Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Великите европейци - Нино Рота

 „Кръстникът”

Вероятно се досетихте откъде е тази музика, но не се притеснявайте, няма да сменим изведнъж концепцията на предаването и да представим някой от босовете на мафията като велик европеец. Нито ще говорим за някой шеф на полицията, която, както се знае, поне в отделни държави, е съкровената ядка на истинската мафия. Днес ще се опитаме просто да си спомним името и да се насладим на музиката на едно дребно, пълно с оптимизъм човече, поредният италиански музикален гений и човек, признат за един от истинските кръстници на филмовата музика по света. Рожденото му име е Джовани Рота, но всички го знаят като Нино.

„Кръстникът”, валс

Нино Рота живее 68 години, през 57 от които създава музика. И по невнятни пътища раздава спокойствие и оптимизъм около себе си. „Той имаше рядкото качество да принадлежи на света на интуицията – пише за Рота маестро Федерико Фелини. Точно като дете, като някой от онези чувствителни, невинни хора, той изведнъж ще изтърси нещо ослепително. Щом се появеше на снимачната площадка, стресът изведнъж изчезваше, атмосферата ставаше празнична, филмът влизаше в някакъв радостен, ведър, фантастичен период и добиваше нов живот”.

Подобни свидетелства за Нино Рота са особено ценни по три причини – защото не са много на брой, защото идват от хора, които наистина го познават отблизо и защото по принцип изключително малко се знае за характера и частния живот на Нино Рота. Книга с такова заглавие не е написана, нито филм има създаден. Докато подготвях този текст, упорито рових за повече информация относно неговия личен живот, неговите навици и предпочитания в една или друга сфера, за неговите близки хора, но си останах само с ровенето. 

Не знаем, а и никой не казва - кафе ли предпочита или чай, има ли автомобил, гледа ли домашен любимец, как се отнася към големите събития на своето време, колко пъти се влюбва и разлюбва, кога и с кого…..Наистина почти нищо от онези дребни, но важни житейски детайли не знаем за него. Вероятно затова някои казват, че Нино Рота просто е женен за музиката.

Кръстникът, Любовна тема

Когато през 1972 година се появява „Кръстникът” на Копола, освен по самата история и ролите, които правят Марлон Брандо и Ал Пачино, всички пощуряват и по музиката, която Нино Рота създава за филма. На следващата година саундтракът му е в списъка на номинациите за „Оскар”, но е изваден оттам в последната минута. Някой установява, че Нино Рота използва същата основна тема 15 години по-рано, през 58-ма, когато озвучава пиесата „Фортунела” на Едуардо де Филипо.

„Разбира се, че темата в „Кръстникът” има съвършено различно звучене, пък и в края на краищата, темата си е моя, мога да правя с нея каквото си искам” – казва по този повод Нино Рота. Така или иначе, Нино Рота получава своя „Оскар”, само че на следващата година, вече за саундтрака на втората част от великия филм на Копола.

Кръстникът ІІ

Когато получава първоначалното предложение да работи за „Кръстникът”, Нино Рота е вече толкова известен в света на филмовата музика, че няма нужда от още слава и не знае какво да прави. Дотогава той не е работил с американци и се допитва до приятеля си Фелини дали да се включи в авантюрата. А от него получава следното насърчение: „Ами давай, те поне плащат добре”. Не съм сигурен, че по онова време Нино Рота има нужда и от още пари. 

В живота си дотогава той е озвучил вече около 130 филма, за последните седем години му остават да направи още 18, създал е музика за театрални пиеси, за радио и телевизионни програми и поредици, има композирани няколко опери, множество концерти и други оркестрови произведения. Какви ти тук пари, каква ти слава…..Но за какво ли тогава работи, при това толкова интензивно, ще попита някой. Вероятно защото работата не е част от живота му, тя е самият негов живот. И има още нещо, което сам Нино Рота казва: „Когато съм седнал на пианото, аз съм щастлив, но съществува вечната дилема – как мога аз да бъда щастлив, когато виждам, че мнозина други са нещастни. 

И затова правя всичко възможно да дам на другите момент на щастие. Това е сърцето на моята музика”. Доста високопарно, доста клиширано по нашите български стандарти, които не допускат „да се лигавим” по този начин – но толкова нормално човешко отношение. Защото всъщност какво наистина му остава на някой, който е постигнал всичко, което е иска, освен да дава.

A time for us, тема от Ромео и Жулиета

Четири години преди „Кръстникът”, през 1968 пък, Нино Рота подлуди света с вълшебната си музика за „Ромео и Жулиета”, пиесата на Шекспир, на която Франко Дзефирели създаде може би най-добрата и досега филмова версия. Жулиета е на 14, когато умира със свята любов. Самият Нино Рота обаче е още по-млад, едва на 11, когато започва да живее със свята любов – музиката. Той е роден през 1911 година в Милано. 

Няма да казвам, че семейството му е музикално, това се подразбира. Рота от малък е на пианото, а на 11 композира първата си оратория – „Детството на Св. Йоан Кръстител”. Тя си е съвсем истинска и сериозна творба, представена е за първи път пред публика на следващата година и постига голям успех - и то не само в родния му град Милано, но и в Париж. Втората творба на музикалното дете-чудо е създадена две години по-късно, когато Нино е на 13. Това е лирична три актова пиеса по Андерсен, която е публикувана през 1926. Той първо учи пиано в консерваторията в Милано, а после и композиция в академията в Рим, която завършва през 1930 година. 

Артуро Тосканини го подтиква да отиде в Щатите, Нино Рота печели стипендия и две години продължава да учи композиция във Филаделфия. Там се влюбва в джаза и мюзикъла, познанието за които прибавя към дълбоката си любов към европейската ренесансова и класическа музика. Цялата тази наука обаче не му стига и, когато се връща в Италия, Нино Рота завършва и литература в Милано. След което започва кариерата му на преподавател и директор на музикалното училище в Бари, където остава повече от 30 години.

Саундтрак на „Сладък живот”

Ако това ви прилича на музиката от „Сладък живот”, познахте. Не знам дали и доколко животът на самия Нино Рота е сладък, но, погледнато отстрани, той може да се нарече такъв поне в едно отношение – заради дружбата и съвместната му работа с Федерико Фелини. От „Белият шейх” през 52-ра, до „Репетиция на оркестъра през 78-ма, всички филми на Фелини са озвучени от Нино Рота. 

Рота пише музика за първия си филм още в началото на 30-те, но филмът е така наруган от критиката, че цели десетина години младият композитор изобщо не иска и да чуе за ново подобно приключение. Връща се към работата в киното едва през 40-те, а с Фелини се запознава случайно през 52-ра. Ето и разказа на маестро Федерико за тази забележителна среща: „На излизане от Чинечита забелязах едно забавно дребно човече да стои и да чака трамвая на грешно място. 

Той изглеждаше така щастливо забравил всичко, че аз се почувствах длъжен да застана и да чакам заедно с него. Бях убеден, че трамваят ще спре на редовната си спирка и ще трябва да търчим, за да го хванем, но той пък беше убеден, че трамваят ще спре, където ние чакаме. За моя изненада трамваят спря точно пред нас.” Никой на този свят не може да измисли по-истинска история за началото на едно дълбоко приятелство и продуктивно творческо сътрудничество. 

Нещо повече, когато през 1993 година погребват Фелини, неговата любима жена, великата актриса Джулиета Мазина, поръчва в църквата да звучи „Ангелска импровизация” на приятеля му Нино Рота. По това време самият Нино Рота е мъртъв вече от 14 години, отнесен от сърдечна недостатъчност. Странно за човек, чието сърце е напълно достатъчно, за да може и досега да разпръсква сред нас, живите, красивите си океани от музика.

A time for us, тема от Ромео и Жулиета




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

В "Срещите - разговор за морала

Преизвестно е - зад всяка криза стои моралът. А какво е моралът?  Илия Кожухаров, Петко Атанасов и отец Радослав Паскалев разсъждават в "Срещите" тази събота.  Бъдете с Радио Пловдив, интересно е!

публикувано на 26.04.24 в 10:15

Показват филми с "Поглед към другия"

Петдневна филмова поредица „Поглед към другия“ ще бъде представена от днес в Пловдив .  Международната селекция от киноразкази е инициатива на Гьоте институт - България  и сдружението „Арте Урбана Колектив“ и ще бъде показана в Лъки – Дом на киното. Програмата включва късометражни, документални и игрални европейски заглавия, както и..

публикувано на 26.04.24 в 06:37

Изложба на Александър Христев в галерия "Пловдив"

Дружеството на пловдивските художници представя изложбата „Палитра Европа“ на живеещия във Франция творец Александър Христев в галерия „Пловдив“ в сградата на Общинския съвет. Роденият през 1976 г. в Париж художник учи в реномирани частни училища в града, като след колежа посещава Екол  ПЕНИНЕНГЕН, Екол де ВОЗ АР, Ателие по живопис Де ла Вил..

публикувано на 26.04.24 в 06:29

Никола Илиев единодушно стана почетен гражданин на Пловдив

Пловдивският общински съвет единодушно удостои с отличието „Почетен гражданин на град Пловдив“ Никола Илиев за изключителен принос към опазване, съхраняване и развитие на музикалното наследство и популяризиране на българската народна музика. Никола Илиев е емблематична фигура за град Пловдив, обогатявайки културния пейзаж с непреходната..

публикувано на 25.04.24 в 11:25

Сборникът с разкази "Баба" събира респект и благодарност

На книжния пазар излезе сборникът с разкази "Баба". Той ще бъде представен  от Кремена Димитрова  в „Петното на Роршах“ на 30 април.  Книгата включва разказите на хора от най-различни сфери и професии на живота, които разказват за своите Баби. Незабравимите си истории  споделят писател, психолог, журналист, рекламист, режисьор и актьор. Сред..

публикувано на 25.04.24 в 08:01