Лесна работа: Една декемврийска история

Настъпи месецът на подаръците. Нямаме търпение да зарадваме с тях близките си и да добавим към живота им още обич, настроение и празник.

В този ред на мисли, докато се чудех аз какъв подарък искам, хрумна ми, че е добра идея да имам оня саркофаг от плажа. Да го монтирам в банята и да закрепя на него мраморна мивка. Който пил питиета на него - пил, който хрупал овчарска салата - хрупал. Толкова. Сега аз да се разпореждам с историята, да прехвърля подходящ мост от нея към бъдещето, в което ще живеем още по-здравословно, по-прецизно ще изчисляваме калории, а по тази причина трапезните маси и барплотовете може да се окажат излишни. Шегувам се, за да съм в крак с последния крясък на модата, според който мивка в банята се монтира върху масивен плот от естествен материал, по възможност по-тежък от апартамента, в който се намира самата баня.

Спокойно! Това не са минути за реклама на санитарен фаянс, още по-малко - на подаръци. Само споделих първи декемврийски мисли и като стана дума за здравословно хранене и калории, как да не спомена гладуването, на което мнозина се подлагат преди и след голямото празнично тъпкане?

Сега вече се изкушавам да споделя история, в която главен герой е синът на моя приятелка.

Младежът беше предприел съответното здравословно гладуване. Не зная колко точно е здравословно по цял ден стомахът ти да организира шумни протестни демонстрации, пред очите ти да танцуват въображаеми салати, предястия, деликатеси и десерти, а в мислите ти да се носи апетитно ухание на барбекю. И всичко това, докато се опитваш в осемчасов работен ден да натъпчеш задачи като за 24 часа... Явно е възможно, след като се случва.

И така: нашият герой си гладуваше кротичко и здравословно, опитваше се да функционира правилно и сновеше напред-назад, както го изискваше бизнесът му. Наложи му се да пътува и точно тогава декември се намръщи, после се разлюти, накрая се укроти и резултатът беше свръхнеприятна поледица.

Няма да забравя: бях с приятелката ми, която много се вълнуваше как е пристигнал синът й и когато най-сетне успя да се свърже с него по телефона, той я успокои, че всичко е наред със съвсем малка промяна в дневния ред. Каква беше промяната?

Много трудно успял да овладее колата на един заледен участък от пътя. Завъртял се, но после се справил, продължил и благополучно стигнал до крайната цел. А когато искахме да знаем всички подробности и полюбопитствахме какво си е мислел в критичния момент, отговорът беше изумителен. Хора виждат близките си, сещат се за неизпълнени обещания, неизречени думи, или пък пред тях, като на филмова лента, минават важни моменти от живота им. Нашият сладур, който бил изключително гладен и за цял ден, във връзка със здравословния хранителен режим, хапнал само една ябълка, си казал:

- Трябваше да се нахраня. Жалко, че накрая ще съм гладен.

Веднага, щом се разминал с бедата, познайте какво направил. Спрял в първата бензиностанция и се нахранил като за световно.

Всеки си прави собствени изводи от историята, но аз определено клоня към това, че е лесна работа да поддържаме баланс, че крайностите обикновено не водят до добри резултати.

А има и друго, и то е много важно: да се наслаждаваме на всеки миг, на всеки вкус, на всяка хапка, на всяка радост...

И чудесен декември!