От времето на Тодор Бурмов министерството е създадено да упражнява надзора върху учебно-възпитателните, културните и просветните инстанции в страната. В началото се състои от два отдела: за първоначалните училища и за средните учебни заведения. Дейността си упражнява чрез преки органи – главни инспектори, директори, окръжни и околийски училищни инспектори, и непреки органи – училищни съвети и училищни настоятелства. Към централната администрация като съвещателни орани функционират Учебен съвет, Учебен комитет и др. Подведомствени са му СУ, Народната библиотека, Археологическият музей, Институт за слепи и глухонеми, Музикалното и Рисувалното училище, Народният театър и др.
От 4 декември 1947 г. се преименува в Министерство на народната просвета (МНП). Съществува до 1 февруари 1957 г., когато се създава Министерство на просветата и културата (МПК), чрез сливането на културата и просветата в едно ведомство. От 25 май 1963 г. отново е разделено - на Министерство на народната просвета (МНП) и Комитет за култура и изкуство (ККИ).
На 19 август 1987 г. е закрито и на негово място е създадено Министерство на културата, науката и просветата (МКНП), което през същата година се преустройва в Националния съвет за образование, наука и култура и отново се преименува в Министерство на народната просвета.
Две години по-късно на 12 юли 1991 г. се създава Министерство на образованието и науката (МНО). През 1992 – 2013 г. то многократно променя името си. А от 2013 г. досега вече се казва Министерство на образованието и науката – МОН.
Администрацията на сегашното МОН се намира в центъра на София в същата сграда, в която е и Президентската институция. От едната си страна МОН гледа към ЦУМ и Министерски съвет, а във вътрешния двор се намира и най-старата сграда в София - Ротондата „Св. Георги“. Сградата на МОН е част от архитектурния комплекс „Ларгото“, разположен на булевард „Дондуков“. В сградата се намира и Президентската институция, използва се също от Министерството на правосъдието, Държавната агенция за българите в чужбина и др.
Гейтове под открито небе изграждат на летището във Варна. Със зелени градини и плажни барове пътниците, дошли на почивка, максимално ще уплътнят престоя си преди да бъдат отведени в самолета. Това каза Светлана Симеонова, началник търговски отдел във "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт". Проектът е уникален не само за България, но и за цяла Европа,..
Има хора, които често се оплакват, че около домовете им и пред блока е мръсно и непочистено. Други цапат и рушат. Има обаче и хора, които нито се оплакват, нито рушат, а облагородяват и почистват за да е по-приятно, красиво и приветливо. При това го правят без да се афишират. Такъв е примерът с един гражданин от квартал "Чайка", който е превърнал..
Днес в 12.00 часа президентът Румен Радев ще връчи първия мандат за съставяне на правителство на кандидата за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група в 51-вото Народно събрание - тази на ГЕРБ-СДС. Президентът ще връчи мандат за съставяне на кабинет на ГЕРБ-СДС Как изглежда голямата политика през..
На 15 януари Православна църква чества светите преподобни Гавриил Лесновски, Прохор Пшински, Павел Тивейски и Йоан Колибар, съобщава Радио България. Преподобни Гавриил Лесновски, заедно с преподобните Прохор Пшински и Йоаким Осоговски, е един от тримата велики последователи на рилския пустинножител св. Иван Рилски. С наследството, което получил от..
"Здравей! Аз съм Ахинора – 24-годишно момиче от Варна, което вярва, че с усмивка и позитивна нагласа можем да постигнем всичко. Аз съм AI генериран образ, създаден от дигитална агенция..., за да вдъхновява и да говори за хубавите неща от живота" . Това гласи описанието на Ахинора - първият дигитален инфлуенсър в България. Образът е активен от началото..
Пространството в района на „Севастопол“ да се превърне в изцяло пешеходна зона без автомобилен и автобусен трафик. Тази възможност разглежда общинската администрация, сподели идеята в личния си профил във Фейсбук кметът Благомир Коцев. „Там може да се обособи нов голям градски площад, подобен по размери на площад „Независимост“. Поисках..
Такива е статистиката в доклада на Община Балчик за извършените дейности в изпълнение на Областната стратегия за интегриране на ромите за периода 2021-2030 година. Там е записано, че по постоянен адрес в община Балчик живеят 16 243-ма жители, от които в Балчик – 9379 души и 6962 в селата. Въпреки тези официални числа, по махалите и селата..