РЕКЛАМА

Политическите обещания могат доведат ревизия на бюджета

Общо 136 дни бяха необходими тази година, за да попълним държавния бюджет, а след 16 май ше работим само за себе си, изчисляват икономистите от Института за пазарна икономика. 

За напълването на хазната и за плановете на правителството как да се харчи бюджета разговаряме с Петър Ганев от ИПИ.

Институтът за пазарна и икономика представя на този ден - Денят на данъчната свобода -  вече повече от 10 г. , той и по света е известен, като неговата идея е по един по различен начин да покаже до каква степен държавата преразпределя парите, които хората изкарват. Знаем, че в България преразпределението преди беше закотвено на едни 40 % от брутния вътрешен продукт, т. е. 40 % от икономиката се разпределя от държавата за пенсии, за образование, за здраве, за администрация. А реално през последните години по точната сметка и с някои ревизии на БВП показва, че това са около 37 – 38 %. Тогава, когато говорим в проценти на мнозина от хората не им е интересно и затова използваме тези проценти на преразпределение представени като дни от годината, както се прави и по света и показва ако всичко, което изкарваме от началото на годината го давахме в хазната кога щяхме да я напълним и вече можехме да работим за себе си. Това е именно датата 16 май – тези 136 дни, които на практика представляват тези 37 процента от цялата година.

Направихме си труда да видим много години назад. Това, което имаме като данни от преди кризата, то тогава този ден е идвал реално по-късно – в края на май, но чисто методологически след като беше ревизирано БВП, знаете, че оценки за сивата икономика бяха  вкарани, на практика ако сега пресметнем същото за тези години до преди кризата се оказва, че пак е било в средата на май. После имаше чисто икономически ефект, който направи по време на кризата, след нея денят да идва доста по-рано, дори имаше момент, в който дойде в края на април, но това не беше заради намаление на данъци, а заради срива в приходите, тъй като ние все пак съотнасяме приходи към икономика, знаете, 2009 – 2010 г. имаше доста сериозен срив на приходите от корпоративни данъци, от  ДДС, тогава се появи и големият дефицит, всъщност харчехме фискалния резерв, после с нов дълг. Сега нещата се възстановиха и пак се връщаме на очевидно нормалните за нашата икономика нива. Те са и като котва, които се следват от нашето Министерство на финансите в някаква степен и политика на едно разпределение от 37 – 38 %, т. е. средата на май е класическият ден, когато настъпва тази свобода в България. От гледна точка на данъците след 2008 г. няма много положителни новини, по-скоро обратното – имаме покачване на  някои данъци. Тази година например осигурителната тежест се увеличи с единпроцентен пункт. Най-лесният пример, който даваме, за да се ориентират хората  това се равнява на още една винетка, годишна винетка на лек автомобил, горе долу толкова е разходът на този един процентен пункт.  Така че държавата намира с леки стъпки, без големи промени, начини да увеличи броя на данъците, на данъчната база и тук там да вдигне някоя ставка.

Подобни сравнения се правят по-скоро из Европа, тъй като тук има повече примери на страни, които смятат този ден. Знаете, все пак не случайно Европа носи прозвището социална Европа, преразпределението в Европейския съюз е по-голямо от това, което имаме у нас, така че там деня идва по-късно – края на май или началото на юни, т. е.  има с няколко процента по-високо преразпределение, а разбира се, в скандинавските държави той може да дойде и в края на юни, там където почти половината от икономиката се преразпределя, но тези по-високи нива идват и предимно от много по-развитите икономики, които имат и какво да преразпределят в по-голяма степен. Докато в Източна Европа, особено в прибалтийските републики, горе-долу ситуацията не е много по-различна от нашата. Може би има плюс – минус една седмица, но в общия случай за Източна Европа стоим сравнително нормално.

От една страна чисто икономическите процеси последните 2 – 3 години, може би дори 4, са съвсем положителни. Имахме сериозно развързване на пазара на труда, който се възстанови, доста успешни примери и Пловдив е един такъв пример, където нещата се развиват положително, включително по-иновативните сектори,  така че от гледна точка на икономиката преобладават положителните промени в последните години, но проблемите ни са в сферата на политиката.

Знаете, че нямаме правителство, което да си е изкарало пълния мандат, а тези проблеми в сферата на политиката се отразяват директно върху процесите на преразпределението, т. е. те ги правят по-неефективни, правят реформите в големите сектори, във важните сектори трудни, правят много чести ревизии на бюджета. Всъщност, от 2013 до тази година всяка година ние правим ревизия на бюджета, което се отразява директно на преразпределението, тъй като винаги се гласуват някакви нови харчове, а това със сигурност не е най-ефективният начин да се прави бюджетна политика. Тази година ето пак имаме ново правителство и най-вероятно пак ще имам ревизия на бюджета.

По неофициална информация имаме един конфликт между това, което се говори като риторика на основните политически играчи как ще харчат, ще увеличават пенсии, заплати, ще удвояват заплати на учители, т. е. риториката е за много харчове. В същото време имаме примерно като тригодишната прогноза на Министерството на финансите, която излезе вчера, където пък се дават едни що годе балансирани нива на преразпределение на бюджета. Т. е. има някакъв конфликт между това да се говори малко по популистки, но пък чисто технически нещата да изглеждат сравнително консервативно, но така че тепърва ще видим този сблъсък между в общия случай политици, които искат да харчат и експерти във финансовото министерство, които искат да спазват някаква рамка и европейски правила, ще видим този сблъсък докъде ще ни отведе, но поне това, което аз виждам, че някои от обещанията бяха заложени като много сериозни котви и съответно са неизбежни, т. е. очевидно няма как да не се вдигнат поне минимални пенсии, най-вероятно ще се напомпат някои публични плащания, особено в сферата на образованието, така че ще имаме поводи за ревизия и на този бюджет.  

За първите три месеца между другото имаме излишък от 1 милиард, т. е.  има някакво фискално пространство в бюджета за това евентуално да се направят някакви разходи ако те бъдат разумни, без това да издъни бюджета. Ще видим как ще се развие, в близките два – три месеца вероятно ще има новини по отношение на всички тези плащания и евентуално по ревизия на бюджета. 



Още от категорията

Нелепо е на уж древна държава тепърва й да се търси име

Когато чух за първи път проекто - името Илинденска Македония помислих, че е това е някаква шега. Това каза по повод оповестеното от Зоран Заев и Алексис Ципрас име Илинденска Македония професорът по история Божидар Димитров. Съвсем обясними, според него, са и реакциите на опозиционните партии в двете държави, които не одобряват проекта...

публикувано на 21.05.18 в 16:10

Спорът за новото име на Македония е геополитически

Решението за новото име на Македония не зависи нито от Македония, нито от Гърция, защото в т.н. Западни Балкани се сблъскват много геополитически интереси , каза Стефан Шивачев историк и директор на Регионалния исторически музей в Пловдив.     Дни след като на срещата ЕС - Западни Балкани в София беше обявен консенсус за името Илинденска Македония се..

публикувано на 21.05.18 в 11:05

Възможно е отношенията с Русия да са по-прагматични

България не може да играе  основна геополитическа роля в отношенията с Русия, но може да помогне за размразяване на отношенията между Русия и Запада , коментира политологът проф. Антони Тодоров работното посещение на българския президент Радев и срещите му с руския премиер и президент.  Русия ни преследва и ние се връщаме към темата, дори и..

публикувано на 21.05.18 в 10:23

Белозем е домакин на фестивала на белия щъркел

За 13-и пореден път Кметство с. Белозем, Община Раковски, НЧ "Просвета 1909 г.", ОУ "Гео Милев" и СНЦ „Зелени Балкани" ще са домакини на фестивала на Белия щъркел. Мероприятието ще бъде официално открито на 19 май /събота/ от 10 ч. в парка на Белия щъркел, с. Белозем, община Раковски.Фестивалът се провежда от 2005 г., когато немската фондация..

обновено на 19.05.18 в 12:17

България няма конкуренция на европейския пазар на череши

Реколтата от череши е най- добрата от последните 10 години. Досега всяка година имаше поражения от слани, от измръзвания, докато сега имаше добро време, добър летеж на пчелите и това помогна за добра реколта , каза пред Радио Пловдив Красимир Кумчев – собственик на овощни градини в Трилистник, по професия агроном. Прогнозата е, че..

публикувано на 18.05.18 в 16:09

Срещата ЕС - Западни Балкани ни даде европейско самочувствие

Смятам, че срещата ЕС – Западни Балкани в София е историческо събитие, колкото и клиширано да звучи тази оценка, коментира за Радио Пловдив политическият психолог проф. Антоанета Христова.  Според нея от това събитие няма да произтекат категорични и бързи реформи и промени в структурата на ЕС или в отношението към Западните Балкани, но за..

обновено на 18.05.18 в 15:51

Европредседателството доведе повече туристи в България

1 200 млн  туристи са посетили страната ни само през първите три месеца на годината, което отчита ръст  от 11% спрямо със същия период през миналата година. Министърът на туризма Николина Ангелкова подчерта, че за това е допринесъл не само изключително добрият зимен сезон, но българското председателство на Европейския съвет.  Обобщените данни..

публикувано на 18.05.18 в 14:57