Видин- безпътният кръстопът (част 3)

„Аз съм обикновен човек и искам да виждам хората около себе си щастливи. Не съм сигурен, че ще остана да живея и работя тук до края, но ми прави впечатление, че като цяло нацията ни вече не е художествена. Виждаме в какво състояние са блоковете и асансьорите в тях, колите ни и улиците. Човек не може да си купува картина, само защото ще му отива на дивана. Това трябва да е въпрос на някакво вътрешно усещане.“

През годините видинските културни институции претърпяха сериозни метаморфози. Подвластни на случващите се преходни процеси, много артисти и музиканти потърсиха реализация в други области, носещи по- добро материално състояние. Промени се и начинът, по който ние гледаме на изкуството като цяло. Някои артисти, обаче останаха верни на това, което правят и продължават да го правят и до днес. 

Поли Трифонова е дългогодишен директор на видинския държавен куклен театър. Тя е родена в с. Моравка, област Търговище, но избира да живее и работи в крайдунавския град. Според нея, куклите имат душа и когато попаднат в ръцете на добър кукловод, те наистина могат да дишат и живеят. 

"Боли ме, когато гледам празня площад във Видин, но реших да остана да живея и работя тук. Страдам, защото Видин не заслужава тази съдба. Това, което притежава Видин не може да изчезне и аз много вярвам, че рано или късно нещата отново ще се случат тук. Тази даденост не може да загине. Творецът е създаден да води и насочва- това е ролята на изкуството и ние творците сме длъжни да го правим, това е нашата отговорност" - каза Поли Трифонова.

Изкуството притежава магична сила. Понякога мислим, че можем да го контролираме, но то ни води в друга посока. Един творец никога не подозира как ще е разбрана творбата му и до каква степен ще бъде оценено нейното послание. Винаги може да се открие по още нещо, което съществува в нея … а точно там може би е скрито и нейното послание към хората. За художниците често се говори, че са бунтари по душа, способни да променят живота си. Всъщност да твориш означава да се бунтуваш срещу стандарта, общоприетото и ретроградното. 

Веселин Маринов - Нацин избира Видин за отправна точка в живота му. Художникът и до днес продължава да създава творбите си именно тук, край брега на голямата река. 

"Роден съм в плевенското селце Брест, но съдбата ме насочи към Видин. Преходът ни научи да се приспособяваме по уникален начин към случващите се около нас събития. Спомням си, че в онези години често ми се налагаше да рисувам портрети и на улицата, но в това няма нищо срамно. Нямаме право да се обиждаме, а и на кого да се обиждаме, за какво? Човек трябва да се бори и да побеждава. Аз познавам децата на Видин и работя с децата на Видин. Дойдох преди години в този красив град и навярно някой ден ще си отида от този свят именно във Видин. Обичам Видин" - казва Веселин Маринов - Нацин.

В процеса на своята еволюция през годините изкуството постепенно преминава от реалистичните си форми към нереалните, абстрактните и авангардните. Творците често  се пренасят в своя вълшебен свят, изпълнен със светлина, а понякога и със студ и обърканост, в зависимост от времето, в което живеят. Накъде ли ни води изкуството след време ще разберем, но аз вярвам в младите творци на днешното време, които искат непременно да са щастливи в света, в който живеят. Свят на човешката обич и чистата добродетелност, която не може да бъде подправена. Изкуството ще промени света - аз лично съм убеден в това. Всъщност то вече го прави - от древността чак до днес. Въпросът е ние да намерим своето днес.

Цялата тема можете да чуете в звуковия файл.