С болка за българския спорт след Олимпиадата в Рио

Враца имаше свои представители в Рио де Жанейро. Ето как видя българското представяне сътрудникът ни Жоро Александров:

"През 2012 година капацитети и тогава говореха за "провал", че сме "стигнали дъното". А то какво излиза: 4 години след провала в английската столица ние сме си все на дъното на световния спорт. На езика на статистиката сме на 65-о място в света, като това класиране е по броя на медали. Не искам да изброявам страните, които ни изпреварват, защото може да обидя някоя африканска държавица...
Икономисти изчислиха, че трите ни медала в Рио са стрували на бюджета 76 милиона лева. Оценката е такава, защото толкова са парите, дадени за подготовка на нашите спортисти, участвали в летните олимпийски игри от 2013 до 2016 г. Ако на някого тези медали му се струват "солени", ще припомня, че комшиите ни от Турция са инвестирали по 151 милиона долара на отличие, коието е три пъти и половина повече от нашите капиталовложения в спорта.
До тук с икономическите анализи, защото според мен истината е по-проста. А тя е, че получените медали показват грижите на държаата за българския спорт: тази оценка е "Среден" 3 на релси!
Който не ми вярва, да си спомни най-успешното ни участие на лятна олимпиада - това в Сеул през 1988 г., когато нашите спортисти печелят общо 35 медала, от които 10 златни, 12 сребърни и 13 бронзови. Повече отличия от подобни игри сме печелили 8 години по-рано в Москва, когато западният свят и САЩ бойкотираха игрите в руската столица.
Ето какво е направила държавата ни по отношение на спорта за четвъртът век- почти го е заличила и днес се радваме на бронзовите медали като на златни. Принудиха ни да забравим за богатирите ни в щангите, за файтърите ни в бокса, за пехливаните ни в борбата, където крехката Елица ни отсрами в Рио...
Накрая нека кажа и по една /добра/ дума за спортистите от Врачанско, които носиха куфарите си до Рио. Мими Христова напусна тепиха още след първата схватка; Георги Иванов се провали в квалификациите на тласкане гюле; Митко Ценов се представи толкова зле, че реши да забрави срама с бутилка уиски и се похвали за това в социалните мрежи. Е какво добро да кажеш...?! Няма начин!"

Монтана също имаше представител на игрите в Рио. Джудистът Ивайло Иванов беше близо до медалите, но отпадна на четвъртфиналите в категория до 81 кг.

"Тази Олимпиада за мен беше голяма емоция, защото имахме наш възпитаник и човек от Монтана. Момчето беше много близко до медал. Мисля, че беше ощетено от съдиите. Голяма болка бе за мен, голяма болка бе за България, защото това момче заслужаваше медал заради неговия талант, заради всичко, което показа през последните две години. Той е много отговорен млад човек, който наистина носи сърце на победител. Проведохме разговор, търсехме къде е грешката- не му стигна преди всичко опитът, напрежението му изигра лоша шега. Да участваш на Олимпиада, да знаеш, че зад теб стои цяла България, която очаква от теб да направиш първия удар, защото той бе един от първите ни спортисти, които стартираха на олимпийските игри, всичко това беше голямо психическо напрежение. Но сега виждам, че в него не е угаснал огънят да продължи и да гони Токио 2020 година. Очаквах, че Монтана ще се радва на своя олимпиец след 40-годишно отсъствие от този форум, но не се намериха хора, които да организират някакво посрещане, да бъде поздравен за това, което направи. Това също е болка. За да имаме развитие в спорта, преди всичко трябва да има положително отношение към квалификацията и работата на треньорите. Не може треньорът да ходи със скъсани маратонки и екипировка и да може да подготвя както трябва състезателите. Моето предложение, което дадох в анкетата на Министерството на младежта и спорта, е, че за да започне новият старт и да забравим това, което се случи в Рио, защото е срамно да имаме само 3 медала, трябва треньорите да са подсигурени финансово, материално, с пособия, екипировка. Вече се губи мотивацията на младите хора и децата да тренират, защото питат "какво ще постигна с това", каза пред Любо Андреев треньорът Ташко Танов, който откри и изгради Ивайло Иванов за големия спорт.

Враца и Монтана имаха свои представители на олимпийските игри в Бразилия. Видин, за съжаление, - не. А крайдунавският град има сериозни традиции в това отношение. Общо 9 състезатели от Видин са участвали в 10 олимпийски игри. Най-много видинчани са участвали на олимпиади от спорта кану-каяк. Има и по един представител на вдигане на тежести и лека атлетика. 

Ефектът от олимпиадата се измерва в желанието на хората да спортуват, каза в интервю за БНР спортният журналист Камен Алипиев. Светъл лъч в Рио беше представянето на ансамбъла ни по художествена гимнастика. Сътрудникът ни в Мездра Петко Котларски посети местния клуб- "Анелия", кръстен на едно от "златните" момичета на България - световната и европейска шампионка Анелия Раленкова.

"Представянето на гимнастичките ни в Рио е отлично, защото минаха през много перипетии, но се представиха много добре- личеше си, че искат медал. Надявам се този успех да повлияе положително за интереса към художествената гимнастика. Децата гледаха, радваха се, стискаха палци. Предполагам, че това ще бъде стимул и ще бъдат по-мотивирани. Във всяка детска градина в Мездра имаме треньори и интересът е много голям. Но имаме редица проблеми да задържим по-големите. Има много добри дечица, въпрос е на желание и стимул да продължат да работят, тъй като вече има много изкушения, компютри, приятели и е трудно да ги задържим в спорта", обясни треньорката в Железничарски клуб по художествена гимнастика "Анелия" Мездра Цветелина Цинцарска.

Има ли светлина в тунела на българския спорт? Потърсихме мнението на многократната медалистка от световни, европейски и републикански състезания в борбата, джудото и самбото и успешен треньор- видинчанката Габриела Кирилова, която миналата година отбеляза 3 десетилетия активна спортна дейност.

"На много зле вървят нещата, няма да се получи по този начин- 3 медала са страшно малко. Всяка изминала Олимпиада даваме все по-лоши резултати. Трябва сериозно да се седне и да се обмисли ситуацията, особено за детско-юношеските школи. Базите в провинцията са в отвратително състояние, треньорите едва свързват двата края- има моменти, когато и едно кафе не могат да си позволят да си купят на състезание. Не знам какво да кажа! Следейки почти всички видове спорт по време на Олимпиадата, ми направи впечатление, че всички коментатори обсъждаха наши бивши състезатели, наши бивши успехи- говорим само в минало време. В щангите бяхме световна водеща сила- сега ни няма въобще, в бокса също бяхме на световно ниво, с кану-каяка се гордеехме, леката атлетика... В спортове, в които преди имахме медалисти и рекордьори, сега класиранията ни са от 40-о място надолу, масово не успяваме да преодолеем 1/8-финалите, т. е. някъде има много големи проблеми. Не знам какви решения ще се вземат, но трябва да се замислят много сериозно хората, от които зависи българският спорт. Работя с детско-юношеска школа и трябва да се знае, че за да излезе един елитен състезател, той трябва да тръгне от някъде, а това няма как да стане при липса на средства за школите и базите. Все по-трудно вкарваме децата в залата, а трябва да заместим компютрите, телефоните, таблетите, видеоигрите, риска от наркотици. Трябва да мислим за масов спорт, от който да излизат добри състезатели. Ако навремето работехме с по 100-120 деца, сега трудно се събират 40-50. Това за индивидуалните спортове е горе-долу прилично, но лошото е, че толкова тренират и в колективните спортове, което е под минимума. В борбата има добро финансиране, там се работи добре и мисля, че трите ни представителки в Рио- Елица Янкова, Мими Христова и Тайбе Юсеин, ще вземат медали от следващите олимпийски игри. С двамата джудисти- Иво Иванов и Янислав Герчев, също се работи правилно и от тях очаквам призово класиране след 4 години. Но пак повтарям, трябва да се мисли за по-доброто финансиране на детско-юношеските школи, трябва да се гледа цялостно към спорта, а не на парче."

Спортният министър Красен Кралев съобщи, че за 14-те спорта, в които е имало българи на Олимпиадата в Рио де Жанейро, са похарчени общо 50 милиона лева за подготовка през последните 4 години. 1 802 000 лева ще бъдат изплатени за премии на медалистите и техните треньори. Спечелването на 3 медала е безспорен успех, не сме в такова състояние на икономиката, че да искаме много- заяви Красен Кралев. Той обаче подчерта, че българският спорт е в криза:

"Имахме си силните моменти, имахме моменти на слабост, имахме и тежки ситуации, така че имаше всичко в тази олимпиада. Трите медала, които спечелихме, в никакъв случай не трябва да ни успокояват, трябва да си дадем реална сметка, че българският спорт се намира в криза. Реформите ще бъдат тежки, ще бъдат болезнени, но в името на доброто на българския спорт, трябва да ги проведем."

Проблемите в българския спорт си остават такива, каквито бяха и след последните няколко олимпиади: лошото състояние или пълната липса на бази, недостатъчното финансиране, неподготвени и с остарели разбирания треньори, ниската мотивация на децата да спортуват, липсата на цялостна държавна политика и пр. Сега погледите са вперени в новия Закон за физическото възпитание и спорта, чрез който се очаква проблемите да бъдат решени. Дали ще се случи, ще разберем след Олимпиадата в Токио...

Повече по темата- в прикачения звуков файл.