РЕКЛАМА

Политическите обещания могат доведат ревизия на бюджета

Общо 136 дни бяха необходими тази година, за да попълним държавния бюджет, а след 16 май ше работим само за себе си, изчисляват икономистите от Института за пазарна икономика. 

За напълването на хазната и за плановете на правителството как да се харчи бюджета разговаряме с Петър Ганев от ИПИ.

Институтът за пазарна и икономика представя на този ден - Денят на данъчната свобода -  вече повече от 10 г. , той и по света е известен, като неговата идея е по един по различен начин да покаже до каква степен държавата преразпределя парите, които хората изкарват. Знаем, че в България преразпределението преди беше закотвено на едни 40 % от брутния вътрешен продукт, т. е. 40 % от икономиката се разпределя от държавата за пенсии, за образование, за здраве, за администрация. А реално през последните години по точната сметка и с някои ревизии на БВП показва, че това са около 37 – 38 %. Тогава, когато говорим в проценти на мнозина от хората не им е интересно и затова използваме тези проценти на преразпределение представени като дни от годината, както се прави и по света и показва ако всичко, което изкарваме от началото на годината го давахме в хазната кога щяхме да я напълним и вече можехме да работим за себе си. Това е именно датата 16 май – тези 136 дни, които на практика представляват тези 37 процента от цялата година.

Направихме си труда да видим много години назад. Това, което имаме като данни от преди кризата, то тогава този ден е идвал реално по-късно – в края на май, но чисто методологически след като беше ревизирано БВП, знаете, че оценки за сивата икономика бяха  вкарани, на практика ако сега пресметнем същото за тези години до преди кризата се оказва, че пак е било в средата на май. После имаше чисто икономически ефект, който направи по време на кризата, след нея денят да идва доста по-рано, дори имаше момент, в който дойде в края на април, но това не беше заради намаление на данъци, а заради срива в приходите, тъй като ние все пак съотнасяме приходи към икономика, знаете, 2009 – 2010 г. имаше доста сериозен срив на приходите от корпоративни данъци, от  ДДС, тогава се появи и големият дефицит, всъщност харчехме фискалния резерв, после с нов дълг. Сега нещата се възстановиха и пак се връщаме на очевидно нормалните за нашата икономика нива. Те са и като котва, които се следват от нашето Министерство на финансите в някаква степен и политика на едно разпределение от 37 – 38 %, т. е. средата на май е класическият ден, когато настъпва тази свобода в България. От гледна точка на данъците след 2008 г. няма много положителни новини, по-скоро обратното – имаме покачване на  някои данъци. Тази година например осигурителната тежест се увеличи с единпроцентен пункт. Най-лесният пример, който даваме, за да се ориентират хората  това се равнява на още една винетка, годишна винетка на лек автомобил, горе долу толкова е разходът на този един процентен пункт.  Така че държавата намира с леки стъпки, без големи промени, начини да увеличи броя на данъците, на данъчната база и тук там да вдигне някоя ставка.

Подобни сравнения се правят по-скоро из Европа, тъй като тук има повече примери на страни, които смятат този ден. Знаете, все пак не случайно Европа носи прозвището социална Европа, преразпределението в Европейския съюз е по-голямо от това, което имаме у нас, така че там деня идва по-късно – края на май или началото на юни, т. е.  има с няколко процента по-високо преразпределение, а разбира се, в скандинавските държави той може да дойде и в края на юни, там където почти половината от икономиката се преразпределя, но тези по-високи нива идват и предимно от много по-развитите икономики, които имат и какво да преразпределят в по-голяма степен. Докато в Източна Европа, особено в прибалтийските републики, горе-долу ситуацията не е много по-различна от нашата. Може би има плюс – минус една седмица, но в общия случай за Източна Европа стоим сравнително нормално.

От една страна чисто икономическите процеси последните 2 – 3 години, може би дори 4, са съвсем положителни. Имахме сериозно развързване на пазара на труда, който се възстанови, доста успешни примери и Пловдив е един такъв пример, където нещата се развиват положително, включително по-иновативните сектори,  така че от гледна точка на икономиката преобладават положителните промени в последните години, но проблемите ни са в сферата на политиката.

Знаете, че нямаме правителство, което да си е изкарало пълния мандат, а тези проблеми в сферата на политиката се отразяват директно върху процесите на преразпределението, т. е. те ги правят по-неефективни, правят реформите в големите сектори, във важните сектори трудни, правят много чести ревизии на бюджета. Всъщност, от 2013 до тази година всяка година ние правим ревизия на бюджета, което се отразява директно на преразпределението, тъй като винаги се гласуват някакви нови харчове, а това със сигурност не е най-ефективният начин да се прави бюджетна политика. Тази година ето пак имаме ново правителство и най-вероятно пак ще имам ревизия на бюджета.

По неофициална информация имаме един конфликт между това, което се говори като риторика на основните политически играчи как ще харчат, ще увеличават пенсии, заплати, ще удвояват заплати на учители, т. е. риториката е за много харчове. В същото време имаме примерно като тригодишната прогноза на Министерството на финансите, която излезе вчера, където пък се дават едни що годе балансирани нива на преразпределение на бюджета. Т. е. има някакъв конфликт между това да се говори малко по популистки, но пък чисто технически нещата да изглеждат сравнително консервативно, но така че тепърва ще видим този сблъсък между в общия случай политици, които искат да харчат и експерти във финансовото министерство, които искат да спазват някаква рамка и европейски правила, ще видим този сблъсък докъде ще ни отведе, но поне това, което аз виждам, че някои от обещанията бяха заложени като много сериозни котви и съответно са неизбежни, т. е. очевидно няма как да не се вдигнат поне минимални пенсии, най-вероятно ще се напомпат някои публични плащания, особено в сферата на образованието, така че ще имаме поводи за ревизия и на този бюджет.  

За първите три месеца между другото имаме излишък от 1 милиард, т. е.  има някакво фискално пространство в бюджета за това евентуално да се направят някакви разходи ако те бъдат разумни, без това да издъни бюджета. Ще видим как ще се развие, в близките два – три месеца вероятно ще има новини по отношение на всички тези плащания и евентуално по ревизия на бюджета. 



print Отпечатай
Още от категорията

НАТО може да помогне за заздравяване на морските граници

ЕС и американския президент Доналд Тръмп се разминаха по отношение на Русия, но се обединиха около въпросите свързани с борбата с тероризма. За изводите и нагласите след срещата на върха в Брюксел - коментар на доцент Марин Русев, политически анализатор и ръководител на катедра „Регионална и политическа георграфия“ в СУ „Климент..

публикувано на 26.05.17 в 11:38

Великите европейци - Робърт Луис Стивънсън

„По-добре е да пътувате, изпълнен с надежди, отколкото да пристигнете” – твърди великият европеец Туситала. Кой, по дяволите, е Туситала ли?  Ами така на Самоа наричат шотландския писател и пътешественик Робърт Луис Стивънсън. Той прекарва последните си години накрай света, на остров в малкия архипелаг и печели любовта на местните. Името..

публикувано на 26.05.17 в 10:59
Любомир Дацов

Няма нищо страшно при въвеждането на еврото

България в очакване на нов европейски сценарий... Идеята на еврокомисаря по икономическите въпроси, който обяви, че страните, които не са в Еврозоната, ще получат "предложение, на което не могат да откажат", предизвика нови надежди и реакции у нас. Готова ли е страната ни за тази стъпка и какви ще са икономическите и социални измерения,..

публикувано на 26.05.17 в 09:57

Очаквам пасажи в стенограмите за КТБ да бъдат заличени

Утре изтича срокът за разсекретяването на стенограмите от консултативните срещи при президента Росен Плевнелиев за фалита на КТБ. Според главния редактор на сайта „Биволъ“ Атанас Чобанов, който заведе иска за разсекретяването на стенограмите, срещите за банката са две. Първата е на 29 юни 2014-та и на 14 юли 2014-та като на втората е присъствал..

публикувано на 25.05.17 в 16:53

Силна година за розите

Тази година реколтата от маслодайна роза е много силна, каза за Радио Пловдив Иван Чиков, собственик на розови градини и част от розоварна край карловското село Климент. Реалната цена е около 3.20 лева, като за берачите е 1 лев за килограм цвят. Иван Чиков посочи, че проблемите са сварзани с липсата на работна ръка, въпреки осигуреното..

публикувано на 25.05.17 в 16:20

В хода на Путин за кирилицата няма история, а само политика

В думите на Владимир Путин за това, че писмеността е стигнало до Русия от македонска земя няма история, има само политика, коментира в интервю за Радио Пловдив Илиян Василев, бивш посланик в Русия и анализатор. Той заяви, че обикновено хората очакват, че когато руският президент прави послания в тях има явен или пък скрит смисъл. В този..

публикувано на 25.05.17 в 14:59

Между нас и децата ни има вакуум

Какви обществени дефицити разкри появата на дебютната книга на 24-годишния автор Стан и какво се крие зад  посланието  „Нищо от това, което познаваш днес, няма да е твоята действителност утре. Ти си на ход!“  За грешките, за самотата, фалшивите приятели, провалите, лидерството и цената, която плащаме, когато красноречиво си затваряме очите..

публикувано на 25.05.17 в 11:50