Великите европейци - Майкъл Фарадей

Когато през 1850 година сър Уйлям Гладстон, финансов министър на нейно величество британската империя, пита каква е практическата стойност на електричеството, ученият Майкъл Фарадей му отговаря така, че да бъде разбран – един ден, сър, електричеството ще се облага с данък. 

Самият Фарадей, въпреки великите си открития в областта на електро-магнетизма и електро-химията, не получи нито стотинка от данъка. За сметка на това обаче Айнщайн гледа портрета му, докато измисля прочутата си формула за енергията. И този портрет всъщност е само един от многото жестове на признание в научния свят, че модерната физика е стъпила върху раменете на Майкъл Фарадей.

Хенри Бишъп, Ето, нежна чучулига

През 1854 година, в една от прочутите си лекции, на които и кралското семейство води децата си, великият учен Майкъл Фарадей казва: „Колкото и високо да стои човекът над другите създания, у него е заложен стремежът към една по-благородна висота. Безбройните му мисли за отвъдния живот са съпроводени от страхове, надежди и очаквания. Сигурен съм, че истината за този живот не се постига дори с изключителна човешка мъдрост. Тя се открива не чрез разум, а благодарение на простата вяра в даденото ни свидетелство.” 

Невероятно ли ви се струва? Да, това е същият силно религиозен човек Майкъл Фарадей, който пет години по-рано пише в личните си записки: „Всичко това е сън. Все пак ще го подложа на няколко експеримента. Нищо не е твърде прекрасно, за да е истина, ако не съответства на законите на природата”. В подобни случаи човек се пита – как е възможно някой така да съчетае силното религиозно чувство с неистовата отдаденост на науката и пак да остане нормален. Но докато се ровех в живота на Фарадей, разбрах, че в него има един предмет, който може би сплотява тези уж толкова противоречиви полета на човешката мисъл – свещта. 

Фарадей е член на малката Сандеманианска  църква. Тя е основана в Шотландия през 1724 година и е опит за връщане към принципите на вярата и живота на общността, характерни за най-ранното християнство. Сандеманианците получават причастие всяка неделя, когато общността се събира и това е празник за всички. Този ритуал е вместен между две други служби – за поучение и за молитва. Фарадей от дете ходи на сбирките, на които свещта неизменно присъства, а по-късно дори е избран за презвитер. В същото време, в книгата си „Химическата история на свещта”, той пише следното: „Няма друга отворена врата, през която можеш да влезеш в изучаването на естествената философия, освен чрез разглеждане на физическите явления на свещта”.

Хенри Бишъп, Любовта има очи

Между страстната вяра в бога и страстното научно недоверие Фарадей не вижда противоречие. Смята се, че това е проява на типично английското явление „природно богословие”. Обобщено, то звучи така – „От природата – към Бога на природата”. Знаменитият философ Франсис Бейкън доста по-рано пише, че съществуват две книги – тази на Писанията и тази на Природата. Самият Фарадей пък казва, че „книгата на Природата е написана с божия пръст”. На пръв поглед парадоксално, той твърди също: „Няма никаква философия в моята религия” – израз, с който всъщност се опитва да подскаже доколко неговата религия и неговата философия са едно и също нещо. А Пиърс Уйлямс, един от биографите на Фарадей, заявява недвусмислено: “най-дълбоките му интуиции относно физическия свят произтичат от неговата религиозна вяра във факта, че природата има Божествен произход”.

Хенри Бишъп, Дом, сладък дом

Майкъл Фарадей е роден през 1791 година в едно от сегашните предградия на Лондон. За разлика от повечето други герои на поредицата ни за великите европейци, семейството му е много бедно. Баща му е ковач, но тази професия в края на 18 и началото на индустриалния 19 век запада. Фамилията често не свързва двата края и получава помощи – по един самун хляб седмично на човек. Полуограмотен, на 12 Майкъл напуска училище – първо работи като разносвач на вестници и книги, а две години по-късно става чирак при един книговезец. 

Желанието му за знания обаче е неистово и той, освен че всяка неделя е в църквата, чете колкото може повече и каквото му падне. Така един ден, докато подвързва скъсан том на Енциклопедия Британика, прочита статия за електричеството, в която има описани опити. Това е любов от пръв поглед. Майкъл се връща в къщи, повтаря опитите и започва да търси повече информация за магическия феномен. Междувременно намира начин и посещава лекциите на прочутия химик сър Хъмфри Дейви, записва ги, отпечатва ги, подвързва ги и му изпраща книга от 300 страници. Отначало Дейви, макар да е трогнат, не обръща внимание на младия ентусиаст, но се намесва съдбата – той уволнява един асистент, сеща се за Фарадей и го назначава в лабораторията. После при един опит губи голяма част от зрението си и издига старателния помощник до личен секретар, а през 1813 го прави асистент в Кралския институт. 

Там през 1825-та Фарадей получава собствена лаборатория, а институтът е място, където той прекарва цели 54 години от живота си. Той на практика живее в Кралския институт, дори съвсем буквално, там прави великите си научни открития, там изживява и житейските драми, от които, по волята на несправедливата Вселена, не е лишен.

Хенри Бишъп, Дълбоко в сърцето ми

Като асистент на Хъмфри Дейви, Майкъл Фарадей обикаля две години из физическите и химическите лаборатории на Континента, среща се с водещи за времето си учени, а когато се връща на Острова, започва неговият най-плодотворен житейски и научен период. За шестте следващи години, до 1821, той прави редица експерименти и някои важни открития, на този етап предимно в химията, като публикува цели 40 научни статии. Фарадей изнамира начин за втечняване на газове, открива различни химически съединения, включително бензола и хлорираните въглеводороди, полага основите на електро-химията, като въвежда два закона за електролизата. 

Навлиза и в сферата на електро-магнетизма, където са най-големите му успехи. Като се базира на едно по-ранно откритие – че стрелката на компаса се отклонява, ако наблизо има електрически проводник, Фарадей решава да обърне малко нещата. Според него ако магнитът е неподвижен, ще се движи самият проводник, стига по него да тече ток. Така той изобретява първия електромотор. Успехът на идеята е страхотен, но практическата полза от нея е малка, тъй като е изпреварила времето си – тогава електрически ток може да се произвежда само с твърде примитивни батерии. Така или иначе, в бележника на Фарадей се появява дебело подчертана задача – „Да се превърне магнетизмът в електричество”. 

Следват десет години на експерименти, след което, само за десет дни, успехът идва – открит е и е описан законът за електро-магнитната индукция. Това става, когато ученият прокарва магнит през халка от жица и установява, че когато магнитът се движи, през жицата тече ток. Откритието не само подпомага теоретичното разбиране на електро-магнетизма като явление, но и довежда до изобретяването на първото динамо, чрез което може да се произвежда ток продължително време. 

По-нататък Майкъл Фарадей открива връзка между светлината и магнетизма и прави още редица приноси, като не на последно място – той въвежда в обръщение редица популярни физически термини като анод, катод, йон, електрод. Не забогатява изобщо от откритията си, напротив, става все по-беден. Възпитан от своята църква в безсребреничество, той не патентова нито едно от откритията си и загърбва различни други възможности за доходи - включително отхвърля рицарското звание и отказва да стане председател на Британското кралско научно дружество, за да може да се концентрира в идеите и опитите си.

Хенри Бишъп, С простотата на венерините гълъби

1821 година за Майкъл Фарадей се оказва една от най-активните и плодотворни не само в научната, но и в житейската сфера. В църквата той се запознава с красивата Сара Бернар и започва да я ухажва с характерната си упоритост, онази, която проявява и в научните изследвания. 

Скоро двамата се женят и живеят щастливо, въпреки че общият сандеманиански бог не им изпраща деца. През 1840 Фарадей се усеща много изморен и отслабнал – до степен, че не може да работи. Лекарите го съветват да си почине и той наистина зарязва лабораторията за цели пет години. После се връща, но, както скоро става ясно, това не е обикновена умора, а изключително тежка склероза, която силно нарушава паметта му и прави все по-мъчителна цялата му работа и живот. 

Безмилостно съборен от природата, която изучава неистово, Фарадей се отказва от всичките си активности и през 67-ма доживява края в креслото си. Погребан е без църковна служба, в пълна тишина, както изисква сандеманианската вяра. Вместо епитафия, един негов приятел го нарича „Справедлив и верен рицар на Бога”.

Звъннете отново, красиви камбани 


Още от категорията

Нови 15 имена се включват към третото издание на Hills of Rock

Нови 15 имена се включват към третото поредно издание на HILLS OF ROCK, което ще се проведе на 28, 29 и 30 юни на Гребния канал в Пловдив. Ronnie Romero & Eridan ще нажежат атмосферата точно преди хедлайнера Whitesnake на 29 юни, а шведската банда Crazy Lixx ще видим на 28 юни. За първа година HILLS OF ROCK добавя специална нова..

обновено на 22.03.19 в 16:55

„Алтер его” – Гален Ганев за поезията, музата и Радой Ралин

Ако има поет, който упорито преоткрива красотата в поезията и поезията в красотата, това е Гален Ганев. Именно той ще бъде специалният гост в „Алтер его” тази събота.  Ще говорим за поезия, ще цитираме Шекспир, ще намигнем на палавите музи, ще споделим спомени за Радой Ралин… А алтер егото на водещия по мила традиция ще дразни своя титуляр. И всичко..

обновено на 22.03.19 в 16:55

В "Срещите" разговор за смисъла на ежедневието

Тази събота "Срещите" ви предлагаме разговор с проф. Андрей Пантев - дни преди неговата 80-та годишнина!  И обясненията му,че Клио е муза, но не винаги Темида, вероятно защото е жена, а жените обичат победителите... С проф. Андрей Пантев - разговор за Бога, любовта и смисъла на ежедневието ни.

обновено на 22.03.19 в 16:55

RASSIM гостува на "Молескин"

"Изкуството - това съм аз" е реплика, която придобива съвсем нов смисъл в работата на художника RASSIM.  От това да използва собственото си тяло като скулптура до това да се подложи на хирургическа намеса в името на изкуството или да превърне името си в творба.  За всичко това и за предстоящата му изложба в ONE Gallery си говорим днес в..

обновено на 22.03.19 в 14:49

Студенти показват древни способи за дизайн на платове

Изложба „Приемственост и съвремие“ на студенти от специалността „Дизайн на облеклото“ в АМТИИ- Пловдив отваря врати в галерия PLOVEDIV в кв. „Капана“.  Студентите от първи и втори курс, под ръководството на ас. д-р Динка Касабова, ще представят аксесоари  и текстилен интериор, изработени с техниките  „Блоков печат“ и „Катазоме“, отразяващи древни..

публикувано на 22.03.19 в 08:40