Петър Константинов - писател

Радио Пловдив: За движението на „червените” пари става въпрос в новата книга „Червеният капитализъм” на писателя Петър Константинов. Ще уточня, че премиерата на тази книга в Пловдив е тази вечер от 17 часа в зала „Съединение”. Сега, представяйки ви автора, само ще уточня, че той взима активно участие в обществения живот на страната и като един от активните основатели и председател на общонародното сдружение „Мати Болгария” – първата общонародна организация след демократичните промени, която през 1989 г. и през последните 20 г. осъществи изключително активна дейност у нас и в чужбина за съхранение, пробуждане, разпространение на българския народен дух, народните традиции и историческата ни памет. Здравейте, г-н Константинов.

Георги Константинов: Добро утро на вас и на вашите слушатели.

Р. П. – В предварителния разговор вие уточнихте, че само след минути отново ви предстои среща с бесарабски българи. Толкова много отпимизъм ли продължавате да поддържате вие като познание, като нагласа за обществото, което, оказва се, точно в тези дни отново е разтърсено от доста политически трусове, но информацията е една и съща, която шества от историческите документи – по-нови и по-стари от последните 20 г. на промяна, че като че ли, че нищо ново под слънцето не се е случило – парите са едни и същи, те се превъртат и като, че ли си остават у тези, които са ги имали, само, че вече до тях достигат и доста повече хора. Това ли е темата на книгата?

П. К. – Темата на книгата е, всъщност, да уясни някакво понятие „едно към едно” с точните им названия. Говори се непрекъснато за прехода – преходът, преходът, но преход от какво към какво? Така, че прехода е един камуфлаж като понятие. То няма нито историческо, нито икономическо, нито най-малко фактическо съдържание. Това е един камуфлаж, камуфлаж на установяването на един нов вид капитализъм у нас, непознат в икономическата история на човечеството – това е червеният капитализъм! В книгата е изложено ясно какви са основните логики на този червен капитализъм. Той не се ражда с дворцовия преврат на 10 ноември. Той се заражда, както казва Енгелс, има един обичаен, така да се каже, израз – заражда се в утробата на старото общество, то е зародено още в утробата на социализма. Ми какво беше „Тексим”? Това беше едно капиталистическо предприятие. Какво беше указ 56? Това беше указът, с който се установяваха чисто капиталистически отношения и капиталистически възможности за придвижване на капиталите. Какво беше това, в края на краищата, за изчезнали документи за най-различни други предприятия, които имаха капиталистическо съдържание, действия и последствия, създадени от социалистическата държава. Всичко това вече премина в червения капитализъм, който вече се формира като един делегиран капитал, защото капитала във всички комунистически учения като се започне от Адам Смит и се свърши с Маркс, а и други съвременни икономисти, капиталът е една създаващата се икономическа категория, тя се създава. Вярно е, че има някой път, когато капитала се заграбва. Това е пиратският капитал, това е капиталът при завоевания и т. н. Но няма делегиран капитал, какъвто беше в червения капитализъм в началото, когато трябваше да се дават куфарчетата с пари.

Р. П. – Г-н Константинов, вие сте от хората, които, обръщайки внимание на това, че ако от цялата тази информация се изчисти празната фактология, всъщност остава истинният факт, а той е, че действително такива куфарчета с пари са били раздавани само, че на подходящите хора.

Р. П. – Нещо повече, има достатъчно доказателства, че в Сити банк в Ню Йорк са внасяни по 50 – 60 милиона кеш. Кой нормален бизнесмен ще внесе милиони в кеш? Никой! 500 долара да има той ще ги прати по банкова траназакция, по преводен път. Това са пари, които трябва да се изперат, защото като минат през една банкова операция парите са вече изпрани. Това е пътят. Всичко това, разбира се, е разгледано на базата на създаването на силовите групировки, създаването на наркотрафикантите, създаването на големите крупни предприятия. Ами, например, как започна „Мултигруп”? „Мултигруп” започна като „Мулти арт” т. е. изнасянето на картини. Ми, то не изнасяше картини, то изнасяше проститутки и то елитни проститутки. И това е доказано по един безспорен начин във всяко отношение.

Р. П. – А каква е съдбата на тези капитали в момента?

П. К. – Тези капитали намаляват, те се преобразуват, те се превръщат в легални капитали, червеният капитализъм ще намалява все повече, но ще се запази едно твърдо ядро, може би 30 – 35 % от червения капитал. Останалите вече се легализираха, те са легални капитали.

Р. П. – Може ли да се каже, че собствениците на тези капитали с течение на времето се превръщат именно в техни легални ползватели?

П. К. – Разбира се. Това е разбира се партийната плутокрация, номенклатурата им, която беше партийно-финансова номенклатура в България и се превърна във финансово-партийна номенклатура. Сега се гледат повече финансиите. Не се интересуват толкова от политическите постове, политическите постове може да се дават на определени лица и тези лица могат да бъдат дърпани с конци и да изиграват своят роля. Важното е кой владее капиталите. Капиталите сега са частни, те са в ръцете на различни представители на тази партийна финансово-политическа, а не политическо-финансова плутокрация.

Р. П. – А визирате ли съвременни политици действащи?

П. К. – Ами, разбира се, че визирам. Нещата винаги трябва да се казват едно към едно с цялото уважение към всички, но абсолютно не премълчавано. Това е силата на словото ако то е откровения израз на една позиция и на една фактология. Иначе не може да бъде!

Р. П. – След толкова много патриотизъм в книгите, които сте написали, след толкова много известни литературни факти, които сте създали, оставате ли с впечатление, че гражданското общество в България има устойчива имунна система? Аз се позовавам, просто трансформирам един ваш израз и откъде българския народ ще набере сили да има все пак някаква имунна защита за своята духовност?

П. К. – Ще набере. Обаче гражданско общество в момента ние нямаме оформено, нека да бъдем наясно по този въпрос. Ние нямаме оформено гражданско общество и това ни е една от големите слабости и лично за мене една от моите големи тревоги в живота ми, в този стадий, в който се намирам сега. Аз съм дълбоко убеден, че гражданско общество ще се създаде. Българите са една жилава и продуктивна нация и аз знам, че независимо от този смерч, който премина 60 г. през живота ни, защото това беше смерч, от 1944 г. досега България живя в един смерч, а вие знаете какво оставя смерча след себе си – остава пясък и нищо друго. Трябва да поникнат сега треви, трябва да поникне сега ново общество.

Р. П. – Кажете само кога ще се случи това според вас. Скоро ли е този момент, виждате ли го?

П. К. – За мене не го виждам по-рано от 10 до 15 г. , при най-благоприятни условия.

Р. П. – Така завършваме този разговор с писателя, интелектуалец и общественик Петър Константинов. А книгата му „Червеният капитализъм” ще бъде представена днес от 17 ч в зала „Съединение” на пловдивския исторически музей.

Споделете

Петър Константинов - писател

Споделете

Актьорът Стефан Попов на гости в "Клуб Неделя"

Писателят Димитър Гачев и актьорът Петър Тосков - на гости в "Клуб неделя"

"Ден след ден" проблеми и приключения

Дебютанти и ветерани "Точно днес"

Откриха ремонтирания път Юндола – Разлог

За Радио Пловдив

Програми

Още