Начев припомни твърдението на „Булгаргаз“, че няма възможност за внос на азерски газ, защото интерконекторът с Гърция не е готов. Според него обаче, независимо че връзката не е довършена, по-евтиният азерски газ може да се внесе у нас. „Ние внасяме една четвърт ¼ от възможния капацитет, който имаме за внос и не разбирам защо това се случва. Иначе се надявам, че догодина юли месец интерконекторът най-сетне ще бъде пуснат в експлоатация“, каза експертът.
Той заяви, че няма много полезни ходове в ЕС, за да има спад в цените на енергоносителите. „Има обаче три неща, които могат да се свършат в цяла Европа, защото "зелената идея" ни доведе до настоящото положение. "Аз не съм противник на зелената енергия, но зад нея вървят сериозни финансови интереси“.
Първата мярка, според енергийния експерт Васко Начев, трябва да е незабавен мораториум на зеления рекет за въглеродните емисии.
Втората е такса задължение към обществото. „Тя не е голяма, но ще внесе глътка въздух за и за бизнеса, и за крайния потребител". КЕВР засега пази битовите потребители у нас, а европейските потребители вече са под ударите на високите цени. Очаква се обаче догодина у нас увеличение при електроенергията - до 5%.
Третата мярка, която може да се въведе, е понятието „енергийна бедност“, добави Васко Начев. „Това понятие обаче трябва да е изпълнено със съдържание и яснота, т.е. да е ясна границата на тази бедност. Тази мярка е необходима, за да могат хората да си правят сметките“.
Той беше категоричен, че енергийният пазар е свободен и ние не можем да го атакуваме с рестриктивни мерки, защото ще бъдем „наказани“. „Не можем да посягаме на енергийния пазар с "бутонките напред", защото това е палиативна мярка и тя няма да реши проблема напред във времето. Трябват ни трайни мерки и то занапред, за да могат хората у нас да понесат тежката зима, която ни очаква“, каза в заключение енергийният експерт.
Цялото интервю чуйте от звуковия файл.
Асоциация "Българска книга" и социологическата агенция "Алфа рисърч" са инициатори на дискусия, посветена на читателските практики в България в периода от 2006 до 2022 г. Дискусията се провежда в Софийския университет. Там ще бъдат представени доста стряскаши резултати – данни от тяхното изследване по темата. Между 30 и 40% са нечетящите хора..
Необходимостта от дълбоки и спешни реформи заради срива на доверието към изборната система у нас, пренареждането на парламента след влизането на „Величие“, крехкото управленско мнозинство и перспективата пред правителството – търсим коментара на политическия психолог проф. Антоанета Христова , която е директор на Института за изследване на..
С по-голям бюджет от 825 милиона евро започва тази година кампанията за директни плащания за земеделските производители и фермери в страната, съобщи при откриването на кампанията в Пловдив зам.-министърът на земеделието Лозана Василева. До края на месец юни - по миналогодишната кампания, предстои да бъдат изплатени 1 милиард лева на близо 63..
Какви са социалните измерения на бюджет 2025 и има ли риск за пенсионната ни система? Според бившия социален министър Христина Христова не можем съвсем да сме спокойни, въпреки че вече имаме процедура за бюджета, който е внесен от редовно правителство. Тя изрази надежда, че бюджетът ще бъде приет в посочения срок - 30 март. Според..
Община Хисаря набира потребители за нова социално-здравна услуга, която ще се доставя по домовете на нуждаещите се, с цел подобряване на качеството на живот и улесняване на ежедневието им. Тя ще включва както медицинска помощ, така и социална подкрепа, съобщи в програма "Точно днесс" кметът на общината Ива Вълчева. Тя уточни, че проектът..