РЕКЛАМА

Спокойствието в икономиката не винаги е добра новина

Петър Ганев
Снимка: БГНЕС

Всяка година Институтът за пазарна икономика публикува датата на данъчната свобода. За 2018 тя е 4 май. На практика тя показва това - ако всичко от началото на годината, което изработвахме го внасяхме в държавната хазна, то към коя дата той щеше да се напълни така както е планиран и съответно от там нататък можем да работим за себе си.

Обяснява го в интервю за предаването "Точно днес" Петър Ганев. този календар съвпада и с първата година на кабите "Борисов -3", затова една от темите на разговор е икономическата политика на правителството.

От една страна имаме обуздаване на този бюджетен дефицит, който дълги години ни бяха нужни, за да го преборим.  Факт е, че последните две години сме на излишък, изненадващ, макар че залага на  бюджетите с дефицит, но пък от друга страна продължава тази тенденция данъците да се увеличават. Включително и тази година увеличихме осигурителната тежест, както и предходната, нямаме пример за намален данък през последните вече 10 г.  Така, че ето това е нещо, което  сваляйки го в контекста на темата е може би хубаво да се върнем към 2008 г., когато всяка година имахме някакви примери на намаляване на данъчната тежест и поне не на увеличаване, докато наистина през последните години малки данъци в определени сфери, понякога и някои такси, било то винетка такса или някоя общинска такса, но всяка година има пример за покачване на някой налог.

Що се отнася до смелостта да се правят реформи в ключови сфери, коментарът на Петър Ганев е, че

в момента  не живеем във времената на големите реформи и това е така от доста години. По-сериозна реформа имаше, когато имахме този порив за влизане в Европейския съюз, с големите бюджетни излишъци, последните няколко години може би единствената по-голяма реформа и тя се простира през няколко правителства, тъй като се позабави, беше тази в образованието с новия закон за средното образование. Доста пъти аха, аха да го приемем, не успяваше да бъде приет, като че ли в тази сфера, включително тази година подкрепени тези промени  с едно покачване сериозно на учителските заплати, в тази сфера като че ли има някакви промени, макар че и там изглеждат недостатъчни. Но в много други по-скоро някои дребни промени, без изцяло промяна на модела – нито в пенсиите сме сменили модела, нито в здравето сме сменили модела. Здравето е една от сферите, които са проблемни, знаете там имаше оставка, имаше скандали, оставка на министъра, неясноти със задълженията, така че тя си остана едно от големите предизвикателства. Има според мене известно рационализиране на социалните помощи, при детските знаете, че имаше промени, които по-скоро бяха в добра посока. 

Като цяло ние сме по-скоро в един по-спокойни времена, няма резки промени, което също не е толкова добра новина, тъй като някои сфери имат нужда от промяна и следва от председателството, което тотално беше заело фокуса от първата година от управлението, фокусът след него да попадне в това как да променим най-проблемните сфери.

В интервюто икономистът сподели и основните аргументи в доклада ИПИ за влизането на страната в т.нар. "чакалня" преди приемането на еврото.

Приемане на еврото и всъщност влизане в чакалнята със сигурност означава покачване на кредитния рейтинг, оценката на пазарите става по-добра и кредитният рейтинг се повишава. Най-вероятно намаляване на лихвените равнища – това е също нещо, което се наблюдава в другите държави и към момента чувствително по-ниски са те  в еврозоната, в България с една идея по-високи.

Откъм най-големи страхове много често се посочва инфлацията. Това не се  е случвало никъде и няма как да се случи. Разгледали сме инфлацията във всяка една държава, която го е приела, няма някакъв такъв огромен инфлационен натиск обикновено под 1 %, с много малка степен в първия месец на приемането и още на втория – третия месец това нещо се изчиства, така че и това опасение, което виждам като кампания е по-скоро неоснователно. 

По-важният аргумент е каква е визията ни занапред, знаете, че сме във валутен борд, той работи чудесно, но той работи в момента при едно условие, при една котва, че ще бъде заменен с еврото. Ако ние не продължим в тази посока, в някакъв момент ще трябва да вземем решение какво правим  и тогава да очакваме по-голям натиск на пропагандни политици, популисти да кажат о кей, ако пък няма да влизаме в еврозоната  дайте да махнем валутния борд, той си изпълни своята роля, можем да си представим такива аргументи. И тогава може да влезем в много лош сценарий. 


Още от категорията

Белозем е домакин на фестивала на белия щъркел

За 13-и пореден път Кметство с. Белозем, Община Раковски, НЧ "Просвета 1909 г.", ОУ "Гео Милев" и СНЦ „Зелени Балкани" ще са домакини на фестивала на Белия щъркел. Мероприятието ще бъде официално открито на 19 май /събота/ от 10 ч. в парка на Белия щъркел, с. Белозем, община Раковски.Фестивалът се провежда от 2005 г., когато немската фондация..

обновено на 19.05.18 в 12:17

България няма конкуренция на европейския пазар на череши

Реколтата от череши е най- добрата от последните 10 години. Досега всяка година имаше поражения от слани, от измръзвания, докато сега имаше добро време, добър летеж на пчелите и това помогна за добра реколта , каза пред Радио Пловдив Красимир Кумчев – собственик на овощни градини в Трилистник, по професия агроном. Прогнозата е, че..

публикувано на 18.05.18 в 16:09

Срещата ЕС - Западни Балкани ни даде европейско самочувствие

Смятам, че срещата ЕС – Западни Балкани в София е историческо събитие, колкото и клиширано да звучи тази оценка, коментира за Радио Пловдив политическият психолог проф. Антоанета Христова.  Според нея от това събитие няма да произтекат категорични и бързи реформи и промени в структурата на ЕС или в отношението към Западните Балкани, но за..

обновено на 18.05.18 в 15:51

Европредседателството доведе повече туристи в България

1 200 млн  туристи са посетили страната ни само през първите три месеца на годината, което отчита ръст  от 11% спрямо със същия период през миналата година. Министърът на туризма Николина Ангелкова подчерта, че за това е допринесъл не само изключително добрият зимен сезон, но българското председателство на Европейския съвет.  Обобщените данни..

публикувано на 18.05.18 в 14:57

Далече сме от конкретно решение дали ще се строи АЕЦ "Белене"

Седмицата изпращаме и с пореден рестарт на проекта АЕЦ "Белене" и надеждата за инвеститори. Коментърът е на  Славчо Нейков , председател на УС на Института за енергиен мениджмънт. Славчо Нейков за срещата ЕС - Западни Балкани :  Правителството и всички държавни институции ангажирани с тази среща трябва да бъдат поздравени, защото това е един от..

публикувано на 18.05.18 в 09:57

Република Горна Македония е най-очаквано за новото име

Лидерите обявиха приоритетите, медиите отразиха заявеното, остава по-сложното - реформите. Декларацията след срещата ЕС-Западни Балкани препотвърждава неотменяне на  европейската перспектива  на всички държави от региона, но с изричното условие за реформи.  Те трябва да са в сферата на върховенство на закона и активна борба срещу корупцията и..

публикувано на 18.05.18 в 09:51

Срещата "ЕС-Западни Балкани" ще остане в историята

Срещата ЕС-Западни Балкани в София ще остане в историята, защото през изминалите 15 години твърде малко бе направено за приближаването на този район към европейската перспектива .  Позицията е на проф. Лазар Копринаров – философ, дипломат, университетски преподавател. Не бива да се избързва с определението "историческа", но със сигурност тя е..

обновено на 17.05.18 в 15:57