Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Художничката Светла Косева: Варна все още носи духа на Belle Époque

В празничния ден на Варна – 15-ти август, в галерия "Ларго" се откри самостоятелна изложба живопис на Светла Косева. Варненката представя 14 живописни платна, повечето създадени специално за представянето ѝ в родния ѝ град.

Косева е позната на публиката със своя класически, импресионистичен рисунък, с пастелната, изчистена палитра, с композициите, търсещи ефекта на запечатан миг. Темите и образите в настоящата експозиция са характерни за нея – морето, птиците, самотната фигура на брега, музикантът. В картините на Светла винаги ще открием игра на въздуха и светлината, интимност и съзерцателност на героите ѝ, все характеристики, създали в годините нейния разпознаваем стил.

 Може да разгледате изложбата до 3 септември.

Светлана Вълкова разговаря с художничката:


Духът на Варна диша във всички тези картини. Това конкретни места ли са?

Конкретни места са, точно от Варна, от моя роден град, но са някаква компилация също между имагинерни места, които съм сънувала, също места от разни филми, които съм гледала, и всичко това се компилира и се оказват едни такива полуизмислени, полуистински места.

Какви истории разказваш тук?

Истории, които са ме развълнували, истории от покрива на нашия блок, когато е преди буря и където като малка много исках да ходя вятърът да ми вее косата и дрехите. Нашите ме дърпаха да се прибирам, защото е опасно. Как небето надвисва над града, как чайките почват да блестят и те така се оживяват преди буря, всичко е в очакване на нещо и трепти във въздуха. Други истории - самотният музикант по площадите, да кажем. Самотния човек, който или сега ще тръгва, или сега пристига с един куфар. Ей такива истории. Децата малко преди да се пръснат по света...

А тези летящи същества какви са, които летят над църквата?

Тази картина се казва „Три ангела над града“. Сякаш е Варна, сякаш е пешеходната алея на бул. "Сливница", която слиза към морето, сякаш е един остров, полуостров. Просто ангели, които летят, според мен, над всеки град.

Не е многолюдно, обаче, в твоите картини. Някак тихо, приглушено. Сякаш градът е в друга епоха, в някакво друго измерение.

Ами да. Както е микс на места и улици, така е микс и на времена, според мен. Сякаш е минало, ама сякаш е и точно сега. Като че ли времето няма такова голямо значение, просто едно пътуване. Аз даже си мислех да кръстя изложбата „Пътуване“ - всичко е пътуване, животът е пътуване, но го оставих така, за да не уточнявам. Нека нищо да не бъде уточнено, нито времето, нито мястото.

Всеки да си намери мястото и времето.

Да, точно, да.

Извън картините кои са твоите места във Варна?

Разбира се, Морската градина, всички крайбрежни улици, които водят към нея. Нали, слава богу, градът е така построен, че всичко води към морето и то точно затова не можах аз да свикна в София да живея, в Пловдив или където и да е, защото нищо не водеше към морето. Води някъде извън града. Трябва да стигнеш до морето от детското ми съзнание. Всички тези улици, които водят към морето и, разбира се, моята родна махала „Чайка“, където се качвах на покрива да ме вее вятърът...

Каза, че местата тук са точно варненски. Кое е най-характерното за Варна?

Да кажа първо, че имам една картина с любимия ми фар от Шабла, където също като деца много ни водеха при един рибар, там изкарвахме в едни бунгала прекрасни магични летни дни. Това също ми е любимо място. Не е от Варна, но някак си го числя към Варна. Може би защото е Северното Черноморие, от Варна нагоре. И има тук една несебърска църква, но като цяло Варна е аристократичен град, страхотен заради Антон Новак и братя Шкорпил и тия страхотни чехи, които са били по-българи от българите, които са произвели нещо наистина прекрасно и неслучайно перлата е била Черноморието. Ние сме били като Ривиерата. Тук нашите курорти са били страшно модни, страшно привлекателни за туристи от цял свят. И хубавото е, че тези алеи са запазени и до днес. И наистина носи този дух на 20-те години на миналия век. Също града се разраства, но някак си стои добре. Във Варна като че ли все още има чувството за Belle Époque...

Ако имаше машина на времето, би ли живяла в 20-те, 30-те години?

Не знам вече. След онзи филм на  Уди Алън, как се казваше?

„Полунощ в Париж“.

„Полунощ в Париж“, да, той е прекрасен филм. Всеки иска да се върне назад, но много бих искала да е с уговорката за една година. После мога да остана forever, но да пробвам първо.


По публикацията работи: стажант-редактор Елена Атанасова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Кметът на Гурково Тодор Георгиев: Искам да оставя селото в приличен вид, търсят се доброволци за парка

Жителите по селата също очакват приемането на републиканския бюджет, респективно общински, за да набележат задачите за новата година и плануват разходите си по тях. А дотогава не разчитат само на публичните средства, но и на дарения, спонсори, доброволен труд. „Това ще ми бъде последният мандат. Искам да оставя селото в приличен вид“ – казва по..

публикувано на 07.02.25 в 08:00
Изображението е илюстративно.

Пластичен хирург: Немедицински специалисти категорично нямат право да поставят ботокс

Немедицински специалисти нямат право да извършват естетични процедури. Това категорично мнение в предаването "Новият ден" изрази доц. д-р  Даниел Янков от Клиниката по пластична хирургия към Военномедицинска академия-Варна, във връзка с пострадалите след поставяне на ботокс, настанени в "Пирогов".  Лекарите, които според съществуващото..

публикувано на 06.02.25 в 08:05

Adrian Thessenvitz (AD INFINITUM): Не си подготвен единствено за тези неща, за които не си подготвен

Интервю с Adrian Thessenvitz (AD INFINITUM) Швейцарската симфонична метъл банда AD INFINITUM ще направи първи концерт в България. Групата е част от турнето на ELUVEITIE и INFECTED RAIN. Датата за България е 9 февруари, мястото – софийският клуб „Joy Station“. Организатори са „BGTSC“. В предишно предаване представихме новия албум на групата..

публикувано на 06.02.25 в 06:30

Експерт: От 2014 година насам има почти 80 законопроекта за промени в Изборния кодекс

От 2014 година насам има почти 80 законопроекта за изменение и допълнение на изборното законодателство, голяма част от които са внесени няколко месеца преди изборите. Това сочи анализ на Института за развитие на публичната среда, каза Лилиан Никифорова. Тя добави, че тази практика трябва да бъде прекратена, тъй като по думите ѝ няколко парламента са..

публикувано на 05.02.25 в 08:25
Георги Христов

Георги Христов: Музиката се създава от творци, не от машини

Музиката се създава от творците, не се създава от машина или компютър. Това подчерта в интервю за Радио Варна Георги Христов. Той допълни, че купуването на бийтове и използването им в песните не е изкуство, коментирайки темата за навлизането на изкуствения интелект в музикалната индустрия. "Повечето новосъздадени песни са просто изкуствен интелект...

публикувано на 04.02.25 в 08:25

Група PIZZZA си търси вокалист

PIZZZA е една от най-обичаните групи на българската ъндърграунд сцена, а 26-годишната ѝ история я прави и една от най-дълголетните. Съставът ѝ към момента включва Кобо (китара), Кайо (бас), Рамбо (барабани), Витко (тромбон) и Явката (тромпет), а Каската, който до скоро беше фронтмен, вече не е част от бандата. За съжаление се наложи да се разделим..

публикувано на 03.02.25 в 08:20

Варненски студент създаде триста шрифта

Студент на Варненския свободен университет /ВСУ/ представя оригинален шрифт на Международното триенале на типографията в Полша. Шрифтът е наречен VFU (Visionary Font Ultra) и е изработен от студента от трети курс в специалност "Графичен дизайн" Володимир Федотов . Той е един от тримата представители на България, избрани за участие в..

публикувано на 31.01.25 в 08:00