През последните пет години се наблюдава интензивен процес на съхнене на някои от основните дървесни видове, участващи в конструкцията на полезащитните пояси в Добруджа. До 2019г. съхнене при брястовете и американския ясен. След 2020г. масово изсъхване на планински и полски ясени. През 2023г. е констатирано при акациевите горски пояси, а от 2024г. започна да се развива процес на съхнене и по дъбовете – към момента най-силно са засегнати червеният дъб и церът.
Тези данни изнесе на международна конференция на тема “Възстановяване на горски местообитания” в средата на месеца експертът лесовъд инж. Радослав Радев, организирана от природозащитната организация Световен фонд за дивата природа – България (WWF България), в партньорство с Югозападно Държавно предприятие. Експерти от седем европейски страни, сред които България, Гърция, Унгария и Румъния,обсъдиха важни въпроси, свързани с пожарите в горите, екстремните температури през последните години и тяхното влияние върху различните екосистеми и др.
Инж. Радев, който е и заместник-директор на Държавното ловно стопанство в Балчик, представи мерките, които прилагат стопанствата от област Добрич за възстановяване на тази линейна инфраструктура, която спомага за запазване на биоразнообразието в района , но и подчерта необходимостта от подпомагане запазването на това национално богатство, засегнато от климатичните промени, впоследствие от различни вредители. Със собствени средства и по проекти за горските е непосилно да се справят.
„Ако има сериозна зима и снежна покривка, веднага ще падне популацията на основните вредители и ще се осигури добро влагозапасяване. Така част от поясите ще могат да се самовъзстановят, но там, където има необратими процеси, единственият вариант, който остава, е да бъдат подновени. Поясите заемат от 2 до 3 процента от общата площ на Добруджа, повишават плодородието с 10 до 30%. За всички съседни площи земеделците получават субсидии, а ние за тези 2-3 процента не получаваме никакви субсидии. Ако се получаваха субсидии за поясите като част от агролесовъдската система, каквато всъщност те са, тогава ние щяхме да се чувстваме много по-спокойнии свободни да можем да си вършим по-спокойно работата, а не да се чудим по какви проекти да намерим пари. Добруджа е с най-малка лесистостспрямо другите части на страната ни и със сигурност за всички е по-добре процентът да е по-голям“ – коментира инж. Радев.
"В миналото прашните бури са били нещо обичайно и ако сега поясите не бъдат възстановени, Житницата на България отново ще бъде изправена пред проблема с отвяването на чернозема в морето и липсата на каквито и да е условия за земеделие", категоричен е инж. Радослав Радев.
Доказано е, че земеделските площи, защитени от горски пояси, увеличават реколтата с 15-35%; ерозията там е спряна; праховите частици намаляват, а замърсяването на въздуха намалява от 2 до 4 пъти.
Тези икономически ползи са измерими ипо-известни на широката общественост, но една от най-важните ползи от системата за защитени горски пояси е, че тя създава условия за възстановяване и поддържане на биоразнообразието на региона. Има огромни територии, където горските пояси са единствените места, подходящи за обитаване и размножаване на дивите животни. И е изключително важно, че тези пояси осигуряват непрекъснати коридори, които свързват най-отдалечените гори. Специфичният микроклимат на поясите, подобен на този на естествена гора, създава условия за многократно увеличаване на растителното видово разнообразие - подчертава още експертът.
Той е изчислил, че са нужни над 4000 лева на декар за период от 4-5-6 години за създаването на 1 декар нов полезащитен пояс, като в сумата влиза раздробяване на остатъците от сечта, фрезоване с шредер, почвоподготовка, закупуване на фиданки, залесяване, отглеждане и мн.др. В същото време приходите от дървесина от същата площ са най-много 926,40 лева при ясена и 489,22 лева при акацията. Специалистът коментира пред участниците във форума, че няма как само със средства от изсъхналите пояси да бъдат създадени нови, като това е проблем не само за стопанствата в Добруджа, но и за всички останали.
"Концепцията е, че държавните горски предприятия следва да поемат всички разходи по стопанисването на горите, за сметка на приходите от дърводобива. Не може и не трябва дейностите по възстановяване на системата от полезащитните горски пояси да зависят от дърводобива, защото това ще доведе до тяхното унищожаване", категоричен е инж. Радослав Радев. Той допълни, че част от изсъхналите пояси са залесени със средства от проектите "Горите на Североизтока" и "Земите и горите на орела" по програма LIFE на ЕС, но за да бъде възстановена мрежата от важните за земеделието и биоразнообразието пояси, е нужно да бъде променена цялостната политика, нормативната база и финансирането на различни дейности в сектор "Гори". Инж. Радев посочи, че лесовъди от СИДП са направили предложения за промяна в наредбите и очакват те да бъдат приети.
"Възстановяването и поддържането на поясите е важно за всички нас, заради глобалните промени в климата", подчерта още инж. Радев. Добруджа е областта в България с най-малка годишна сума на валежите, или под 500 литра на квадратен метър, последните години около 300-400л/м2 и то не по време на вегетацията. Това, в съчетание с най-силните ветрове в България, прави Добруджа изключително сухо място. Количеството на валежите в района е близо до горната граница на полупустините (200-400 литра на кв. м годишно), поради което полезащитните пояси са изключително важни за запазване на влагата и плодородието и.
Чуйте репортажа на Албена Иванова в звуковия файл в началото на публикацията.Допълнителни 370 хиляди лева ще отпусне община Варна за провеждането на частичните местни избори за районни кметове. С парите ще се платят възнагражденията на членовете на секционните избирателни комисии за балотажа. Първоначално в края на септември общинските съветници гласуваха план-сметката на кметската администрация за частичния вот - 1..
Окончателните данни на Индекса на местната почтеност за 2024 година на Асоциация „Прозрачност без граници“ ще бъдат официално публикувани и споделени на 10 декември. Това съобщи във Варна координаторът на проекта към асоциацията Кремена Чобанова. Тя участва в кръгла маса в сградата на Областната администрация на тема „Индекс на местната система..
Необходимо е финансиране за рехабилитация на уличната мрежа в село Звездица. Това съобщи кметът на населеното място Станислава Христова при срещата си с градоначалника на Варна Благомир Коцев. Средствата са нужни за за асфалтиране на нови улици и за преасфалтиране на други, чиято настилка е компрометирана. В населеното място има необходимост от..
Двама мъже - на 29 и 42 години, са задържани при две специализирани операции по наркотици и техните аналози на два адреса във Варна. Единият е в централната част на града, а другият - в квартал "Възраждане". И двамата задържани са добре известни на полицията. При претърсването в апартамента на по-младия нарушител полицаите иззели марихуана,..
Нивата на обемите на язовирите в Бургаска област са критично ниски, съобщават от ръководството на ВиК, цитирани от БНР-Бургас. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Виолета Коритарова, която е на двудневно посещение в областта, увери че са набелязани мерки за недопускане на водна криза. Тя призова кметовете да осъществяват засилен..
Няма техническа готовност да се въведе средна скорост на пътя, която да бъде засичана от ТОЛ системите. Това коментира пред Радио Варна председателят на Института по пътна безопасност Богдан Милчев във връзка с предложените вчера от Министерски съвет промени в Закона за движение по пътищата. "Предложението за дефиниране на средна скорост го има в..
1000 лева е разликата в средните заплати във Варна и София. Средната брутна месечна работна заплата в област Варна за юли 2024 г. е 2 100 лв., за август - 2 088 лв. и за септември - 2 141 лева. По размер на средната месечна работна заплата през третото тримесечие на 2024 г. - 2 109 лв., област Варна е на второ място спрямо другите области в страната,..