Великите европейци - Пиер Абелар, част първа

Учителят Пиер Абелар е философ-схоластик, теолог, прочут логик, а също - поет и композитор,  от края на ХІ, началото на ХІІ век, който на два пъти е осъждан от католическата църква за ерес, но все пак умира от собствена смърт. Известен учен и духовник, той е добре приет навсякъде, но и бързо прогонван отвсякъде, защото умее светкавично да си създава врагове. 

Third Ear Band, Abelard and Heloise, 00. 00 

Пиер Абелар е роден през 1079 година в Ла Пале, на полуостров Бретан, в семейството на дребни благородници. Колкото и да са дребни, те все пак имат земя и замък. Бащата на Абелар е рицар, но вижда ненаситната любознателност на хлапето и сам започва да го учи на седемте „либерални изкуства” от класическите времена: тривиум - граматика, риторика и логика, плюс квадривиум - аритметика, геометрия, музика и астрология. Нещо повече, бащата с лекота преглъща факта, че първородният му син се отказва и от военна кариера, и от майоратното си право, тоест, от правото да наследи семейното имущество, в името на това да стане учен. 

И за да си намери учител, тръгва да обикаля Франция. Тогава в Европа няма много възможности за добро образование. Три века по-рано Каролингският Ренесанс е полъхнал континента с цел образованието и породеното от него величие на духа да подпомогнат създаването на единна християнска империя. След смъртта на Карл Велики обаче неговите училища за свещеници бързо се превръщат в капани, вместо в светилници за знанието и мисълта. От друга страна – чак около три века по-късно ще настъпи онзи същински Ренесанс, който освобождава духа и мисленето. Но времето на Абелар е по средата и е зациклило в нещото, известно нам като схоластика. Все пак, не се заблуждавайте – само за нас, днешните хора, думата е отрицателно натоварена и носи представата за закостеняла средновековна наука, която следва стриктно църковните догми и не позволява свобода на мисълта по никакви въпроси. 

Всъщност схоластика е старогръцка дума и означава академично училище. Схоластици в Гърция и в Рим, а и в Средните векове, са наричани учителите, хората, които преподават. Тогава в Европа първите университети – в Болоня и Париж, все още са на ръба на появата си, а учениците ходят от място на място да си търсят човек, който да ги учи. Най-прочутите учители са онези, които най-убедително печелят спорове, а основният въпрос, по който се спори, е този за универсалиите.

Third Ear Band, Abelard and Heloise, 05.23 

Универсалиите са общите понятия за нещата – например човек, кон, стол. Спорът за формата на тяхното съществуване бележи цялостното развитие на средновековната философия, но еднозначен отговор не е намерен и продължава да се търси дори до наши дни. По времето на Абелар има оформени два основни възгледа, което води и до две основни течения във философията – реализъм и номинализъм. 

Тези думи могат да бъдат малко подвеждащи, защото всичко е някак си обратно - реалистите всъщност са онези, които днес бихме нарекли идеалисти, тоест, хората, които държат на идеята на Платон, че общите понятия за нещата съществуват сами по себе си, вън и независимо от всичко. От своя страна пък номиналистите, които днес бихме нарекли по-скоро материалисти и последователи на Аристотел, твърдят, че универсалиите съществуват само номинално, само доколкото са обозначени с думи. Докато в реалния свят могат се срещат единствено техните индивидуални проявления – човекът Абелар, конят Буцефал и прочие. 

Идеите на номиналистите все още са на ръба на неприемането от католическата църква, дотогава хлътнала силно по Платон. Например Росцелин от Компиен, който е първият учител на младия Пиер Абелар, е номиналист и като такъв е обвинен в ерес от прочутия Свети Анселм от Кентърбъри. След като изкарва известно време при Росцелин, Абелар отива в Париж при учителя Гийом от Шампо, който пък е реалист. Слуша го известно време, но не много – скоро му писва и влиза в остър спор с него, тоест, заема позицията на номиналист по въпроса за универсалиите.

Third Ear Band, Abelard and Heloise, 13.41

Споровете между ученика Пиер Абелар и учителя Гийом от Шампо, се водят публично. Гийом намира Абелар за арогантен и нещата се изострят, като стигат до откровени разправии. С хубавия си глас, острия език и добрата подготовка по риторика обаче, Абелар печели ако не друго, то поне слава сред останалите ученици и името му започва да се прочува. 

В един момент той зарязва ученето и сам става учител, като създава две собствени школи – първо в Мьолен, а после и в Корбей, край Париж. Оттам нататък, с по-големи или по-малки периоди на прекъсване, Абелар е учител цял живот и като такъв има поне два важни приноса. Първо, с цялостната си дейност и мисъл спомага много за възприемане и вплитане на аристотеловите идеи в християнската философия – дотам, че самият той дори по-късно е определян като „Аристотел на Средновековието”. И второ – полага основите на третата философска визия по отношение на универсалиите, тъй наречения „концептуализъм”. Това е опит да се примирят реализма и номинализма, с използването на подход, който можем да определим като „нито едното”. 

Според концептуализма универсалиите нито съществуват реално, нито са само названия, живеещи единствено в езика, а имат своята реална реалност в ума - като мисловни категории или концепти. Всъщност в тази посока, в посоката на мисленето, Абелар развива и своите теологични възгледи, които по-късно му носят две обвинения в ерес, изгаряне на книгите му и забрана да прави любимото си нещо в живота – да преподава.

Third Ear Band, Abelard and Heloise, 09.00

Двете школи на Абелар край Париж стават доста популярни, обаче разправиите с Гийом от Шампо го изнервят, той не издържа на напрежението и се разболява, така че се връща за известно време в родния Бретан, където се лекува – далеч от Париж, но без да откъсва очи от Париж. През 1108 година 29-годишният Абелар се връща в столицата, отново се сблъсква с Гийом, който е силна и влиятелна фигура, така че цикълът сякаш се повтаря – Абелар се маха, преподава първо в школата си в Мьолен, а по-късно основава и тази на парижкия хълм Сен Женвиев. 

Гийом обаче урежда да бъде забранено младежът изобщо да преподава в Париж. В този момент Абелар решава, че има нужда да учи теология и за целта отива при Анселм от Лаон, ученик на споменатия вече Свети Анселм Кентърберийски. Идеята е да слуша лекции за тълкуването на библейските текстове и християнската доктрина, но той и с Анселм се скарва на бърза ръка. Абелар намира Анселм за скучен традиционалист и сам започва да изнася лекции пред другите ученици върху тълкуването на книгата на пророк Йезекиил. Естествено, Анселм му вдига скандал и му забранява да го прави, а Абелар решава, че повече изобщо няма нужда да учи каквото и да било, вдига си чуковете и се връща в Париж. Моментът е удобен, защото врагът му, Гийом от Шампо, вече го няма и той се надява да заеме неговото място. 

Така настъпва най-блестящото време от живота на Пиер Абелар. В Париж той започва да преподава както философия, така и теология, славата му се разнася като пожар. Около него се събира огромна тълпа от възторжени ученици, които се стичат, по свидетелства на съвременници, от цяла Европа и достигат до пет хиляди души. Много от най-великите хора на ХІІ век отиват да слушат Абелар, сред тях са поне двама, които по-късно стават папи, неколцина владетели, доста мислители и философи. Както самият той признава, това го кара да възприема себе си като единственият никога непобеден в спор философ на света, въздига егото му до огромни висини и го заплита в безумен танц с греха на горделивостта. По онова време, макар вече да заема поста каноник, който го свързва с църквата, той е повече светски човек. 

Ако иска, може да се ожени например. Но Абелар не иска, защото знае, че не се гледа с добро око на човек, който преподава висши науки и в същото време трябва да се грижи за жена и деца. Смята се, че подобни просташки занимания само отнемат от времето и силите ти за мислене и те отклоняват от правилната посока. Има и още нещо – ако човек е женен, край с възможностите му да се развива във висшата църковна йерархия, което Абелар явно  планира. Въпреки това обаче, заслепен от арогантност, точно в онзи момент към учителската си слава той прибавя и такава любовна история, която отначало го праща на седмото небе, а после го тръшка болезнено в девети кръг на ада. 

Всичко започва с един поглед, чрез който Пер Абелар, въздигнатият учител, идолът на образованите европейци, умникът на средновековните умници, съзира девойката, наречена Елоиза и така залита по нея, че губи първо блестящия си ум, а после и най-свидното си мъжко притежание.

Third Ear Band, Abelard and Heloise, 21.41