Великите европейци - Федерико Гарсия Лорка

Висенте Прадал - Лорка, Невярната съпруга

Аз я отведох на реката;
бях сигурен, че е девойка,
ала тя имала си мъж.
Бе през нощта на Свети Яков
и с дълги уговорки стана.
Фенерите се загасиха
и се разпалиха щурците.
Чак при последната ограда
допрях гърдите й заспали
и се отвориха те мигом
подобно люлякови гранки.
Колосаната нейна фуста
във моите уши пращеше
безспир като парче коприна,
раздирано от десет ножа.

Висенте Прадал - Лорка, Невярната съпруга 

Така започва „Невярната съпруга”, едно от знаменитите стихотворения на Федерико Гарсия Лорка, испанският поет, който бе застрелян през 1936-та, но и днес, през 2015-та, поезията му е все така страстна, въздействаща и изненадващо нова всеки път. Много често става така – сякаш със самата си смърт истинските поети дописват последното си стихотворение. А ако питате пък защо толкова често те умират млади  - по добре не питайте. Ще ви кажа само, че това никога не е, защото поезията в тях е пресъхнала. Така могат да мислят само онези лаици, които не разбират, че, обратно на реката, изворът на поезията е по-голям от нейното устие.  

Висенте Прадал - Лорка, Невярната съпруга 

Дърветата с върхари тъмни
израстваха пред нас грамадни
и лаеше отвъд реката
с далечни псета кръгозорът.
Щом минахме безмълвно двама
къпини, храсти и тръстики,
коравият й ток изрови
във тинята една трапчинка.
Аз смъкнах мойта вратовръзка.
Тя смъкна горната си дреха.
Аз – ремъка със пистолета.
Тя – свойте четири корсета.
Такава гладка кожа нямат
ни охлювът, ни кринът нежен
и не гори в подобен блясък
дори кристалът под луната.

Висенте Прадал - Лорка, Невярната съпруга 

Ако това, което чувате, ви прилича твърде много на някакъв испански фолклор – да, в известен смисъл е така. Поезията на Лорка и като структура, и като съдържание, по фантастичен начин успява да съчетае фолклорните корени с изключително модерното мислене и поетични принципи от първата половина на ХХ век, директно казано – със сюрреализма. Приживе това създава известни проблеми на поета. От една страна, той с право се чувства недооценен, когато традиционалистите му лепват прякора „цигански поет” и буквално отказват да чуят не само логичните, но и поетичните му аргументи срещу това. Приятелите му сюрреалисти като Салвадор Дали и Луис Бунюел пък хем разбират, че имат до себе си страхотен поет, хем не го приемат за „достатъчно сюрреалистичен”. В един момент дори Лорка къса връзките си с тях, защото смята, че тези двамата създават знаменития си филм „Андалуското куче” с една единствена цел – да му се подиграят, лично на него. Да му имам егото. Но и да му имам таланта.

Под мен в уплаха като риби
изплъзваха й се бедрата,
ту пламнали като жарава,
ту като сняг и лед студени.
По най-добрия друм безумно
през тая тъмна нощ препусках,
седефена кобила яхнал
без никаква юзда и стреме.
Аз като мъж не ще повторя
това, което тя ми каза,
защото моят ясен разум
ме учи предпазлив да бъда.

„По цяла Андалусия, от скалата на Хаен до раковината на Кадис, хората постоянно говорят за дуендето и го разпознават с безпогрешен инстинкт когато и да се появи то. Чудният певец на фламенко, Ел Лебрихано…..казваше: ”Когато пея с дуенде, никой не може да се сравни с мен.” Старата циганка-танцьорка Ла Малена веднъж извика, докато слушаше Брайловски да свири Бах: „Олеле! това има дуенде!” - но тя беше отегчена от Глук, Брамс и Дарио Мило” – така пише самият Гарсия Лорка в една своя лекция за теорията и функцията на дуендето, изнесена в Аржентина. Самият той носи в себе си и пренася в поезията си тази тъмна сила, тези тъмни звуци, които придават истинско дуенде на текста и неговото звучене. „И така, дуендето е сила, а не поведение, то е борба, а не понятие. Един стар майстор-китарист ми каза: „Дуендето не е в гърлото – то идва от петите.” Това значи, че то не е въпрос на умение, а на истинска, жива форма, на кръв, на древна култура, на съзидателно действие” – продължава да настоява поетът. И да илюстрира виждането си.

Висенте Прадал - Лорка, Невярната съпруга 

Изцапана от кал и ласки,
аз я отведох на реката.
А кремовете с дълги саби
се биеха под злия вятър.
Държах се както подобава
на всеки циганин достоен.
Дарих я на раздяла щедро
с красива кошница от слама
и не склоних да я залюбя,
защото имаше си мъж,
а каза ми, че е девойка,
кога я водех към реката.

Висенте Прадал - Лорка, Невярната съпруга

Разбира се, в случая със стихотворението „Невярната съпруга” прекрасният превод на Александър Муратов и Атанас Далчев много ни помага да усетим онова, за което сме се събрали около Лорка днес. Най-известната му поетична книга, Romancero Gitano, Цигански балади, се появява през 1928. Това е 10 години след първата му стихосбирка „Впечатления и пейзажи”, 14 преди последната, издадена посмъртно – „Поетът в Ню Йорк, пълна със сюрреалистична поезия, както и 8 години след първата от многото му пиеси -  „Проклятието на пеперудата”, сценична история в стихове за невъзможната любов между хлебарка и пеперуда, която изкарва едва четири представления. Доста по-дълго от това изкарва невъзможната любов на Федерико към приятеля му Салвадор Дали. 

Федерико Гарсия Лорка и Салвадор Дали


Не се заблуждавайте от самата поезия на Лорка, в която обикновено се пее за любов между мъж и жена. Това е само поетичен плащ, заметнат върху нещата от собствения му живот. Всъщност той е гей до мозъка на костите си и хем вътрешно се притеснява от това, хем налита на всичко най-добро, което види наоколо, хем е постоянно подозрителен, че хомосексуализмът му предизвиква подигравки у околните. Със Салвадор Дали 6 години по-големият Лорка се запознава през 1922-ра и двамата имат дълга връзка – приятелска, творческа, явно до някакво ниво и сексуална. Но тя никога не стига докрай. „Любовта ни бе страстна, но трагична, тъй като ми беше невъзможно да я консумирам” – пише по този повод самият Дали десетилетия по-късно. 

Известно е, че Гала, съпругата на Дали, сама прочута с твърде разпуснатия си живот, буквално мрази Лорка заради дълбочината на духовната връзка, която той има със съпруга и приживе и унищожава неговите писма до Салвадор. Самият Дали пък през 36-та, когато Лорка е застрелян, изпитва страхотно чувство на вина, обвинява се, че е можел да го спаси, но не го е направил и пише за мъртвия си приятел: „Сбогом! Обичам те много! Някой ден отново ще се срещнем. И ще си живеем чудесно!” И като споменах смъртта на Лорка, непременно трябва и да напомня, че една от най-прочутите му пиеси, се казва „Кървава сватба”.

Лорка, Кървава сватба, Симоне Кермес 

През 36-та, малко преди да настъпи неговата собствена кървава сватба, Гарсия Лорка издава приживе последната си поетична книга - „Сонети за неговата тъмна любов”. По това време той е известен с политически виждания, които са близки до тези на републиканците. През юли, само три дни преди началото на испанската гражданска война, Лорка заминава за лятната си вила в Гранада, въпреки опасното напрежение, което съществува в провинцията след убийството там на един известен монархист. 

Така или иначе, след месец националистическите милиции арестуват 38-годишния Лорка и го разстрелват на бърза ръка, преди да реагира който и да било от влиятелните му приятели. Има много версии за обстоятелствата около този арест и тази смърт, но аз лично предпочитам поетичната. Подозирам, че тук са се намесили демоните на антипоезията, антикрасотата и антигения. С други думи – подозирам демоните на простотията, завистта и отвратителната човешка способност да принизяваме онова, което се извисява.

Лорка, Зоронго, Орсика Тот 


Още от категорията

Преге - предаване за света на книгите, 23 - 29 март

В предаването за книги на Радио Пловдив на 2 3 .03.2019г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ ( нови книги ) Палатинска антология. Съст. и прев. Ст. Гечев, 3. изд., 360 с., тв. к., ок. 4А, Рива 2019. Лудвиг Вацулик. Чешки съновник. 500 стр., ок. 5А, Парадокс, 2019. Михаил Кремен...

обновено на 25.03.19 в 13:32

Премиерно за книгата "Суета, суета..."

"Романът "Суета, суета..."  е написан след романа "Куците ангели", в който действието се развива през двайсетте години на нашия български преход.  Но темите, които са актуални днес , казва Трифонов, са такива и в началото на ХХ век, в който се развива сюжетът.  Главните герои са Пенчо Славейков и Мара Белчева, а  не са ли те едни куци ангели ?..

обновено на 25.03.19 в 13:10

Магдалена Колева с изложба в Малката базилика

Изложба „Увеличаващото стъкло“ на Магдалена Колева, посветена на Международния ден на театъра 27 март, ще се открие в Малката базилика.   В нея са включени портрети на актьори, които са оставили незабравима следа в изкуството.   Между тях са портрети на Невена Коканова, Стефан Данаилов,Георги Черкелов, Петър Слабакова, Стоянка Мутафова,..

публикувано на 25.03.19 в 13:06

Общественици искат Сопот да носи името Вазовград

Предложение за смяна на името на град Сопот с Вазовград ще  днес направят три организации: Международната академия по журналистика Европрес, фондация "Помогни на нуждаещите се" и  Колеж  Източен Европейски Образователен център-Пловдив.  Вече има град в Полша с името Сопот, а  родното място на патриарха на българската литература Иван Вазов  трябва да..

публикувано на 25.03.19 в 12:26

С три филма София Филм Фест в Пловдив ни казва довиждане

С три филма 14-тият София Филм Фест в Пловдив казва довиждане на кино-любителите в града. Това са “Живи комини”,  “Джебчии” и “Транзит”. Прожекциите днес започват с българския филм на Радослав Спасов “Живи комини”, който разказва как в старинните къщи на планинско село са се заселили столични интелектуалци. След смъртта си, единият от тях - бохем и..

публикувано на 24.03.19 в 11:33