Той подчерта, че влизането в еврозоната и в Шенген са приоритети за България, въпреки че са разсрочени във времето. „Затова трябва да се придържаме към макроикономическите показатели, за да спазим датата на приемане в еврозоната. Знаем, че такъв показател е именно 3 % дефицит“.
Затова, според Румен Гълъбинов, ключовото разбиране за държавния бюджет се нарича консолидация, както за приходната така и за разходната му част. „Това означава, че има какво да се досъбира за приходите от данъци, от акцизи, а и икономиката“.
Гълъбинов утомчни, че все още немалка част от нашата икономика работи в сивия сектор, т.е. има резерви, които могат да бъдат събрани. Акцизната политика трябва да бъде синхронизирана с другите държави от еврозоната, а това означава увеличение на акцизните ставки и това също е резерв за приходната част на бюджеа.
Икономистът е категоричен, че може да се направи и цялостен преглед на осигурителните ни системи за пенсии и за здраве. „След подобен анализ може да се прецени дали и как да се увеличат тези осигурителни вноски във времето“.
Румен Гълъбинов смята, че не е нужно бюджетът да се пълни с увеличаване на данъците. Според него дори може да се помисли за намалението им. „Могат да бъдат намалени някои косвеви данъци като ДДС на някои от цените в магазините и на лекарствата по аптеките или пък да се намали цялостана ставка по ДДС“.
Румен Гълъбинов добави, че когато става дума за консолидация на бюджета и укрепване на приходната му част, винаги на дневен ред е стояла и оптимизацията на държавните разходи. „Намаляването на разходите в администрацията е възможно чрез заместване на услугите, които тя извършва с услуги, чиято стойност е по- ниска – т.е. електронизация.“
Икономистът посочи, че парични резерви могат да се потърсят и в други програми, свързани с ковид, защото вече трета година пандемията отшумява и е добре подобни програми, които са изиграли своята положитена роля, вече да бъдат преразгледани.
„Когато разумно премерим и направим приходната и разходна част за проектобюджета, и то не само в рамките на тази година, но и с поглед и мисъл към следващата, то ще можем плавно и постепенно да го модифицираме, за да стане пригоден на целите и националните ни приоритети, каквото е и членството ни в еврозоната", каза в заключение Румен Гълъбинов.
С анонсираните от образователния министър Красимир Вълчев промени, свързани с матурата по математика, обучението в математическите гимназии и техния статут се повдигнаха въпроси, които бяха неглижирани от поне 10 години, коментира пред Радио Пловдив Теодора Тодорова от Управителния съвет на Българската асоциация по информационни технологии /БАИТ/...
Иска ми се да мисля, че има реабилитация на машинното гласуване. Ако нещо видяхме от решението на Конституционния съд, то е, че ако се върне в пълнота машинното гласуване, а не да се броят после ръчно бюлетини, ще се решат всички проблеми с грешките при отчитане на гласовете в СИК. Дори и броенето на бюлетините от машините ръчно вече генерира грешки...
Ще изпадне ли страната в още по-сериозна политическа криза след като Конституционният съд и обяви за незаконен избора на 16 депутати от 51-то Народно събрание коментира в програма "Точно днес" доцент Татяна Буруджиева, политолог и универститески преподавател. Според нея много зависи как точно ще подходят в ситуацията, при вече намаленото..
Как младите хора да могат да се ориентират по-лесно към съответната професия, която ще определи и тяхното бъдеще? Ден на професиите, който ще се състои на 15-ти март в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, ще даде конкретни отговори на кандидат-студенти. Организатор на събитието е Факултетът по икономически и социални науки на..
„В новата история на България за първи път се касира избор на 16 народни представители от настоящия състав на 51-то НС. За първи път се извършва повторно преброяване или одит на над 17% от от гласовете на българските граждани от последните избори. И именно този одит доведе до констатации, които от страна са смущаващи за изборния процес в..