Румяна Коларова, политолог

Радио Пловдив: България не излиза от кризата, а е в тежка депресия, съчетана с ужасяващо високи цени, стагнация и инфлация едновременно и е най-тежкият удар върху икономиката – това заяви лидерът на Демократи за силна България Иван Костов. Според него причината, че в България не функционира пазарната икономика това е заради присъствието на организираната престъпност. Едновременно с това върви и скандалът със СРС-тата, търсят се виновни от МВР и от ДАНС. Още – вицепремиерът и вътрешен министър Цветан Цветанов почти ежедневно опровергава слухове, че следващата оставка ще е негова. И един друг скандал ден преди шефа на НАП да оповести официалните резултати от проверката за имотното и финансовото му състояние, от в. „Галерия” пък изнесоха извадки от данъчната ревизия за тъста и тъщата на вътрешния министър, чиито разходи надвишават доходите със 154 000 лв. И двамата са пенсионери.
{audio}
Натрупвам тези факти и сякаш живеем непрекъснато между някакъв скандал – така да започнем разговора с политолога Румяна Коларова. Според вас как се развиват, наистина ли само живеем от скандал до скандал? Развиват ли се нещата, има ли някакво движение в това замразяване на доходи, някакво зацикляне, само цените сякаш растат? Какво е вашето усещане за ситуацията?

Румяна Коларова: Разбира се, че ще имаме обективен поглед върху това, което се е случило и това, което се случва в момента може би след една година. Когато човек действително ежедневно е изненадван от информации като тази за тъста и тъщата на вътрешния министър, а междувременно правителството трябва да реагира в спешни ситуации като тази с евакуирането на българите от Либия и виждате, че всъщност има едно изключително високо ниво на нестабилност в държавите по северния бряг на Африка, а специално за Европейския съюз средиземноморието е заявена сфера на приоритет, заявен регион на партньорство, на засилено партньорство. Просто това е една изключително нестабилна ситуация. А тук, разбира се, че трябва да добавим и икономическата ситуация в България, за която аз за съжаление не съм специалист, но просто искам да ви кажа, че в момента във всяко едно отношение задачите на българското правителство не само, че са много сложни и много тежки, но те са и съдбоносни.

Искам да кажа, че и най-малката грешка на това правителство ще доведе до едни доста тежки последици не толкова и не само за управляващата партия и за членовете на кабинета, но и за цялата държава, за всички граждани в тази държава.

Р. П. – Вие казвате, има заявени приоритети. Има ли такива заявени приоритети и българското правителство в тази ситуация, в която сме?

Р. К. – Приоритетите на българското правителство бяха заявени с идването му на власт, което означава, че бяха заявени преди повече от година и половина и тези приоритети са два много ясни: едното е борбата с корупцията и второто, което някак си изникна в процеса на създаването на правителството е борбата с кризата. Очевидно в момента що се отнася по тази втора линия имаме, бих казала, сблъсък между оценките, които правителството прави само на себе си и да го кажем така, стъпвайки върху част от обективните данни и оценките, които неправитлествени експерти, тук искам да кажа, може би трябва да кажа, опозиционни, макар че това прилагателно малко не приляга към Синята коалиция, извънправителствени политически центрове влияят на тенденциите в икономиката. А това, вижте, между другото те не са абсолютно различни тези оценки. Едната оценка е, че се излиза от кризата, а другата е, че в момента поради непремерени, неумели действия кризата се задълбочава, в смисъл стагнацията е задълбочаване на кризата. Може би сме на дъното, обаче удължава се кризата, да го кажем така. И това удължаване на кризата усложнява излизането от нея.

Аз изрично казаха, че действително не съм компетентна да преценя коя от двете икономически оценки и прогнози са адекватни, но очевидно има в момента вече рязко разминаване. Преди половин година ставаше дума за алтернативни мерки, за алтернативни сценарии, за алтернативни, така да го кажем, акценти, които се поставят, тук в случая става дума за несъвместими оценки на ситуацията.

Р. П. – В тази посока как стои фигурата на вътрешния министър Цветан Цветанов като говорим за приоритети борба с корупцията? Според Алексей Петров той е елегантно изваден от политиката от Бойко Борисов като е назначен за председател на предизборния щаб. Дали това е така?

Р. К. – Много ми се иска да не цитираме Алексей Петров, когато става дума за политика, а да цитираме хора, да кажем, като Сергей Станишев, въобще политически фигури, защото всъщност тази личност Алексей Петров не би трябвало да има място в политиката на нито една нормална държава. Но както виждате, тя има централно място в политическите събития през последния месец. Със сигурност фигурата на министъра на вътрешните работи въобще в България винаги е била сблъсък на противопоставяне, значи център на противопоставяне на управляващи и опозиция. Няма какво да се връщаме само с едно правителство назад, просто това е традиционно. Със сигурност искам да кажа, че тук не става дума само за организирана престъпност, за корупция, тук става дума за организирана престъпност или същност става дума за управлението на онези кръгове, които ние наричаме олигарси.

Предполагам, че днес ще имаме поредната развръзка, която е свързана... но виждате колко ловко медийно в момента заявката е именно от Алексей Петров. И на мен ми е много интересно, първо, така да го кажем, дали изпускането на контрола върху дневния ред е допуснато от правителството е просто и само, защото имаме спешната ситуация в Либия, или кръгове от типа на този на Алексей Петров имат техническо предимство по отношение на правителството. Защото сигурно е, че каквото и да съобщи правителството „Галерия” го е изпреварила ако не с 24 часа, то с 16 часа.
И това не е в полза за българската демокрация. Това със сигурност ерозира чувството за държавност в България. И от тази гледна точка нито един политолог не може да се радва, със сигурност аз нямам компетентност да предвидя каква ще бъде тази развръзка, защото тази развръзка е извън полето на политическото. Бих могла да припиша едни доста неприятни квалификации и така да го кажем и поведението на правителството и конкретно на вътрешния министър и вицепремиер Цветанов, на същите бих могла да ги припиша и към поведението на Алексей Петров и неговите заяви, които се препредават в медиите и съответния кръг журналисти. Просто ситуацията е толкова неприятна, че каквато и оценка да се даде тя както се казва ще бъде за сметка за моята почтеност и за сметка на моя академичен авторитет. Разбирате ли? Това е изключително неприятна ситуация, в която в момента сме поставени!

Р. П. – А, дали има някаква промяна в това позициониране на Алексей Петров? Вече сякаш иска да излезе повече на светло, а не да се дърпат само конците. Дали смятате това са някакви предизборни движения или?

Р. К. – Аз не мисля, че Алексей Петров дърпа конците. Аз съм напълно убедена, че има център, който е над и зад Алексей Петров, който дърпа конците. Поне така изглежда ситуацията. Иначе всичко би било много елементарно и със сигурност едва ли, не ми се вярва, капацитета на този човек да е толкова висок. Но едновременно с това ако информацията, която се дава за Цветан Цветанов е действителна, това абсолютно не говори добре за него. Не става дума за някакъв морал, не става дума някаква порядъчност, става дума за стратегия на поведение, става дума за логика на действие и т. н. Но тепърва ще видим каква е развръзката. Но аз изрично казвам, че ето, дори и в опита си да пази дистанция, това пак според мен удря и върху академичен, и морален авторитет, който човек има и се опитва да запази.

Р. П. – А какво да очакваме от президента Първанов? Той как стои в тази картина?

Р. К. – Аз това, което наблюдавам е, че след като се опита да вложи много енергия и да го кажем така: не нови хора, но хора с нови цели и приоритети в своите проекти, президентът Първанов в момента изчаква. Изчаква, защото със сигурност не е неговото време в момента. Опитът му да се презастрахова, да застъпи края на единия си политически проект с началото на другия, слава Богу, не успя. Казвам „Слава Богу!”, защото това показва стабилност на българските институции и това показва, че българския народ има чувството, българските избиратели имат чувството за мястото и ролята на президентската институция като поставя над политиката, като арбитър, който не трябва да взима страна в политиката, като личност, която би трябвало да се опитва да отстоява единството на българския народ. А не някаква партизанска позиция. Слава Богу, както се казва, и общественото мнение, и останалите субекти в българската политика поставиха българския президент отново на мястото, което по Конституция му е дадено. И според мен той ще изчака края на своя мандат.

Р. П. – Благодаря ви затова участие в програма „Точно днес”. Политологът Румяна Коларова.

За Радио Пловдив

Програми

Още

Споделете

Румяна Коларова, политолог

Споделете

Актьорът Стефан Попов на гости в "Клуб Неделя"

Писателят Димитър Гачев и актьорът Петър Тосков - на гости в "Клуб неделя"

"Ден след ден" проблеми и приключения

Дебютанти и ветерани "Точно днес"

Откриха ремонтирания път Юндола – Разлог