В навечерието на Благовещение добрите новини са подходяща тема, нали? По принцип днес се давим в море от информация – позитивна и не толкова. А представяте ли си какво им е било на древните? За всяка важна новина да разчиташ на изморен бегач, заблуден гълъб или бъбрив съсед. Освен това да трепериш глашатаят да не забрави половината съобщение.
Днес се глезим и имаме претенции, а как се справят горките древни хора в един ощетен свят без смартфони, телевизия и социални мрежи? Представете си: чакате последни клюки за императора. И няма кликване, няма скролване.
Първите новинарски емисии са в стил „Кака Сийка каза“. Някой забелязва, че на отсрещния бряг правят по-добро вино и информира обществеността. Разбира се, на третото предаване на новината онези отсреща вече не са винари, а магьосници и продуктът е повишен в еликсир на безсмъртието. Къде добра новина, къде реклама, но така работи схемата. После идват древните пощальони. Те бягат по цели дни, за да доставят свитъка със съответната новина до когото трябва. Война, мир, нови данъци. Пощальонът идва и хората научават.
Така де… Не планирам да изнасям историческа лекция. Само ще спомена, че прародителите на днешната преса изискват прецизно отношение, защото изпуснеш ли „вестника“, той се разбива на парчета в буквалния смисъл. Имам предвид глинените плочки. Виж, папирусите са по-лесни за четене. Естествено, ако изобщо можеш да четеш. Факт е, че с най-добър обхват в онези времена са пощенските гълъби. Искаш да изпратиш sms, натоварваш гълъбчето и готово. Има рискове. Ако птичето се изгуби или се окаже по-свободолюбиво, вестта така и не стига до получателя, но това са нещата от живота.
Прескачам глашатаите и обикновените клюкарки от пазара, както и благородните клюкарки в дворците, които се очертават като прототип на първите социални мрежи, за да кажа, че древните хора поне са имали време да изпият чаша вино на спокойствие преди да чуят скандалните новини за императора, а днес вестите ни заливат непрестанно… Човек още не е посегнал към тирбушона, а картинката вече е напълно променена.
Дотук доказахме, че по отношение на новините определено сме в по-добра позиция от древните хора. Доставката е експресна, 24/7, разнообразна, изобилна и технологично издържана. Ако имаме претенции към съдържанието, добре е да селектираме.
И тогава ще установим, че добрите новини не са мит, а реалност, която чака да бъде забелязана и да подслади деня и настроението ни.
Така че да се подготвим за вълна от добри новини и позитивни изненади! Защо? Защото дали ще я получим, зависи от това дали имаме нагласата да се случи, а и в крайна сметка нещата зависят от отношението. Търсим неприятности, получаваме неприятности. Искаме добра новина, получаваме добра новина или в най-лошия случай приемаме новината, която сме получили, за добра.
Да. И носете си усмивката. Не знаете кога ще ви потрябва.
Каква добра новина? Приемете, че радостта е избягала от лабораторията, вече не се нуждае от повод и се появява изневиделица – при вида на малко пухкаво кученце, на стар приятел, на допълнително картофче в порцията, усмивка от непознат или любима песен по радиото.
Какво още? Денят беше забележителен, предстои красив залез – за някои тих, за други – романтичен. А вечерта има всички шансове да бъде невероятна, стига да си я направим такава. И още нещо важно: приемете факта, че въпреки всичко, светът все още е страхотно място!
В продължение на месеца на Франкофонията, от днес до 26 април във Варна ще се проведе 28-мият Фестивал на франкофонския училищен театър „Франкофонските сцени на България“ . Под патронажа на Илияна Йотова, вицепрезидент на Република България, този фестивал се организира съвместно от Алианс Франсез Варна, Асоциацията на преподавателите по..
Нови терапевтични кабинети – по кинезитерапия и по релационна психомоторика, бяха открити в Центъра за специална образователна подкрепа - Варна. В тях деца и ученици на възраст от 5 до 18 години ще работят за подобряване на мускулна сила и тонус, за координация и баланс, за развитие на моторни умения, повишена гъвкавост и мобилност, улеснено развитие..
Четвърти „Малък фестивал на куклите“ предстои да се проведе във Варна. Датите са 26 и 27 април. Театралните спектакли са в зала „Европа“ на Фестивалния и конгресен център. Работилниците са в арт салоните на Радио Варна. "Надграждаме и се развиваме, а вдъхновението ни е като за първи път. Работилничките например от три станаха седем. Виждаме, че..
На 24 април е Светли четвъртък. На този ден вярващите продължават да прославят Възкресението на Христос. В църквите продължават празнични служби, а Царските двери са широко отворени. Вярващите присъстват на богослуженията, благодарят и поздравяват близките си за празника. В народните вярвания Светли четвъртък се нарича още Великден на..
Образователни лекции за трима военни пилоти от Добрич – Димитър Списаревски, Георги Атанасов и Йордан Славов, организира Регионалният исторически музей в добруджанския град. Инициативата носи заглавието „Те браниха небето на България – пилоти от Добрич, участвали във Втората световна война“ и е по повод 80-годишнината от нейния край. Поредицата от..
Превърнал се в любимец на Варна и талисман на града - розовият пеликан Стойчо, който заживя на Морска гара, вече е социализиран и не изпитва безпокойство от човешко присъствие, съобщават от Регионалната инспекция по околната среда и водите във Варна. Експерти от екоинспекцията наблюдават птицата. Според тях пеликанът е в добро общо състояние, не се..
На 23 април отбелязваме Международния ден на детската книга и на авторското право. Ден, посветен на вълшебството на историите, които променят света на малките читатели. И кой по-подходящ събеседник за този ден от един истински съвременен разказвач – Екатерина Монева, автор на детската книжка „Лоли“. Радостната новина е, че историята няма..