Митко Тодоров- зам- министър на културата и Калуди Калудов- директор на ОФД

Радио Пловдив: Имаме вече обещаната връзка със заместник-министъра на културата Митко Тодоров. Знаете, че повода за нашия разговор е протеста на работещите в пловдивското оперно-филхармонично дружество заради идеята и предложенията, които ще бъдат разглеждани на днешното заседание на Министерския съвет за преструктуриране, редуциране на пловдивската филхармония, за закриването на операта, преструктурирането й във филхармония с хор и солисти. Доколкото разбирам, проектът за това е ваш, обяснете каква е вашата идея, но ми се иска в началото да започна с един въпрос от протестиращите – защо оставяте без опера града, който е родния град на Борис Христов?

Митко Тодоров: Ми, разбира се, че всякакви въпроси могат сега да се зададат, ние доста време задавахме въпроси и на нас ни се отговаряше по един много елегантен начин, Рашидов хързулна културните институти на общината или нещо от този род. Само преди 10 – 15 дни ние с министъра бяхме на едночасово телевизионно предаване в пловдивска телевизия, точно тогава дори така достигна до нас информацията, че за съжаление един – два пъти е отложена новата премиера в Античния театър поради липса на публика, това още повече ни обезпокои. Ние най-малко искаме това да се случва с нашите институти. Сега чета от БНР и от тук от всички източници, че вече заместник-кмета обещава до половин година да има сградата, нещо, което досега ние не сме чули официално от властите въпреки, че министъра на културата ясно обяви, че иска среща с местното ръководство и ние го обявихме и в ефир.

Р. П. – Да ви разбирам ли, че министъра на културата иска среща – от община Пловдив отказват? От вашите думи така излиза.

М. Т. – Не са ни отказали официално, но не са и потвърдили досега. През това време аз се срещах и с представители на Оперно-филхармоничното дружество в моя кабинет и разговаряхме за тази идея.
Р. П. – Извинете, че ви прекъсвам, тази среща, вероятно във формат с Калуди Калудов говорите?

М. Т. – Да, той и представители, които мога да кажа, че ратуваха за тази идея и ние се уточнихме, че вероятно в бъдещия проект можем вероятно да запазим на този етап филхармонията с хор и солисти, за да може да функционира нормално при условията сценичните, които има в град Пловдив и след това да мисли за по-други варианти, когато се появи сцената.

Р. П. – Г-н Тодоров, пак ви прекъсвам, защото именно Калуди Калудов твърди, че на този разговор идея за закриване на пловдивската опера не са били обсъждани и вие сте поел други ангажименти?

М. Т. – Не е ставало въпрос за закриване или откриване, а за преобразуване на оперно-филхармоничното дружество във филхармония с хор и солисти.

Р. П. – И редуциране на състава, което на практика означава съкращаване.

М.Т. – Досега не е имало такава дума въобще в нашите намерения плюс това днес правителството няма да взема такова решение, а ще приеме само принципен доклад на министъра. Ние се надяваме все още да разговаряме с нашита партньори и когато това говори за честта на града нека бъдем добри да поговорим с ръководството, защото аз доколкото видях днес кмета на град Пловдив беше в София, но не е пожелал да се видим, да разговаряме по тези въпроси.

Р. П. – Еми, защото е по други теми там.

М. Т. – Явно, че ние разговаряме само чрез медиите. Аз не съм свикнал на такъв тип отношения.

Р. П. – Г-н Тодоров, пак ми се иска да ви задавам въпроси, които касаят вашата институция – министерство на културата, защо не сте провели обсъждане със самия състав, тук на място да дойде ваш екип, да говорите, да чуете, ето, те днес протестират?

М. Т. – Този въпрос има две страни. Аз не се надявам, че като отидем на една такава среща, в която ще има преобразувание или промяна на статуквото, ние непременно ще получим одобрение от всички институции в държавата. Това е първото. И второто, не е дошло това време още, в което ние трябва да разговаряме.

Р. П. – След като бъде закрито тогава ли ще дойде времето?

М. Т. – Не, не, не е вярно това. След като е изтекла някаква такава предварителна информация, тя изтече във в. „Труд” в събота, това в никакъв случай не означава, че ние няма да направим тези срещи или няма да направим необходимото, за да разговаряме.

Р. П. – Но фактите са това, днес в Министерския съвет се внася това намерение?

М. Т. – Не, не това е фактът. Никъде не пише конкретно пловдивското оперно-филхармонично дружество в документа днес в Министерския съвет.

Р. П. – Какво пише, свързано с Пловдивското оперно-филхармонично дружество?
М. Т. – Нищо не пише. Нищо не пише днес в доклада на министъра, нито за един състав от страната – нито национален, нито държавен, нито на смесено финансиране, нито музикален, нито театрален.

Р. П. - Какво ще гледа тогава днес министерският съвет, свързано с темата култура?

М. Т. – Принципите на структурно-функционалния подход при осъществяване на реформата, естествено ще се види и подготовката на стандарти и на закона за сценичните изкуства.

Р.П. – Можете ли да го кажете на разговорен език?

М. Т. – Ето, за всеки от видовете институти се изготвят така наречените разходни единни стандарти, на които трябва да бъде подчинено бъдещото финансиране на културните институти в България. Без такива стандарти ние не можем да преминем и на т. н. делегирани бюджети. Не е възможно това, тъй като трябва някаква база и основа. На второ място, подготовката, която вече е в ход на закона за сценичните изкуства трябва да внесе някои правила, които да бъдат гарантирани от правителството, съответно и от министерството на финансите, за да може да се проведат.

Р. П. - Реформата в театъра ще доведе до ...

М. Т. – Не, реформата в сценичните изкуства.

Р. П. - ... ще доведе до закриването или преструктурирането на театри. А защо обаче тя толкова дълго се обсъжда, вземат се мнения на едни и други страни, а тази реформа в сектора опера, балет, филхармония не се обсъжда?

М. Т. – Тя премина през две обсъждания, лично аз съм бил на две такива обсъждания...

Р. П. - А в Пловдив имаше ли такова?

М. Т. – В Пловдив не, аз бях в зала „България” , където бяха всички колеги от институтите.

Р. П. – Пловдив как беше представен, изрази ли позиция?

М. Т. – Сега не мога да си спомня точно, но съм бил на две такива обсъждания...

Р. П. – Г-н Тодоров, доколкото разбирам, основният препъни камък ако използваме такъв израз, за съществуването на пловдивската опера е липсата на сграда? Какво ще кажете за факта, че в момента се ремонтира т. н. синдикален дом, който всъщност ще превърне пловдивската опера, която ще е с най-модерна сграда в страната.

М. Т.- Ето, аз чета: вероятно, това, което чета аз е дадено от вашето радио – пише БНР...

Р. П. – Нека да не четем. Отговорете вие като заместник-министър на културата, оставете какво пишат медиите.

М. Т. – Ами мога ли аз да се намеся в ремонта на една сграда, която е дадена на концесия на чужда фирма, а каква е тогава намесата на принципала, на института и каква е заслугата на община Пловдив затова?

Р. П. – Това ли е основният проблем, че няма сграда?

М. Т. – Основният проблем е, че редица години малко сме отучили вероятно пловдивската публика да ходи на такъв тип спектакли. Вие можете да видите в сайта и тогава те ще покажат – в такъв вид много е трудно да осъществяваме дейността ...

Р. П. – Какво значи „такъв вид”? Цитирам ви данните: 69 представления за първото полугодие на т. г. , 69 представления.

М. Т. – Виждам ги и аз тези представления. Първо, ако говорим професионално не могат да бъдат на целия състав и това не може да бъде вярно. Те са разбити по състави, по различен начин, по различни формати и са правени като представления на част от този екип. Значи, да бъдем реалисти и да си говорим професионално. И даже последният проект е със старозагорския хор.

Р. П. – Да оставим Стара Загора, нас ни касае Пловдив. Все пак не приемате ли да се водят преговори, да се водят диалози или е предизвестено и няма смисъл от коментар решение?

М. Т. – Не е предизвестено и приемаме да се водят всякакви разговори.

Р. П. – Може би в ефир да уговорим някаква среща с община Пловдив, вероятно след като...

М. Т. – Така ли трябва да общуваме? Аз не съм свикнал на такъв тип отношения. В ефир го казахме с министъра на културата, че сме отворени за разговор с местното ръководство на община Пловдив

Р. П. - С щампа „Обещано” - така може би трябва да завършим разговора със заместник-министъра на културата Митко Тодоров.

Радио Пловдив: Слушате Радио Пловдив. Сега към темата, свързана с нашата опера, музикални протести белязаха изминалия ден и в Пловдив, и в София, певци и оркестранти от Пловдивското оперно-филхармонично дружество започнаха подписка в защита на 57-годишната опера в Пловдив. Повод за тревогата са им публикации, в които се прогнозира закриването на пловдивската опера и на балетната трупа, което трябваше да бъде внесено и като предложение в Министерския съвет в проект за културна реформа на заместник-министъра на културата Митко Тодоров. Сега слушаме от чужбина и Калуди Калудов. Вашата позиция за операта?

Калуди Калудов: За мене това, което говори министъра е много странно, по простата причина, че се вижда една некомпетентност спрямо дейността на оперно-филхармоничното дружество в Пловдив. Съвсем определена некомпетентност и ще кажа защо, моята аргументация е много бърза: в спектакъла „Аида” участват и трите състава – както балет, така и хор, така и оркестър, така и солисти, така и статисти и всички хора, които могат да заемат своето почетно място в един прекрасен спектакъл. Другото, което е, че ние направихме тази година две премиери – едното беше „Спящата красавица”, а второто беше „Докосване”, което беше подготвено за нашия фестивал – 24-то издание на международния музикален фестивал в Пловдив, което беше осъществено от нашия балет. Не може да се говори затова, че оперно-филхармоничното дружество не използва своите всички кадри, за да дава хубави продукции и хубави спектакли. Ако говорим професионално, както г-н министъра казва, аз мисля, че филхармоничното дружество, което е направило една копродукция със старозагорския хор и нашия оркестър това беше по повод израелското посолство беше организирало един прекрасен концерт на 3 юни, който беше посветен на Деня на еврейската музика. Тъй като този спектакъл беше даван в Стара Загора, аз предпочетох, тъй като хорът нашият имаше безкрайно голяма заетост в международния фестивал на Пловдив, който се състоя на Античния театър от 24 май до 5 юли, заради това направихме една копродукция т. е. ние обединяваме усилията и на съседните театри и по този начин и демонстрираме една икономичност, която е полезна и за нас т. е. един международен фестивал трябва да има различни изяви – изяви с различни хорове, с различни състави, ако може даже да идват даже хора от различни градове с целите си състави, целите си опери. Даже в моя замисъл имаше един проект, в който да дойде Анталия и да даде два спектакъл на „Русалка”, но за съжаление нито те можаха да си намерят средства, нито ние имахме някакви шансове да ги посрещнем. И заради това именно поради икономически проблеми този проект пропадна, но се надявам, че в бъдеще това нещо ще се осъществи също.

Р. П. – Г-н Калудов, само това ще ви помоля да уточните, предишния вторник имахте среща със заместник-министъра. Тогава той по същия начин ли ви говори, че трябва реформа, че трябва нова културна карта, в която вие да не присъствате? Какво се договорихте?

К. К. – Не, не. Аз имах среща с израелския посланик, израелският посланик беше уредил тази среща за него и между другото и аз бяха поканен на тази среща. За съжаление аз закъснях само с 20 минути, виждам, че израелския посланик е подел да говори за нашия оркестър, който е превъзходен и на този хубав спектакъл се е справил превъзходно – за този 3 юни, за който се говори в дадения случай, явно, г-н заместник-министъра да разбере защо именно така съм постъпил. Другото, което е, че той бързаше за едно заседание и ние си казахме мимоходом аз какво съм решил какво да правя, той ми каза: „Не, няма да има никакви такива безполезни действия, ние искаме да направим едно сумирано бюджетиране на оперно-филхармоничното дружество, да знаем какъв процент ще заема общината в цялата работа, естествено, че държавата ще поеме по-големия процент.” И това беше нашият кратък разговор, той бързаше за едно заседание, имаше същия ден рожден ден затова за му пожелах всичко хубаво и така се разделихме. Т. е. аз с г-н заместник-министъра имах фактически точно три минути, може би по-малко, на самата врата. Другото, което искам да споделя, че аз вече около 6 месеца се мъча по някакъв начин да стигна до нашия министър, защото исках да му разкажа за какво става въпрос, какво правим ние, за да мога да го уведомя, за да черпи информация от извора. Същото бих искал да направя и с г-н заместник-министъра и понеже той ми каза така и се успокоих и си изпратих молбата за отпуск и съм в момента в Полша, където дойдох да видя своите внуци и нали да свърша някоя и друга работа своя, тъй като, както знаете, аз съм и полски поданик и има някои неща, които са мои лични и трябваше да си ги организирам и трябваше да дойда до тук.

Р. П. – Разбира се, още повече, че сте получили уверения, че всичко е наред.

К. К. – Да, аз тръгнах от България с абсолютното спокойствие и мир на духа, че да, в края на краищата очаква бюджетирането какво ще бъде. Даже ми каза, че със сигурност приходите то билетите, които имаме ще остават за нас и ние ще можем да ги ползваме да си плащаме ток, вода и други консумативи – това беше, което аз накратко чух от него. И съм безкрайно учуден от това изказване, той също е доста притеснен, защото, когато даваш рецепта и когато даваш диагноза на нещо ти трябва да бъдеш тотално, тотално информиран за всичко, за да можеш да прецениш поне, поне, дето се вика 50 - 60 %, да бъдеш обективен към тези хора. Другото което е, че аз прочетох абсолютно всички материали, тъй като мен през цялото време ме информират от България, аз имам един заместник-директор г-н Стефан Велев, който е фантастичен човек и през цялото време ме информира за всичко. Мога да ви кажа, че е много странно такова изказване след като ние говорим с цифри, говорим за 69 представления за 5 – 6 месеца от началото досега плюс 49, които сме направили миналото 4-месечие – септември, октомври, ноември декември миналата година. Тези неща не може никой да ги отрече, защото те са написани, те са описани в афишите, аз имам в едно свое чекмедже всичките билети, които са продадени, имам посещаемостта и мога това нещо да го извадя наяве, без да се притеснявам, защото аз мисля, че откакто аз съм директор в Пловдивското оперно-филхармонично дружество, което по принцип е една грешка, Пловдив би трябвало да има една филхармония, трябва да има и опера. В тази опера трябва да кажа, че трябва да играем оперета, да играем мюзикъли, да играем опера, за да може да обгърнем повече жанрове. И другото, което е, че ако говорим за някаква реформа: да, наистина, има толкова много градове с прекрасни сцени, които ако Министерството на културата даде малко парички на тези хора, те ще могат спокойно да си купуват от нас по един спектакъл, или по три спектакъла, или по пет, по този начин ние ще можем да задоволяваме потребностите от опера даже и във всички по-малки градове.

Р. П. – Да, но, г-н Калудов, вие говорите за много висш пилотаж при управлението изобщо на оперно-филхармоничните дружества. От министерството говорят за цялостно преструктуриране като тук в Пловдив да остане само Пловдивска филхармония с хор и солисти.

К. К. – В момента Оперно-филхармоничното дружество в Пловдив де факто е един безкрайно голям оркестър, което нямам нищо против да го имам, това са 98 – 9 души, но дефакто ние правим възрожденско театро, защото ние нямаме сцена, но имаме уверението на кмета, че ние ще имаме една от най-хубавите сцени в България и на Балканския полуостров. Аз не мисля, че в един момент, в който ние ще получаваме сцена, ще имаме възможност да правим опера и да задоволяваме нуждите не само на Пловдив, а и на много други градове тази потребност от тази дейност, аз не виждам смисъла да се прави тази реформа. Защото видите ли самото съкращаване като съкращаване преди около 15 г. е било съединяването на филхармонията с операта, при това са изгърмели не 38 места, а 68 места според моите изчисления, защото аз нарочно съм правил такава статистика и съм търсим да видя каква е всъщност далаверата в цялата история – присъединяваш филхармония с опера и изведнъж създават конфликт между хората, тъй като единия се мисли за по-висш музикант, а пък другият е едва ли не низш. Това е смешно. Всеки един музикант, ако е истински музикант, си върши работата дали в операта, дали във филхармонията в симфоничния оркестър, така както трябва и така както се полага.

Р. П. – За да заключим нашия разговор, г-н Калудов, да ви попитам чия подкрепа ви е нужна – на подписките, които се спретнаха в интернет, на тези, които направиха вашите колеги или пък може би разговор на общината с министерството на културата, или пък самият вие ще се върнете и ще започнете разговори с министъра? Как от тук нататък ще процедирате?

К. К. – Аз мисля, че когато се върна в края на този месец ще положа всички усилия да ме приет министрите, тъй като в края на краищата трябва да се разбере за какво става въпрос. Другото, което е, че мога съвсем спокойно да говоря вече това, което мисля, тъй като вече мен не ме е страх дали ще ме уволнят или не, тъй като виждам, че според мене това е преднамерено спрямо Пловдив. Аз виждам някаква тенденциозност в цялата тази история, тъй като, съжалявам много, но трябва да го кажа, аз не го виждам по друг начин. Защото ако погледнем реално...

Р. П. – Защото всичко извън София се закрива, това ли е тенденцията?

К. К. – Не, не, имам предвид Пловдив. и ще ви кажа защо, какво ме аргументира. Във Варна ние имаме една опера, аз съм варненец, драматичния театър и операта са заедно, те са си определили определени дни, за да работят заедно. Ние в Пловдив можехме да направим същото, както е било някога – в театъра да се дават и оперни спектакли. Само че в театъра по време на правене на ремонта кошарата е закрита вече и в нея вече е сложен механизмът на въртящата се сцена. Ето защо аз мисля, че нещата не са от днес, не са от вчера, те са много от отдавна, като че ли това е някакво постепенно подготвяне на закриването на една институция, която се нарича опера в Пловдив. Значи след като бившият министър г-н Стефан Данаилов ме назначаваше и ние си говорехме с него, седнали в кабинета, той говори: какво ще правиш, бе, братче, ми ти нямаш сцена. Аз казвам: аз съм като тия дето в тоалетна да ме сложиш пак ще го направя театрото. Ами викам/ в театъра защо не може, ами там има някакви проблеми, после изпратих г-н Велев да види и се оказа, че нямаме достъп до кошарата, ето защо нещата не са от ден днешен, мисля, че всичко е не знам дали целенасочено, но така имам усещането, че има някакво подготвяне на нещата още много отдавна. Естествено, също има хора, които мислят, че всичко трябва да бъде централизирано в София, аз не мисля така. Защото предпочитам да бъдем една Швейцария, ако говорим за някакви маневри, за някакви реформи, предпочитам да бъдем на кантони, за да може и държавата да взема участие, но и кантоните да вземат участие. Защото примерно ако една област Пловдив започне да издържа филхармонията си и своята опера, плюс останалите градове, които са около тях ние ще можем да ходим, да правим турнета, които ще бъдат за сметка на нашите заплати, които със сигурност няма да бъдат толкова мизерни, каквито са в момента. Другото, което бих искал да споделя, че това са мои неща, които би трябвало да ги кажа на министъра, а не на вас, но другото, което бих искал да споделя е ние не можем да си позволим да робуваме на едно изречение, което чух случайно в медиите, че не всяко село трябва да има опера, аз мисля, че ако България си позволи да има театър и опера, защото както знаете самия театър е започнал от селцата, от много малките градове, там, където е имало нужда от това, там, където е имало някакви просветления на мъдростта на българина и ако ние преди 57 години тук, в Пловдив, сме направили опера, преди 50 г. сме направили филхармония, това значи, че българина е имал нужда от това. И ако днес някой ме пита има ли нужда от това изкуство това значи, че този човек никога не е стъпвал в опера. Веднъж стъпиш ли в опера, тогава вече ще разбереш има ли нужда от това изкуство, както има ли нужда от скулптури, има ли нужда от художници, от писатели. Сигурно има нужда, защото трябва да се докоснеш до тяхното изкуство и тогава да решиш дали има нужда.

Р. П. – Благодаря за това включване по Радио Пловдив на директора на операта Калуди Калудов, с който говорихме затова, че Пловдив заслужава да има опера и че едно бъдещо преосмисляне на това внасяне на предложение в Министерския съвет за редукция на нашето пловдивско оперно-филхармонично дружество задължително трябва да има.

Споделете

Митко Тодоров- зам- министър на културата и Калуди Калудов- директор на ОФД

Споделете

Актьорът Стефан Попов на гости в "Клуб Неделя"

Писателят Димитър Гачев и актьорът Петър Тосков - на гости в "Клуб неделя"

"Ден след ден" проблеми и приключения

Дебютанти и ветерани "Точно днес"

Откриха ремонтирания път Юндола – Разлог

За Радио Пловдив

Програми

Още