РЕКЛАМА

Великите европейци - крал Ричард I на Англия, трета част

През 1189 година Ричард І на Англия, наричан още Лъвското сърце, е коронясан официално в Уестминстърското абатство в Лондон. Събитието се очаква с радост и надежда в Англия. 

От една страна Ричард прави всичко възможно, за да превърне бароните на баща си в искрени свои поддръжници и им дава разни привилегии. Връща в страната и прогонените от Хенри четирима главни епископи – на Кентърбъри, Рочестър, Линкълн и Честър. От другата страна е поредната ПР акция на майка му, Алиенор Аквитанска, сред простолюдието. Веднага след смъртта на баща си, Ричард, който е още в Нормандия, изпраща Уйлям Маршал да освободи кралицата-майка от замъка Уинчестър, където тя е затворена доста време. 

Когато Маршал стига там обаче, той намира Алиенор „вече свободна и още по-властна, отколкото когато и да било преди”. И тя разпорежда да бъдат освободени всички, които са в затвора за дреболии като бракониерство и незаконна сеч в горите – а това са повечето затворници. С други думи – цялостната атмосфера е благоприятна. Заради характера и късмета на Ричард обаче, дори радостната процедура по коронацията е съпроводена с неприятности. Всичко започва със заповедта, че на коронацията е забранено да присъстват жени и евреи. Не бързайте с изводите – това не е израз на омраза от страна на Ричард към тях, а спазване на определени правила. Работата е там, че на церемонията, освен да получи короната, кралят минава и през закрит ритуал на съответния рицарски орден. 

Обаче някои богати евреи нарушават заповедта и идват да поднесат дарове на новия крал. Те са хванати, бити от стражата и изхвърлени от двореца. Из Лондон плъзват слухове, че кралят е заповядал евреите да бъдат убивани и избухват погроми. Кралят научава за събитията едва на другия ден и веднага взима мерки да прекрати безобразията. Той арестува и наказва тежко подстрекателите, включително трима са осъдени на смърт. В същото време Ричард издава и указ, с който забранява каквото и да е насилие над евреи и разпорежда те да бъдат оставени на мира.

Саксон, Going nowhere fast, 26.42 

Когато Ричард се връща в родната Англия вече като крал Ричард І, той няма желание да стои тук и да управлява. Не само че не харесва климата, храната и всичко друго на Острова, но и плановете в главата му са свързани не с благотворно управление, а с нови битки и военни подвизи. А къде по онова време може най-добре да се реализира такъв план, ако не в Светите земи. От 1095-та, когато папа Урбан ІІ държи в Клермон програмната реч за първия кръстоносен поход, който да освободи от мюсюлманите свещения Йерусалим, е минало почти столетие. 

През това време на Изток стават много неща, но важният за нас факт е, че две години преди интронизацията на Ричард, през 1187, след битката при Хатин, Йерусалим е превзет от сарацините, начело с египетския владетел Салах ад-Дин, познат ни като Саладин. Това не харесва на папа Григорий VІІІ, който призовава за нов, Трети кръстоносен поход. Откликват тримата най-големи европейски владетели – германският император Фридрих Барбароса, френският крал Филип ІІ Август и английският крал Ричард Лъвското сърце. Филип и Ричард още са съюзници, планират да тръгнат заедно, но трябват пари, за да се набере и издържа в поход необходимата армия. Така че коронацията на Ричард в Англия му едва навреме. Той назначава ревизия на хазната и започва да продава държавни длъжности. 

Ако чиновник, включително канцлера, не може да плати определена сума за длъжността си, не само се уволнява, но и лежи в затвора. Не е забравена и църквата, свещениците също бъркат в кесиите. Дори кралят на Шотландия Вилхелм І е освободен от васална клетва към английската корона срещу сумата от 10 000 марки. Според един хронист, „Ричард с голям хъс облекчи бремето на всички, които са обременени от среброто и постоянно се оплакват за трудностите, свързани с неговото притежание”. Самият крал пък казва по този повод: „Бих продал и самия Лондон, ако се намери подходящ купувач за него”.

Саксон, Red star falling, 12.15 

Със строги финансови мерки, включително допълнителен „данък Саладин”, Ричард бързо събира пари и оборудва армия и флот за похода към Йерусалим. Той отива във Франция, където подписва договор с Филип ІІ. Всъщност съвместните им действия вече не са свързани толкова с приятелски чувства, колкото със страха, че ако някой от двамата остане, ще завладее земите на другия, докато него го няма. 

Същото е и с братята на Ричард, на които той забранява да стъпват в Англия за три години, колкото смята, че ще трае кръстоносният поход. Натоварен на своите сто кораба, Ричард се среща с флотата на Филип в Сицилия. Там, заради неправилно отношение на новия местен владетел Танкред към неговата леля Йоана, сестра на Ричард, се води първата битка по пътя. Англичаните на бърза ръка превземат Месина и налагат договор с подходящите условия. Тук пристига и майката на Ричард, Алиенор Аквитанска, заедно с бъдещата му съпруга – Беренгария Наварска. Всички се качват на корабите и тръгват през Средиземно море, обаче има голяма буря и флотата спира първо на Крит, после на Родос, а накрая четири кораба се оказват разбити край Кипър, прекрасният остров на Афродита, управляван тогава от византиеца Исак Комнин. 

Вместо да си кротува, Комнин иска откуп за спасените хора на Ричард и с това си навлича гнева му. Островът е превзет и задълго се превръща в продоволствена база на кръстоносците. Точно в Лимасол крал Ричард І се жени за Беренгария. С това вече окончателно приключва темата за евентуалната женитба с френската принцеса Алис, любовница на баща му, а освен това той получава и здрав съюз с кралство Навара, което закриля любимата му Аквитания от юг. На всичкото отгоре, независимо, че прекарва твърде малко време с жена си, тя е наистина влюбена в него за цял живот. Семейните радости обаче не отклоняват краля от похода, в който е тръгнал. Като изпраща жените обратно към Аквитания, той акостира в залива на град Акра. Ситуацията тук е особена – вече две години местните кръстоносци обсаждат Акра, но сега на свой ред са обградени от Саладин. Войските на Ричард и Филип променят съотношението и градът е превзет, крепостните му стени са разрушени, а Саладин бяга.

Саксон, If i was you, 23.14

С обсадата на Акра са свързани важни неща. Първо, ражда се странно приятелство. Между Ричард и Саладин, макар заклети врагове, има взаимно уважение. Саладин праща на Ричард, който пристига болен от скорбут, свежи плодове в лед и екип лекари. Разказва се, че в една битка конят на Ричард е убит, а султанът му изпраща два коня, защото, както казва на приближените си – един достоен крал не бива да се бие на собствените си крака. По-късно двамата дори замислят сватба между роднини, с която да скрепят мира. Край Акра се случва и нещо, от което идва втората версия за прякора Лъвското сърце. Кръстоносците взимат 2 700 мюсюлмани за заложници като гаранция, че Саладин наистина ще изпълни условията по договора за капитулация, обаче той се ослушва. 

Минава един срок, минава втори и Ричард заповядва всички заложници да бъдат изклани. Като се замисля - какво сърце наистина трябва да имаш, за да издържиш тази гледка. Третата важна случка при превземането на Акра е, че в един момент Леополд V на Австрия издига своите знамена редом с тези на Ричард и Филип. Това е недопустимо, те са самостоятелни владетели, а той е васал на императора на Свещената римска империя, така че войниците им свалят тези знамена и демонстративно ги тъпчат. След което пък Леополд демонстративно изоставя кръстоносния поход и се връща в къщи. По други причини, но за дома скоро тръгва и френският крал Филип ІІ, така че Ричард остава без съюзници и възможности за пробив. Той стига на 12 километра от свещения град Йерусалим, но не само никога не го завладява, но и никога не го вижда. „Ако отидем по-близо до Йерусалим и зърна стените му, задължително ще трябва да го атакувам” – казва Ричард на своите приближени. 

Но прекрасно си дава сметка, че няма достатъчно сили за това, макар армията на Саладин също да не е в цветущо състояние. На всичкото отгоре погледът на Ричард започва да се раздвоява, защото разбира, че Филип ІІ и брат му, Джон Локланд, се съюзяват в негова вреда. Така че в един момент крал Ричард Лъвското сърце е принуден да се откаже от мечтания подвиг - завладяването на Йерусалим. Все пак той сключва със Саладин договор, който позволява християните да имат свободен достъп до града. Макар само тригодишен, договорът се осигуряват още сто години съществуване на християнското кралство в Светите земи. Завръщането на Ричард в родината обаче също е пълно с приключения. За да не го издебнат французите, той завива през Адриатическо море и тръгва пеша през половин Европа. Върви с малка свита, преоблечен, за да не го познаят враговете му. Все пак, заради използването на златна монета, каквато не се среща по тези земи, Ричард е разпознат и пленен от същия онзи Леополд V на Австрия, чиито знамена стъпква в Акра и чиито братовчед, Конрад от Монферат, е обвинен че убива. Леополд обаче е твърде малък, за да съди Ричард и го предава на патрона си, Хайнрих VІ, император на Свещената римска империя. Той го затваря в замъка Трифелс и иска огромен откуп за него. Алиенор Аквитанска плаща откупа частично, а за останалата част дава заложници. 

Така Ричард е освободен и се връща в своите земи, където първо воюва срещу брат си Джон, после срещу крал Филип ІІ, после срещу други. Всъщност никога повече не стъпва в Англия, чиито крал е. Умира едва на 42, през 1199 година, от заразяване на кръвта, след като е прострелян със стрела във врата. Убива го едно хлапе, чиито родители са загинали при поредната обсада. Да, неслучайно понякога Ричард Лъвското сърце е наричан също „Лъвът, убит от мравка”.

Саксон, State of grace, 

Още от категорията

Атанас Атанасов показва портрети в "Резонанс"

Изложба „Портрети“ на художника Атанас Атанасов се открива тази вечер в пловдивската галерия „Резонанс“.  С нея галерията започва 2019-та - годината, в която Пловдив е  Европейска столица на културата. Роденият в Бургас художник Атанас Атанасов работи в областта на живописта, рисунката, стенописа и илюстрацията. Той има редица самостоятелни..

публикувано на 17.01.19 в 06:39

Великите европейци - Фридрих Шилер

„Нека езикът за тебе е както плътта за любимите. Той съществата разделя и в миг само той ги събира”. Това гласи „Към поета”, кратко стихотворение на немския романтичен гений Фридрих Шилер, в което той представя връзката между поезията и любовта – двете религии, които обсебват живота му. Какво обаче знаем за Шилер. Може би сме чували, че той има..

публикувано на 16.01.19 в 11:08

"Еврика!" за децата в подножието на Сахат тепе

Някои от най-интересните открития на 19 и 20 век ще бъдат представени в Музейния център за съвременна история на Регионалния исторически музей в Пловдив.  Това ще стане при откриването на изложбата „Еврика!“ , която представя интерактивни изобретения и показва завладяващия път към научните открития. По този повод в Пловдив специално пристига..

публикувано на 16.01.19 в 07:13

2 210 000 лева е цената на церемонията за "Пловдив 2019"

2 милиона 210 хиляди лева с ДДС струва церемонията за откриването на Пловдив като Европейска столица на културата, според публикувания от фондация „Пловдив 2019“ отчет за разходите. За шоуто са платени 1 милион 243 хиляди лева без ДДС. Най- голямата част от тази сума е за продуцирането - 880 хиляди лева. Продуцирането на съдържание е..

публикувано на 15.01.19 в 11:13

Премиера на новата стихосбирка на Диана Бързева

Премиерата на новата стихосбирка „Феникс“ на пловдивската поетеса Диана Бързева, която от 2009 г. живее в Берлин, ще се състои на 15 януари от 18 часа в залата на Дружеството на пловдивските писатели (ул. Княз Александър I Батенберг №27). Диана Бързева е  автор на четири книги, две от които са стихосбирки.  Две от книгите й се продават..

публикувано на 15.01.19 в 05:58

Постарахме се откриването на ЕСК да е възможно най-добро

„Постарахме се да осигурим преживяване на най-високо международно ниво за Пловдив, търсили сме възможно най-доброто“. Това каза в съвместното предаване на "Хоризонт" и Радио Пловдив „Сто-лица култура“ артистичният директор на „Пловдив 2019“ Светлана Куюмджиева. Такъв тип спектакли са напълно непознати в България, каза тя и обясни:  „Тук няма такава..

обновено на 14.01.19 в 16:02

Радвам се, че бях част от уникалното откриване на ЕСК

Основната идея на Европейската столица на културата е да остане нещо дълготрайно, заяви за БНР Диан Чобанов – музикален директор на Пловдивската опера. „Самото събитие заслужава повече усилия, така че поколенията след нас да знаят и да го свържат с нещо, визирам някаква сграда, зала, било то и реновирана. Трябва да се направи нещо. Това е моят апел..

обновено на 14.01.19 в 16:02