Виктор Бойчев, директор на Пловдивския Куклен театър

Радио Пловдив: Пак реформа, само че този път театрална. Замисълът й предизвика заявки на хората от театралната гилдия, че както е замислена и представена до този момент, ако тя се изпълни следващата седмица те ще протестират. Всъщност, театралната реформа стартира малко след прехода преди години, така че сега гледаме вероятно второто й лице. И гледната точка на директора на пловдивския Куклен театър Виктор Бойчев, който е в студиото на програма „Точно днес” във време, в което обиктовено говорим за проблеми. В случая такъв се очертава и този с театралната реформа. Какво очаквате от тази реформа с параметрите и данните, с които разполагате до този момент?

Виктор Бойчев: Аз мисля, че ние погрешно наричаме това, което предстои театрална реформа по простата причина, че когато човек иска да реформира нещо той много добре знае какъв е проблема и какво иска да направи. Аз мисля, че това все още не се е случило в намеренията, които се случват в момента и които вървят като тези, предложения и всякакви други видове така скрити зад думите „театрална реформа”.

Р. П. – Понеже стана ясно, че като директор на театър би трябвало да сте получили решение на работната група – стана ясно преди малко от разговора с Рашко Младенов, който е бил член на тази група, но се оказа, че вие не сте получили такава информация затова на какъв етап, в каква посока вървят работите около реформата?

В. Б. – Значи, първоначално куклените театри бяха извадени от тази схема и не знам дали сега са извадени или добавени, във всеки случай знам, че пари няма и за едните, и за другите и това е всъщност цялата работа. Аз ще кажа нещо, което касае абсолютно всички управляващи от началото на прехода и то е следното: така начинът на изразяване е откъде да се отреже, от кой разход – това беше и тезата на Иван Костов, който от трибуната на парламента и от други места каза, че трябва да се изрежат разходи. Но ако някой българин ми каже, че разход се нарича културата и образованието, аз веднага ще се съкратя сам, значи това е инвестиция и тази инвестиция според мен трябва да бъде много внимателно оглеждана. Моментът е тежък за всички, криза е, ясно е, че няма пари в бюджета, аз даже направих едно смешно изказване: дайте театрите на Министерството на финансите - те каквото могат ще направят хората, защото там така е процентно число от нещо.

Р. П. – Всъщност, не се знае още точно колко ще бъдат отрязани от тези разходи, засега обаче никой не говори, че такова рязане няма да има – от 20 до 10 % варира тази евентуална възможност. Вие смятате ли, че Кукления театър в Пловдив, който ръководите, може да се справи с тази ситуация?

В. Б. – Аз мога ли да се върна малко назад, защото рязането става дума за един бюджет, бюджетът в 99-та година още при направянето му от предишното правителство беше отрязан. Той беше с един смешни цифри – театрите да похарчат по 400 лв примерно на месец, което е някакъв абсурд, а всички приходи трябваше да бъдат централизирани в държавния бюджет. И в тази година бюджетът стъпи върху изпълнението на орязания бюджет, което е още по-малко и сега с постановление 67 ще се отрежат нали върху тези две отрязвания също 10 % или 20, или колкото там са решили. И всичкото това, картината от това е, че намаляването на средствата в театъра става около 30 и няколко, дори 40 %. Това е реалната ситуация. Значи не може да говорим, когато става дума за намаляване на средства за реформа, според мен става дума за съкращение. Но понеже в момента никой не иска да го нарече това нещо, дори официално документ за такова нещо няма, значи няма икономически субект, който да може да направи 100 % приходи с 50 % от разходите, с които е правил тези приходи в предишния период. Това е абсолютен икономически закон и всеки го знае, но така са направени бюджетите на театрите. Ти примерно трябва да похарчиш 4000 лв, а пък да вкараш 8 или 10 000 лв.

Р. П. – Значи, единствената възможност остава орязване щата на театърите?

В. Б. – Да, но никой не го казва. Т. е. ние искаме да получим официално документ какво правим, защото не може трупите да получават по 200 лв аванс и някой да казва: бе, оправяйте се там. Принципал на театрите не е директорът, той сключва договори с работниците, тези договори са постоянни.

Р. П. – А делегираните бюджети и евентуалната възможност и за приходи, които ще се дадат – това на практика възможно ли е?

В. Б. – Това на практика е възможно...

Р. П. – На теория е възможно...

В. Б. – Не, сигурен съм, че е възможно, единствената пречка е невъзможността да бъдат делегирани бюджети. Значи, в системата на театрите, начина, по който се финансираха, беше на щатна бройка т. е. това е личност, персона с неговите данни. Това беше направено още при социализма, а може би и още при цар Борис, не знам дали не е така в указа за театрите от царско време, и в училищата, където са делегирани бюджетите те се делегират върху ученик т. е. там пак има ЕГН, пак има личност. Как ще делегиране на театрите от тук нататък парите – т. е. върху какво – върху стол – моят театър е със 136 места, драматичният театър е с 450, кукленият театър в Стара Загора е с 220, значи разликата веднага се появява т. е. не може да бъде стол в залата. Тогава какво - влязла публика от минали години назад, кое ще бъде критерият, което ще делегира? Това е зърното на възможността да бъдат делегирани бюджетите.

Р. П. – И дали всички все пак имат готовност да издържат на делегирани бюджети?

В. Б. – Делегирани бюджет означава дадени пари от държавата...

Р. П. – И доколко тези 43 театъра са много за България, така както поне заяви лично премиерът?

В. Б. – Значи, аз смятам, че липсата на информация не означава, че трябва да се изказва човек по този начин къде са много и къде не са и тук за съжаление нашата театрална критика, говоря за нейната върхушка в Института по изкуствознание към БАН примерно би могъл да даде едно становище как е започнал, защо се е създал и по какъв начин се е формирал българския театър, а поглеждането в системата, която е от другата страна на желязната завеса бивша, така да го нарека, в крайна сметка няма да даде нищо, защото ние в тези години, всичките 20 г., не сме се променили, ние сме си държавна държава! Тя така е образувана след Освобождението централизирано и тя продължава да е свръх централизирана, в момента централизирането на държавата е до такава степен, каквато дори си мисля, че регионите по времето на Тодор Живков, а това беше процес, т. е. аз не ги обвинявам сегашните управляващи, това беше процес, който беше при всичките правителства, няколкото окръга, на които трябваше да се раздели държавата и да бъдат самостоятелни региони, мисля, че бяха 6 или 9, такава цифра ми се върти в главата, трябваше да заработят. Те не заработиха, няма как да бъдат управлявани отгоре и централизирането и преразрапределянето на средства всъщност е основното за всички управляващи досега. Това е истината и до момента, в който не се случи обратното ще бъде така.

Р.П. – Ами, на този етап все още са големите очаквания за така наречената театрална реформа. Странни са информациите, които излизат – единия ден закриваме театри, под сурдинка казано, на другия ден ги оставяме, след това - няма да закриваме нито един театър, но ще орежем от разходите, дават се за сравнение Италия и други държави в тази зона, колко струва един билет за опера на данъкоплатеца...

В. Б. – Отидете в Италия да видите колко струва един билет и колко го дотира държавата. Просто държавите са различни в крайна сметка.

Р. П. – Имате ли надежда, че може да се направи реформа?

В. Б. – Аз смятам, че без стратегия какво искаш да получиш не можеш да направиш каквато и да е реформа т. е. наличният ресурс в момента е изключително малък и става дума просто за липса на пари. Това е същността на това, което виждам буквално физически, всички в държавата нямат пари, включително театрите, те страдат от това наистина много.

Р. П. – Ами, очаквайте от Министерството на културата писмо, поне така официално са заявили, до всички държавни културни сценични институти, в които ще бъде посочен минималния праг на приходите, но преди всичко очакваме всички утрешната среща между финансов министър, министър на културата и хора от арт гилдията на театъра и ще разберем как ще продължи засега театралната реформа, дали наистина нейното провеждане е толкова животоспасяващо или просто ще се окаже вид ешафод за някои – въпросът е за повечето или за неколцина?

В. Б. – Значи, начина, по който казваме, че няма да закрием театри е, да, ще останат сцени и това наистина не е закриване на театри като сгради.

Р. П. – Виктор Бойчев – директор на пловдивския куклен театър.

Споделете

Виктор Бойчев, директор на Пловдивския Куклен театър

Споделете

Актьорът Стефан Попов на гости в "Клуб Неделя"

Писателят Димитър Гачев и актьорът Петър Тосков - на гости в "Клуб неделя"

"Ден след ден" проблеми и приключения

Дебютанти и ветерани "Точно днес"

Откриха ремонтирания път Юндола – Разлог

За Радио Пловдив

Програми

Още