Интервю със Сашка Александрова, която трябваше да произнесе словото за Левски в Пловдив

Радио Пловдив – Госпожо Александрова, да ви представя за нашите слушатели – учител по история, 30 години преподавател история, учителка по история сте в хуманитарната гимназия „Свети Кирил и Методий” - едно от най-престижните и елитни учебни заведения в Пловдив. Носител сте на почетния знак на гимназията, носител сте и на почетния знак на Пловдив, както и на наградата на Президенството „Неофит Рилски”. Това са отличия и признанието на хората за вашата работа. Затова и бяхте поканена днес да произнесете словото в деня на 136-годишнината от обесването на Левски в подножието на Бунарджика пред неговия паметник – един свещен за нас ритуал и няма никакъв патос в думите ми. Ритуалът ще се състои в 11,30, а вчера, когато разговаряхме с вас и вие приехте тази покана за разговор беше обедно време, но се оказа, че ви са се обадили от община Пловдив, за да кажат, че няма да бъдете вие човека, който ще чете словото. След наградите, които имате и след поканата вие да бъдете избраната пловдивчанка, която днес да говори за Левски, след като 30 г. сте говорили и на учениците си и сте от хората, на които не им липсват думите за Апостола на свободата какво обяснение ви дадоха, защо така?

С. А. – Ами нищо, просто се обадиха и казаха, че трябва да има друг човек, който да изнесе словото. Аз не се сърдя. Напротив. Винаги много се вълнувам да говоря за Левски и за мен пред непознати хора ми е малко трудно, предпочитам да го правя пред учениците си...

Р. П. – А дадоха ли, само още един въпрос в тази посока – дадоха ли ви някакво обяснение защо 24 ч. преди днес да се състои това събитие ви сменят, както се казва, изведнъж?

С. А. – Каквото и да е обяснението то си е от хората, които смятат този празник и за, как да кажа, не само общоградски, може би и политически, не знам.

Р. П. – А казаха ли ви кой ще бъде вместо вас?

С. А. – Не, не. Нямам представа.

Р. П. – Ами правим опит да намерим някой от община Пловдив, за да получим отговор на този въпрос. Изпитах известно неудобство заради тази ситуация, но по делата им ще ги познаем, както е казано.

С. А. – Не искам да коментирам.

Р. П. – Да, разбира се. ... 30 г. вие казвате на своите ученици вашите думи за Левски. А днес вие ще бъдете на този паметник пак с ваши ученици?

С. А. – Да. Да, винаги съм там.

Р. П. - Някои от хората, вероятно и тези близки, с които говорите, са ви споделяли, че трудно намират думи за Левски. Защо е така според вас? И защо при вас и кои са те, които идват и от разума, и от душата ви?

С. А. – Думите за Левски идват не само по задължение, те идват и от чувствата ми към този наистина герой на България, а и от интереса на учениците. Мога да ви кажа, че няма значение кое поколение завършва тази гимназия Левски винаги е в сърцето му. Ние сме го приели като Великия ученик на нашата гимназия, през 1863 – 64 г. той е ученик в училището под ръководството на Найден Геров и даже участва в един от празниците, посветени на Кирил и Методий през пролетта на 64-та, има спомени на съученици негови, че е водил хорото на празника и се е веселил с всички ученици на този празник, просветен на Кирил и Методий. И както знам, че в неговия бележник, на една от първите страници е молитвата за Кирил и Методий просто смятам, че училището е оставило в него някакъв белег, а той е оставил много по-голям белег в нашето училище. И децата съвсем чистосърдечно пишат стихове за него, есета, а сега в последно време правят и разкошни презентации за компютъра и честно да ви кажа някой път научавам от тях нещо много, много повече отколкото ровенето в старите книги.

Р. П. – Какво по-хубаво от това ученикът да надмине своите учители?

С. А. – Да.

Р. П. – Днес в пресата, а вероятно това ще бъде и в много от електронните медии се пускат различни мнения на хората от България, редовите хора, например колегите от един от вестниците са избрали по-млади българи, ученици всъщност. Една част от тях казват, че не знаят кой е Левски и че на 18 г. нямало място за патриотизъм. Как ще коментирате това, както и напластяваното с години, че младите българи стават все по-бездуховни и не само, че не четат книги, все по-операрирани от чувства като патриотизъм, родолюбие, а дори и като елементарно познание – в случая за нашата история и корени?

С. А. – Не мога да се съглася. Знаете ли, много ми трудно да говоря и да отговоря на този въпрос, но искате ли да ви прочета, само два стиха ще бъдат от наша ученичка са написани? „Сине български” се казва, цяла поема е, Божидара Вълчева е писала стиховете, а вие съдете колко мъдрост има в тези стихове и дай Боже да стигнат и до политиците, защото не знам – може би те трябва да се поучат от тях. Това е дете на 17 или 18 г. ги е писало.
„По-малко себе си повече народа да съхраним, да не бъдем безчувствени пред очите разплакани, да си кажем кривиците и напред да вървим! Трябваш ми, Дяконе! За да се научим своята работа да вършим сами и вече нищо наготово да не чакаме, да не газим в бита, а с твоите приви да летим. Трябваш ни, Дяконе!”
Няма какво да ви кажа. Ако вие искате мога да ви дам есета, написани за Левски, които ще ви разплачат. В момента в училище тече една презентация на мой ученик от 12 клас „97 слайда за Левски”. Представяте ли си какъв труд е вложил, да събере, да намери всичките му портрети, всичките запазени предмети, съхранени във Военно-историческия музей за Левски, всичко, което е писано за него като библиография, да извади неговите думи – това е нещо колосално. Аз просто не мога да не се гордея и не мога да разбера защо някой някъде ще каже, че нашите деца не знаят за Левски. Те го чувстват много близък и се допират до него по най-различни начини.

Р. П. – И друга теза вероятно сте чували, че времето на историческия патос вече като че ли няма място в условията на глобализацията и за бъдем в тон с времето трябва бъдем в тон с технологиите, всичко останало като граници и родолюбие се размива и губи смисъл?

С. А. – Днес ще има среща в библиотеката и мои ученици са поканени и мисля, че те ще ви докажат, че не технологията изгражда душите на хората, а едно обикновено слово и Левски го е дал и в бележника си, и в стиховете, които сам е писал, и в песните, които е изпял, и в цялата тази революционна дейност, който е вършил и това, което ни е завещал.

Р. П. – Като преподавател по история и като човек, познаващ наистина българската история, смятате ли, че Левски е на първо място като един от най-значимите синове на България, с цялата си дейност има ли по-значима и важна фигура за нашата история? И само той ли остана неомърсен от упражнения на историци и политици за него, какви ли не версии се чуха особено за Ботев, много сме запознати? Сега последното, което се коментира е кога трябва да се празнува датата на обесването му – дали на 18 или на 19, но може би някой някъде е хвърлил частици кал от блатото върху образа му?

С. А. – Не, върху образа на Левски няма. И според мен Вазов е казал много добре, че колкото повече се ровим в идеите на Левски, в образа на Левски, толкова по-кристално чист става той и толкова по-близък до нас, с всичко, което е написал, оставил, с всичко, което е вършил просто няма нещо, което да засенчи неговия образ.

Р. П. – Все пак той не е мит, той е реално съществуваща историческа личност, защо обаче няма припознат негов наследник? И какво си мислите, когато виждате образа му в кабинетите на политиците?

С. А. – Смятам, че не трябва да виждаме образа на Левски там, а по-скоро неговото дело. Нека политиците почерпят това, което Левски е искал да бъде Република България, отколкото свята, чиста, светла република и всичко пошло да бъде изчистено и не толкова образът му ще донесе, колкото неговото дело.

Р. П. – Не губите ли обаче надежда, че това пожелание неговото, а както и пожеланието на някои от нас, не на електората, а на хората на България, не губите ли надежда, че все повече се отдалечаваме?

С. А. – Не. Иска ми се всяко едно дете, което излиза от училище да носи Левски в себе си и да го превъплати по някакъв начин в живота след това. И може да стане, сигурна съм.

Р. П. – Да завършим този разговор - изберете някоя от вашите любими мисли, нещо, казано от Левски.

С. А. – Какво да ви цитирам. Това, че Левски е бил скромен, всички го знаят, но той е имал и едно съзнание за историческа стойност на своето дело: „Не щат да ни забележат в историята, която ние възкресяваме и даваме й нов век.” Той е уверен, че „ще ни вдигат паметници и ще ни поменуват в българско докато трае името българин!”

Р. П. – Сашка Александрова – учителка по история в хуманитарната гимназия „Свети Свети Кирил и Методий” в Пловдив.

Споделете

Интервю със Сашка Александрова, която трябваше да произнесе словото за Левски в Пловдив

Споделете

Актьорът Стефан Попов на гости в "Клуб Неделя"

Писателят Димитър Гачев и актьорът Петър Тосков - на гости в "Клуб неделя"

"Ден след ден" проблеми и приключения

Дебютанти и ветерани "Точно днес"

Откриха ремонтирания път Юндола – Разлог

За Радио Пловдив

Програми

Още