Ще продължи ли да се задълбочава разликата между най-богатите и най-бедните области в България и какви са спецификите и тенденциите в структурата на доходите по места - Десислава Николова - главен икономист в Института за пазарна икономика с коментар на изследването на ИПИ за доходите в различните области на страната, отразени на карта
Десислава Николова: Това, което виждаме е, че в период на висок икономически растеж, а именно до 2008 г. преди да започне кризата и съответно през последните 2-3 години разликите в доходите между различните части на страната се задълбочават. Вероятно те и ще продължат да се задълбочават, ако този период на растеж продължи. Ние все още сме във време на оживление и на икономически растеж след кризата, но не сме застраховани от икономически шокове, както отвън, така и в страната. Ако нещата продължават така, вероятно ще виждаме едно неравномерно развитие на страната. Ще виждаме и това, че доходите от работна заплата ще имат по-голямо значение в общата тежест на доходите – все по-голям дял в общите доходи на домакинствата, там където има растеж, съответно има и заетост и хората успяват да „изкарат“ повече пари. Това са тенденциите, а шанс за по-бедните области е да се намерят инвеститори и те да създават работни места, така че най-вече трудовите доходи да придобиват по-голяма тежест. Най-бедните региони са тези, в които има преобладаващо пенсионери.
Изследваният времеви отрязък от 15 години е много разнообразен. Той се характеризира както с период на висок икономически растеж между 2004 до 2008 г., когато наистина икномиката бумтеше и тогава София започна да се откроява отчетливо и да се отдалечава от останалите области. Преди това София не се отличаваше от по-голямата част на страната по ръст на доходи. 2005 г. обаче настъпи този вододел. В периода пък на криза от 2009 до 2012-13 разликите между доходите се намалиха. Хората загубиха работата си, домакинствата обедняха и хората започнаха да разчитат повече на обезщетения за безработица, социални помощи и на всички тези т.н. фискални стабилизатори, които са възможностите през бюджета по време на криза. Това намали разликите, които бяха достигнали над 2,5 пъти между най-богатата и най-бедната област. В периода на криза разликата се стопи под два пъти, но сега след 2014 г. насам разликата отново започна да се задълбочава.
В общата рамка на България Пловдив стои много добре и се нарежда сред областите от втория ешалон след София. В него са още Варна, Русе, Стара Загора. Наистина тук виждаме висок темп на нарастване на доходите, въпреки че те си остават далеч под нивата на София. Хубавото в Пловдив е, че през последните години сме свидетели на огромен инвеститорски интерес, какъвто няма друг в страната по размера на привлечените инвестиции. През следващите години тези инвестиции ще дадат добър тласък за нарастването на доходите. Това е и пътят за стимулиране на местната икономика, а Пловдив твърдо е стъпил на този път, по който ще стопи и разликата си със София. Пазарджик традиционно пък е сред по-бедните региони с високи нива на материални лишения, поне от 7 години. Няма изненади. Показателите за бедност там са видими. От една страна Северозападна България от друга страна – смесените региони са проблемните петна на нашата карта от гледна точка на цялостно икономическо развитие и трудови доходи.
Повече чуйте от звуковия файл:
Жители на пловдивския квартал „Прослав“ са недоволни от извършените строително-ремонтни дейности на пет улици, продължили повече от половин година. Според тях на места инфраструктурата не е напълно възстановена, а там, където ремонтите са приключили, са извършени некачествено. Хората искат районната администрация да им обърне внимание, в..
БСП ликвидира възможността за собствената си алтернативност за управление на България. Това заяви в интервю за Радио Пловдив Петър Мутафчиев, член на НС на БСП и бивш лидер на Областен съвет на БСП в Пловдив, който коментира решението на БСП да влезе в кабинета „Желязков“. „Едно такова решение е противоуставно, защото НС е длъжен да..
По всичко изглежда, че договорките за съставяне на правителство вече са направени. Разпределението на „порциите“ удовлетворява участниците. Този кабинет ще бъде правителство на малцинството, защото всички партии – участници в него са много слаби като електорална подкрепа, а мнозинството е на избиратели, които не гласуват и не подкрепят..
За първа година от 1990 г. насам се започва година без приет удължителен закон за бюджета, каза за Радио Пловдив кметът на Карлово д-р Емил Кабаиванов, който е и заместник-председател на Националното сдружение на общините. По думите му, притесненията, които тази ситуация създава у общинските ръководства, са в няколко посоки. Не сме наясно каква..
Председателят на Районната избирателна комисия за Пловдив - град Калоян Сухоруков коментира приетите на първо четене пет законопроекта за промени в Изборния кодекс. В тях се предлага създаването на около 300 преброителни комисии на територията на страната, които да се образуват по реда за образуване на Общинските избирателни комисии, но без ясно..