доц. Георги Божиков - директор на Районния център по здравеопазване

Радио Пловдив: Направо със следващата тема, която обявихме в ефир малко по-рано, но с час закъснение, към въпросите на това какво ще съдържа областната здравна карта на Пловдив, на по-нормален език казано като за нас гражданите и пациенти колко, какви болници ще има на територията на Пловдив, как ще съществуват сегашните, много ли са леглата в болничните заведения, малко ли са – това трябва да определи като съдържание и като философия областната здравна карта. За да я обсъди с колегите си, които я творят, късно вечерта в петък на посещение в Пловдив беше проф. Анна-Мария Борисова. Знаете, че тя има доказано ярко отношение към болничните легла в Пловдив особено след действията й, свързани с коментари и с промяна на ръководството на Университетската болница „Св. Георги. Но за това, което са си говорили и което вече е взето като реше, въпреки че обсъжданията ще продължат до края на месец юли сега ще говорим с директора на Районния център по здравеопазване д-р Георги Божиков.
На какъв етап в момента изглежда готовността на Пловдив да представи вече краен вариант на областната здравна карта?

Георги Божиков: В момента ние сме в самото начало, сега, както се казва, се правят щрихите. Ние имаме в момента нахвърлена една чернова на тази карта, която в момента се коригира, съгласува с Министерството на здравеопазването. Така че сме в още един много, много ранен етап.

Р. П. – Но нямате много, много време, защото доколкото разбирам до 30 юли трябва да е готова?

Г. Б. – Нямаме време, защото тази карта е много, много, много закъсняла във времето. Имайте предвид, че от 1990 г. България се намира в демографска криза, която е безпрецедентна, която новата история не помни. В подобно положение сме били в продължение на година – две по време на Първата световна война, който по разбираеми причини броят на починалите е бил по-голям от броя на родените. Това при нас вече е една трайна тенденция, което означава, че всяка година Пловдивска област намалява с около 2000 души само поради тази причина, без да броим хората, които напускат България по други причини и отиват да живеят другаде. На този фон особено за последните 5 години бяха разкрити много нови болници с допълнителни болнични легла. В това разбира се няма нищо лошо лошото е само, че този процес не се контролира, не се регулира, няма рамка, в която да се извършва и по този начин броят на болничните легла в Пловдивска област нарасна много, едновременно населението в областта намалява, в същото време броя на хоспитализираните болни стръмно нараства и той става все повече и повече.

Р. П. – Да попитам така: колко са болничните легла на територията на Пловдивска област?

Г. Б. – Болничните легла в момента са 5892. Лошото обаче е, че са много леглата за активно лечение – имаме 4515 легла за активно лечение и най-много пък от тези легла като относителен дял са хирургичните легла, защото новоразкритите болници в последните 5 – 6 г. са предимно с хирургична насоченост – по разбираеми икономически причини.

Р. П. – Новоразкритите легла са в частните болници, нали?

Г. Б. – Да, но не само, също и съществуващи общински и държавни болници разширяват своята дейност и откриват нови отделения или пък разширяват съществуващи такива.

Р. П. – Какво предвиждате вие като философия, как да се движи кривата назад явно в съкращаване на болнични легла?

Г. Б. – Фактически документът, който би трябвало да регулира този процес това е националната здравна карта. До този момент България е имала здравни карти, те са правени през годините, последен опит да се направи такава здравна карта имаше през 2008 г., даже беше изработен един модел, но тогава просто не стигна кураж на управляващата политическа сила да бъде въведен този модел. Досегашните обаче модели на здравна карта имаха пожелателен характер и те определяха минималното количество, а не максималното. Нямаше един максимален таван, който да определя, че от тук нататък повече не би могло да има, защото просто системата не може да си позволи този лукс да плаща тези разходи. Защото вие разбирате, че когато има едно доказано правило от практиката – има ли болнично легло на него задължително ще има пациент, независимо дали този пациент е индикиран или неиндикиран да се лекува в болнична обстановка.

Р. П. – Какво показват вашите изчисления – колко би трябвало да бъдат максималните легла на територията на Пловдивска област болнични?

Г. Б. – В момента в Пловдивска област живеят 704 000 души, от които половината е в гр. Пловдив – около 350 000 живеят в гр. Пловдив. Като се има предвид, че в развитите европейски страни, да ги наречем така старите членки на Европейския съюз леглата за активно лечение при тях са около 2 - 2,2 на хиляда души. При нас тази цифра е някъде около 6 – 6,2 на хиляда, говоря за България. Сега сме си поставили като задача да сведем, да намалим тези легла до около 4,5 за активно лечение на хиляда души население.

Р. П. – За Пловдив то ще рече?

Г. Б. – За Пловдив ще рече, че трябва да имаме около 3200 – 3300 легла за активно лечение.

Р. П. – Това означава, че повече от 2000 намаляване на болничните легла?

Г. Б. – Не, около 1000 – 1100, 1150 легла. В същото време обаче имаме една диспропорция, която е много силно изразена, не само в Пловдивска област, тя е и в цялата страна и която е много сериозна затова, защото ние от една страна имаме много легла за активно лечение, а от друга страна ние почти нямаме легла за долекуване и продължително лечение. На територията на областта има само две болници, които извършват такава дейност за долекуване и продължително лечение – това са болниците в Стамболийски и в Сопот. В Пловдив няма нито една такава, а бившите санаториуми, които са в Хисар, в Наречен и гр. Баня, ние също ги смятаме техните легла за такива, но те далеч не отговарят на предназначението си. Защото в момента имаме един много сериозен проблем – когато пациент, който е претърпял някакви тежко заболяване някакъв инфаркт, инсулт, някаква политравма или тежка операция този пациент постъпва първо в една болница за активно лечение, там в зависимост от състоянието му той се задържа 8 – 10, 15 дни, след което лечението на този пациент трябва да продължи в болница за долекуване и продължително лечение. И какво става на практика?

Р. П. – Той се отива вкъщи и никой не го търси?

Г. Б. – Значи, най-съществената работа е свършена. Екипът от лекари, диагностици, терапевти, реаниматори са спасили живота на този човек – минала е кризата, минал е тежкият животозастрашаващ етап, похарчени са много пари, които са пари на обществото, на държавата. Но ние сме го направили в интерес на здравето и живота на този човек. И когато трябва ние този човек да го изправим, да стане, така да се каже, отново един пълноценен член на обществото, този човек няма къде да отиде. Защото няма такива болници, които да поемат примерно един инсултно болен, да го научат отново да ходи, да го научат отново да говори или пък един да кажем с тежка политравма, който трябва също да се възстанови.

Р. П. – По ваше предложение как ще се създадат тези болници за долекуване? Сега съществуващи лечебни заведения ще бъдат преструктурирани или?

Г. Б. – Има два пътя. Ние просто сега отчитаме, че такива легла нямаме, в Пловдив, пак казвам, няма нито едно такова легло, а нуждата от тях е не очевидна, а очевадна. Има два пътя: или да се преструктурира цяло лечебно заведение, което да се преобразува от болница за активно лечение в болница за долекуване или?

Р. П. – Кое е подходящо такова?

Г. Б. – Не говорим за конкретика. Или другият вариант е във всяка една от съществуващите болници да се разкрият такива легла т. е. в една болница, в която имаме легла за активно лечение, да имаме отделения, които да вършат тази работа. Това е другият вариант.

Р. П. – Кой е по-добрият според вас?

Г. Б. – Ами зависи от конкретните условия. Ако в един град има само една болница...

Р. П. – Не, кажете за Пловдив, където нямаме само една единствена болница за активно лечение, има много болници

Г. Б. – И двата варианта са добри стига да го направим и стига тези хора, които имат нужда от такъв тип лечение, да могат да го получат и то в рамките на града.

Р. П. – Колко легла за долекуване трябва да има в Пловдив?

Г. Б. – За Пловдивска област около 1300 легла за долекуване и продължително лечение и рехабилитация.

Р. П. – Т. е. тези 1100, които трябва да бъдат намалени, на практика няма да изчезнат, а ще бъдат преобразувани в легла за долекуване?

Г. Б. – Да, те ще се преструктурират тези легла, за да може то ва липсващо звено, което в момента просто отсъства от нашата здравна система, да се създаде и да поеме тези функции, които в момента просто няма кой да ги поеме.

Р. П. – Много ядосахте ръководството на кожно-венерическия диспансер в петък, както съобщихме на слушателите веднага след срещата по силата на проекта за здравна карта кожно-венерическия диспансер, който обслужва трите области – Пловдив, Пазарджик и Смолян, най-вероятно ще бъде закрит, с каква идея?

Г. Б. – Ние говорим не за закриване на диспансера, а на неговите легла, които са една дублираща структура, защото в Пловдив, ние сме университетски град, имаме университетска болница, има клиника по кожни болести, която има 20 легла. Така че, когато говорим за Кожния диспансер нека да бъдем коректни – говорим за закриване на 30-те легла в кожния диспансер, не говорим за дейността, която той може да извършва като лечебно заведение за извънболнична помощ, още повече, че кожните болести са една дисциплина, при която пациента се лекува предимно амбулаторно, предимно вкъщи. Значи, много малко са състоянията, които налагат хоспитализация на пациента. Така че смятам, че специално болничното лечение на кожно болните може спокойно да се поеме от кожна клиника, а една част от заболяванията могат да се лекуват, имам предвид като СПИН могат да се лекуват и в Инфекциозна болница в Пловдив, в която между другото нямаме намерение да намалим нито едно легло, така че нека да бъдат спокойни тези пациенти, те няма да останат на улицата.

Р. П. – Ще могат ли другите болници да се справят – ето, тук пише, че 2000 болни наблюдава диспансера, 43 хиляди болни минали за една година?

Г. Б. – Пак казвам, болните, които не са на болнично лечение те може да продължат да си се наблюдават. Има толкова различни форми на лечебни заведения, ние говорим само за леглата на диспансера, а не говорим за закриване на дейността. Дейност няма да закрием!

Р. П. – А тогава защо да остане диспансерът?

Г. Б. – Явно не можем да се разберем... кожният диспансер в момента развива две дейности – едната дейност, тъй като той има 30 легла се явява диспансер със стационар, значи той извършва болнично лечение на болни от кожни и венерически заболявания, това е едната му дейност, втората му дейност - диспансерно наблюдение и амбулаторно лечение на пациенти с такива проблеми.

Р.П. – Тази ще му остане, а другата ще мине към другите болници.

Г. Б. – Точно така. Ние предлагаме единствено болничното лечение на тези пациенти в кожна клиника, защото имаме един случай на дублиращи се звена. В рамките на един и същи град ние имаме две звена, които вършат едно и също. Ако се окаже, че тези 20 легла в Кожна клиника са недостатъчни - ние може да ги направим 30. но нека да бъде на едно място.

Р. П. – Кои болници други ще трябва да се лешат от дублиращи се в тях отделения, кои са неприкосновени според вас? Ако може накратко.

Г. Б. – Трудно е наистина като се има предвид, че в Пловдивска област имаме 35 болници, но дори някои болници ни изпревариха, в които имаше примерно две ортопедии, говоря за по-малки болници, не говоря за хирургичните клиники в университетската болница, например в окръжна болница имаше две ортопедии, сега вече е една. Самото ръководство на болницата прецени, че не е необходимо да има две отделения, които да се занимават с едно и също нещо.

Р. П. – Няма да се сливат болницата „Свети Пантелеймон” – втора градска и първа градска „Свети Мина”?

Г. Б. – Не, нямаме такова предложение.

Р. П. – Как ще успокоите лекарите, че няма да станат излишни каквото опасение те изразяват при сехамата, по която ще се закриват легла?

Г. Б. – Лекарите не само, че няма да бъдат излишни в България, но аз имам чувство, че в скоро време ние ще имаме недостиг на лекари. То и сега в момента по отделни специалности имаме недостиг на лекари. Трябва да ви кажа, че като изключим Пловдив, София и Варна – т. н. университетски центрове, навсякъде другаде във всички области има глад за лекари и за специалисти. Така че не само че няма да има лекари без работа, но ние ще имаме просто необходимост от лекари и аз имам чувството, че в скоро време ще имаме проблем, сега имаме проблем, не достигат сестри, в скоро време няма да достигат и лекари.

Р. П. – Аз ви благодаря за това участие в утринната програма на Радио Пловдив. Започнахме разговор, който със силен интензитет ще трае поне до края на юли, когато трябва да бъде представен окончателен вариант на областната здравна карта в Пловдив. А за нейния начален, както сам го определени, вариант разговаряхме с ръководителя на центъра по здравеопазване д-р Георги Божиков и така се разделяме с пожеланието да бъдете здрави и да започваме заедно една добра седмица.

Споделете

доц. Георги Божиков - директор на Районния център по здравеопазване

Споделете

Актьорът Стефан Попов на гости в "Клуб Неделя"

Писателят Димитър Гачев и актьорът Петър Тосков - на гости в "Клуб неделя"

"Ден след ден" проблеми и приключения

Дебютанти и ветерани "Точно днес"

Откриха ремонтирания път Юндола – Разлог

За Радио Пловдив

Програми

Още