Съдебният лекар доц. Светлозар Спасов за професията

Доц. д-р Светлозар Спасов, отскоро бивш Ръководител на катедрата по съдебна медицина в Медицинския университет, е един от ветераните в тази специалност, доказано име в това свръхсериозно занятие и едновременно с това удивително светъл, жизнерадостен и позитивен човек. 

- Винаги съм се питал как личност с твоята професия, свързана със злополуки, наранявания и смърт дори, успява да запази положителния си поглед върху всичко?

 - И други хора са ме питали как успяваме да съчетаваме хумора, и не толкова черен, понякога чисто бял, с естеството на професията. В медицината е така. В медицината за да си избереш поприще, или част от това поприще, би следвало да имаш някакви определени психически настройки, психологически по- скоро. Преди да започна работа като съдебен лекар бях кръжочник пет години в един чудесно работещ кръжок по съдебна медицина и още там разбрах как стоят нещата с професията. Първо, че тя не отговаря общо взето на нашите знания и очаквания за професията на съдебния лекар и второ, че тя е една изключително интересна дисциплина за хора , които  имат любопитство към нещата. 

Нещото, което ме държеше първоначално беше това любопитство. Но това са привичните  неща , впоследствие , когато усвоиш елементарните насоки нашата наука и се запознаеш с това кое е добре и кое не е, тогава вече  остава чистия професионализъм, когато работейки върху едно тяло ,ти не си мислиш "Боже, колко е грозно! Боже каква е тази кръв", а във твоята глава изникват въпрос след въпрос, свързани с този обект. 

Да, аз съм си задавал въпроса колко мъртви тела съм видял, аутопсирал, прегледал на огледи и местопроизшествия. Оказва се , че са няколко хиляди за 40 години. Когато обаче започнеш да гледаш така, както всички лекари гледат на пациентите си в останалата част от медицината, там не е по- лесно, нито е по приятно. Напротив- там стресът е много по- голям, защото там имаш живи хора! Отговаряш във всяка секунда за тях. Има специалности , където и секундите са от значение. Затова аз не приемам като нещо кой знае какво да работиш тази материя. Има и неприятни моменти - в съда си- от едната страна прокурора, от другата адвоката  , а ти си като вещо лице в средата със съдията. Затова считам , че нашата професия е обичайна професия. Окуражаващо е това, че в последно време все повече млади хора се насочват към тази специалност.

Чуйте интервюто в звуковия файл!