Христо Мутафчиев, председател на Съюза на артистите в България

Радио Пловдив: И никой да не мисли, че артистите стават късно, спят по много... Намираме председателя на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев на снимачната площадка вече и благодаря в този смисъл, че отделя време от работата си, за да поговорим за темата, която е много силно присъствена в общественото пространство. Добро утро, като начало.

Христо Мутафчиев: Добро утро.

Р. П. – Малка постна пица ще ядем догодина, мислех си преди да започна разговора ни, че е добре към нея да има някакви гарнитури, за да се разнообразяваме, доколкото така можем, разбира се, да мислим за този разговор и за тези проверки на данъчните, под полите не, а в литващите данъчни декларации на много известни изпълнители в България, не само поп-фолка, но там е голямото любопитство, но и имена като Лили Иванова, Васил Найденов... Да ви попитам първо като артист, защото всички на сцената в общия смисъл са такива звездите на България, какво мислите за тези проверки?

Х. М. – Ами, първо, аз смятам, че е изключително правилно да се проверяват данъчните декларации, както е правилно и да си плащаш данъците в тая държава, защото закона е за всички, а не за един, двама или трима и смятам, че който не си е обявил данъците, трябва да си понесе последствията задължително. Второ, смея да твърдя, че това са малко закъснели проверки като имам предвид факта, че в крайна сметка има доста закони, които пречат на творците път от своя страна да си вършат спокойно работата и ги принуждават да прикриват по някакъв начин доходите си.

Р. П. – Например?

Х. М. – Заобикаляне на вратички има във всяка една сфера на нашия живот. Ми, ще ви дам един прост пример: например, творците, които са по някакъв начин със статут на свободни творци са задължени да имат БУЛСТАТ, да речем, по закона за осигуряването. Веднага мога да кажа, че творците, актьорите, които работят в театрите не са длъжни да имат свой собствен БУЛСТАТ, но някъде ги задължават да си имат свой собствен БУЛСТАТ, тъй като някои институции не желаят да плащат осигуровки от своите бюджети, което е пълно малоумие. Защо не се проверяват именно тези инстанции и институции, а се занимават с отделния творец, който пък е принуден след като от една институция му казват „ти няма да работиш за нас, защото нямаш БУЛСТАТ, тъй като ние не желаем да те осигуряваме”, от своя страна творецът търси вратички да заобикаля закона. Така, че този процес е двустранен, да не говоря, че е тристранен и след като държавата позволява това да се случва, значи ще има и творци, които могат да укриват данъци.

Р. П. – Най-известните най-богати ли са, защото сега се търсят най-известните?

Х. М. – О, не, глупости, това са глупости. В България какво означава да си богат, първо, искам да попитам и, второ, какво означава да си най-известен? Значи в България всеки може да стане известен точно за 15 минути, можейки или неможейки да направи нещо конкретно, показвайки или непоказвайки се по телевизията или журналистите, когато тръгнат да му обръщат малко повече внимание само, защото се бил съблякъл в това предаване. А пък за богатство въобще не става въпрос, тука не можем да говорим, тук ние трябва да говорим за статут. Вижте, само мога да ви кажа, че пазара в нашата държава е толкова минималистичен и толкова минимализиран, говоря за творческия пазар, че някак да бъдеш, дори и да пожелаеш, изключително богат, дори и да се засипеш от ангажименти на година, да снимаш поне 5 филма на година, говоря за български... Толкава е ниско заплатен трудът в сравнение с нашите колеги, които работят в Сърбия, щото аз бях в Сърбия и знам начина, по който работят в Сърбия. Преди това бях в Румъния и работих с румънски колеги в националния им театър и знам как са заплатени те в Румъния.

Р. П. – Колко повече от българските актьори, да си представим?

Х. М. – Ами, ето, аз мога да ви кажа, че началната сума, с която те започват да работят там колегите са и в Полша също са 1500 евро – от там се тръгва.

Р. П. – В България?

Х. М. – В България се тръгва от 160 – 180 евро...

Р. П. – Само ще ви прекъсна, защото слушателите ни са изпаднали в раздвоение и сега ще изпаднете и вие, защото аз прочетох преди малко по страниците на вестниците са извадени хонорарите на фолк певиците, които сега са най-интересни да им се гледа силикона и джиповете колко струват, но някои то тях взимат в най-лошия случай 4000 лв на вечер пеене.

Х. М. – Ама, вижте, нека не правим сравнение, нека да правим разлика между изкуство и фолк.

Р. П. – Направете я, ние и затова ви поканихме за този разговор.

Х. М. - Значи зрителите и слушателите нашите трябва много внимателно да си дават сметка за това, че едното е гнусна мръсна чалга по кръчмите, а другото е правене на изкуство, а изкуството в България би трябвало да бъде непреходна ценност. Още повече, че когато ти оставяш името си някъде то се записва в културната история на тази държава и от там нататък никой не го интересува колко пари си получавал. Поради тази причина смея да твърдя, че въобще не ме интересуват какви са хонорарите на фолк певиците след като има малоумници, които им ги плащат.

Р. П. – Между другото, с най-високи хонорари е Лили Иванова с 10 000 на вечер...

Х. М. – Значи, Лили Иванова е Лили Иванова! Тя не е нито чалга певица, аз мога да ви кажа само, че на годината на България в Москва, когато присъствах на концерта на Лили Иванова, защото ние играехме там и с Малък градски театър зад канала, аз мога да ви кажа само, че на 3 часа концерт в музикалната зала „Станиславски”, дом „Станиславски”, който е музикален театър, който събира около 1800 – 2000 човека, искам да ви кажа, че 3 ч никой не мръдна от залата. И тази жена заедно с още един китарист и един пианист изнесоха концерт 3 ч и никой не мръдна от залата така, че нека да си говорим за това, когато хората влизат на концертите, а и когато остават до края на концертите, а не за това кой колко получава.

Р. П. – Обаче ако не си е платила данъците какво да мислим?

Х. М. – Ми, нека да си бъде подведена под отговорност, какво значи там като не си си платил данъците? Не си е платил данъците – ще си носи отговорността! Вижте, само едно нещо искам да ви кажа. Има доста хора, които са си обявили данъците и са си обявили данъчните декларации, но не са във възможност да си платят веднага данъка, те си носят така или иначе лихвите, те ще си ги изплатят така или иначе.

Р. П. – Значи много са големи данъците, тъй като много са големи приходите?

Х. М. – О, не навсякъде е така. Искам да ви кажа, че хората, които се опитват да кърпят семеен бюджет при положение, че се разкъсват да работят на няколко места и че работата им несигурна, защото тук става въпрос в крайна сметка за свободни творци, тук не говорим за артисти, които са ангажирани и получават една заплата непрекъснато, за да могат да отделят от нея, защото несигурните доходи са именно при свободните творци, не мисля, че много лесно биха могли да фирмират по някакъв начин семеен бюджет или с плащане на данъци, въпреки че това е задължение на всяка една личност в тази държава.

Р. П. – Вие настоявате ли за документ ако сте някъде на участие извън постановките, в които участватe, извън така регламентираните ваши ангажименти?

Х. М. – Вие нали не очаквате да ви кажа „не”? Аз като председател на Съюза на артистите веднага ви казвам, че ангажирам абсолютно всички колеги и това съм го казал още преди 5 г., когато съм станал председател, преди да започнете да работете някъде, където и да е било поискайте договор! Защото в договорните взаимоотношения човек може да се почувства сигурен и да знае, че му е гарантиран хонорара. Договорът вече визира начина, по който този човек се отчита пред държавата, пред собствената си фирма или пред фирмата на майка си. Поради тази причина аз смятам, че винаги, абсолютно винаги аз съм бил изряден по отношение на своите договорни отношения, защото за мен това е сигурност. Разбирате ли? А, пък сега дали ще работя с фирма, с която работя и да речем тя ми е импресарио или дали ще работя като, като едноличен търговец, дали ще си плащам аз данъците или ще си ги плащам чрез фирма – това е нещо, което законодателството в тази държава го позволява. Важното е да имаш договорни отношения с човека отсреща, по този начин ти се отчиташ и пред държавата. Това е задължение на всеки един човек в тази държава, не само на творците.

Р. П. – Не е ли малко популизъм, обаче, сега тази проверка – 16 имена са известни, говори се, пише се, ще се поговори, ще се пожълтее, добре дошло и на жълтите вестници да изкарат всичко, което знаят, и от там нататъка? Компометиране на гилдията, разбира се, не в цялата й част, въпреки, че така е измислено да има и Лили Иванова, и Малина.

Х. М. – Ама не, бе, вижте, вижте, всичко е пиар, бе. Как да ви го обясня? Значи има един много хубав виц за тая работа. Една мишка среща един хамстер и мишката вика: „Абе, как става бе тая работа – аз и ти сме мишки. Аз, вика, ходя в полето и се чудя как да си намеря семенца да се нахраня, тебе те гледат, търкалят те по едни кръгчета, дават ти едни стърготинки, топличко ти е, хранят те с едни семенца, с едни ябълчици – как става тая работа? И хамстерът погледнал мишката и казал: ”Пиар бе, брато!”.

Р. П. – Ще го разкажете ли тоя виц и на Бойко Борисов, днес ще се срещате с него, и с Вежди Рашидов и вие и представители на още творчески съюз?

Х. М. – Аз смятам с Бойко Борисов да не си разказвам вицове, а да му кажа какво мисля по въпроса за гилдията, смятам да му кажа какво мисля по отношение на реформата в театъра, защото нека да не забравяме, че когато той беше кмет в София тогава се случи реформата в 4-те общински театъра и в момента те живеят по-добре от останалите театри в България. Само ще му припомня какво направи, от там нататъка си има правителство, има си министерски съвет, има си министър на културата, той да го ангажира да направят тази реформа, която аз лично ще подкрепя като председател на Съюза на артистите. Никоя друга реформа няма да подкрепя ако преди това тя не е подкрепена и подплатена със социални мерки, които осигуряват по някакъв начин свободните творци и техния социален статус ако случайно някой тръгне да вади творците на пазара. Докато не видя такъв пакет от социални мерки заедно с партньорите от КНСБ и Подкрепа аз няма да подкрепя такава реформа и ще стане много страшно.

Р. П. – Кажете и жалоните на тая реформа – какво да се случи?

Х. М. – Ми какво да се случи? Да се увеличат лимитите или изобщо да се махнат лимитите за разходи и да дадат възможността на творците да печелят от своите приходи. Защото е малоумие аз да работя и да не знам, и да знам, че работя за една заплата от 300 лв и всички приходи да влизат отново в държавата. Това е малоумие. Ако държавата е опряла до тези 5, 6, 7 милиона, които се връщат от театъра в държавната хазна това означава, че тая държава трябва да се закрие задължително и то веднага. Мисля, че тези 7 млн могат да останат връцете на творците, които са си ги изработили и публиката е отишла да гледа тях, а не гледа министерски съвет и да гледа представленията, които се правят по разни комисии, събрания и заседания в парламента, а гледа театър. Затова тези пари трябва да си останат в театъра.

Р. П. – Да не сте на път да се разкайвате, че не приехте да станете заместник-министър на културата? Всичко щяхте да го свършите.

Х. М. – Не, на се разкайвам! Аз заместник-министър не мога да играя.

Р. П. – Благодаря ви, че говорихме тази сутрин. Успех в снимките, на които сте в момента и с пожелания артистите да са толкова богати в България, че да са интересни дори на данъчните. Христо Мутафчиев - председател на Съюза на артистите в България.

Споделете

Христо Мутафчиев, председател на Съюза на артистите в България

Споделете

Актьорът Стефан Попов на гости в "Клуб Неделя"

Писателят Димитър Гачев и актьорът Петър Тосков - на гости в "Клуб неделя"

"Ден след ден" проблеми и приключения

Дебютанти и ветерани "Точно днес"

Откриха ремонтирания път Юндола – Разлог

За Радио Пловдив

Програми

Още