Великите европейци - Тихо Брахе, част първа

Заровете се в историята на Златна Прага и ще се сблъскате с името му, редом с имената на много прочути люде, въздигнали европейската слава на града през Ренесанса. А ако има класация за хора със скучни занимания, но възможно най-интересен живот, бъдете сигурни, че начело в списъка пак ще откриете Тихо Брахе.  

Датски фолклор, Virelai - Poste 

1546 година в замъка Кнутсторп, провинция Скания - тогава в Дания, сега в Швеция. Роден е близнак, но брат му умира преди кръщенето. Това налага Тихо Брахе да живее за двама и май донякъде обяснява както ексцентричното му поведение, което води до хаос, така и силната му жажда за знания, които водят към ред. 

Семейство Брахе събира две благороднически фамилии – Брахе и Билле. Баща му е важна фигура в двора, родът на майка му дава висши духовници и политици. Когато е на две обаче, малкият Тихо е откраднат. Буквално. Краде го чичо му Йорген, взима го в замъка си Тостеруп, където го отглежда. Работата е там, че чичо Йорген няма деца и родителите на Тихо обещават да му дадат един от синовете си. Когато близнакът умира обаче, те нарушават уговорката и запазват живото дете - но щом им се ражда още един син, чичото решава да си вземе обещаното. Родителите се примиряват, като си дават сметка, че Тихо е в добри ръце и ще получи огромно наследство. 

Йорген Брахе е буден и влиятелен човек, вицеадмирал от кралския флот и богат земевладелец. Той наема частен учител на малкия Тихо и още на 6 го праща в латинско училище. Едва на 13, Тихо Брахе вече учи право и философия в университета в Копенхаген, основан 80 години по-рано. Обаче слънчевото затъмнение от 1560 година обръща живота на юношата и го ориентира от юридическите науки, на които държи семейството, към науките за звездите. Тихо Брахе се влюбва в тях завинаги, щом разбира, че денят и часът на величественото затъмнение, което наблюдава, не са случайни, а закономерни и са предсказани от старите астрономи.

Датски фолклор, Virelai – Kongebørnene 

Във времето, за което говорим, втората половина на ХVІ век, астрономията все още е малката кльощава сестра на астрологията. Хората изучават небето не толкова, за да разберат вселенския хаос, колкото да правят възможно най-точни прогнози за земните си дела и съдби. Оттук тръгва интересът и на Тихо Брахе към темата. Той правилно свързва идеята за максимална предвидимост на движенията на небесните тела с възможността за максимално точни прогнози и цялата му дейност по-нататък, чиито резултати наистина се превръщат в базисни за модерната астрономия, всъщност имат астрологически мотив. 

След затъмнението хлапето изкупува всички книги по небесните теми, които намира. Между тях е прочутият „Алмагест” на Клавдий Птолемей с гео-центричната система – модел на света, при който Земята е в центъра, а Слънцето и планетите се движат наоколо. Снабдява се и с таблиците за движенията на небесните тела, създадени на тази основа през ХІІІ век от арабски и еврейски учени по поръчка на Алфонсо Х Кастилски. Освен това си купува най-модерните таблици, базирани върху хелио-центристките идеи на Николай Коперник. Всъщност идеята, че именно Слънцето е в центъра на света, не е нова. Тя е споделена още в ІІІ век пр. н. е. от Аристарх Самоски, но се спори дали Коперник е знаел това. 

Така или иначе, книгата на Коперник „За въртенето на небесните сфери”, която предизвиква толкова спорове и главоболия в Европа, е съвсем нова, тя излиза в Нюрнберг само три години преди раждането на Тихо Брахе и около нея все още витаят научни легенди и съмнения за ерес. Доказателства за правилността на хелио-центричната система обаче все още няма, тя е спорна. Но таблиците за планетарните движения, свързани с нея, както скоро разбира младият Тихо Брахе, са много по-точни, отколкото онези, базирани на гео-центризма. Е, много по-точни, доколкото дават грешки от минути, докато другите често грешат с дни. Тихо Брахе обаче не харесва грешките изобщо и си дава сметка, че, за да се разберат наистина добре небесните движения, наблюденията трябва да се правят постоянно и неуморно, нощ след нощ и с колкото може по-прецизни инструменти.

Датски фолклор, Virelai 

Колкото Тихо Брахе е щастлив с новото си занимание, толкова чичо му е нещастен, намира го неподходящо за истински благородник. Йорген Брахе държи на правото и праща 16-годишното момче да продължи учението в Лайпциг, придружен от ментор – 20-годишният Андерс Ведел, бъдещ известен датски историк. Той има указания да не дава младежът да зяпа в небето, а да си гледа в краката. Тихо обаче е изобретателен, под носа на Ведел купува още книги и чете тях, вместо скучните земни закони. Харчи пари, като поръчва на лайпцигски майстори изработката на  прецизни инструменти за наблюдение на небето, включително такива, които проектира сам. 

Въоръжен с ентусиазъм, любопитство, план и най-добрите за времето си оръжия, през следващите близо 30 години от живота си Тихо Брахе непрекъснато гледа звездното небе. И то с просто око. Да, има уреди, които му помагат, но прави всичките си открития като последният значим астроном от епохата преди телескопа. Едва десетина години след смъртта му великият Галилей за първи път се въоръжава с тръбата, побрала няколко увеличителни лещи и зяпва, изумен от видяното.

Датски фолклор, Virelai - Månevæven 

През следващите години животът на Тихо Брахе е пълен с пътувания из Европа и  важни лични събития. През 1565, докато спасява от удавяне крал Фредерик ІІ, чичо му Йорген хваща пневмония и умира. 19-годишният младеж си идва за погребението, но се сблъсква с цялата фамилия, която го нарича звездоброец и настоява да се върне към достойните за благородник занимания - право, лов и война. 

Тихо се измъква и отива в Рощок да си доучи. Там на някакъв бал се впуска в спор с друг датски благородник за една математическа формула. След като не успяват да се победят с аргументи, идва ред на дуел със саби за честта на математиката и в това приключение Тихо Брахе губи върха на носа си. Доста грозна рана. Затова цял живот той носи изкуствен нос от метал, обикновено от месинг, но за специални случаи има носове от сребро и злато. В джоба си винаги държи кутийка, пълна със залепваща смес, която сам забърква. 

Всъщност отрязаният нос изглежда не му пречи чак толкова, основният ефект от тази загуба е, че силно подтиква увлечението на младежа към медицината и алхимията. След като разхожда отрязания си нос по научни срещи из Аугсбург, Базел и Фрайбург, Тихо Брахе се прибира в къщи и се сближава с друг роднина - вуйчо Стийн Билле. Двамата имат интерес към великата наука алхимия и правят лаборатория в изоставено абатство. Алхимията на любовта също го спохожда – Тихо за пореден път вбесява фамилията, като заживява с Кирстен, жена от неблагороден произход, с която имат осем деца. Една нощ през 1572 обаче, докато се прибира или от лабораторията, или от кръчмата, Тихо Брахе вижда на небето нещо непознато – звезда, по-ярка от Вечерницата. Вижда я не само той, вижда я цяла Европа, тя остава на небето 11 месеца. 

Само Тихо обаче успява да разбере, че това е звезда, подобна на онази от библейската история за раждането на Христос. И започва да изучава феномена. С други думи – Тихо Брахе изследва и правилно описва суперновата, която днес ние знаем като SN 1572. Той е религиозен човек и цял живот се опитва да не влиза в противоречие с църквата. Но с това си откритие, както и с по-късното изследване на кометите, без да иска, доказва две разрушителни за нейния авторитет неща. Първо, новата звезда означава, че светът не е създаден от Бог готов, веднъж завинаги, а се обновява и допълва. 

Второ, като доказва, че кометите не са от земен произход, той разбива представата за небесните сфери като нещо твърдо, на което са закачени звездите – доколкото кометите минават свободно през тези сфери. Не знам дали можем да си дадем реална сметка що за тежки предразсъдъци са това и как с лекота ги разбива човекът Тихо Брахе, който изобщо не иска да е революционер, а само да прави онова, което му е интересно.

Датски фолклор, Virelai - Bonden og Kragen