Borisz Sarafutgyinov (FLESHCRAWL): Трябва да разделим музикантите от създателите на дигитално съдържание

Интервю с Borisz Sarafutgyinov (FLESHCRAWL)

За повече от 30 години в дет метъл ъндърграунда FLESHCRAWL издават девет алблума. И всички те са издържани в духа на 90-те. Голяма част от първите два ще прозвучат на живо от сцената на „Grind Over Sofia 2025“на 28 феврурари в клуб „При черепите“. Организаторите от „Autumn Souls of Sofia“съдействаха за разговора с новия вокалист на FLESHCRAWL - Borisz Sarafutgyinov, който даде специално интервю за „От другата страна“.

Интервюто с Borisz Sarafutgyinov (FLESHCRAWL) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 17.02.2025 година.

От другата страна - Привет, Borisz, съвсем скоро ще свирите на „Grind Over Sofia 2025“. Какво предвиждате да изпълните?

Borisz Sarafutgyinov - Ще подготвим специален сетлист. С него ще се фокусираме по-специално върху първите два албума на FLESHCRAWL. Всъщност беше голямо предизвикателство да ги научим, защото всички песни са много стари. А никога преди не сме ги свирили заедно на живо. Ще бъде интересно.

От другата страна - Ставаш част от групата през 2019 година. С теб има записано само едно демо. Познаваше ли бандата преди да се присъединиш?

Borisz Sarafutgyinov - Слушам FLESHCRAWL от петнадесет годишен. Мисля, че те бяха първата дет метъл банда, която чух в живота ми. Спомням си, че тук в Унгария имаше един сборен диск в син и кафяв цвят. Песента на FLESHCRAWL беше под номер шест и се казваше „Beneath a Dying Sun“. И съвсем случайно станах част от групата. Бях направил кавър на „Beneath a Dying Sun“ на моя YouTube-канал. Когато си търсеха вокалист, на шега публикувах коментар под тяхното съобщение дали Будапеща е далече за сесиен вокалист. Барабанистът им Bastian отговори, че не е далече. Написа, че може да дойде за няколко репетиции. За да видим какво ще стане. Това е.

От другата страна – Ти си с руски произход, живееш в Унгария. Как се чувстваш в дет метъл група от Германия?

Borisz Sarafutgyinov - Честно да ти призная не мога да кажа нищо за руските дет метъл банди, защото никога преди не съм участвал в такива. Основно съм свирим с музиканти от САЩ и Унгария. Бих отбелязал, че има забележителна разлика в отношението към свиренето, турнетата и справянето с отговорностите по време на път. Това са основните разлики. А по отношение на това как се чувствам? Понякога турнетата са предизвикателство заради пътуването. Обикновено летя до Германия за репетициите. За обиколките с останалите хващаме самолет или наемаме тур бус. Но от друга страна се забавлявам много и няма от какво да се оплаквам.

От другата страна - Кога ще чуем от FLESHCRAWL студиен запис с теб?

Borisz Sarafutgyinov - Това е въпросът, на който никога не искам да отговарям. Не мога да отговоря. Всичко, което мога да кажа е, че работим по нов албум и сме близо до неговото завършване. Тази година, вероятно щом всички са съгласни, че времето е настъпило, вероятно ще издадем сингъл и хората най-накрая ще чуят новия продукт.

От другата страна – Вокалите във FLESHCRAWL напрягат ли те?

Borisz Sarafutgyinov - Ако говорим за екстремни вокали, има безопасен начин за тяхното изпяване. Практикувам ги от 20 години и все още имам чувството, че не знам почти нищо за тях. Но се опитвам да ставам все по-добър. Използвам подобен глас и практикувам подобно пеене през последните 20 години.

От другата страна - Как се чувстваш на сцената с тях?

Borisz Sarafutgyinov - От момента, в който станах част от FLESHCRAWL, не ми се е налагало да следвам някакви специфични правила по време на концерт. Или поне никой нищо не ми е казвал. Поведението ми на сцената и комуникацията с публиката зависят изцяло от мен. Обикновено с групата заедно подготвяме сетлиста преди шоуто или фестивала, на който ще участваме. Бих отбелязал, че живите участия с FLESHCRAWL са много лесни. Какво имам предвид. Всеки е наясно какво трябва да прави. Много рядко се случва нещо извънредно. Всеки в групата свири от години. Особено Bastian. Кариерата му продължава повече от 30 десетилетия. Свиренето с тях е много лесно. Всеки знае какво да прави и го прави заедно с останалите.

От другата страна - Чувстваш ли някаква отговорност заради 30-годишната им кариера?

Borisz Sarafutgyinov - Разбира се. Всеки път, когато свирим на живо, се опитвам да бъда малко по-добър. За да съхраня и пресъздам наследството и атмосферата на самата група. Всеки концерт е предизвикателство.

От другата страна - Кое е това нещо, което прави един концерт на FLESHCRAWL специален?

Borisz Sarafutgyinov – Веднага мога да посоча енергията, която създаваме. Независимо дали свирим на малка сцена или на фестивал, феновете получават едно и също шоу. Специалното на FLESHCRAWL е, че можем да изпълняваме същата музика и да поднесем същите усещания, както в стая с 40 души, така е на фестивал пред 10 000.

От другата страна - Имаш ли любими места за концерти?

Borisz Sarafutgyinov - Труден въпрос. Имам няколко. Обичам да свиря където и да било в Чехия. Публиката е абсолютно откачена. Ако трябва да посоча определен клуб, много обичам концертите в „KiFF“ в Аарау, Швейцария. Свирили сме там. Мястото е невероятно. Наскоро участвахме на „Eindhoven Metal Meeting“ в „Effenaar“. Тази зала е пълна лудница. Ако нямаше асансьори, мисля, че всеки път, когато някой свири там, ще има по три злополуки.

От другата страна - А, има ли място, където не искаш да свириш отново?

Borisz Sarafutgyinov - Не точно. Откакто преди четири години започнахме да свирим заедно, не мисля, че сме се сблъсквали с някакви специфични негативни преживявания. Не, нито едно. Попитай ме пак след няколко години.

От другата страна - Кое е най-странното място, на което сте правили концерт?

Borisz Sarafutgyinov - Има такива, но абсолютният номер едно е круиза „70000 Tons Of Metal“. До миналата година, докато не отидохме до Маями и не се качихме на кораба, не вярвах, че съществува нещо подобно. Виждам съм клипове и снимки от фестивала, на кораба и на сцените, но не вярвах. Силно препоръчвам на всички да посетят поне един от метъл круизите, които съществуват. Но определено „70000 Tons Of Metal“ е най-странното и екстремно преживяване от тях.

От другата страна - Какво харесваш и какво не харесваш от турнетата и концертите?

Borisz Sarafutgyinov - Обичам да съм на сцена. 50-те или 90-те минути на сцената си заслужават абсолютно пред всичко друго. Това, което не ми харесва, е липсата на достатъчно сън. Може би най-голямото нещо. Особено, когато правим по 5-6 фестивални участия през лятото. Тогава определено не ни остава много време за почивка. Отивате за концерта, сглобявате техниката, разглобявате, правите техническите проверки, свирите, връщате се в хотела, ставате рано, качвате се автобуса и се отправяте към следваща сцена. И всичко се повтаря. Това е най-негативната част от турнетата.

От другата страна - Най-ценният урок, който си научил при турнетата с останалите групи?

Borisz Sarafutgyinov - Внимавай с очакванията и се грижи за себе си. Имам предвид да не прекаляваш с купоните. Особено когато планираш този начин на живот да бъде продължителен и да се превърна в кариера. Няма да направите услуга нито на себе си, нито на някой друг, ако умрете на 30.

От другата страна - Кое е най-важното в бекстейджа?

Borisz Sarafutgyinov - Не знам. Имам ли право да кажа „Йегермайстер“ и билки? Не мисля, че има нещо конкретно. Всеки в групата харесва различни неща. Както знаеш, преди шоуто и като цяло в автобуса, всички просто си почиват и всъщност нямам нещо конкретно, което обичаме да правим. Понякога, когато свирим на места, на които никога преди това не сме били, обичаме да се разходим из града, да го разгледаме. Но няма нещо специално.

От другата страна - Какво прави FLESHCRAWL различни от останалите дет метъл банди?

Borisz Sarafutgyinov - Определено това е олдскуул чувството от 90-те. Сещаш се за класическия шведски дет метъл, който групи като ENTOMBED, DISMEMBER, UNLEASHED създадоха в миналото. FLESHCRAWL са все още носители на тази атмосфера. А самата музика е абсолютно същата. Все едно е замръзнала във времето. Когато някой попита какво ново можем да очакваме от FLESHCRAWL, Bastian винаги отговаря, че няма нищо ново. Това е дет метъл от старата школа. Режещ, брутален, бърз, голяма част от живота ни. Всеки е наясно какво да очаква и какво ще получи.

От другата страна - Връщам те на концертите. Коя е правилната реакция, когато си забравиш текста по време на шоуто?

Borisz Sarafutgyinov - Просто издавай чудовищни звуци. Никой няма да разбере. В това отношение дет метълът е много специален. Стремя се да не забравя нито една дума, защото наистина харесвам текстовете на FLESHCRAWL. За мен е много важно. Но си признавам, че ми се е случвало няколко пъти по време на концерт. През 2022 направихме голямо фестивално турне. Свирихме на „MetalDays“ в Словения, свирихме на много места в Германия. Всеки от нас беше супер изморен. Така че понякога грешки се допускат.

От другата страна - Кое е най-голямото предизвикателство пред групата днес? След 30 години история.

Borisz Sarafutgyinov - Най-голямото предизвикателство? Вероятно това е да останем решителни и да не губим фокус за нещата, които всъщност искаме. Разбираш какво имам предвид. Днес, ако мога да се изразя така, има много възможности да се запилеете и разпилеете в различни посоки. Имате възможност да правите какво ли не. Според мен много хора допускат точно тази грешка. За това и най-голямото предизвикателство е да останем фокусирани. Както казах да запазим атмосферата на 90-те, което всъщност прави и FLESHCRAWL специални.

От другата страна - Защо бандата никога не промени стила си?

Borisz Sarafutgyinov - Не бих казал, че никога не го е променяла. Да, той винаги е дет метъл, но постоянно има леки промени. Има албуми, в които не е използвано определено оборудване, свързвано със стила. В други - класическите китари са повече. Понякога албумите са по-продуцирани, друг път – по-сурови. Смятам, че този жанр сам по себе си е достатъчно интересен, за да не бъде търсена промяна. Знаеш ли, ако наистина харесваш това, което правиш, възможностите за изследване на стила са неограничени. Определено не е необходимо да се прави нещо революционно.

От другата страна - Според теб кое е най-голямото постижения на FLESHCRAWL до момента?

Borisz Sarafutgyinov - Не бих могъл да отговаря на този въпрос, защото съм в групата от няколко години. Не бих могъл да кажа нищо за кариерата им. Но от момента, в който станах част от FLESHCRAWL, двете големи неща са „70000 Tons Of Metal“и „Summer Breeze“.

От другата страна - Кое е това нещо, което оказва влияние на живите изпълнения на групата?

Borisz Sarafutgyinov – Публиката! Както винаги казвам, а и няколко пъти съм давал подобен отговор, става въпрос за предаване и получаване. Групата осигурява саундтрака за забавлението на феновете. И ако те избухват и си изкарват страхотно, ни връщат енергията. Така че ние можем да направим големия купон.

От другата страна - Успяваш ли да живееш от музиката?

Borisz Sarafutgyinov - Засега успявам. Но не става въпрос само за музиката. Занимавам се с много неща. Правя видео продукции за групи, занимавам се аудио смесване и мастериране, правя фото сесии. Изпълнявам музика. Занимавам се едновременно с много неща.

От другата страна - Какви са тенденциите при видеоклиповете?

Borisz Sarafutgyinov - Всеки се опитва да бъде по-голям, по-скъп и по-бляскав от тези преди него. Всеки използва все повече специални ефекти. Харчат се повече пари за пиротехника, осветление, видео оборудване, техника. Списъкът е безкраен. И имам чувството, че понякога бандите губят от поглед самата творческа продукция. Музиката, която пускат, е нещо като фон за видеото, което е голямо, бомбастично и специално.

От другата страна - На какво се дължи тази тенденция?

Borisz Sarafutgyinov - Социалните медии. Това е. Просто потребителите отделя все по-малко от вниманието си. И за това са необходими всички видове стимулация едновременно. И когато имаш гигантски визуални ефекти, имаш и самия саундтрак, налице са специални ефекти и пиротехника, и когато всичко това е комбинирано впечатляващо, можеш да привлечеш вниманието на хората.

От другата страна - Но социалните медии създават илюзии. Примерно някоя банда има 100 000 прослушвания, а на концерти свирят пред шепа хора.  

Borisz Sarafutgyinov - Да, контрастът е много интересен. В други интервюта съм казвал, че е необходимо да разделим по някакъв начин музикантите от създателите на съдържание. Защо според мен не е едно и също. Когато създаваш съдържание, нуждата да го правиш е постоянна. Непрекъснато трябва да пускаш видеоклипове. Трябва да създаваш видео съдържание, трябва да създаваш различни медии. Трябва да публикуваш в социалните мрежи. Знаеш, че трябва да се погрижиш за всички тези неща дори и като музикант, и понякога това просто показва колко малко означава самата музика. Защото всичко в някакъв момент се превръща в маркетинг. Днес музиката се използва като маркетингов прийом и като фон. Не казвам това, за да депресирам някого. Просто такава е тенденцията в момента. И се надявам, че с времето ще се промени.

От другата страна - Това ли е причината в музиката все повече да отсъстват идеите?

Borisz Sarafutgyinov - Не бих казал, че в музиката няма идеи. Просто е много трудно и става все по-трудно да бъдат открити специалните между тях. Защото, без да се опитвам да звуча като някакъв възрастен мърморко, все пак съм само на 35, си спомням ясно как преди 20 години, когато започнах да се занимавам с музика, всичко беше много различно. Тогава приятелите ти предлагаха банди, които да чуеш и започваш сам да ги откриваш. Така започнах и аз. Днес всеки се опитва да ти пробуда своите неща. Всеки ден излизат хиляди записи. Имаш всички тези музиканти, китаристи, певци, ютюбъри, тиктокъри и всички тези неща се случват по едно и също време. И за да намериш нещо специално, както на времето, трябва да се поровиш в много повече боклук.

От другата страна – Отново към групата. Кой е най-важният албум на FLESHCRAWL според теб?

Borisz Sarafutgyinov - Лично за мен това са „Made of Flesh“ и „Structures of Death“. „Made of Flesh“ е въобще първият албум на групата, който чух. И все още съм на мнение, че това най-добре звучащият албум на FLESHCRAWL. Apu, моля те, не ме убивай… А като качество на продукцията, както и по отношение на качеството на песните, тези два албума са изключителни.

От другата страна - Между другото защо има толкова голяма пауза между „Structures of Death“ и „Into the Catacombs of Flesh“? Знаеш ли нещо?

Borisz Sarafutgyinov - Понякога съм говорил бегло с Bastian по темата. Причината е, че всички са се занимавали с различни неща извън музиката. А последният засега албум „Into the Catacombs of Flesh“ се е получил много бавно. Доколкото знам това е причината. Просто са се занимавали с други неща.

От другата страна - Последно, кой е твоят най-рокендрол момент?

Borisz Sarafutgyinov - Най-рокендрол момент? Господи Боже, това е въпрос, на който е толкова трудно да дам отговор. Един момент… Най-рокендрол моментът за последните от пет до десет години се случи след круиза „70000 Tons Of Metal“. Върнахме се в Маями и се озовахме в един малък клуб, който се казваше „Kill Your Idol“. Американците знаят за какво става въпрос. Миг след като пристигнахме в клуба, той се превърна в голямо FLESHCRAWL афтър парти. Имаше много наши фенове, давахме автографи, пихме безплатно. Беше невероятно.