Alex Staropoli (RHAPSODY OF FIRE): Планината е най-голямото ми вдъхновение

Интервю с Alex Staropoli (RHAPSODY OF FIRE)

Близо 30 години италианската банда RHAPSODY OF FIRE разказва под формата на пауър метъл своите фентъзи истории. В края на май групата ще издаде третата част от тяхната "The Nephilim's Empire Saga" под името „Challenge the Wind”, а в средата на юли тази година и ще свири на четвъртия „Мидалидаре – Рок в долината на виното”. Два повода за специалното интервю, което лидерът на RHAPSODY OF FIRE Alex Staropoli даде специално за „От другата страна”.

Интервюто с Alex Staropoli (RHAPSODY OF FIRE) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 13.05.2024 година, както и предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на БНР. 

От другата страна - Привет, Alex, живееш в Лондон. По някакъв начин мястото отразява ли се на музиката на RHAPSODY OF FIRE?

Alex Staropoli - Не, не мисля. Работил съм върху музиката на групата и от Белгия, Испания. През последните десет години съм живял в различни страни. Наистина животът в Испания е нещо различно от този във Великобритания. Когато съм в студиото ми вкъщи, не мисля в коя точно държава живея. Мога да съм навсякъде. При създаването на музика, използвам въображението си. Мястото, на което живея, е без значение, защото се концентрирам върху музиката.

От другата страна - Има ли място, където музиката на RHAPSODY OF FIRE се винаги получава?

Alex Staropoli - Когато съм обкръжен от природата. Това е съвършеното условие. Говоря за горите, планините, за природните пейзажи, които предизвикват въображението по различен начин. Така сме се вдъхновявали за сагите, които сме създали. Други влияния са ни били фентъзи филми като „Властелинът на пръстените” и „Игра на тронове”. Музиката ни има много силна връзка с природата. А тази връзка е много силна в мен самия. Когато не съм в планината, трябва да настроя съзнанието и сърцето си в тази посока. В миналото сме създавали музика сред природата. Прекрасно е.

От другата страна - Музиката, филмите или природата са основното ти вдъхновение?

Alex Staropoli - Комбинация от трите. От дете съм очарован от киното. То винаги е провокирало въображението ми. Не чета чак толкова много. Слушането на музика и гледането на филми са основните ми вдъхновения. От малък със семейството ми винаги сме ходили в планините. Независимо че като дете не съм осъзнавал напълно тези моменти, като възрастен искам да се връщам на същите места, на които съм бил като малък. Обичам да отида отново там. Да съм сред планините е наистина фантастично преживяване. Обичам и морето, плажовете, слънцето, но планините са нещо, което наистина ме презарежда. Няма нищо по-безценно да си в планината през зимата и да вали сняг. Дори и да е студено, няма никакво значение, защото си обграден от красота. Дали през зимата или през лятото планините са моето любимо място.

От другата страна - Новият албум на RHAPSODY OF FIRE се казва „Challenge The Wind”. С времето историите се опростяват или напротив – усложняват?

Alex Staropoli - Бих отбелязал, че историите, които пресъздаваме с текстовете, никога не са толкова обикновени. И това е от самото начало. Говорил съм си с фенове за тях. Усещам, че по-голямата част от слушателите наистина обичат да се потопят в текстовете. Самият аз не им обръщам чак толкова голямо внимание, когато слушам музика. Фокусирам се повече върху песента и мелодиите. Но наличието на послания в текстовете е ценно по друг начин – когато имаш история, която да разплиташ. За RHAPSODY OF FIRE това винаги е бил много важен елемент. Допълнителен елемент, който развежда слушателите из нашия свят. И когато използваме оркестър, точните аранжименти и разказвачи, поднасяме една филмова атмосфера, която издига музиката на друго ниво. Тези елементи са много важни за RHAPSODY OF FIRE.

От другата страна - Групата съществува повече от 30 години. Дълъг ли е пътят от младежката наивност до мъдростта на зрелостта и къде точно се намирате по него?

Alex Staropoli - Разбира се, че ставаме по-възрастни. Интересната част е, че когато създаваме музика, се превръщаме в хлапета. При нас все още присъстват остротата и ентусиазмът, за да създадем нещо повече, по-добро, нещо ново, нещо, което предизвиква щастие в нас самите при създаването на албумите. По този начин отправяме послание към феновете, че продължаваме да предлагаме нова музика, която те да чуят, да дойдат на концертите ни. През годините това никога не се е променяло. Ентусиазмът винаги е бил тук. Той е горивото, енергията, която ни провокира всеки път да продължаваме напред и да създаваме нова музика.

От другата страна - А къде точно е мястото Ви по този път в настоящия момент от кариерата Ви?

Alex Staropoli - Ние сме едновременно и в двата периода. Като много млади, когато влязохме за първи път в студиото, бяхме твърде наивни за определени неща. Но в същото време вече си бяхме изградили стабилна представа, че можем сами да сме продуценти на албумите ни. Т.е. за определени неща все още бяхме недорасляци, които създаваха музика във всекидневната на някого, защото нямахме репетиционна. Композирахме на компютър в хола на някого и влизахме в студиото без дори да сме свирили песните. В студиото осъзнахме, че не сме чак толкова зрели, за някои неща. Но бяхме достатъчно наясно как трябва да звучи музиката ни. Т.е. в това отношение бяхме вече със съзнанието на възрастни. Бяхме готови сами да се продуцираме. На 20, 22 години бяхме наясно, бяхме наистина много сериозни в това отношение. При нас винаги е ставало въпрос за комбинация от фактори.

От другата страна - С годините разбрахте ли какво всъщност е музиката? Тя има ли определено форма и посока или точно наобратно?

Alex Staropoli - В момента работя с Roberto De Micheli. Той е фантастичен китарист, без да отчитам факта, че сме приятели от години. Не се стремим към определена цел. Просто сядаме и каквото се получи. Той предлага някои китарни идеи. Дори и да не сме заедно, ми ги изпраща. Слушам ги, някои от тях ме очароват. Ние просто създаваме музика без да му мислим твърде много. Замисляме се основно какъв би бил крайният резултат.

От другата страна - Какво коства на един артист с всяко негово произведение да надгражда значението на заобикалящия го свят?

Alex Staropoli - На първо място ние искаме да създаваме емоции, чувствайки ги в същото време. Всеки път, когато композираме музика, така стоят нещата от самото начало, когато бяхме много млади, настръхваме. Когато това чувство се появи, означава, че сме напипали нещо специално. Нещо, което ни носи усещането за вдъхновение. Нещо, което преминава през душата и тялото. Кара те да се чувстваш страхотно. Провокира те да твориш. Ентусиазмът е базовото ниво в нашата музика. Този вътрешен огън, който те подтиква да създаваш, да бъдеш вдъхновен. Което те кара да предоставиш създаденото и на феновете. Просто искаш те да чуят какво сме създали. Главната ни цел е да създаваме емоции, да провокираме феновете да си сложат слушалките и да се потопят в музиката на RHAPSODY OF FIRE. Да станат едно цяло с нея.

От другата страна - Това е олдскуул начинът. Обаче днес как се възприемат концептуалните истории, когато имаш плейлисти?

Alex Staropoli - Погледът върху музиката и нейното възприемане днес са различни. И ги разбирам. Дори звукозаписните компании настояват за повече сингли, защото са наясно, че хората ще си пуснат една или две песни от албум и после ще скочат на нещо друго. Обаче е супер, че ние можем да предложим и едното и другото. От една страна е албумът, който може да те отведе на пътешествие. От друга – слушаш отделни песни, както и аз правя. Обикновено, когато посегна към някой диск, предпочитам да го чуя от началото до края. Младото поколение обаче е различно. Смятам, че и двата варианта са добри. Понякога е необходима една единствен песен, за да привлечем слушателя в света ни. Много пъти ми се е случвало да чуя композиция на непозната група и после да се влюбя в нея, да отида на неин концерт, да чуя повече от музиката й. Нещата и по този начин са предимство.

От другата страна - В новия албум на групата „Challenge The Wind” има ли нещо, което направихте за първи път?

Alex Staropoli - Обикновено при този състав, с който сме заедно повече от 10 години, аз съм и в ролята на продуцент. Също така се занимавам и със записите. Така че процесът е наистина много добре организиран – от композирането, през аранжиментите, до записите и смесването. Обичам да следвам утвърдените артистични пътища, които съм изградил. По този начин албумите на групите са свързани един с друг. Бих отбелязал, че пеенето на Giacomo Voli се е развило много. Това в комбинация с факта, че той пише текстовете. А това е много важно за един певец, защото трябва да изпее думите, които е измислил. Думите имат не само значение, но и звук. В този смисъл Giacomo върши настина много работа. Всеки път надгражда в тази посока. Ентусиазмът при записите винаги ни прави нетърпеливи да чуем крайния резултат. Кара ни буквално да откачаме, да записваме вокали, хорове, вокални хармонии. В новия албум например нямаме нито балада, нито интро. Нещо, което обикновено обичаме да предлагаме. Този път просто обясних на останалите, че не мога да почувствам създаването на подобна песен. Не усещам правилната настройка, за да напиша поне една. Най-вероятно основната разлика между „Challenge The Wind” и останалите албуми е, че е много бърз. Песните са по-бързи и по-метъл от обикновено.

От другата страна - Има ли нещо в този албум, което ти носи повече удоволствие, в сравнение с миналото?

Alex Staropoli - Свързано е с технологиите. Днес те са много по-добре развити за разлика от миналото. Тогава беше много трудно дори да композираш музика, защото компютрите бяха много бавни, а програмите – несъвършени. Звуковите карти не предлагаха днешното качество. Трябваше всеки един етап от работата да бъде много добре организиран. Всичко беше екстремно. Със сегашните компютри и звукови карти е удоволствие, когато свириш на пиано. Звукът на чинелите е невероятен. Оркестрациите са толкова истински. Същото се отнася за баса и ударните. Когато композирам, използвам семпли на китари и барабани, а те вече звучат като истински. Това е невероятно предимство, защото веднага ти дава възможност да вкусиш от финалния резултат. За един композитор е много важно да чуе истинския звук на своето произведение, за да продължи ентусиазиран работата по него.

От другата страна - Като продуцент и основен композитор тези две роли не си ли пречат понякога?

Alex Staropoli - Това се две напълно отделни роли. В края на композиционния процес, песните са напълно завършени. След, което се превръщам в човека, който записва Giacomo, хоровете, абе, всичко. Процесите при мен са напълно автоматизирани. Много е лесно. Наистина. Всичко е предварително планирано в съзнанието ми. Всичко е предварително създадено – музиката, вокалите, хармониите, всичко е на масата. Следващият етап е да работя с певеца, да го предразположа да даде най-доброто от себе си и да се наслаждава на работата си. От моята позиция да си продуцент е много лесно, защото знам какво искам и знам изключително добре какво представляват RHAPSODY OF FIRE. Съвсем друга история ще бъде, ако трябва да продуцирам друга банда. В този случай и предизвикателството е по-голямо, защото най-малкото трябва да обменяме идеи с групата. При RHAPSODY OF FIRE е много лесно, защото правя онова, което почувствам като правилно.

От другата страна - Коя е твоята лична музикална революция?

Alex Staropoli - Слушам музика от малък, от много малък. Майка ми винаги пускаше музика вкъщи. Щастлив съм, че никога не съм поставял граници между стиловете. Мога да слушам едновременно поп, рок, хард рок, хеви метъл, класическа музика, филмова музика, барок. Никога жанровете на се били от значение за мен. Винаги н първо място е емоцията, която музиката носи. Е, като тийнейджър през 1984 или 1986, не си спомням, бях на 16, за първи път чух EUROPE. Гледах ги по телевизията. Никога преди не бях сблъсквал с подобен стил и буквално се влюбих в него. Беше преломен момент за мен. След това започнах да слушам повече рок, а в последствие преминах на Yngwie Malmsteen, Ronnie James Dio и много други групи. Този период е много важен за мен. Слушането на музика като дете, беше много важно. Днес много трудно някоя група би могла да ме изненада с нещо. Предпочитам да посетя някои концерт и да преживея музиката на живо.

От другата страна - Къде е мястото на „Challenge The Wind” в дискографията на RHAPSODY OF FIRE?

Alex Staropoli - Обикновено феновете обичат да правят сравнения. Примерно с първия албум. Смятат, че е по-добър, защото харесват повече предишния ни певец. Моята гледна точка като композитор и музикант е, че погледът назад е излишен. Предпочитам да гледам в бъдещето. Това, в което съм убеден е, че вадим най-доброто от възможностите, с които разполагаме. Всички в групата сме 100 процент удовлетворени, когато завършим даден албум. Напълно сме наясно, че предоставяме качество и че ще удовлетворим много фенове, когато започнем да изпълняваме песните на живо. Стъпваме на тази база. Самите ние не сравняваме албумите си. Разбира се, правим го в някакви дози, за да не се повтаряме. Защото повторението не е опция за нас. Ние искаме винаги да сме свежи и да предлагаме нещо ново. Сравненията са важни, за да вървим напред.

От другата страна - Какво е най-важно, за да създаваш музика днес?

Alex Staropoli - Зависи от перспективата, от която задаваш въпроса. Физическите продажби вече не са толкова добри. Така в края на краищата това, което има значение, е композирането на добра музика, предоставянето й на феновете и турнетата. Да доставиш живо удоволствие на почитателите си от сцената. За мен тези неща са от изключителна важност. Днес има банди, които искат да са постоянно на турнета. Пазарът е пренаситен, артистите свирят всеки ден. От една страна това е страхотно, защото имаш възможност за избор. От друга – има толкова много групи, които правят едно и също. За феновете става все по-трудно да видят всичките си любимци. Убеден съм, че концертите винаги са специално преживяване. Скоро бях на няколко. Гледах Slash. Тогава се замислих върху факта какво е да си на шоу на някого, който свири пред 10 000 души. Може би част от феновете са си свалили албума, други са го платили, трети – не са. Но в крайна сметка фактът, че хората са излезли от домовете си, за да отидат да залата, да си платят билет и да гледат бандата на живо, е наистина много специален. От един концерт остават спомени. Трябва да си много добър музикант, за да можеш да забавляваш 10 000 души. Тогава се замислих, че концертите са едно от най-добрите изживявания, които можеш да предложиш като музикант. Защото те дават възможност да се срещнеш с феновете си, да изпълняваш музиката си на живо, без да се криеш зад стените на студиото. Излизаш там отпред и свириш. Това е най-доброто, което можеш да направиш.

От другата страна - Важно ли е за един музикант да запази в себе си фена на музиката?

Alex Staropoli - Абсолютно. И аз съм точно такъв. Това е част от ентусиазма, който си запазил от дете, слушайки музика. От времето, в което си видял една група за първи път. Първият концерт, на който съм бил, беше на SCORPIONS. Тогава си мислех, че тези момчета са от друга планета, че това, което правят, е толкова невероятно. И до днес продължавам да ги харесвам, да харесвам музиката им, а когато ги видя на живо, се чувствам фантастично. Да си фен на музиката е нещо много истинско. Не вярвам на музиканти, които казват, че правят своите неща, без да слушат нищо друго. Обичам да посещавам концерти и да гледам групи на живо. Вярно, не става всеки уикенд, но ако има някакъв концерти и има шанс да го посетя, отивам. Живите изпълнения са страхотно забавление.

От другата страна - Кое е най-голямото недоразумение, което се носи за RHAPSODY OF FIRE?

Alex Staropoli - Не знам. Хората са изхабили толкова много думи за тази група. Наясно съм, че раздялата ни с Luka Turilli се възприе много трудно от феновете. Много от тях не я приеха и днес не ни харесват. Разбирам ги, защото и с мен е така. Не е лесно да гледам група, която харесвам, която е заменила певеца или друг от музикантите. Напълно разбирам феновете. В страни от това, винаги сме вървели напред, винаги сме били силни и сме създавали нова музика. Не сме в позицията да посочваме недоразуменията. Не знам наистина. Може би това е фактът, че зад всеки албум на тази група стои много работа. Понякога хората не си дават сметка колко месеци, дори години отнема, за да създадеш подобни албуми. Особено в началото, когато бяхме почти деца, които сътвориха „Legendary Tales” и „ Symphony Of Enchanted Lans”. Те не се дължат на случаен късмет, а на истинска работа. Здрава работа. Някои хора никога няма да разберат колко усилия са необходими за създаването на един албум. Нещата не опират само да талант, а и до здрава работа.

От другата страна - Имало ли е период, в който да ти е писвало от музика?

Alex Staropoli - Да, разбирам какво имаш предвид. Когато знам, че трябва да създам нещо ново, съм готов сам да се накарам, да седна работя. В процеса на свирене вдъхновението започва да се появява. След три-четири часа работа имам нужда от почивка. Основно всеки ден е вълнуващ, защото знам, че след като включа компютъра, след като започна да свиря на пиано, ще се появят нови идеи, ще получа китарен риф от Roberto. Дори нямам време да се отегча. Не съм работохолик, който не спира да работи по 16 часа на ден. Това не е моят начин. Обичам да се наслаждавам на живота като цяло. Ходя до фитнеса, разхождам се, радвам се на слънцето. Позволявам си от време на време ваканции. Много е важно да си вземаш почивка от музиката. Ако си добър в тези неща, колкото съм аз, можеш да дишаш, можеш така да си организираш живота, че никога да не се уморяваш от музиката.

От другата страна - Всъщност до колко днешните албуми бих били определяни за класически в бъдеще?

Alex Staropoli - Труден въпрос. Не съм сигурен. Времената наистина са се променили, сравнявайки ги със 60-те, 70-те, 80-те или 90-те. Връщайки се в 80-те, виждаш, че излиза страшно много невероятна музика. Дори да вземеш само двете години между 1986 и 1988, можеш да изброиш толкова много рок и метъл групи, които издават албум и те са шедьоври. Смятам, че тогава им един процес, една вълна на креативност, която днес липсва или едва се забелязва. Така че, за да бъде създаден днес албум, който след години ще бъде определен за класически, е много трудно. Много е трудно.

От другата страна - Последен въпрос – едно предимство и един недостатък да си Alex Staropoli?

Alex Staropoli - Виждам само предимства, защото възможността да съм музикант, дори и това да е вид работа, е буквално дар. Разбира се, че работата не е никак малко, но понякога се чувствам истински късметлия. Ние имаме възможност да създаваме музика, да издаваме дискове, да обикаляме света, да правим концерти. Срещите с фенове, които крещят името на групата, които се вълнуват, когато я видят, са невероятни. Единственото нещо, което не харесвам, са часовете в път, полетите рано сутрин. Все още не мога да свикна с тях. Всичко останало е супер.