Мичо Димитров, музикант

публикувано на 23.12.10 в 14:02

Радио Пловдив: Известният цигулар и бивш концерт майстор на Пловдивската филхармония Мичо Димитров подари още един празник за душите на пловдивчани. Той пристигна специално от Холандия в родния си Пловдив с един от най-красивите концерти в репертоара на всеки цигулар – концерт от Менделсон. За него Мичо Димитров е получил покана от Пловдивската опера, както сам казва, с огромно желание я е приел, защото Коледа е един от най-светлите празници за него. Здравейтев студиото на Радио Пловдив, Вие живеете около 22 г. в Холандия, нали така?

М. Д. – Да, така е.

Р. П. – Каква е според вас разликата, вие от няколко дни сте в Пловдив, може би вече сте се ориентирали за живота тук, каква е разликата между двете страни, според вас?

М. Д. - Разликата в основни линии е в това, че холандците все още се надяват, че кризата ще отмине. И там има проблеми, както и в България. Тук хората ми се виждат по-песимистични, сякаш нещата не са в най-добрия си вид. Публиката е същата. Искам да ви кажа, че публиката навсякъде по света е същата – идва да чуе красива музика, да получи удоволствие, да получи красота, тъй че в това не виждам никаква разлика, но ми се струва, че е много тежък периода в момента. То е навсякъде – и в Холандия, и в България, но тук хората реагират малко по-песимистично.

Р. П. – Каква година изпращате и с какви творчески планове сте зареден за следващата?

М. Д. – Ами, годината беше много хубава. Не мога да се оплача и при нас хубава година е, когато е заета и има много неща да се вършат, много приятни неща свърших тази година. Доволен съм от това, което успях да направя. Започнах работа в университета в Есен, където бях поканен от проф. Минчо Минчев и работя с неговия клас и за мен е огромно удоволствие да работя с тия млади и прекрасни инструменталисти. Интересни концерти в радиото при нас. Току-що изсвирихме едно от най-великите произведения на Вагнер операта „Парсифал” – концертно изпълнение, тя е около 6 часа. И така – общо-взето удоволствието е от нещата, които съм свършил тази година.

Р. П. – Счита се, обаче, че цигулката е най-сложния инструмент? Идвало ли ви е някога да се откажете от нея?

М. Д. – А-а, има много такива моменти, когато нещо не върви както трябва, ти се иска да я хвърлиш, но само след 3 минути пак я грабваш.

Р. П. – Всъщност, кога се зароди любовта ви към цигулката?

М. Д. – Ами, от най-ранна детска възраст, аз съм го казвал в много интервюта и сега ще го повторя: аз имах желание да свиря на цигулка, видях я на витрината на музикалния магазин в Пловдив. Това е най-основният стимул – исках да го имам, получих го, първата година се радвах, както всяко дете се радва на играчката си, след това настъпи известен отлив и тогава родителите са много важни, които трябва да настояват на детето да свири, просто да поемат инициативата. След което нещата си дойдоха по местата, но идеята беше моя и съм започнал на 6 г.

Р. П. – А какво си спомняте от първите мигове, когато се докоснахте до цигулката?

М. Д. – Ами, това, което помня е, че цигулката е едно прекрасно произведение на изкуството само по себе си, дори и да не се свири на него, то е като едно разкошно бароково творение, като една божествена скулптура от дърво – просто удоволствие от нейните линии, от всичко това, което представлява, от лака, от ключовете – една любов към този предмет – едно първо любопитство, а после любов, че може да задържиш в ръцете си, а даже и да възпроизвеждаш звуци от нея.

Р. П. - Вие сте един от най-известните български музиканти по света. Трудно ли се живее обаче далеч от родината?

М. Д. – Трудно е, винаги, аз съм от категорията хора, които не се внедряват на 100 % на мястото, където са. Чувам и други българи, че просто не се сещат за България и им е все едно ще дойдат или не. Аз трябва да дойда за 2 – 3 месеца, да се заредя пак с енергия в родния си град, в Пловдив, иначе ми е трудно лично на мен. Мисля непрекъснато за страната си, имам сателитна телевизия, гледам българска телевизия и просто се старая да бъда в крак с това, което става у нас.

Р. П. – И как ви се струва то? Освен, че хората са тъжни, по-песимистично настроени...

М. Д. – Освен, че хората са тъжни, мисля, че много неща вървят напред, аз помня и 90-те години и страшните периоди, когато хората бяха в бездънен мрак, бих го нарекъл. Сега има развитие. Има много трудни моменти, много трудни периоди, но мисля, че страната върви нагоре, това е мое мнение.

Р. П. – Завърнахте се броени дни преди най-красивия християнски празник Коледа, затова ми се иска да завършим нашия разговор с едно пожелание към пловдивчани.

М. Д. – Ами, какво да им пожелая? Да бъдат търпеливи най-вече, мъдри, за да проумеят, че всяко нещо в крайна сметка се постига с много мъка, но явно кармата на нашата страна е по-тежичка, обичам страната си и мисля, че ще дойдат светли моменти, но трябва просто търпение, вяра в това, което в момента се прави и мисля, че в крайна сметка ще дойде тоя светъл момент, когато нещата ще бъдат малко по-добре.

Р. П. – Благодаря ви за този разговор. Чухте известния цигулар Мичо Димитров, който тази вечер ще зарадва пловдивчани със специален концерт в навечерието на Коледа.

Споделете

Мичо Димитров, музикант

Споделете

Актьорът Стефан Попов на гости в "Клуб Неделя"

Писателят Димитър Гачев и актьорът Петър Тосков - на гости в "Клуб неделя"

"Ден след ден" проблеми и приключения

Дебютанти и ветерани "Точно днес"

Откриха ремонтирания път Юндола – Разлог

За Радио Пловдив

Програми

Още