Ниски резултати на учениците по български и математика, огромен дял на частните уроци, неудовлетворени родители и университетски преподаватели, сериозни разлики в образователното ниво на хората от различните региона на страната, лошо управление на политиките в образователната система. Това са само част от констатациите на одиторите на Сметната палата след извършения от тях одит на това доколко държавата осигурява качество на училищното образование.
Изводът на експертите е, че действията на Министерството на образованието и науката не са достатъчно ефективни за постигане на качествено училищно образование в България.
Люба Йорданова от „Заедно в час“ е категорична, че системата се нуждае от цялостна реформа, която да започне с това какви хора искаме да излизат от училищата – какви знания, умения и нагласи трябва да притежават.
„Този одит за мен ясно показва нуждата от реформа. Разбира се, че тя е възможна. Цялостни и пълни реформи в системата на училищното образование, са се случили в много други държави. Мога да дам примери от последните години, когато държави като Полша, Естония, Чехия, които след лошите резултати на техните ученици, решават да направят една истинска реформа в образователните си системи“, това заяви в интервю за предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив Люба Йорданова от „Заедно в час“.
Според нея е необходима и промяна в учебните планове и учебниците. Трябва да има и критерии за оценка на работата на учителите.
„След като сме определили целите и какво искаме от училищата да развият в учениците, трябва да видим и по какви критерии да познаем дали това се е случило. В момента имаме един критерий - матурите и националното външно оценяване. Тези изпити не показват истинската картина на българското образование. Най-малкото заради частните уроци. Както разбираме от този одит – над 60% от родителите плащат за такива, именно за да подготвят децата си за тези изпити. Което означава, че ние не знаем как са се справили училищата“, коментира Люба Йорданова.
Цялото интервю с Люба Йорданова можете да чуете в звуковия файл.
Тази седмица слушаме истории, разказани от журналиста от БНТ Пловдив Димитър Димитров. Репортер, който се чувства еднакво сигурен когато отразява инциденти, протести, избори, военни и исторически събития, но и когато говори с рибари и ловци, които го покоряват с колорит и автентичност. Идва от Велико Търново и остава в Пловдив, реализирал своето..
Балканите бойкотират големите вериги магазини. Протестът срещу високите цени и ниския стандарт на живот започна от Хърватия и премина в Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Македония. Бойкот се подготвя и в Гърция на 19 февруари, а у нас той е насрочен за идния четвъртък – 13 февруари. Какво се случва с цените в България? До какво ще..
Затварянето на дървопреработвателни предприятия, сред които и най-големият в региона завод за целулозна хартия в Стамболийски, води до криза в горския сектор и пазара на дървесина. Защо по-голямата част от дървесината вече се внася от други държави в Европа? Какво се случва в горския сектор у нас? Според проф. Васил Живков, председател на УС на..
Според ВМРО, съществува организирана престъпна група между държавата и големите търговски вериги. От организацията подчертават, че правителството има интерес от много високите цени на хранителните стоки в България. В интервю за Радио Пловдив по темата Александър Сиди от ВМРО беше категоричен, че "цените в големите търговски вериги у нас са..
Скъпи ли са храните в магазините? Възможно ли е и е в условията на пазарна икономика да има контрол върху цените? Какво мислят пловдивчани за инициативата за бойкот на магазините в определен ден, която започна от Хърватия и се разпространи в редица страни на Балканите, а у нас организации призоваха гражданите да се въздържат от покупки на 13 февруари в..
Разкъсана облачност
Облачно
Предимно облачно