици за първи път свирихме в Африка. Бяхме в Кабо Верде, малък остров в Атлантическия океан. Участвахме на фестивал, който беше за всички с всякакви банди от всякакви стилове. Преди шоуто си говорихме и се чудехме как публиката ще приеме музиката ни. Защото бандата е екстремна, има бласт бийтове, пеенето е с ревове. Разбира се, използваме и анимационни вокали, но основните са наистина много тежки. И след като шоуто ни започна, мястото изригна. Много, ама наистина много хлапета, започнаха да скачат от сцената, а дори не бяха чували нищо, което да наподобява музиката ни. Предполагам, че дори не са слушали METALLICA или IRON MAIDEN. А десет секунди след началото, настана хаос. Всеки си правеше веселото, подскачаше, заформи се мош пит. В Португалия често ни се случва, защото понякога свирим и на по-големи и знакови фестивали. Там феновете са склонни да се забавляват. Знаят, че дори и да влязат в мош пита, той не е агресивен. Те влизат в един забавен мош, където обикалят в кръг. Обаче всичко зависи от това каква личност си. Ако искаш да ти е весело и си широкоскроен , ще намериш начин да се забавляваш дори и да не харесваш метъл.

От другата страна - Представял ли си си някога да представяте Португалия на Евровизия?

Guilhermino Martins - Знаеш ли. Този въпрос е много интересен. Сега ще ти кажа. След месец ще издадем нов албум. Той се казва „Piss & Love”. Нали, нищо общо няма с мира, който е обратното на войната. Та, албумът се казва „Piss and Love”. И първата песен от него се казва „Erosvision”. Няма да спомена повече, защото още не е излязъл, но парчето дава известна представа, какво ще се случи, ако SERRABULHO свирят на Евровизия. Така че, когато албумът е факт, чуйте първата песен, тя е точно за конкурса. Знаеш ли, в Португалия много хора ни задават подобен въпрос. Питат ни защо не участваме или поне не се опитаме да спечелим португалския конкурс, след което да се качим на сцената на Евровизия. Обаче в Португалия няма да ни е никак лесно, защото има определени изисквания, за да се запишем за участие. За да кандидатстваме трябва да бъдем поканени. Има десет квоти, но само една или две са за непоканени предварително участници. Останалите участват с покани. Така остават само две квоти и от там идва трудността за кандидатстване. Без да броим факта, че сме екстремна група. Няма как да успеем, но ми се иска да го направим. Една от моите любими банди, които нямат нищо общо с грайндкора, са PAIN OF SALVATION от Швеция. Те участваха. Класираха се на второ място в местния конкурс. Направиха невероятна песен и шоу на живо. Не успяха, но се класираха втори. Лично аз искам да се пробваме, но не знам дали всички в групата биха се съгласили с мен.

От другата страна - Как си представяш, че ще изглежда евентуалното участие на SERRABULHO на Евровизия?

Guilhermino Martins - Спомняш ли си LORDI, които спечелиха преди години? Коментаторът от Португалия тогава беше потресен, когато говореше за тях. Определяше ги като боклуци, чудеше се, как въобще печелят конкурса. Ако прехвърля тези коментари върху нас, когато се появим в костюмите, които използваме, в комбинация с бласт бийтовете, ревовете, дисторзираните китари и в същото време и гайдата, всеки ще се чуди на какво точно присъства и ще бъде объркан. Ще се чуди, метъл ли сме, уърлд музика ли изпълняваме с тези костюми. Убеден съм, че ще настане истински хаос. Но съм сигурен, че всички ще говорят за нас. Ще бъдем основна тема за разговори с месеци. Ще присъстваме със седмици на първите страници на списанията и в телевизионните говорилни. Ще ни преследват папараци. Със сигурност ще бъде екстремно преживяване. Склонен съм да вярвам, че дори и през 90-те, когато метълът беше мейнстрийм, когато и METALLICA бяха мейнстрийм, щяхме да шокираме публиката, а какво остава днес. Дори още повече.

От другата страна - Притеснява ли Ви политическата коректност?

Guilhermino Martins - По никакъв начин. Бандата, а и самият стил парти грайнда, грайндкора, гор грайнда са едни от последните места, където можеш да избягаш от днешната политическа коректност. Нашите текстове ги пише едно момиче. Тя създава всичко. Само й казваме, че искаме песен по някаква тема. Примерно в новия ни албум има парче, което се казва „I Pissed a Girl and She Liked It”. Искахме подобна тема в албума и тя написа текста. Имаме момиче, което пише текстовете и не ни пука за политическата коректност. Ние се движим в напълно противоположната посока. Едно леко отклонение. STEEL PANTHER са един от най-добрите примери в тази посока. На тях не им дреме за политическата коректност. Те просто газят „правилата”. Истински мачовци и женомразци. Но го правят по забавен начин. Т.е. просто иронизират тези модели на поведение. И всички го знаят. Същото се отнася и за SERRABULHO. Говорим за смешни неща. Просто се забавляваме. Разбира се, че не уринираме върху момичета. Нещата са такива, каквито са и в този стил музика можеш да откриеш много банди като нас.

От другата страна - Всъщност концертите на SERRABULHO покриват ли представите Ви за това как трябва да изглеждате на сцена?

Guilhermino Martins - Имаме едно единствено правило. Не планираме нищо. Имаме предварителен сетлист, но не обмисляме нищо повече. Ще ти дам много ясен пример за това, което ни се случи в съседните Ви страни – Румъния и Унгария. Вторият ни концерт в Унгария беше на един фестивал „Lowland Fest”. Бяхме една от последните банди. Там стана нещо много специално, защото изведнъж публиката се преобрази. Навсякъде имаше хора със странни облекла. Мъже, преоблечени като жени, всеки носеше маска. Беше наистина лудница. По време на нашето шоу средата се промени напълно. Беше наистина специално преживяване. Стана преди година. А специално, защото тази година отново ще участваме там. Отново ни поканиха. Получи се уникално. Същото се случи и в Румъния. Преди две години за първи път свирихме на „Rockstadt Extreme Fest”. Никой не ни знаеше кои сме. Излязохме на сцената в два следобед. Беше много горещо. Но и този концерт стана специален за всеки, които беше въвлечен. Получи се уникално заради купона, който организирахме  и връзката с феновете, която създадохме. Всичко опира до нея. Празнувахме заедно живота. Парти в името на живота. И концертът ни там беше толкова специален, че тази година отново сме част от фестивала. Напълно съм убеден, че в България ще получим същата реакция. Много хора не ни познават. И се надявам да бъдат докоснати от нас. Надявам се, че ще стане точно така. Те ще бъдат привлечени от музиката ни, от усмивките ни, от комичното ни поведение на сцената и пред нея. Надявам се, че след хаоса, който ще създадем, накрая ще привлечем хората на наша страна.

От другата страна - SERRABULHO са всъщност много странни посланици на Португалия.

Guilhermino Martins - Наистина е така. Предишният ни албум се казва „Porntugal”. Заради факта, че използваме много традиционни инструменти, представяме заобикалящата ни среда и традиционната португалска музика, която е истинско изобилие. Напълно съм съгласен, че по някакъв начин представяме по странен и извратен начин една част от Португалия.

От другата страна - Т.е. Роналдо е от едната страна, Вие – от другата.

Guilhermino Martins - Точно така. Роналдо е божество, на което всеки в Португалия се възхищава. И разбира се, той го заслужава. И от другата страна имаш SERRABULHO. Знаеш ли какво? На обложката на „Porntugal” сме сложили Роналдо с неговите пет „Златни топки”. Всичко е свързано с намерението ни да представим Португалия на останалия свят.

От другата страна - Но защо Роналдо е с бутилка в ръката?

Guilhermino Martins - Изненада ме. Да, май пие порто, което е най-известното португалско питие. Интересното е, че е създадено в града, в който живеем. Така Роналдо е с неговите златни топки. За щастие не е печелил повече. Което означава, че корицата е все още актуална. И, разбира се, държи бутилка с порто, защото е най-известното португалско вино.

От другата страна - Коя е крайната цел на музиката на SERRABULHO?

Guilhermino Martins - В момента искаме просто да се забавляваме. Да пътуваме и да посещаваме непознати страни. Да се срещаме с нови хора - най-доброто от това да сме в музиката. Пътуваме, сблъскваме се с толкова много любов, разширява ни се кръгозорът. Когато пътуваме, се срещаме с различни култури, гледни точки, различни представи за живота. Наистина е невероятно. Създаваме музика, която обичаме да слушаме. Това на първо място. Също така се надяваме, че хората също ще искат да я чуят. С нея продължаваме да пътуваме. Вече сме свирили в 19 страни. България ще е 20-та. Тази година има още една нова страна, която ще посетим и това е Латвия. Надяваме се, че ще имаме възможност да стъпим и в други държави н на други континенти. Това е най-голямата ни цел. Да представим музиката ни пред възможно най-много хора, както и да опознаем нови култури, фенове, страни. Към това се стремим. Както и да се забавляваме, разбира се. Иначе за какво да го правим?

От другата страна - Щяхте ли да сте на друго ниво, ако не бяхте от Португалия, а някъде по в центъра на Европа?

Guilhermino Martins - Това е въпросът. Той съдържа отговора в себе си. Разбираш естеството на нещата. Всяка банда, която е от Германия или някъде от Централна Европа, започва с много повече предимства пред останалите. От друга страна не сме от тези банди, които се вайкат, че не са от друго по-добро място. Не ни пука. Ние сме португалци. И начинът, по който се борим, е като използваме нашите португалски традиции, корени, потекло, култура в музиката ни. По този начин можем да преодолеем изолацията. Всъщност „изолация” не е точната дума. По-скоро това, че сме толкова далече от центъра. Не се оплакваме. Всъщност летим доста. Почти за всеки концерт, който правим извън Португалия и Испания, използваме самолети. Опитваме се да поддържаме огъня с много работа и лични саможертви. Защото не е лесно. Говоря за лични отношения и работата, но успяваме да се справим. Всичко е наред.

От другата страна - Кой е твоят най-Spinal Tap момент?

Guilhermino Martins - Имаме камари от тях. Има нещо, което казах в едно португалско интервю, но то е направо от друга вселена, така че ще го спомена и пред теб. Става въпрос за първият ни концерт във Франция. Остават ни 20 минути, за да се качим на сцената. Никой обаче не беше вечерял. Отидох при организатора и му споменах, че след 20 минути трябва да излизаме. Помолих го да изпратил някого да ни донесе вечерята. Моментът е подходящ. Пичът изчезна някъде. Пет минути по-късно се появява с едно вурстче в ръката си. Значи, държи тази немска наденичка с ръка. Без салфетки, без нищо. Просто самото вурстче. Погледнах го и го попитах какво всъщност прави. Той ми отговаря, че това е вечерята ни. Връчи ми наденичката в ръката. Докато се осъзная, той изчезна и след две минути отново се появи с още едно вурстче в ръката. А ние вече бяхме на сцената, за да си подготви инструментите и оборудването. Барабанистът ни си оправяше педалите. Тогава организаторът ми връчи неговата наденичка. Барабанистът ни просто попита дали поне ще има някакъв кетчуп. Ситуацията беше толкова смахната. Най-лошото отношение към групата. Получихме наденички за вечеря без салфетки, без чинии, просто така, в ръцете. Не знам какво му е минавало през главата на организатора, но сигурно си е мислил, че няма нищо нередно в поднасянето на наденичките без никакви прибори. Наистина много „Spinal Tap” момент. Един от многото, който постоянно ми се появява в съзнанието.

От другата страна - Как би представил новия албум на SERRABULHO „Piss and Love”?

Guilhermino Martins - Той е по-различен от другите в определени нюанси. Първият е, че всяка песен има припев. Много отчетлив припев, който се повтаря. Това се дължи на по-сложните композиции. Можеш да свириш екстремен метъл, грайндкор, дет метъл, но са необходими и добре напаснати части. Това са припевите, преходите. Поработихме доста здраво по тях. Особено усърден беше вокалистът ни Carlos Guerra. Песните продължават да са брутални, подходящи са за мош питове, но са по-ясни и мелодични. Постарали сме се да ги запазим възможно най-екстремни, но сме ги обвързали и с мелодии, за да могат феновете да си ги припяват. Установихме, че от миналото ни по-мелодичните песни са тези, които най-много се харесват на публиката. В „Porntugal” имаме „Dingleberry Ice Cream”. В нея използваме гайда и мелодия от „Family Frost”, която е изпълнена на гайда. Разбрахме, че всеки път, когато изпълняваме песента, получаваме много силна реакция. Така решихме да запазим тези малки мелодични части в музиката ни. Да не е само стената от дисторзирани китари, бруталност и бласт бийтове. Запазихме ги, но внесохме и малки специални мелодийки. Предполагам, че тесногръдите фенове няма да ги одобрят. На нас обаче ни харесват и смятам, че тези песни ще проработят много добре на живо. Това ни беше целта с новия албум.