Кръстю Кръстев - директор на Родопския драматичен театър "Н. Хайтов"

Радио Пловдив: След преобразуванията, свързани с изчезването всъщност на някои опери и филхармонични състави в България, между които изчезването и на Пловдивската опера, се оказва, че и Родопския драматичен театър „Николай Хайтов” в Смолян ще се влее в Драматичен театър – Пловдив. На някои места информацията е, че ще стане приемна сцена на Пловдивския театър затова сега търсим първия коментар от директора на Смолянския театър Кръстю Кръстев.
Очаквахте ли подобно решение, бяхте ли информиран? Както се казва слухът предхождаше ли това решение и как ще го коментирате всъщност.

Кръстьо Кръстев: Ми, разбира се, че слухове много в България, предхождаше, имаше индикации за нещо, че ще става, ставаше въпрос, че ще се трансформират театрите, ставаше въпрос и за нашия театър, защото имаше определени неща, които трябваше да се изпълнят ... и последва това нещо. Аз не знам точно какво значи сливане. Сигурно, защото като прочетох проекта за указа, който го има в сайта на Министерството на културата, от него поне аз така разбирам не става въпрос даже за приемна сцена, или може би ще стане въпрос за приемна сцена, но не знам какво значи това понятие т. е. какво ще става от тук нататък, колкото до хората – всички са в шок.

Р. П. – А, г-н Кръстев, никой обаче не ви е информирал пред това, не сте дебатирали точно този вариант, така ли?

К. К. – Не, не сме дебатирали точно този вариант в този смисъл на думата, ние сме дебатирали общи положения какво трябва да се направи в реформата. И определено, съсловието знае, че трябва да има реформа, знае, че тя неизбежно ще се случи.

Р. П. - Съвсем накратко моля ви кажете каква е ситуацията в Смолянския театър – кой и как ви финансира и как се финансирате след като пък успявате да правите турнета и в Съединените щати, от друга страна?

К. К. – Да, да, и сега се върнахме от Русия, от Москва и пак сме канени и т. н. Еми, вижте какво, изобщо финансиране само Министерството на културата и мисля, че това е голямото разковниче за взетото решение. Защото знаете в каква община живеем – ние живеем в най-малката община, може да се каже в момента е най-бедната, с най-голямата безработица и работим в най-голямата сграда, която е ламя и която гълта безумно много средства. И тъй като общината не може да извади пари, за да ги даде за театъра в буквалния смисъл на думата, независимо дали ще ги даваме за дейност или ще ги даваме за поддръжка на това огромно съоръжение, което за радост и за съжаление, разбира се, защото то има много жертви от нас. Разбира те ли, че тук примерно 6 месеца е зима и това нещо как се отоплява и как сме работили, ние въобще не сме се отоплявали, трудно сме работили...

Р. П. - А вариантът въпросните културни институции да преминат на финансиране от общините беше предложен, но то е несериозно дори да го обсъждаме. По средата на годината да се приеме нещо подобно, а дори и такова финансиране изцяло да легне на общински бюджети, изобщо не знам да има някъде такъв европейски опит и поне ако го има ясно е, че това е невъзможен вариант и беше малко като измиване на ръцете.

К. К. – За общините ли говорим?

Р. П. – Да, да.

К. К. – Да, сега ще ви кажа, вижте сега, самите институции, според мене, моето скромно мнение, аз работя вече 30 г. на това място, от 12 г. съм директор, не може да бъде самото финансиране на тези творчески единици или на тези културни институти не може да бъде само едно дело. Това са хиляди потоци, които трябва да се събират, потоци от малко парички, които трябва да влизат. Никой не може да остане индиферентен към това.

Р. П. – Г-н Кръстев, кажете все пак някакво разчитане на тази формулировка – сливане на Смолянския театър с Пловдивския.

К. К. – Еми сливане, аз както го разбирам, може би част от хората, които са работили в Родопския драматичен театър, защото тук работят изключително ценни хора, които имат изключителен художествен критерий, които са много навътре в тази професия и достойно я работят, затова говорят награди и т. н., да не говоря сега такива рекламни работи, защото те са действително, отворете сайтовете и ще видите какво сме направили в Москва и т. н., но мисля, че част от тях ще бъдат поканени да работят в пловдивската трупа и от тук нататък не знам каква ще бъде формулировката, това трябва да се изяснява, мисля, че ще бъде казано от Министерството на културата.

Р. П. – Смолян без театър, само една сцена, която може да се използва за гастроли?

К. К. – Е ужас. Еми вижте, това е... аз не мога да си го представя, сигурно тук ще има хора, които да работят отделно. Смолян без театър не може.

Р. П. – Защо не може, защо не може?

К. К. – Защото вижте сега, трябва да ви кажа следното: това е един регион, който разпрострян на близо 200 км разстояние, това са малки населени места, с малко хора, но това са хора, които са жадни за култура, ние не може просто да ги изолираме така. И това беше нашата работа. За съжаление инфраструктура, парите, които минават през този регион, за съжаление са много, много малко. и това е бил основен проблем на съществуването на този регион – реално тук няма индустрия, не може да се създаде индустрия и не бива да се създава индустрия, тук може да се развива само туризъм и култура както го казвам аз, но явно сега държавата да си го позволи, регионът също не може да си позволи тези средства, защото няма откъде да ги акумулира, защото вижте какво става на Пампорово, няма жив човек сега в момента, и не знам. Икономическата криза ни удари просто много здраво.

Р. П. – А смятате ли, че замисъла да се промени финансирането в случая тоест директорите сами да се разпореждат със средствата на културния институт, включително и средствата от билети да остават при тях, доколкото знам май това последната година си и ставаше, но доколко за по-малките театри и формации е възможно и може наистина да бъде по-добре за самите тях?

К. К. – Ми, то при всички случаи ще бъде по-добре. Аз искам да ви кажа, че публиката на Родопския драматичен театър за тази година е 11 000 човека. Разбирате ли, в град с 22 000 като казват, че неофициално е някъде около 19 000, значи това е огромен процент от хора, които са дошли, но тук билетите могат да се продават по 3, 4, 5 и на премиерите 6 лв. Разбирате ли, защото 20 % от хората нямат препитание тук, че да е и повече. Кажете ми как да продам билет примерно 5 лв за ученик като 3 лв за родителя му е много скъпа цена, как да продам на човек, който иска да дойде билет 8 лв като знам, че той живее с 200 лв на месец? А той идва на театър. Може да попитате трупите, които са гостували тук каква публика имаме ние, как тя възприема представленията, колко е възпитана тя да гледа театър, как реагира. Всички се възхищават. Но това е публиката – тя е малко и не може да продаваме скъпи билети и аз искам да продаваме билетите 16 – 18 лв. Е, тогава с тази публика аз ще се издържам, аз няма почти да искам пари от никъде.

Р.П. – Добре, вчерашният шок, в който сте все още след като прочетохте затова решение имате ли някаква идея какво ще правите?

К. К. – Еми днес ще се опитаме да си съберем хората. Имам идея, разбира се, ние сме мислили. Всичко ми е минало през главата. Аз съм толкова години в театър и съм изкарал толкова реформи, ние бяхме първия театър, който беше открита сцена, вие знаете колко пътувахме, колко пари получаваха актьори и всичкото нещо, когато това работеше така както трябваше да работи. И после с годините това се развали, защото някой реши, че трябва да го променя в някаква друга светлина. Както и да е, няма никакво значение, това е минало. Ние сега ще се опитаме – ние сме актьори, ние не може да не играем, ние трябва да работим, вие знаете, че нашата професия не е луд, но много помага, това са хора, които работят за 420 лв млади актьори...

Р. П. – Само една вметка, искам да ви кажа, че един от пловдивските актьори в кукления театър, който играеше ролята на Дон Кихот - блестящо представление, сега се препитава, когато играе с куклите си на централната улица в Пловдив.

К. К. – Да, има го този случай, даже познавам колегата, но той е мъжко момче и така трябва...

Р. П. – Ще търсите си опит за контакт с Министерството на културата?

К. К. – Разбира се, че ще го търсим и разбира се, че ще разговаряме с тях. За съжаление вчера не успях да се свържа.

Р. П. – Ами то е пост фактум...

К. К. – Едно нещо разбирам аз. И фактът е следният: пари няма, нещо трябва да се случи и започваме от там, откъдето можем да си търсим причината. Ето, общината не помага във финансирането и това е първото условие, което да кажат хората: еми, никой не иска да ни помага, какво да правим?

Р. П. – Ще се чуем отново, г-н Кръстев. Кръстю Кръстев – директор на смолянския драматичен театър, който е обявен, че ще се слее с пловдивския драматичен театър, както чухте от директора повече информация освен кратката, обявена в сайта на Министерството на културата, там нямат.

Споделете

Кръстю Кръстев - директор на Родопския драматичен театър "Н. Хайтов"

Споделете

Актьорът Стефан Попов на гости в "Клуб Неделя"

Писателят Димитър Гачев и актьорът Петър Тосков - на гости в "Клуб неделя"

"Ден след ден" проблеми и приключения

Дебютанти и ветерани "Точно днес"

Откриха ремонтирания път Юндола – Разлог

За Радио Пловдив

Програми

Още