Проблемите в съдебната система са във всяка една част от системата – във ВСС, в неговата структура, в Прокуратурата, в начина, по който се разпределят делата и в корупцията, която все още няма адекватно преследване нито във висшите политически ешелони, нито в самата съдебна власт. Проблемите са много комплексни – има десетина основни и много подпроблеми. Това заяви правният експерт от Института за пазарна икономика и Национална гражданска инициатива „Правосъдие за всеки” Любомир Авджийски.
Той подчерта, че е за решаването на тези проблеми е необходима цялостна стратегия, а не стъпки на парче. В този смисъл това, което предлега като закон Меглена Кунева, е добра стъпка, но отхвърлянето на първо четене на законопроекта показа, че в голяма част у политическата класа няма дори воля да се дебатира за антикорупция. Ние, експертите от Иинициатива „Правосъдие за всеки” не смятаме, че това е достатъчна стъпка., заяви Авджийски. България има нужда от сериозни взаимосвързани действия, които са много по-дълбоки от един антикорупционен закон. Не е въпрос да направим поредната структура, която да прави проверки и анализи и след това отново да ги изпраща за проверка на главния прокурор.
Според правния експерт нашият ВСС е най-политизираният в ЕС. Аргументите: Ние имаме 11 представители в него изпратени от Парламента и 11 – от магистратските среди. Напоследък всички виждаме, че най-големите проблеми в системата там се генерират от политическата квота на ВСС. Това са изпратените от партията членове, които или не познават добре съдебната система и нейните проблеми, или вкарват политическо влияние в нея. За сравнение Авджийски даде пример Румъния, която има 14 представители на съдиите и прокурорите в своя ВСС и само двама - от Парламента. Това е от 2004 г., когато те направиха реформа, а ние 11 години по-късно още се чудим искаме ли да дебатираме или не искаме. В Италия има 16 съдии и прокурори във ВСС и 8 – от политическата квота. Другото важно, което вече се е случило в Румъния, е да не отговаря главният Прокурор за наказателното преследване в страната като цяло. Това е онова децентрализиране на Прокуратурата, от което и ние имаме нужда. Независима, антикопуционна дирекция в самата Прокуратура, но независима от главния прокурор, както е в Румъния, Испания и в други страни от ЕС, т.е. всички проверки и сигнали, които се правят за конфликт на интереси, се изпращат към независимата антикорупционна Прокуратура.
В нашето законодателство пише: чл. 139 от Закона за съдебната власт „Българската прокуратура е единна и централизирана и всички прокурори са подчинени на главния прокурор”. Това е взето едно към едно от чл. 125 на руската Конституция и означава, че който и прокурор в страната реши да започне разследване /напр. КТБ/ и след година почтено и честно разследване му се обади главният прокурор с указания или му отнеме делото, проблем няма да има. Това може да се случи във всеки един момент. За сравнение в нормалните прокуратури, каквато е румънската, а там има сериозни резултати, по-горестоящият прокурор не може да изземва делата на по-нисшестоящия, редовият прокурор има оперативна независимост и самостоятелност и може да си свърши работата. В Румъния бе повдигнато обвинение не на кой да е, а на действащия министър-председател, което нямаше да може да стане, ако главният прокурор на Румъния можеше да влияе на решенията. Това в България сега не може да се случи и затова ние предлагаме промяната в Конституцията на онзи текст, който казва, че главният прокурор има методическо ръководство и контрол над всички прокурори, за да може да се промени и Законът за съдебната власт, коментира Авджийски. Целта е антикорупционната Прокуратура да бъде в структурата на Прокуратурата, но независима от главния Прокурор. Сега имаме главен прокурор, който отговаря за цялата наказателна политика на страната, но него никой не може да го разследва и контролира. Повече чуйте от интервюто в звуковия файл.
В епизод 9 от третия сезон на подкаста продължаваме разговора с Весислав Илиев, ментор от образователната програма за деца “Предприемачът като откривател”. Образованието в училище поставя фокус върху конретиката, точността и предвидимостта. Но в реалния живот имаме повече от един отговор. Училището иска децата за запаметят факти и техники за..
„ В радиото ти не можеш да остарееш, не можеш да бъдеш възрастен. Ти не можеш да изведеш на показ годините си. Никога не съм била суетна за възрастта си. Имам пълното съзнание какво означават за мен годините – те са моето богатство. Благословена съм с тази работа, с тази професия, която съм имала, и с тези възможности, които ми е давала тя. Но..
На 20 декември за шеста поредна година компанията отличи със специални грамоти работниците, изпълнили през 2024 година благотворителни инициативи по програмата КЦМ Благодетел, в направления "Социална интеграция и приобщаване на деца и възрастни хора в тежко социално положение/настанени в институции", "Подкрепа на обществено значими каузи в..
Агенция "Алфа рисърч" публикува последното си за годината проучване, о заглавено "2024 и 2025 – равносметка и очаквания". То е проведено от 1 до 10 декември и предсатвително за страната, финансирано е със собствени средства на агенцията. Анкетирани по домовете им с пряко стандартизирано интервю с таблети са 1000 пълнолетни българи...
В това е убеден юристът и журналист Мишо Гръблев, който в програма "Точно днес" коментира темата за споделеното родителство и желаните промени в българското законодателство, чиято цел е децата да растат с двамата си родители. В Деня на бащата той припомни, че бащите в днешно време имат все по-голяма роля в отглеждането и възпитанието на децата в..