Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

проф. Божидар Димитров - директор на НИМ

Радио Пловдив: Издигането на кандидатурата на български град за европейска културна столица през 2019 г. се оплете в странна интрига след изявлението на министрите Симеон Дянков и Вежди Рашидов в Истанбул пред валията на града Хюсени Мулту, че България има намерение да издигне кандидатурата на София за европейска културна столица. Последва и реакцията на пловдивския кмет Славчо Атанасов, който изпрати писма до президента Георги Първанов и премиера Бойко Борисов, в които изразява възмущението си от поведението на двамата министри.

Със следващия ни събеседник проф. Божидар Димитров, който е директор на Националния исторически музей, ще се опитаме да хвърлим светлина върху този спор от историческа гледна точка и съответно кой от градовете София, Пловдив, Русе и Варна имат най-големи предимства.

Божидар Димитров: Ако нещата се разглеждаха от историческа гледна точка културна столица на Европа би трябвало да бъде град Созопол. То е една проста причина – той е най-старият български град, по това въобще няма спор, освен това този град има традицията да организира големи културни фестивали. Знаете, че там се прави вече от над 20 г. фестивалът „Аполония”, при което в рамките на 10 дни се прави преглед на най-доброто във всички видове изкуство и т. н., и т. н.

Сега, ако говорим сериозно, ако говорим сериозно, не би било редно да спорим за всичко и за всички, защото така намаляваме позициите си в света – един народ, който не може да се разбере къде да бъде един културен фестивал, къде са костите на Левски, 3 март – деня на Освобождението му и възстановяването на българската държавна независимост – този ли е празникът или не е този и т. н. , и т. н. От гледна точка на това кой има най-добри възможности да осигури фестивала със зали, със зали за концерти и зали за изложби, и т. н. , такива неща се правят, когато един град стане културна столица, от гледна точка на това кой град може да осигури хотели за десетките хиляди хора, които ще дойдат от цял свят – това трябва да бъдат критериите и аз мисля, че София печели в това отношение много по-добре. Има много по-добра инфраструктура, по-добро летище и т. н., и т. н. Аз разбирам моя приятел Славчо – кмета на Пловдив, както Пловдив, така и всички останали градове през октомври ги чакат избори за кмет, човек трябва да се бори за всичко – от Пангюрското съкровище до културна столица на Европа, но силно се съмнявам, че правилно са претеглени всички аргументи „за” и „против”, за да се започва такъв спор и, че те ще донесат гласове, гласове на бъдещия кмет.

Р. П. – Проф. Димитров, мотивите на пловдивския кмет Славчо Атанасов за неговото възмущение...

Б. Д. – Защо ще се възмущава по дяволите? Защо за всяко нещо трябва да се прави скандал?

Аз ви казах какви трябва да бъдат критериите: осигуреността на един град със зали, осигуреността на един град с комуникации за връзка със света, е, тези неща трябва да се имат предвид, тъй като и четирите града имат много богата история и София, и Пловдив, и Варна, и т. н. И дори случаят с родния Созопол го приведох като пример, че дори един малък град от историческа гледна точка би могъл да претендира още повече, че наскоро бе избран от целия български народ за номер едно в областта на културно-историческото наследство. И това си е така. Но естествено, Созопол не би могъл да бъде културна столица на България по простата причина, че трудно би могъл да осигури всичките тези неща, които казах – достатъчно зали, достатъчно добри комуникации, макар, че хотели в Созол си има, пък и Бургаското летище не е лошо.

Р. П. – Това, което казвате обаче звучи като приказката „Двама се карат – третият печели!”.

Б. Д. – Но не звучи като приказка. Казвам, че тези неща трябва да се имат предвид. София така или иначе има най-доброто летище, има много хотели, има много концертни зали, зали за изложби, Национален исторически музей, към който съм се запътил между другото в момента, и т. н., и т. н. Всички неща ги нямат другите кандидати – да речем и трябва да се прецени кой е най-добрият и да не изпадаме в локален патриотизъм. Именно трябва да гледаме от гледна точка на интересите на страната, а не от гледна точка на локални интереси. Така е.

Р. П. – Всъщност, този проблем възникна заради изказването на министрите Симеон Дянков и Вежди Рашидов в Истанбул, което пък създава впечатлението, че избора е предрешен. Вие имате ли такова усещане и според вас?

Б. Д. – Не, нямам, няма. Аз не участвам в никаква комисия, може да има някакви такива, които определят кой град да бъде, но аз не участвам и не мисля, че е предрешено. Аз ви казах, че ако се установят някакви критерии не София, а столицата на България трябва да отпадне в т. ч. примерно Националния исторически музей и в София и да се нарича Софийски музей. Той е на цялата страна и може би затова е на околовръстното шосе, извън София дори. Трябва да се разглежда столица не като град-конкурент от София, Варна, Русе, Созопол и т. н., а като нещо, което е на цялата страна и да не изпадаме в локален патриотизъм.

Р. П. – А това изказване на двамата министри гаф ли е според вас?

Б. Д. – Не, не е гаф, разбира се. Те си казват своето мнение. Това е тяхното мнение. И може би са имали предвид тези критерии, които току-що говорих, е, няма сега Пловдив по-добро летище от София. И като дойдат хората в културната столица на България, нали, посрещат по вратата - дали е летище Крумово, нали, едно набързо приспособено военно летище, където между другото съм служил, за гражданско летище, с летище София – с новата му сграда, с дългите му писти и т. н. Хотели – да, има няколко хубави хотела Пловдив, но София има много повече.

Р. П. – Т. е. вие смятате, че Пловдив няма условията да бъде културна столица?

Б. Д. – Ми, няма, разбира се. Сега, казано честно, за да приеме, културна столица на Европа говоря, тогава градът става не само на хората, които живеят в самия град, но и пристанище, гости от цяла Европа, от цял свят. Е, няма, няма начин да стане тази работа. Както родният Созол не може, така и Пловдив не може.

Р. П. – А, редно ли е според вас столицата на България да се кандидатура за европейска културна столица?

Б. Д. – Ми, естествено, че е редно. Какво му е нередното? Това е много хубаво, защото има много пари после по европейски програми, които ще позволят да се стегне, да се ремонтира, да се приведе във вид това, което не е. А, то много не е. И както в София, така и в Пловдив, така и във Варна. Винаги има нужда от пари.

Между другото знам някои неща, че Истанбул беше културна столица на Европа и може би затова е станало нещо – черпили са опит, нали, вижте Анкара не се е обидила, че не е станала и нормално е, Анкара е 2 милиона, засича някъде по средата на Анадола, там няма кой знае, там няма въобще културни паметници докато Истанбул нали е пълен с паметници от византийската, от римската, от османо-турската епоха и естествено там не избухна скандал по тоя повод. А нали знаете, че столицата можеше да се наложи, но тя си е дала сметка какво има, какво ще предложи на чуждата публика и знае, че Истанбул може да предложи много повече. Предполагам, че от там е станало дума, тъй като по линия на културната столица, нали Истанбул, нали бяха отделени пари за българската Желязна църква и някъде така мимоходом е станало дума, предполагам. Още не съм видял нито Рашидов, нито Дянков след завръщане. Предполагам, че по тоя повод е станало, тъй като турците забавиха малко парите за Желязната църква, които бяха получили от Европа, независимо, че те бяха класирали Желязната църква за най-красивата и най-хубава църква в Европа, но сега доколкото знам нещата са се раздвижили, в смисъл, че пари за Желязната църква и за Метоха ще има.

Р. П. – Благодаря ви за този разговор. Чухте проф. Божидар Димитров – директор на Националния исторически музей. Според него Пловдив няма условията да стане европейска столица на културата през 2019 г., а спора между Пловдив и София той определи като политически.
Още от категорията

Актьорът Стефан Попов на гости в "Клуб Неделя"

В 16ч. "Клуб неделя" започва със скъп гост. Емблематичният актьор от пловдивския драматичен театър- Стефан Попов ще разкаже за десетилетния си живот с магията на Мелпомена, споделената си любов с публиката, своите кино-превъплъщения и неочaкваните сценарни решения на живота. След 17ч. продължаваме със специалните интервюта с актьорите Христо Шопов и..

обновено на 03.02.19 в 11:09

Писателят Димитър Гачев и актьорът Петър Тосков - на гости в "Клуб неделя"

 "Клуб неделя" започваме в 16 ч.,  посрещайки  писателя Димитър Гачев , за да чуем неговия  ексклузивен и пристрастен  разказ за  непрежалимия му  приятел - големия  поет  Гриша Трифонов. За писането и музиката, таланта, трънливите житейски пътеки и  следите в литературата. В 17 ч. един от най- обичаните пловдивски актьори- Петър Тосков  ще донесе в..

обновено на 27.01.19 в 11:05

"Ден след ден" проблеми и приключения

Над 2000 езерни раци, уловени от бракониери, са разкрити при поредна нощна проверка на язовир „Батак“. Нарушенията са системни и продължават, а бракониерите рецидивисти имали и тайна вила в района. За поредната акция и мерките срещу бракониерския риболов ще говорим със Стоян Любомиров , инспектор от ИАРА-Падаржик. Само преди месец бракониери го..

публикувано на 08.06.18 в 14:55

Дебютанти и ветерани "Точно днес"

Дебютантите в парламента от Пловдив и от областта - Александър Сиди от Обединените патриоти и Веска Ненчева от БСП - пресрещаме ги на път за последните им участия  в работата на общинските съвети на Пловдив и на Карлово и малко преди като депутати да прекрачат прага на Народното събрание.  темите ветерани - като цената на газа и последиците от..

публикувано на 29.03.17 в 18:24

Откриха ремонтирания път Юндола – Разлог

Над 100 километра рехабилитирани участъци по програма "Транзитни пътища" бяха открити днес в областите Благоевград и Пазарджик. Официалната церемония се проведе на пътя Юндола- Разлог при разклона за село Баня в присъствието на премиера Бойко Борисов,  министър Лиляна Павлова, инж. Лазара Лазаров от Пътната агенция. Министър-председателят..

обновено на 13.12.15 в 15:26