Лесна работа: Август

Бях ви разказвала как помолих едно дете да ми опише август.

Каза, че август е много красив, със сини очи - сини като морето сутрин. Понякога носи слънчеви очила. Леко ги прихваща с една ръка и поглежда над тях весело, когато става дума за юли или за септември... Защото знае, че ги бие по точки във ваканционно отношение. И юли, и септември. Сигурен е в това.

Какво още? О, да! Носи хвърчило. Много шарено. С нарисувана широка усмивка и тръпчинки.

Разбира се, изял си е закуската, защото е послушен. Малката му сестричка не му противоречи и не му взема играчките... Да ти вземат играчката е най-неприятно.

Моят събеседник беше категоричен за още четири неща. Август обича да се къпе в морето. Преди това слиза от колата и пренася във вилата ваканционните куфари на цялото семейство. Непрекъснато яде сладолед. Разбира се, от любимия – шоколадов с парченца ягоди. И четвърто, много важно - пее песничка.

  -   Каква песничка? – изненадано запитах аз.

   -  Песничка за зеленчуците, - отвърна малкият разказвач.

Не споря. Има логика. Август е месецът на зеленчуците. Кога, ако не сега, ще похапваме от тях до насита...

Предполагам, след време моят малък събеседник ще описва образа на август с известни корекции.

Сигурно малката сестричка ще има друга – по-очарователна лятна роля, а не на лошата феичка, която ти задига любимата играчка. Предполагам също, че песента ще бъде различна... Според възрастта и модните тенденции. И колкото повече любов присъства в текста, толкова повече шареното хвърчило ще се отдалечава, ще се смалява и накрая съвсем ще изчезне зад синия летен хоризонт на живота... Така става с годините.

Но...

Август.

Слънцето нежно те примамва да излезеш навън и да не пропуснеш нито секунда от очарованието на лятото, което неусетно се изнизва между пръстите като топъл златен пясък на плажа. Животът весело и шарено се върти по улиците и крайбрежните алеи. Бърза да стигне до желаното място. Бърза да се срещне с любимите хора. Бърза да продължи към щастието, което следва.

Настроението е страхотно. Очакванията са винаги по-добри, по-хубави, повече и по-вълнуващи. Всичко изглежда толкова лесно, правилно и постижимо. 

Август.

Ако беше сграда, сигурно щеше да е вила на брега на морето. С просторни стаи, огромна тераса, зелена люлка до лехите с цъфнали рози.

Ако беше аромат, щеше да е на море, на сутрешно кафе, на затоплени от слънцето треви.

Ако беше гледка, щеше да е изгрев край брега на морето, нива със слънчогледи или залез на фона на празнуващия град.

Ако беше картина, вероятно щеше да е пейзаж - от онези, магнетичните, в които ти се иска да влезеш и да останеш там завинаги.

Август. Ще те живеем жадно, от сърце, с благодарност, вдъхновение и радост.

Автор: Даниела Иванова