Великите европейци - Фидий

Не знам как се създава период на висока класика в изкуството. Подозирам, че Фидий, великият скулптор и архитект от Древна Гърция, също няма ни най-малка представа – но все пак с творчеството си той го създава и е негов най-виден представител. Освен това и досега е един от най-значимите антични творци, без да сме сигурни дали някоя от творбите, които се смятат за негови, е наистина негова. А, да, щях да забравя – и ако някога в компания ви заговорят за „златното сечение”, спомнете си, че „фи”, числото, което го обозначава, е първата буква от името на Фидий. И това никак не е случайно.

Фидий се ражда около 490 г. пр.н.е. вероятно в Атина. Виждате ли как от самото начало всичко, свързано с този човек, се оказва несигурно. Това е донякъде нормално, като се има предвид, че говорим за събития отпреди 25 века. Да, обаче през цялото време не бива да забравяме, че и тогава хората са хора като нас, а не сенки по стената, че живеят със своите скърби и радости, страсти и противоречия, че издишват същия въздух, който ние сега вдишваме. Така или иначе, имаме информация, че Фидий е син на Хермид от Атина, но това не ни обогатява много представите за него. Твърди се, че учи първо в атинската школа на Хегий, а после – при Агелад, на Аргус. 

Откога точно започва да получава самостоятелни поръчки, не е ясно. Смята се обаче, че първата значима от тях е за скулптурна група в Делфи, посветена на гръцката победа срещу персите в битката при Маратон. Групата се състои от бронзови фигури на боговете Аполон и Атина, различни атически герои, както, разбира се, и генерал Милтиад, победителят. Както казах в началото, до наши дни няма запазена нито една оригинална творба, която със сигурност да е на Фидий. Творчеството му, както и в много други случаи, щом говорим за древногръцките художници и скулптори, познаваме от запазени римски копия или от достигнали до нас критически бележки на съвременници. 

Например някой си Деметриус казва за Фидий, че „неговите творби са възвишени и едновременно с това прецизни”. Подобно твърдение може малко да ни обърка – какво пречи на възвишеното да е прецизно, би попитал днешният човек, който като цяло не е много наясно с технологията на скулптурата. Първо да кажа, че в естетиката на древните, особено по отношение на статуите, представата за възвишено е често свързана и с представата за сериозен размер. 

Ние донякъде сме позагубили идеята за този естетически елемент като нещо важно, но, в края на краищата – скулптурата тогава обикновено изобразява богове, а те не могат да са дребни, поне не в Гърция. И, второ, да попитам – какво си представяте като прецизен детайл в едно изображение, което е високо, примерно, десетина метра и само главата му е два-три? Колко прецизно ще бъдат изобразени тогава бръчките по челото на смръщения Зевс?

С темата за това как, по какъв начин, възвишеното може да бъде и прецизно, е свързан интересен анекдот от живота на Фидий. Разказва се, че двамата с колегата му Алкмен участват в нещо като конкурс за голяма статуя на Атина, която трябва да бъде поставена на високи колони. Фидий прави статуята така, че я съобразява със законите на оптиката или дори ако искате – на перспективата. Докато е на земята, тя изглежда изключително грозна, за разлика от тази на Алкмен, та на този етап хората едва не пребиват Фидий с камъни. 

Когато и двете статуи са поставени на високите колони обаче и трябва да се гледат от подходяща дистанция, тази на Фидий заблестява в истинската си възвишеност и той получава наградата. Нищо чудно тази история да е съвсем истинска, доколкото се знае, че огромните статуи на Атина на различни места в Гърция са нещо като запазена марка на Фидий. Около 460-та година например той получава от приятеля си Перикъл, знаменит оратор, пълководец и един от бащите на атинската демокрация, поръчка за огромна бронзова статуя на богинята-покровителка. 

Мястото на Атина Промахос, Атина, която замахва с копие, е на Акропола, тя е висока 60 фута или около 18 метра и се вижда отвсякъде, включително блести далеч в морето. Там е и Атина Лемния, поръчана от колонистите, заселили остров Лемнос. Знае се също, че в тези свои по-ранни творчески години Фидий прави още две статуи на Атина, които са поставени в градове по ахейските земи, а за жителите на Елис пък създава богинята Афродита от слонова кост и злато. Древногръцката техника на скулптиране, при която се използват обилни количества от тези два изключително ценни материала, се нарича хризоелефантинска, слово, която всъщност е съчетание от двете гръцки думи точно за злато и слонова кост.


Така стигаме до двете най-значими скулптурни творби на Фидий – Атина Партенос и статуята на Зевс в храма на върховния гръцки бог в Олимпия. Тъй като е не само прочут скулптор, но и прочут архитект, Фидий активно участва в предприетата от Перикъл реконструкция на Акропола и изграждането на Партенона. В тази си дейност той така съвършено използва принципите на „златното сечение”, че неслучайно неговото число получава своя истински златен образ чрез гръцката буква „фи” – за да напомня тя завинаги за майсторството на майстора. 

Точно за Партенона, впрочем, е предназначена и 13-метровата скулптура на Атина в ролята на девица с пълно бойно снаряжение. Това за девицата е трудно да си го представим, но за снаряжението е лесно. Като използва споменатата вече хризоелефантинска техника, Фидий прави цялата дреха на богинята от злато, а лицето и ръцете и – от слонова кост. Известно е, че той измисля своя собствена технология за обработка на слонова кост, която му позволява да огъва и обработва фино този иначе доста труден за използване материал. 

Отнася тази си тайна в гроба, но се смята, че кисне парчетата от слонова кост в оцет, което му позволява впоследствие не само да ги огъне, а и костта да запази формата, която му е необходима. Така Фидий изработва и най-внушителната си творба – огромната скулптура на страховития бог Зевс. Тя е предназначена за храма в Олимпия, мястото, където Зевс, след 10-годишна война, побеждава своя кръвожаден баща Кронос и откъдето го изпраща в Тартара. 

Скулптурата на Фидий се сочи като петото от седемте чудеса на света и е единственото, което се е намирало някога на европейска земя, преди да изчезне в бездните на времето. Самата статуя на Зевс е висока 12 или 13 метра, като в протегнатата си дясна ръка той държи петметрова статуя на богинята на победата Нике. Да, същата Найки, ако някой се чуди дали името има нещо общо с марката на маратонките му. В лявата ръка пък богът стиска скиптър, на който е кацнал орел, един от неговите постоянни символи. 

Самата статуя е дървена конструкция, обвита, както вече предполагате, със слонова кост и злато, а на места инкрустирана със скъпоценни камъни. Знае се, че около 800 години след създаването и, през 394-та от новата ера, тази прочута из целия древен свят статуя на Зевс е преместена в Константинопол. Не ме питайте как е станало преместването на това чудо по пътищата и с техниката от онова време – ако знаех, вероятно щях да напиша докторска дисертация по темата. 

Така или иначе обаче, въпреки чисто езическия си характер, в християнската вече столица на Източната римска империя тази статуя, заради своята възвишеност и съвършенство, продължава да е на почит. Твърди се, че изгаря в голям пожар още стотина години по-късно и така петото чудо на света изчезва в пепел.  


„Когато Фидий създава Атина и Зевс, той няма земен модел, от който да се възползва – пише мъдрият римлянин Цицерон и продължава: - Но в неговата душа живее праобразът на красотата и той го въплъщава в материя. Ненапразно казват за Фидий, че твори в порив на вдъхновение, което извисява човека над всичко земно, вдъхновение, в което непосредствено е видим божият дух – този небесен гост, по израза на Платон”.

Разбира се, че както животът на всеки голям творец, и този на Фидий се състои предимно от мисловен пламък и черна работа. Какво знаем обаче за чисто човешките му страсти и забави. Известно е, че той никога не се жени и също като много гърци от онова време предпочита любовта на момчетата пред тази на момичетата. „Прекрасният Пантарк”, твърди се, че е имало надпис върху палците на статуята на Зевс, надпис, с който Фидий обезсмъртява и своя любим. 

Ако се съди по изключително близкото му приятелство с Перикъл, Фидий, освен много талантлив, трябва да е бил и много умен човек, а такива люде и досега бързо завъждат завистници. Завистниците му навиват неговия ученик Менон да го обвини в кражба на злато, дадено му от града за статуята на Атина Партенос. Хитрият Перикъл обаче е предвидил подобен ход далеч по-рано и е предупредил Фидий, който пък от своя страна се е подготвил. 

Когато започва разследване, той просто сваля златните пластини, които е сложил по технически удобен за махане и слагане начин и ги дава да се измерят. Никаква липса на злато не се установява. Второто обвинение обаче – че оскърбява божествата, като на щита на Атина изобразява собствения си профил и този на Перикъл, изглежда се оказва достатъчно, за да бъде хвърлен великият скулптор в тъмницата и там да умре – според една версия от собствена смърт, според друга – от отрова. А може да е вярна и третата история, която се разказва – че Фидий всъщност отървава затвора, заминава в изгнание и доживява дните си в Олимпия, близо до най-величествената статуя на Зевс, която човек някога е виждал. И правил.


Още от категорията

Преге - предаване за света на книгите, 18 - 24 май

В предаването за книги на Радио Пловдив на 25.05.2019г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Роберт Зееталер. Продавачът на вестници и цигари. 232 стр., ок. 3А, Колибри, 2019. Уилям Уортън. Ал.  392 стр., ок. 4А, Сиела, 2019. Джорджо де Мария. Двайсетте дни в Торино. 220стр., ок. 3А,  My Book,..

публикувано на 26.05.19 в 11:07

Пловдивската драма обра "Аскеер"- ите с "Дебелянов и ангелите"

Пловдивският театър триумфира безапелационно на тазгодишните награди „Аскеер“.  5 статуетки отидоха там: - За най-добро представление – За съвременна българска драматургия - на Александър Секулов - За режисура -  на Диана Добрева  - За сценография - на Мира Каланова -  За изгряваща звезда - на Ненчо Костов, в ролята на Дебелянов..

обновено на 25.05.19 в 11:11

Тази събота в "Срещи"-те

Тази събота "Срещи-те" ще търсят  отговорите  на магията Българско Възраждане: с философа Тони Николов и инж. Любозар Фратев - бизнесменът, който вече 13 години преиздава  позабравени, пренебрегвани или  умишлено неиздавани исторически четива -   за историята на Пловдивското Възраждане, Източна Румелия и България.  Ще питаме и ще се опитаме да..

обновено на 25.05.19 в 10:35

Уникалният спектакъл "В кръга на песента" - довечера на Античния

Известният диригент Йордан Камджалов ще представи тази вечер на Античния театър интерактивния  спектакъл „В кръга на песента“.  За първи път пред публика ще бъдат съчетани трите формата на Музикална лаборатория за човека, основана от него  през 2014г. с диригент Мая Василева.   Концептуалният проект стъпва върху българската хорова традиция. Основни..

обновено на 25.05.19 в 08:33

Литературно четене измества днес изборните страсти

Литературно четене на членове на Дружеството на писателите, посветено на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, ще се проведе днес  от 11:00 ч. в  Дружеството на ул. „Княз Александър Батенберг“ №27. Събитието е по проекта „Писателите и Пловдив“, който е част от културния  календар на община Пловдив. В..

обновено на 25.05.19 в 08:31