Менда Стоянова, депутат от ГЕРБ

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Радио Пловдив: Мажоритарният депутат от Пловдив и председател на финансово-бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова е наш събеседник точно днес.
{audio}
Г-жо Стоянова, да започнем с вашето замесване в грозния дебат, грозните случки около СРС-тата и скандалите, които бяха предизвикани от това. Свърши ли за вас тази история, за която казахте, че ви е омерзила?

Менда Стоянова: За мен тя не е приключила и не може да бъде приключила по няколко причини. Бях казала, че ще коментирам едва, когато излязат резултатите от прокуратурата за автентичност на записа. За съжаление такъв запис не беше предоставен нито на вас като медии, които също бихте могли да си направите собствено проучване, нито на прокуратурата, което за мен беше много странно и вероятно има две възможни обяснения: или такъв запис няма или е така манипулиран, че ясно това ще проличи. Не знам. Какво да ви кажа? Продължава да ми е неприятно, защото дневния ред на обществото се измества, някои лица като хора от РЗС вършат неща, които за мене остават ненаказани дори и от общественото мнение, още по-малко закона предвижда. Значи, може да се разпространяват записи, могат дори да не се разпространяват записи...

Р. П. – Да, запис с вашия глас в интерес на истината не беше пуснат.

М. С. – Какво от това? Една медия го публикува, всички медии го тиражират, зрънцето на съмнението, да не кажа, нали е хвърлено, по името на човека е хвърлена кал и след това няма никакво значение какво ще е развитието нататък. Трябва да има законови основания това да не се случва. А ние говорим за това, че подслушванията са много, че трябва да има промени в закона за СРС-тата – така говорят хората от опозицията, но никой не повдига въпроса затова нормално ли е, дори това да са СРС-та някой да ги изнася, някой да ги тиражира и затова никой от тези, айде, който ги изнася да го намерят хубаво, но говорим за тия, които ги разпространяват и тиражират, не носи никаква отговорност.

Р. П. – Защо се оказахте на прицела на атаките срещу ГЕРБ?

М. С. – Значи, много неща могат да бъдат причина за това: затова, че може би съм шеф на ключова комисия, може би съм така един от малкото хора, които до известна степен имат уважението и в парламента, и на опозицията и трудно според мен биха могли да се намерят други неща, с които да оплюят името ми. Може би това е причината.

Р. П. – А ще търсите ли съдебна защита на името си?

М. С. – За мене е важно тая история да приключи, не само моята, въобще и тогава ще се обърна към адвокат, за да видя какви са възможностите в закона, тъй като на първо четене законите май няма кой знае какви възможности, да си потърся и съдебно правото.

Р. П. – Казвате, защото съм шеф на ключова комисия. Всъщност, общото, което вреше в гърнето от записи, чути, манипулирани, поне презаписвани, диалози, без, за съжаление както стана ясно, възможност да се сравнят с истински разговори, е това, което се случва в Митниците.

М. С. – Ами, просто Ваньо Танов е бил подслушван и имат така да се каже алиби за наличието на тези записи. Това е причината да бъдат свързани с Митниците.

Р. П. – В същото време, да продължа въпроса си, основните атаки на опозицията към вашето управление в момента е, че не се справя с контрабандата, което пряко кореспондира и с предишния въпрос.

М. С. – Да, наистина. Само, че ако разгледаме акцизната област, в която обикновено се вихри контрабандата, защото там е най-атрактивна, има три ключови направления: производството на алкохолни напитки, производството и търговията с петролни продукти и цигарите. В първите две има ключови успехи. Ако погледнете данните за акциза на алкохола, който не е повишаван между 2010 и 2009, ще видите, че три пъти и половина се е увеличила акциза от алкохол, което означава, че три пъти и половина се е увеличило производството и потреблението на хората, което пък от своя страна означава, че три пъти и половина е излязъл черен пазар навън. Това е алкохолът. Ако сравним сектора на горивата ще видите, че там акциза е малко повишен спрямо 2009 г. Но ако направим анализ на спада на потреблението в количества на петролни продукти за българския пазар той е около 30 %, което означава, че около 30 % сив сектор е изваден на светло. Това са такива елементарни сметки. И в тези две ключови области имаме ключови постижения в борбата със сивия сектор и контрабандата, защото там се въведоха драстични, драконовски мерки за контрол. Знаете: измервателните уреди, дадохме наредбата, дадохме законови основания на митницата, наредбата, която митницата от две години не издаваше беше издадена и на практика се поставиха условията. Сега в пленарна зала ще бъде гласувано още едно допълнение, което ще изисква и резервоарите на търговците на горива да бъдат свързани с НАП, така че НАП да следи продажбите на горива не само от колонките, но и от резервоарите т. е. да има връзка и от двете, което в момента се къса и също дава възможност да се заобикаля закона.

В областта на цигарите обаче нещата не стоят така. За съжаление, там наистина се вихри сериозна контрабанда. Там, обаче, няма такива механизми контролни, които бихме могли да заложим на законово ниво. Там трябва границите с Турция, морето, Македония, откъдето биха моли да влязат цигарите, да се пазят включително и от митничарите, но за съжаление границите Гърция, Румъния са отворени. Там не може да има контрол, не може да има скенери, защото такива са изискванията на Европейския съюз и там всеки един нелегален ТИР, всеки един нелегален камион трябва да се проследява и да се хваща във вътрешността.

Р. П. – Как работи митницата според вас, г-жо Стоянова?

М. С. – Знаете ли, митницата работи там, където има митница по границата. В момента се обявява търг за допълнителни скенери на пристанищата. Това е пътят. А колкото до контрабандата, която минава през европейските ни граници там митницата за съжаление няма механизми освен мобилните групи, които заедно с МВР, с полицията трябва да гонят тая контрабанда. Всички говорят за някакви мургави наши съграждани, които продават и никой не ги търси. Еми, то това е последното звено. Тук не е въпросът да хванеш мургавия съгражданин с две кутии фалшиви цигари и с това да приключи.

Р. П. – Питах ви как работи митницата с продължение на въпроса справя ли се работата си Ваньо Танов? Би ли трябвало да остане на този пост? Опозицията и дори поддържащи правителството формации като Синята коалиция поискаха неговото отстраняване.

М. С. – За мен Ваньо Танов беше така различното предложение, той не е митничар, той не познава в детайли митническия процес, митническите закони, но той пък идва отвън от една структура, която има много общо с контрола, който митниците трябва да правят. Аз трябва да кажа, че г-н Ваньо Танов положи много усилия и според мен той много бързо усвои материята на митниците и в тоя аспект аз нямам забележки към неговата работа. Така твърд е, има желание да свърши работата. Факт е, че по негова инициатива, по инициатива на митниците се проведоха редица законодателни промени. Направиха се и се пуснаха ония наредби, които стояха като неизползван инструмент, нарочно не бяха пускани, защото те трябваше да затворят тия пазари, за мене означава воля от негова страна наистина да се справи. Друг е въпросът, че всяка добра акция, всяко добро движение на митниците засяга интереси.

Р. П. – Може ли така както Красьо Черния в съдебната система, Мишо Бирата да се окаже тест за работата въобще на контролните органи, на управляващите?

М. С. – Аз не виждам нищо лошо, че се говорят проблемите с митницата. Знаете ли вчера при мене вчера имах две посещения от бизнеса – сериозен бизнес с горива и те споделиха своите проблеми. В случая не бяха проблеми с контрола, а проблеми с някои законови разпоредби, които примерно по един или други начин влияят върху техния бизнес. И аз ще се свържа с митниците, дали с г-н Ваньо Танов, дали с неговите експерти и ще коментирам този въпрос. И ако това излезе като СРС и ако аз спомена, защото аз ще спомена кои са тези бизнеси, които са засегнати, защото те са сериозни, това също може да бъде изтълкуване като опит за лобиране за този или за онзи бизнес. Това, че Мишо Бирата познава президента или премиера и е споделил проблема си с тях, защото той смята, че той е прав, а митницата превишава правата си. Между другото, контролните органи имат такава склонност – било то митнически, било то данъчни, така, използвайки максимално правата, които има дава закона, някой път да превишават правата си, не говоря в конкретния случай с Мишо Бирата, и да пострадват и неправомерни и някои видове данъкоплатци. Така че нищо ненормално няма в това той да е споделил проблема си и съответно Ваньо Танов да е питан за тоя проблем. Това са нормални неща. Трябва да има такива разговори, включително и за кадровите проблеми, включително и за кадровите проблеми.

Р. П. – Е, най-малкото управляващите имат навик да имат контрол върху назначенията на свои кадри.

М. С. – Може и да е лош навик. Но кой в крайна сметка назначава кадрите? Ваньо Танов. Чий кадър е Ваньо Танов? Той е кадър на управляващата партия. И когато Ваньо Танов търси да назначи началник в Пловдив не е ли нормално пловдивски депутати да се интересуват кой ще е тоя началник, има ли той качества или няма качества, или да препоръчат някой. А решението е на Ваньо Танов и по-скоро на комисията, която ще проведе конкурса.

Р. П. – Да ви попитам и друго. След поскъпванията, за които се говори, които се случват и на пазара, става дума за хляб, за олио, за други основни стоки, очаквате ли и предвестник ли са те на инфлация, по-голяма от тази, която правителството очакваше и вие като съавтор на бюджета?

М. С. – Мисля, че системата за хляба също има неразбиране. Държавата не може да се намеси на тоя пазар и не е редно да се намеси. Държавата не може да спре нито износа, нито може да каже на фирмите, производители на зърно да продават на по-ниски цени, когато международната цена е висока. А не можем да искаме хляба да бъде на същата цена, при положение, че зърното е два пъти по-скъпо. Така че тук вдигането на цената на хляба е обективно, друг е въпросът да не се използва ситуацията за по-голямо вдигане от това, което представлява повишението на разходите за производство. По подобен начин стои и въпросът с олиото.

За миналата година беше отчетена инфлация средно на годишна база 4 % - това е една нормална, оздравителна инфлация. Всеки икономист, всеки бизнесмен и той ще ви каже, че без инфлация не може. Ако няма инфлация, ако има дефлация – това е опасно за икономиката, това означава, че няма развитие. Така че една инфлация от 3 – 4 % не само, че не е страшна, тя е оздравителна за икономиката.

Р. П. – Искам да ви попитам и аз местните бюджети, конкретно за бюджета на Пловдив, а в последните дни сигурно сте в час затова как да се харчат общински средства за подпомагане на различни сфери – футбола с билети за мачове и поевтиняване, даже безплатно на деца в детските заведения? Вашият коментар?

М. С. – За мен това са несериозни предложения особено в ситуация на криза – както държавата е в криза, така и общините са в криза. Както държавата трябва да стяга колана на разходите, така и общините трябва да стягат колана на разходите. Какви са рамките, които държавата пуска? Държавата дава една сума за т. н. държавно делегирани дейности, която е в същия размер, който е бил предходните години. От общината твърдят, че той е с 10 милиона по-малко от миналата година. Това на е вярно, всъщност вярно е, че е с 10 милиона по-малко, но това е, защото повече няма да има ангажименти да плаща на диспансерите, а това ще става на централно ниво от Министерството на здравеопазването и затова точно 10 милиона за диспансерите са извадени от субсидията за държавно делегираните дейности и ще се плащат през централния бюджет. Така че на практика за държавно делегираните дейности сумите са същите каквито са били предходната година. Не можем да искаме ръст, защото знаем каква е ситуацията с икономиката, приходите и бюджета. Колкото до местните дейности общината има местни приходи, за да покрива местните си дейности. Общината взема решение да не вдига данъците, което за мене е добро решение, защото това не е начинът в криза да се пълни бюджета, така че за допълнителни приходи общината трябва да се концентрира върху своите общински приходи, своите общински предприятия, общински дейности и най-вече към експлоатирането на общинското си имущество. Защото 4 г. община Пловдив в лицето на настоящето ръководство не е сложило ред именно в получаването на приходи от общинска собственост. Там е разковничето. Реклами... Така че за мен има мегдан, трябва всяка община да бъде активна. Аз бих поставила въпроса: защо община Пловдив е на последно място по усвояване на европейски средства, а малки общини милиони евро взеха и вложиха в своята структура. Ние какво направихме в Пловдив? Нищо. Един лев европейски пари не са дошли, правим заеми – 50-милионен, искаме 30-милионен , сега искаме 18-милионен, за да правим пътища, без да имаме приоритет. Аз бих попитала г-н Атанасов ако той вземе 18-милионния заем, за да продължи асфалтирането на пътищата, вътрешно-блоковите, той има ли представа дали след няколко след няколко месеца тези улици отново няма да бъдат разкопани, за да може В и К да смени тръбите, защото това прави В и К в момента, съгласуван ли е тоя план с плана, по който В и К копае? Еми, не е само В и К, ами БТК, ами останалите? Знаете ли? Отново се тръгва по същата схема.

На първо място, за мене в този бюджет няма приоритети. А ако прочетете докладната на кмета към общинския съвет, с която той ще иска гласуването – там няма приоритети. Там има само хленчене, че тук парите не достигат и там парите не достигат и естествено държавата е виновна за това. В условия на криза трябва да се изведат един или два приоритета и те да се следват. Всичко останало е работи на оборотите от предходната година.

И втората ми така основна забележка е, че от години се опитва методологически министерството на финансите да прилага т. н. програмен подход при бюджетирането както на централните ведомства, така и на общините. Когато се дават пари примерно за култура трябва отдел „Култура” за 2011, не само за 2011 и да каже: ние ще правим това и това и ни трябва толкова, толкова пари – да го остойности. И тогава в бюджета да влезе тази сума, но да е ясна още, когато се гласува за какво ще бъде изхарчена тя.

Р. П. – Отговаряте на репликата на общината, че всъщност Пловдив има да получава едни пари за софийския боклук, но не ги получава, пък репликата на държавата е, че трябва да има проекти срещу тях?

М. С. – Проекти и приоритети! Аз ще ви кажа. Беше гласувана от тези пари сума за Модър – Царевец. Какво се случи в края на годината? 2 млн лева държавата трябва да приведе от тези пари, за които говорим за боклука, за да се плати проекта на Модър – Царевец, но него го няма. И тогава с г-н Атанасов говорихме по телефона и аз му викам: „Дайте да видим за какво да ги прехвърлим, да пуснем едно постановление, да натиснем да не е за Модър - Царевец”, той ми вика „За Синдикалния дом”. Ама защо го няма проектът за Модър – Царевец. Ако го имаше щеше да бъде платен, ако беше тръгнало строителството, щяха да се привеждат пари за него.

И така. Много дълга е тази тема, но вярно подходът, подходът е сбъркан. Подходът не трябва да бъде на парче. Трябва да има подход правилен, с приоритети, които да бъдат обсъдени и приети от всички нас, живеещи в тоя град.

Р. П. – Благодаря за вашето участие в утринната програма на Радио Пловдив. Менда Стоянова – мажоритарният депутат от Пловдив, председател на финансово-бюджетната комисия в парламента.

Радио Пловдив: Слушате Радио Пловдив. Сега както ви обещахме сега разговор с областния управител Иван Тотев. Ще започнем от злободневната тема и тази, която дискутираме вече втора седмица защо кмета на Пловдив Славчо Атанасов иска да даде 300 000 лв точно от бюджета на Пловдив на четирите местни футболни клуба. Една от идеите, които лансира и заместник-кмета Георги Тютюков е точно тази да се подпомагат младежките отбори на съответните четири местни футболни клуба като, разбира се, парите се поделят по равно между тях. Сега към тази идея започваме с коментара на губернатора Иван Тотев. Как ви се струват подобни идеи днес?

Иван Тотев: Аз мисля, че малко прибързани изказвания направиха и Атанасов, и Тютюков. Мисля, че трябваше първо да направят съответни консултации с общински съветници, с представители на партии, защото малко се получи конфузна ситуация в случая. Това е едно предложение, което така или иначе трябва да мине през сесия на общинския съвет, но по реакциите, които аз наблюдавам, смятам, че вече остава само предложение и донесе съответно и негатив на тези, които го лансираха, без да направят предварителна подготовка. Като цяло ние всичките сме „за” и всички трябва да бъдем „за” да подпомагаме спорта в Пловдив, но мисля, че начина, по който можем да подпомагаме е малко по-различен, а именно - инвестиране в инфраструктура, но точно този начин не мисля, че е най-правилния – по най-малката причина, че това са стопански организации, които трябва да се самоиздържат.

Р. П. – А, г-н Тотев, точно вие казахте, че не трябва да се дадат пари за футболните клубове. 2 милиона от парите, които чакаме така години наред от София, които така и не идват, да бъдат пренасочени точно към футболните отбори, нали? Това е ваша идея?

И. Т. – Тук е грешката. Ето, това е разликата. Не към футболните отбори, а към общинската собственост, защото тези стадиони са общинска собственост. Това е разликата. А купуването на билети е вече намеса в стопанска организация, просто нещата са абсолютно различни. И тогава вече започваме да си задаваме много други въпроси – защо билети точно за футбол, защо не за други спортове и отваря един дебат, който е безсмислен.

Р. П. – Тези 2 милиона лева, които евентуално могат да се отделят за материално-техническата база така да кажем, къде най-спешно има нужда според вас от реновиране? Какво ще прави държавата примерно със стадион „Пловдив”?

И. Т. – Вижте, стадион „Пловдив” е общинска собственост и има процедура за концесия, така че не знам защо изобщо задаваме въпроса какво ще прави държавата със стадион „Пловдив” като фактологията е съвсем различна. В момента имаме процедура за концесия, имаме избран победител, няма договор, но това са все въпроси, които трябва да бъдат отнесени към общината и респективно към кмета Атанасов. Така, че в случая ако има някаква заявка или някакви намерения от страна на община Пловдив за държавна помощ, естествено, можем да седнем и да коментираме, да дебатираме, но...

Р. П. – Е, там имаше много идеи, г-н Тотев. Знаете, Тютюков прекара една идея такава, че едва ли не стадион „Пловдив” може да стане национален, затова държавата да даде пари. Как ви се струва изобщо такова говорене?

И. Т. – В момента има процедура по концесиониране на този обект така, че община Пловдив трябва да отговори на въпроса какво се случва с тази процедура – ще бъде ли подписан договор, няма ли да бъде подписан договор. Така, че това са едни големи въпросителни, които трябва да бъдат изчистени и точно това е начинът на работа на община Пловдив – лансираме една идея, която в своята същност се оказва неприложима и това не е първата идея, която чувам от страна на община Пловдив. За да лансираш една идея ти първо трябва да провериш всички обстоятелства около нея и аз смятам, че през тази година, която е изборна година, ние ще чуваме все повече идеи, които и самите хора, които ги лансират тези идеи, няма да бъдат убедени в тяхната реализация.

Р. П. – Г-н Тотев, да минем сега към другото, което е много важно за Пловдив – да се пребори и да стане европейска столица на културата чак през 2019 г., но пък за сметка на това София вече има стратегия, Варна ни изпревари значително като отдели пари от бюджета си. Какво да направи Пловдив? Как да се стигне до там, че и държавата да помогне съответно?

И. Т. – Вижте, по всеки ваш въпрос аз усещам това, което се насажда от страна на управляващия в Пловдив държавата да помогне, държавата ни е длъжна да направи нещо... А, къде сме ние в цялата тази ситуация и не само в тази ситуация? Какво е направило местното самоуправление? Точно затова се нарича местно самоуправление, за да взима най-добрите решения, които се отнасят за местната общност и за града, в който живеем. Така, че в случая, когато вие пак ми задавате въпрос какво държавата да направи, за да стане Пловдив културна столица...

Р. П. – Ами, спомняте се, че имаше доста голям бюджет, когато Пловдив беше европейска столица на културата – над милион тогава дойдоха то Министерството на културата. Затова ви питам сега.

И. Т. – Не беше столица, беше съпътстваща столица, това е малка разлика да дадем в нюансите. Но какво прави в момента Пловдив, за да се пребори с всички тези други градове от България, които кандидатстват за същото нещо? Вие виждате, че София не само има инициативен комитет, София от 2 г. се подготвя за това състезание. По същия начин не само Варна и Велико Търново се подготвя много сериозно за това състезание. В случая при нас аз поставих преди повече от месец въпроса какво ние правим, за да се подготвим и проблемът е, че на този етап ние не виждаме отговор от страна на община Пловдив. Това е едно състезание между градовете в България.

Р. П. – Да. Кажете какво става с Римския стадион. Кога ще стартира работата там? Да ви питам сега това е точно държавен замисъл.

И. Т. – Това е една чудесна идея с изключително много ползи за Пловдив и гостите на Пловдив. Това, което в настоящия момент чакаме е строителното разрешение, което имаме уверение, че ще дойде в най-скоро време от община Пловдив. Говорихме с председателя на община Пловдив евентуално следващата сесия да входира и предложението, което да мине през общинския съвет относно паметника на Филип Македонски. От там нататък има нормална процедура по Закона за обществените поръчки, избор на изпълнител и започване на реконструкцията.

Р. П. – Искате да кажете, че няма конфронтация на тази линия? Поне на този етап от общината не са се конфронтирали с вас?

И. Т. – Не мога да кажа. На този етап имаме добри намерения.

Р. П. – Още общински неща искам да питам, г-н Тотев, ако разрешите. Бюджетът на Пловдив ще се гледа на тази сесия на 28 януари, в петък, 187 милиона е рамката на бюджета. В рамката ще се иска евентуално да залегнат и други финансирания, не само тези 300 000 за четирите футболни клуба, а как го виждате, как е сглобен той и дали ще го върнете?

И. Т. – Не, бюджетът на Пловдив е абсурд да бъде върнат и аз смятам, че точно в тази година това ще бъде едно много лошо решение така, че по никакъв начин не мога да позволя въобще някой да си позволи да си мисли, че бюджета на Пловдив ще бъде върнат. Естествено, че няма да бъде върнат бюджета на Пловдив. а това как ще бъде приет и какви ще бъдат приоритетите му наистина зависи много от общинските съветници. Това, което аз мога да коментирам на този етап е това, което се появява в публичното пространство - като това предложение, което преди малко коментирахме и едно предложение на Коалиция за Пловдив за безплатни детски градини, това са неща, които виждаме в публичното пространство. На този етап смятам, че са малко по-скоро с предизборен привкус тези предложения. Ще видим как точно ще излезе бюджета от общинския съвет. Тогава ще можем да го коментираме в детайли.

Р. П. – А облигационният заем, който иска да тегли Славчо Атанасов и екипа му за строителство на детски градини, за спортни зали?

И. Т. – Намеренията са чудесни. В изборна година просто това са възможно най-добрите намерения, които някой може да измисли. Но пак стигаме до момента, в който намеренията – колко то нашите намерения се превръщат в реални събития и това, което мога да кажа, когато се обърна назад 3 г. от началото на този мандат, виждам, че почти нищо.

Проблемът не е толкова дали ще изтеглим заем, проблемът е, че ние освен да теглим заеми или да сме фокусирани върху мисълта да теглим заем, ние като цяло не търсим други възможности за града, а именно почти не се коментира темата за европейско финансиране. И вие виждате, преди малко ме попитахте – Римския стадион, но той не е държавен обект. Той е обект, финансиран с европейски средства. Така че в случая нямаме същия отговор от страна на община Пловдив и нямаме толкова аргументи да се похвалим, че сме използвали всички възможности, които ни дава членството в Европейския съюз и тогава да се обърнем за заеми. Защото имайте предвид, че голяма част от общините, една голяма община, която е в близост до Пловдив Стара Загора също се фокусира в заеми, но тези заеми там са за съфинансиране на европейски проекти, което прави разликата между Пловдив и другите общини в начина на мислене. Използваме всички възможности – търсим заеми.

Р. П. – Това означава, че няма да разпишете това предложение на Славчо Атанасов, което иска да...

И. Т. – Не, не означава това. Все пак нямам навика да коментирам решения, които все още не са минали през общински съвет и не са взети и така, че не мога да кажа дали едно решение бъдещо, което е все още само намерение, ще бъде върнато или не.

Следва продължение!

Споделете

Менда Стоянова, депутат от ГЕРБ

Споделете

Актьорът Стефан Попов на гости в "Клуб Неделя"

Писателят Димитър Гачев и актьорът Петър Тосков - на гости в "Клуб неделя"

"Ден след ден" проблеми и приключения

Дебютанти и ветерани "Точно днес"

Откриха ремонтирания път Юндола – Разлог

За Радио Пловдив

Програми

Още