Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Докато има млади хора в Манастирище, селото ще живее

2
Снимка: Радио Видин

Гостуваме на хората в село Манастирище. Това е село, което  се намира в северозападната част на Дунавската равнина, на Източния бряг на река Огоста. Селото съществува на сегашното място от 1825 година. В околностите му има остатъци от римски път и римско селище. През Средновековието тук е съществувал манастир, който по-късно е дал и името на селището, запазило се до наши дни. Първите писмени известия за селото са от турските данъчни регистри от 17 век , където селището се споменава под името - „Монастирище“. Днес жителите, които населяват селото са 900.


В миналото населението е работило в кариерата, в цеха за плочки, в предачния цех, в сушилнята за тютюн. Днес кметът Георги Георгиев с тъга си спомня за изобилието от работа и доброто финансово състояние на хората и разказва кои са най-големите проблеми на селото:

"Проблемът е, че няма работа и всички хора разчитат на социални програми. Няма вече кариера, имаше предачен цех, работеха хората. Сега само сектор земеделие, в него има работни места. Хората са повече от селото. Това са заетите хора. Имаме защитено жилище и там имаме 6 работни места. Там са 8 потребители. Значи до каквото и да съм опрял до общинския кмет през тези 4 години, не съм върнат. Друг е въпросът, че парите не стигат. Просто не стигат парите до никъде. Бедна и малка община.“


Хората в селото искат да работят, но единствената възможност са програмите, които се отпускат и в които се включват част от жителите. В момента програмите са приключили и заетост няма.


"В селото ни е нулева престъпността.  Кражби почти няма. Имаме малцинство, но те се занимават със строителство, работят хората, изкарват си пари, една част работят в чужбина, строят къщи,  правят инвестиции, подреждат нещата.“


Социалните дейности са приоритет за селото, в което населението застарява.  Здравеопазването също е жизнено важно за хората:


"Имаме джи пи, което обслужва няколко села. Имаме фелдшер, от което имаме прилично здравеопазване. Горе-долу връзваме някак си нещата. За болницата в Лом изпращаме болните. Аптека нямаме, това е сложно.Общественият ни транспорт е много зле. Имаме един автобус сутрин и един следобед за София, и то малки бусчета. Преди най-малко четири линии имаше за София. Сега има във всяка къща лека кола и всеки си пали колата и си отива във Враца.“


Манастирище е едно от големите села, но поради липса на препитание, хората напускат родното си място, въпреки нежеланието си.


"Жителите ни прогресивно намаляват. Раждаемост почти няма. По 2-3 бебета се раждат на година. Работите не са добри. Училището 2012 г. го закриха. Все още имаме детска градина с 20 дечица. Стегнали сме я. Млади хора имаме, учат на други места, идват си събота и неделя, учениците се извозват в Хайредин с ученически автобус.“


В село Манастирище се развива културна дейност. Към читалището има два танцови състава, единият детски и другият за възрастни. Те постоянно репетират и резултатите не закъсняват. От участията си двата състава се връщат със златни медали и грамоти. Селото се гордее със своята уникална църква "Свети Свети Константин и Елена", която е строена от павликенски майстори и цялата е изградена от камък.


"В селото има читалище, което се представя много добре на фолклорни фестивали, връщат се със златни медали. Тази година имаме участие на морето. 1931 г. е започната да се строи църквата ни, съградена е от майстори от село Сопот, Павликенско. После е прекъснат строежа.  От кръстовете от манастирски камък е съградена черквата от наши майстори. Ремонтирана е, с нови врати, шпаклована като картинка стана. Имаме и свещеник, който провежда служби.“

Местните хора споделиха с нас своите тревоги и притеснения. Основният проблем за село Манастирище според тях е липсата на работа:

"Борба всеки ден, занимавам се със строителство, трудно е... Богатите стават по-богати, бедните стават още по-бедни. Животът е в София и Пловдив. Чувствам се изоставен. Бил съм в чужбина, но се върнах тук. Просто на мен не ми дава сърце да напусна България. …Аз съм пенсионер, живот на вересия. Да изкараш тоя ден, после другия. Гледам стока, агънца, кокошчици. Нямаме келепир от реката, ходим за рибица. Няма животни, няма хора, те заминаха младите в чужбина и в градовете. С една дума - работиш, за да можеш да си позволиш да идеш на работа... Борим се да останем тук, да има някакъв поминък, да дадем добро образование на детето си. Сега младите хора отиват да работят в чужбина и в големите градове, не работят в животновъдството, защото не е добре платено, както е било преди време.“

Младите хора и тези, които са на средна възраст и които остават да живеят в Манастирище, са хора, които обичат родното си място, които искат да останат да живеят тук, макар и да е трудно, макар и да трябва да се борят всеки ден, всеки час за оцеляването си.  И продължават да отстояват тази своя позиция и това свое разбиране за нормален живот, за съхраняване на българското село.

Такова бе село Манастирище, видяно през обектива на радио Видин, красиво и голяма село, което чака инвестиции и работни места, което се бори с трудностите, за да оцелее и да съхрани себе си.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още
Калоян Велчев

Калоян Велчев: Предизборната кампания трябва да повдигне въпроса за изказа и приличието

Парламентът обяви първия мандат за неуспешен, с което безпрецедентната ротация остава в историята.  Малко вероятни изглеждат шансовете на втората политическа сила да състави кабинет.  Защо се счупи Сглобката?  Кои са причините за разваляне на отношенията между доскорошните партньори?  Какво следва на политическата сцена?  Правителствената криза..

публикувано на 28.03.24 в 10:00

Има ли бизнесът ресурс да повиши заплатите?

Представителите на бизнеса у нас бяха песимистично настроени за 2023 година, като с подобни опасения навлязоха и в новата 2024 г. Това показват резултатите от традиционното онлайн допитване до членовете на Българска стопанска камара (БСК), проведено сред 784 микро, малки, средни и големи предприятия от цялата страна и от всички сектори на..

публикувано на 27.03.24 в 10:45

Румен Гълъбинов, икономист: Очаквам към средата на годината да сме изпълнили всички критерии за еврозоната

Министерството на финансите публикува за обществено обсъждане проекта на Закон за въвеждане на еврото в Република България. Страната ни може да стане част от еврозоната още през 2025 г. Това каза председателят на Еврогрупата Паскал Донахю, който посети София. Единствено по-високата инфлация у нас спира към момента членството на България..

публикувано на 26.03.24 в 12:29

Социален фонд за климата– подкрепа на прехода към зелена икономика

Преходът към възобновяема и чиста енергия поставя за цел българската енергетика да се декарбонизира и да стане климатично неутрална до 2050 г. Това, обаче, не трябва да се случва по несправедлив начин, особено що се касае до енергийно бедната част от обществото и домакинствата, уязвими от цената на електроенергията и горивата. За тази цел от януари..

публикувано на 25.03.24 в 13:40

Село Рабиша - с прекрасна природа, но без работа за хората

Село Рабиша се намира на път, който води към известната пещера Магурата и към красивото Рабишко езеро.  Най-близкият град е Белоградчик, на 12 км, а на 38 км е Видин.  В миналото Рабиша е било голямо село. През 1946 година жителите са над 1200, с два големи площада и с еднотипни едноетажни къщи, с няколко големи сгради, в които се помещавали..

публикувано на 22.03.24 в 12:20

Тома Ушев: Сглобката е евтин заместител на луксозен продукт от китайски сайт

Бъдещето на властта зависи от извинение към Мария Габриел.  Ще бъдат ли подновени преговорите между партньорите, които не успяха до този момент да постигнат съгласие?  Предстои ли разглеждане на неодобрения проектокабинет?  Безпрецедентната политическа ситуация дискутираме с Тома Ушев , автор в дясната платформа Консерваторъ. Радио ВИДИН : Ако ми..

публикувано на 21.03.24 в 10:00

Намират ли успешна професионална реализация младите хора у нас?

Пазарът на труда в Европа става все по-динамичен, а по всичко личи, че тези процеси ще продължат и занапред. Първото голямо сътресение бе регистрирано с началото на COVID-19 пандемията, когато бяха освободени от работа много хора, а други бяха принудени да преминат към работа от вкъщи. Възстановяването и свързания с него недостиг на..

публикувано на 20.03.24 в 10:30